Франциск от Асизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.

Свети Франциск от Асизи
Francesco
италиански духовник

Роден
предполага се 24 юни 1182 г.
Починал
Погребан Свети Франциск, Италия

Етнос Италианци[1]
Религия Католическа църква[1]
католицизъм[1]
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Семейство
Съпруга няма
Свети Франциск от Асизи в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. Той точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. Асизи, а майка му вероятно е от Франция[2]. Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.

През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след кота го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя има видение, което го кара да се върне[2]. Първоначално го разчита като "възстановяване на църквата (сградата) в Асизи, но по-късно разбира по-мащабно това видение, което го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.

Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.

На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.

Молитвата на Свети Франциск[редактиране | редактиране на кода]

Fioretti

Молитва на Св. Франциск

Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда съмнение – вяра,
там, където гнети отчаяние – надежда,
където владее тъма – светлина,
там, където съсипва горест – радост.

О, Боже Всемогъщи! Дай ми
да не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!

Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.

Превод: Константин Димитров

Последователи[редактиране | редактиране на кода]

Света Киара

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
  • Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е encyklopedia.pwn.pl.
  2. а б Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady. Saint Francis of Assisi. // Encyclopedia Britannica. 2 декември 2019. Посетен на 4 февруари 2020. (на английски)
  • Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
  • Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
  • Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
  • Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
  • Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. – Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139 – 154.
  • Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. – Християнство и култура, 2011, № 7.