Франциск от Асизи
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.
| Свети Франциск от Асизи | |
|---|---|
| италиански духовник | |
 | |
|
| |
| Роден |
1182 г.
|
| Починал |
3 октомври 1226 г.
|
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Средновековна философия |
| Интереси | Теология |
| Франциск от Асизи в Общомедия | |
Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните — на патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.
Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ражда се в заможно семейство в гр. Асизи, но предпочита да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.
Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.
На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ - църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.
Молитвата на Свети Франциск[редактиране | редактиране на кода]
Господи, направи ме инструмент
на своя мир, където има омраза,
нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
Песен за Брата Слънце[редактиране | редактиране на кода]
(съчинена от Свети Франциск малко преди смъртта му)
Всевишни, всесилни, добри Господи,
Твои са хвала, слава, чест и всяка благословия.
Само на тебе, Всевишни, подобават
и никой човек не е достоен да те спомене.
Хвала Тебе, мой Господи, с всичките ти твари,
особено господин брат Слънце,
който е светъл, и Ти ни осветляваш с него.
И е красив и лъчив с голям блясък:
на Тебе, Всевишни, носи прилика.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Месечина и звездите:
в небето Си ги създал бистри и ценни, и красиви.
Хвала Тебе, мой Господи, за брат Вятър
и за въздуха, и облачно, и ясно, и всяко време,
с което крепиш Твоите твари.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра Вода, която е много полезна
и смирена, и ценна, и чиста.
Хвала Тебе, мой Господи,
за брат Огън, с който осветляваш нощта:
и е хубав, и весел, и як, и силен.
Хвала Тебе, мой Господи,
за сестра, нашата майка земя,
която ни поддържа и управлява,
u ражда различни плодове и пъстри цветя и треви.
Хвала Тебе, мой Господи,
за онези, които прощават от любов към Тебе
и понасят болести и страдания.
Блажени онези, които ги понасят с мир,
понеже от Тебе, Всевишни, ще бъдат увенчани.
Хвала на Тебе, мой Господи,
за сестра нашата Смърт телесна,
от която никой жив човек не може да избегне:
горко на онези, които умират със смъртни грехове;
блажен оня, който ще открие
по Твоята пресвета воля,
че втората смърт няма да му навреди.
Хвалете и благославяйте моя Господ,
и благодарете, и служете Му с голямо смирение.
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
- Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. - Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623-634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
- Августин (Никитин), архим. "Цветочки" святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405-428.
- Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
- Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
- Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. - Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139-154.
- Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. - Християнство и култура, 2011, № 7.
