Направо към съдържанието

Франциск от Асизи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Франциск.
Свети Франциск от Асизи
Francesco d'Assisi
италиански духовник
Роден
предполага се 24 юни 1182 г.
Починал
3 октомври 1226 г. (44 г.)
ПогребанСвети Франциск, Италия
ЕтносИталианци[1]
РелигияКатолическа църква[1]
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиХристиянска теология
Семейство
Съпруганяма[1]
Свети Франциск от Асизи в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Франциск от Асизи.

Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis) е римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните – на патронния му празник – 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. Той точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен „Alter Christus“ – „Втори Христос“.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Франческо ди Пиетро ди Бернардоне се ражда в заможно семейство на търговец в гр. Асизи, а майка му вероятно е от Франция.[2] Момчето изучава латински и френски и живо се интересува от провансалската култура на трубадурите. Като младеж е признат водач на връстниците си в града.

През 1202 г. участва във войната между Асизи и Перуджа и попада в плен, а след като го освобождават, се разболява сериозно. Опитва да се присъедини към папските войски срещу Фридрих II в Апулия, но по пътя получава видение, което го кара да се върне.[2] Първоначално го разчита като „възстановяване на църквата (сградата) в Асизи“, но по-късно го разбира по-мащабно, че трябва „да съгради наново небесния град“.[3] Това го кара да загърби охолството и да тръгне да разпространява Евангелието из народа. Започва да раздава имуществото си така щедро, че баща му е принуден да го лиши от наследство. Разказва се, че Франциск не само захвърля богатството, но и удобните си дрехи и навлича най-прост чувал (затова традиционно се изобразява в семпла кафява одежда). Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава.

Сред най-известните легенди за живота на Франциск е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение светия мъж, той, за да го избегне, се хвърля в един трънак, а трънакът разцъфва в розов храст. Друга прочута история е тази за разпнатия серафим, който се явява на Франциск през 1224 г. и прехвърля върху тялото на светеца Исусовите стигмати.

На него е кръстена най-старата сграда в Сан Франциско, САЩ – църквата „Мисия Свети Франциск от Асизи“, от която заимства името си и градът.

Молитвата на Свети Франциск

[редактиране | редактиране на кода]
Fioretti

Молитва на Св. Франциск

Господи! Направи ме оръдие на своя мир:
там, където вилнее омраза, нека посея любов;
там, където кървят рани – милост;
там, където разяжда съмнение – вяра,
там, където гнети отчаяние – надежда,
където владее тъма – светлина,
там, където съсипва горест – радост.

О, Боже Всемогъщи! Дай ми
да не очаквам утеха, а да утешавам;
да не очаквам разбиране, а да разбирам;
да не очаквам обич, а да обичам!

Защото само давайки, получаваме,
само поради прошката сме опростени,
и само в смъртта на себичния „аз“
се раждаме за вечен живот.

Превод: Константин Димитров

В България

[редактиране | редактиране на кода]

В България има три храма и един манастир, посветени на Свети Франциск от Асизи.[4] В София се намира мъжкият манастир и едноименната черква „Свети Франциск от Асизи“, които са част от източнокатолическата (униатска) църква в България.

В град Белозем се намира също черква, посветена на Свети Франциск, като храмът е част от Софийско-пловдивската епархия на Католическата църква от латински обред.

В София се намира гробищният параклис „Свети Франциск“, който е общ за католиците от латински и от източен обред.

Паметта на свети Франциск се отбелязва тържествено във всички католически енории в България, а по-специално на няколко места. В София в манастира „Свети Франциск от Асизи“ всяка година на 3-ти октомври надвечер се извършва литургия по източен обред, следвана от специалното богослужение Транзитус - преминаването на светеца от земния живот към вечността. От 2022 година манастирът се поддържа от Ордена на Малките Братя Конвентуалци, чийто основател и покровител е свети Франциск.[5][6] На следващия ден, 4-ти октомври, в София се провежда служба по западен (латински) обред в чест на свети Франциск в храм „Свети Йосиф“[7][8], който се поддържа от друг орден, основан от свети Франциск - Орденът на малките братя капуцини.[9]

В Раковски в манастира „Свети Максимилиан Колбе“ всяка година на 3-ти октомври надвечер се извършва богослужението Транзитус, а на 4-ти октомври паметта на свети Франциск се отбелязва с литургия.[10] Манастирът е към Ордена на Малките Братя Конвентуалци.[11]

В Плевен в черквата „Дева Мария от Фатима“, която се поддържа също от Ордена на Малките Братя Конвентуалци,[12] на 3-ти октомври надвечер се извърша Транзитус, а на 4-ти октомври - литургия.[13]

На български език са преведени Деветница[14][15][16] в чест на свети Франциск и Литания.[17][18]

Църквата „Св. Франциск от Асизи“, София

Последователи

[редактиране | редактиране на кода]

Света Киара

Издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Св. Франциск Ассизский. Сочинения. В 5 т. Т. 1. М., 1995.
  • Цветочки Святого Франциска Ассизского: Сборник: Переводы. Сост. Стогов И. СПб., Амфора, 2006 (Александрийская библиотека).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 encyklopedia.pwn.pl
  2. 1 2 Lawrence Cunningham Ignatius Charles Brady. Saint Francis of Assisi // Encyclopedia Britannica. 2 декември 2019. Посетен на 4 февруари 2020. (на английски)
  3. ↑ Кларк, Кенет. Цивилизацията. София, Български художник, 1977. с. 96.
  4. ↑ Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Посетен на 17 юни 2024.
  5. ↑ Католическите епархии в България // Радио Ватикана. 21 февруари 2022. Посетен на 3 октомври 2025.
  6. ↑ Католическите епархии в България // Радио Ватикана. 30 септември 2024. Посетен на 3 октомври 2025.
  7. ↑ Католическите епархии в България // Радио Ватикана. 29 септември 2025. Посетен на 3 октомври 2025.
  8. ↑ Празникът на свети Франциск от Асизи в катедрала „Св. Йосиф“ // Католически новини от България. 5 октомври 2012. Посетен на 3 октомври 2025.
  9. ↑ Орден на малките братя капуцини в България // Сайт на ордена в България. Католическа църква в България. Посетен на 3 октомври 2025.
  10. ↑ Ружански, Евгений. МАНАСТИРСКИ СЪОБЩЕНИЯ – XXVI НЕДЕЛЯ ПРЕЗ ГОДИНАТА (29.09.2024) // Дева Мария майка на Църквата. 29 септември 2024. Посетен на 3 октомври 2025.
  11. ↑ Орден на Малките Братя Конвентуалци // Сайт на монашеските и мирските ордени и общества към Католическата църква в България. Католическа църква в България. Посетен на 3 октомври 2025.
  12. ↑ Светилище Дева Мария от Фатима-Плевен // Официален сайт. Католическа църква в България. Посетен на 3 октомври 2025.
  13. ↑ Транзитус – Литургично честване на преминаването на св. Франциск от Асизи към вечността // Католически календар в България. Посетен на 3 октомври 2025.
  14. ↑ Деветница в чест на св. Франциск от Асизи // Деветници. Радио Аве Мария, 25 септември 2023. Посетен на 3 октомври 2025.
  15. ↑ Деветница в чест на св. Франциск от Асизи // Деветници. Радио Аве Мария, 16 септември 2025. Посетен на 3 октомври 2025.
  16. ↑ Деветница в чест на св. Франциск от Асизи // Радио Аве Мария. Посетен на 3 октомври 2025.
  17. ↑ Литания в чест на Свети Франциск от Асизи // Литания. Радио Аве Мария, 22 януари 2025. Посетен на 3 октомври 2025.
  18. ↑ Литания в чест на св. Франциск от Асизи // Радио Аве Мария. Посетен на 3 октомври 2025.
  • Георгий (Ярошевский), иером. Стигматизация. – Вера и разум, 1904. Т. 1. Ч. 2. С. 623 – 634 (отд. изд.: Калуга, 1914).
  • Августин (Никитин), архим. „Цветочки“ святого Францисска Ассизкого на российской земле. – В: Цветочки славного мессера Святого Францисска и его братьев. СПб. 2000, с. 405 – 428.
  • Бекорюков, А., диакон. Франциск Ассизский и католическая святость. М., Изд. Сретенского монастыря. 2001.
  • Самарина, М. С. Франциск Ассизский и его наследие: от истоков к современности. СПб., Издательство Санкт-Петербургского университета, 2008.
  • Т.А. Касаткина. Франциск и францисканство в творчестве Ф. М. Достоевского: о структуре образа в произведениях писателя. – Францисканские чтения 2006. Святой Франциск и Россия. Изд-во Санкт-Петербургского университета, 2008, 139 – 154.
  • Клеман, Оливие. Свети Франциск Асизки и Православната църква. Няколко разсъждения. – Християнство и култура, 2011, № 7.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франциск_от_Асизи&oldid=12762892“.