Свети Франциск от Асизи (София)
„Свети Франциск от Асизи“ | |
Местоположение в Столична община | |
Вид на храма | католическа църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | София |
Вероизповедание | Църква на съединените с Рим българи |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Софийска духовна околия |
Архитектурен стил | неоромански |
Изграждане | 1898-1899 г. |
Статут | действащ храм |
Състояние | добро |
„Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия |
„Свети Франциск от Асизи“ е двуобредна католическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската епархия. Църквата е към манастира на ордена на конвентуалците[1]. Тя е най-старата католическа църква в София и една от най-старите в България. Църквата е обявена за паметник на културата от местно значение през 1976 г.
История на храма и общността
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[2] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[3]
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[4]
През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[5] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[4] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Църквата е обявена за паметник на културата през 1976 г.
Манастирът на сестрите кармелитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.
През 2002 г. идват в София и отците кармелитани, които обслужват храма до есента на 2021 г. От пролетта на 2022 г. на тяхно място са отците конвентуалци, дошли от енорията в Плевен „Дева Мария от Фатима“. Служи се по източнокатолическия обред.
От есента на 2022 година в манастира към черквата се намира студиото на католическото радио „Аве Мария“, създадено на 22-ри октомври същата година от братята конвентуалци[1].
През 2024 година започва обновяване на храма, който същата година отбелязва своята 125-та годишнина. Освещаването на обновения храм е извършено на 23-ти юни 2024 година Петдесетница за източнокатолиците[6]. Освещаването е извършено от епископ Христо Пройков[7]. След ремонта е възобновено всекидневното богослужение - от понеделник до петък от 18:00 часа, събота в 11:30 и неделя от 08:00.
Храмов празник – 4 октомври.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Дойчинова, Гергана. Католическите епархии в България // 2024-06-17. Посетен на 2024-06-24.
- ↑ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините
- ↑ Дойчинова, Гергана. Католическите епархии в България // Vatican news. 2024-06-23. Посетен на 2024-06-24.
- ↑ Радио Аве Мария. Освещаване на храм св. Франциск от Асизи // Посетен на 2024-06-24.