Свети Франциск от Асизи (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Свети Франциск от Асизи“
Francis of Assisi Church in Sofia.jpg
Sofia Wide Centre Map.png
42.6949° с. ш. 23.3445° и. д.
„Свети Франциск от Асизи“
Местоположение в София
Вид на храма католическа църква
Страна България България
Населено място София
Вероизповедание Църква на съединените с Рим българи
Епархия Софийска апостолическа екзархия
Време на изграждане 1899 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия

„Свети Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.

История на храма и общността[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]

През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3]

През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[4] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.

През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.

Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.

През 2002 г. идват в София и отците кармилитани. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по източнокатолическия обред.

Храмов празник – 4 октомври.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
  2. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  3. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  4. Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]