Благовещение Господне (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Благовещение Господне“
Episcopal Conference of Bulgaria - Headquarters.jpg
Сградата на Епископската конференция,
в която е параклисът
Sofia Center.png
42.6957° с. ш. 23.3362° и. д.
„Благовещение Господне“
Местоположение в центъра на София
Вид на храма католически параклис
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 1925-1928 г.
Съвременен статут действащ храм

„Благовещение Господне“ е действащ параклис за католическата общност в София.

История на храма[редактиране | редактиране на кода]

През месец септември 1921 г. монсеньор Франческо Галони е изпратен в България с хуманитарна мисия. По-късно основава в София института „Италианско дело за Изтока“ (Opera Italiana Pro Oriente) с девически пансион и библиотека.[1] Институтът се занимава с благотворителна дейност, популяризира италианския език и култура, издава италианска литература и списание.

Параклисът „Благовещение Господне“ се намира в бившата сграда на института на улица „Оборище“ 5. Първата копка на сградата е направена на 7 септември 1925 г. лично от папския нунций Анджело Ронкали, а завършената постройка е осветена през 1928 г. Сграда е построена със средства от Италия. В нея се е намирал и институтът „Леонардо да Винчи“, който представлява смесена прогимназия. Параклисът е бил до входа на сградата.[2] Сградата включва голям салон и помещение за библиотека.

След 1944 г. сградата е национализирана и до средата на 90-те години се използва от Национално музикално училище „Любомир Пипков“. Сградата е обявена за паметник на културата в бр. 40 на Държавен вестник от 1978 г.[3]

Сградата е възстановена на католическата църква и в нея се помещава седалището на Католическа епископска конференция. Параклисът се стопанисван от отците-капуцини и често в него службите се обслужват от висшия католически клир (включително и духовници от Апостолическата нунциатура в София). Всяка седмица има по една служба на английски и италиански, а всеки месец – на френски език.

Празник – 25 март.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]