Тромп лой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пере Борел дел Казо, Бягство от критиката, 1874 г.

Тромп лой (френски: Trompe-l'œil, произнасяно [tʀɔ̃pˈlœɪ̯], в превод на български: „заблуди окото“, от френски: tromper „заблуди“ и от френски: l’œil „окото“) или също (през руски) тромплей е илюзионна живопис, която симулира триизмерност посредством изобразяване в перспектива.

Илюзионната стенна и таванна живопис създава псевдо-архитектура и разширява оптиката на архитектурата, например чрез изобразяване на „изгледи“ към въображаеми (илюзионни) пейзажи. Чрез използване на принудителната перспектива помещенията могат да се направят да изглеждат по-големи или по-малки.

Йезуитската църква във Виена с таванни фрески тромп лой, които създават впечатление на купол; нарисуван от Андреа Поцо през 17 век
„Кводлибет“ (1675 г.) от Корнелис Гийсбрехтс. Кводлибет е всъщност похват в изобразителното изкуство, при който изобразените неща създават впечатлението, че са реално съществуващи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите оцелели примери за тромп лой са известни от Помпей. Тази техника на рисуване обаче е забравена през Средновековието и се възражда през Ренесанса – появявайки се първо в Италия – с преоткриването на перспективата. В светската живопис тромп лой често се използвал за естетическо подобряване на неясни оформления на помещенията или за създаване на привидни гледки към аркадски пейзажи в стаите.

От 15 век насам художници се опитват да създават във вътрешни помещения изкуствени гледки през ужким прозорци и куполи посредством изрисувана псевдо-архитектура, за да уголемят визуално помещенията с цел величаене на хазяина, но и и с цел да се създаде приятна, хуманистично повлияна гледка към пейзажа, изпълваща с наслада. Шаблоните за това често са били заимствани от древните писма за вилите на Плиний Млади. Добри примери за това са създадените от Андреа Мантеня между 1465 г. и 1474 г. за Лудовико III Гонзага стенописи в Camera degli Sposi (Мантуа, Кастел Сан Джорджо, Италия) или стенопис на Паоло Веронезе с фалшиви гледки през прозорец във венецианската вила Барбаро (Мазер) от около 1560 г. Тромп лой може да бъде представен и под формата на псевдо-архитектура върху фасади на сгради.

В сакралната живопис разцветът на тромп лой започва с Контрареформацията. Сводестите тавани на маниерските църкви на йезуитите са били изрисувани с възнесението на Исус или Мария и по този начин са били „отворени“ към небето. В рококото тези изображения отново стават по-светски и се обръщат към класически-древните теми, например изображенията на богове.

Кводлибет[редактиране | редактиране на кода]

Често термините тромп лой и кводлибет се използват еднозначно. Кводлибет обаче всъщност се отнася до изображения, които показват купчина от неподредени малки неща. Освен това, кводлибети често се правят под формата на графични листове, докато тромп лои се правят по-често като картини. Добре познатият мотив за кводлибет са измамно реално изглеждащи документи, някои с навити ъгли (виж по-горе). Кводлибет често също възпроизвеждат реалистични предмети, които висят например на дървена стена.[1]

Едуард Колие: Суета, лампа, музикални инструменти, книги, една папка, един астрологична и един географски глобус, частна колекция, 1662 г.

Куодлибетите са били съществена част от развитието на европейската живопис на натюрморта, която се развива особено ясно в Холандия и Фландрия в края на 17-ти и 18 век. Обособяващи този стил творчески работи са например Кводлибет от Корнелис Гийсбрехтс (1675 г.) и Квод Либет от Едуард Колиър (1701 г.).

Днешна употреба[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време тромп лой се появява в интериорния дизайн (на предимно частни домове), където стенната живопис навлиза отново от около 1980 г. Един от пионерите е бил английският художник Греъм Ръст. Тромп лой също се възражда и при проектирането на обществени пространства, за да прикрие архитектурните недостатъци във фасадите и да създаде оживена атмосфера в стерилни градски празни пространства; тромп лой е описан от философа Робърт Пфалер като „интерпасивна практика“. Интерпасивността е социално-критична теория гласяща, че в днешно време много хора са неспособни сами да изпитват чувства, а делегират тази отговорност на други (напр. в комедийни сериали или шоута се пуска изкуствен смях на публика, за да покаже на зрителя, кога той трябва да се смее).

Тромп лой картини и скулптури[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Das grosse Kunstlexikon von P.W. Hartmann. Wien, BeyArs GmbH, 2005. ISBN 9783950061208. (на немски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Trompe-l’œil“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.