Йезуитски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йезуитски орден
Ihs-logo.svg
Латинско име Societas Iesu
Съкратено име S.J.
Църква Католическа църква
Девиз Ad majorem Dei gloriam
Основател Игнатий Лойола
Дата на основаване 1534 г.
Дата на утвърждаване 1540 - 1773/1814 г.
Численост 18 139
Съвременен статут действащ
Сайт [1]
Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като Iesus Homini Salvator, „Исус, човешкият спасител“, или Iesum Habemus Socium, „Имаме Исус за другар“ (латински)

Йезуитският орден, известен и като Обществото на Исус (на латински: Societas Iesu, S.J. и S.I.; на италиански Compagnia di Gesù, „Исусова дружина“) е християнски религиозен орден на Римокатолическата църква. Членовете на ордена се наричат йезуити.

Началото на ордена е дадено на 15 август 1534 година от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж, като самият орден е официално утвърден на 27 септември 1540 г. в Рим с була на папа Павел III.

Борбата с протестантството налага нуждата йезуитите да излязат от познатата за времето рамка на монашеските ордени. Дейността им е насочена не към стоицизъм и съзерцание, а към деен живот.

Членовете на Ордена се обвързват с каузата му чрез обети, съответстващи на мястото им в йерархията му. Малцина от тях, ръководителите на Ордена, са допускани да дадат най-важния обет — този за лична преданост към папата. Те следват променен морал, който в специални случаи допуска лицемерие и лъжа (reservatio mentalis).

Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън първоначалните си намерения за борба с Реформацията и протестантството. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.

Благодарение на лидерството на Лойола и добрата организация и подготовка на кадрите на Ордена, католическата църква дава съдържание на приетата на проведения през 1545-1563 г. Трентски събор Контрареформация и успява не само да се съхрани, но и да мине в настъпление.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Тонди, А. Иезуиты. М., 1955.
  • Леруа, М. Миф о иезуитах. От Беранже до Мишле. М., Языки славянской культуры, 2001 (Studia Historica).
  • Гийерму, А. Йезуитите. С., Кама, 2002 (Знаем ли…, 21).
  • Андреев, А., Шумов, С. Мальтийцы и иезуиты: Власть над миром. М., Алгоритм, 2005.
  • Хекертон, Ч. У. Тайните общества на всички времена. Т. II. От света на инквизицията до тайните общества на илюминатите. С., 2006.
  • Орден иезуитов. Правда и вымысел. Ред. А. Лактионов. М., АСТ; Харвест, 2007 (Историческая библиотека).

Вижте също[редактиране | edit source]