Сакрален

Сакрален (на английски: sacral и на латински: sacrum – свещен, посветен на боговете) означава отнасящ се до божественото, в широк смисъл това е всичко, което има отношение към божественото, религиозното, небесното, ирационалното, мистичното, отличаващото се от ежедневното, от ежедневните неща, понятия и явления.^[1]^[2]^[3] Сакралните обекти имат не толкова материално измерение, но и духовно, свързани са с нещата от по-висш разред. Сакралното изкуство въплъщава идеите и образите на Божественото. Сакралното се противопоставя и е противоположно на профанното, тоест, ежедневното.

Бележки

↑ сакрален // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 септември 2025.: „1. Който е свързан с Бога, с Божественото, с Божията същност; свещен, свят, сакраментален. Противоп. профанен. 2. За ритуална постройка, място, предмет, действие – който е свързан с религиозни вярвания и характерни за тях религиозни обреди, ритуали, тайнства; свещен, свят, свети. 3. За знак, символ и под. – в който според определени религиозни представи се проявява или е вложен Божествен смисъл; свещен. 4. Прен. Който е свързан с нещо изключително скъпо, ценно, значимо, което дълбоко се почита; свят, съкровен, свещен, завèтен, сакраментален. 5. Като същ. сакралното ср. Свързаното с Бог, с Божественото (в противовес на земното, обикновеното, делничното); свещеното, святото. Противоп. профанното. Предмет, човек или място се освещават и могат да съдържат в себе си сакралното поради „срещата“ с Божеството, при което част от силата Му е преминала върху тях. ◊ Сакрална архитектура. Архит. 1. Дял от архитектурата, който се занимава с оформянето на сградите, свързани с или предназначени за религиозно служене; култова архитектура. 2. Отличителни особености, характер, стил на сгради, свързани с или предназначени за религиозно служене. – От лат. sacer ‘свещен, свят’. САКРÀЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. 1. За прешлен – който е разположен в областта на кръста2 и е част от кръстната кост; кръстен прешлен. 2. За част от гръбначния стълб – който се намира в областта на кръстната кост. Болестите на таза излъчват болката към сакралната област, болестите в долната част на корема – към лумбалната област, болестите в горната част на корема – към долната част на гръдния кош. ◊ Сакрална кост. Анат. Кост, която се образува при срастване на кръстните прешлени у човек над 25 години; свещена кост, кръстец4, сакрум. Основата на сакралната кост е свързана с последния лумбален прешлен чрез хрущялна пластинка. – От лат. (os) sacrum, букв. ‘свещена (кост)’.“
↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. сакрален // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 725.
↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. сакрален // Речник на чуждите думи в българския език. 3. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 649.

Допълнителна литература

Мирча Елиаде, Сакрално и профанно, 1998

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сакральное“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] сакрален // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 септември 2025.: „1. Който е свързан с Бога, с Божественото, с Божията същност; свещен, свят, сакраментален. Противоп. профанен. 2. За ритуална постройка, място, предмет, действие – който е свързан с религиозни вярвания и характерни за тях религиозни обреди, ритуали, тайнства; свещен, свят, свети. 3. За знак, символ и под. – в който според определени религиозни представи се проявява или е вложен Божествен смисъл; свещен. 4. Прен. Който е свързан с нещо изключително скъпо, ценно, значимо, което дълбоко се почита; свят, съкровен, свещен, завèтен, сакраментален. 5. Като същ. сакралното ср. Свързаното с Бог, с Божественото (в противовес на земното, обикновеното, делничното); свещеното, святото. Противоп. профанното. Предмет, човек или място се освещават и могат да съдържат в себе си сакралното поради „срещата“ с Божеството, при което част от силата Му е преминала върху тях. ◊ Сакрална архитектура. Архит. 1. Дял от архитектурата, който се занимава с оформянето на сградите, свързани с или предназначени за религиозно служене; култова архитектура. 2. Отличителни особености, характер, стил на сгради, свързани с или предназначени за религиозно служене. – От лат. sacer ‘свещен, свят’. САКРÀЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. 1. За прешлен – който е разположен в областта на кръста2 и е част от кръстната кост; кръстен прешлен. 2. За част от гръбначния стълб – който се намира в областта на кръстната кост. Болестите на таза излъчват болката към сакралната област, болестите в долната част на корема – към лумбалната област, болестите в горната част на корема – към долната част на гръдния кош. ◊ Сакрална кост. Анат. Кост, която се образува при срастване на кръстните прешлени у човек над 25 години; свещена кост, кръстец4, сакрум. Основата на сакралната кост е свързана с последния лумбален прешлен чрез хрущялна пластинка. – От лат. (os) sacrum, букв. ‘свещена (кост)’.“

[2] Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. сакрален // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 725.

[3] Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. сакрален // Речник на чуждите думи в българския език. 3. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 649.

[1]

[2]

[3]