Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Медичи
Coat of arms of the House of de' Medici.png
Гербът на семейство Медичи
Девиз Festina Lente
(Бързай бавно)
Страна Италия
Владения Вили Медичи (Тоскана)
Палацо Медичи-Рикарди (Флоренция)
Палацо Пити (Флоренция)
Палацо Векио (Флоренция)
Основаване 12 век
Националност Флаг на Италия Италия

Медичи в Общомедия

Медичи (на италиански: Medici) е олигархическо семейство, чиито представители между 12 и 17 век нееднократно са управлявали Флоренция. От семейството на Медичите има трима римски папи, както и няколко членове на кралското семейство на Франция – Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция през 16 – 17 век.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Фамилия Медичи произлиза от област, намираща се на около 30 км северно от Флоренция. През 12 век Медичите се преселват в града, а през 13 век вече участват в неговия политически и икономически живот. Произходът на фамилното име не е известен, но според една от версиите родоначалник на клана е бил лекар (medico) в двора на Карл Велики. Първият споменат член на фамилията е Бонаджунта Медичи, който влиза в състава на градския съвет (Синьорията) (1216 г.) От списъците на данъкоплатците през 1343 г. се вижда, че там присъстват 32 глави на семейства, което означава, че фамилията Медичи вече се е превърнала в голям клан. Те имат немалки владения в града и селата и участват в банковите дела и търговията. В периода 1300 – 1330 г. имат собствена банкова кантора, а в периода 1291 – 1341 г. 28 пъти са избирани в градската управа, но предимно на незначителни постове и никога на ключови позиции. Чрез бракове те се сродяват с влиятелните фамилии на Флоренция – Кавалканти и Донати.

Възход на Медичите[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1360 – 1429 г. трима представители на фамилията успяват да придобият богатства и власт – Салвестро ди Аламано, Виери ди Камбио и Джовани ди Бичи. Първият става известен в политическите среди. След 1360 г. той е единственият Медичи, който участва в съвета на Флорентинската република, представлявайки опозицията, начело на която стоят гвелфите. Успехът спохожда Виери ди Камбио след 1350 г. Той се занимава с различни банкови операции и създава собствена банкова кантора. През 1380 г. неговата банка е една от най-големите в града и има филиали в Рим, Генуа, Брюге и Венеция. Успехът на последния от тях – Джовани ди Бичи, първоначално е свързан с делата на Виери, който събира около себе си няколко членове на семейството, включително и далечния си родственик – Джовани. През 1390 г. той оглавява римски филиал на банка. През 1397 г. се връща във Флоренция. Джовани ди Бичи се проявява и като прозорлив политик.

Разцвет[редактиране | редактиране на кода]

След 1433 г. недоволството на гражданите на Флоренция прогонва управляващата дотогава фамилия Албици. На власт идва синът на Джовани – Козимо. Следващите 60 години управлението на Флоренция е съсредоточено в ръцете на Медичите. До 1462 г. градът е управляван от Козимо, до 1469 г. – от Пиеро, до 1492 г. – от Лоренцо и от изгонения през 1494 г. Пиеро. След смъртта си Джовани оставя немалко наследство: участъци земя в Муджело, къщи и вили, рента, участие в различни банкови кантори и търговски предприятия. Козимо на свой ред увеличава оставеното наследство – в най-добрите си времена има 2 банкови кантори в Рим и по една във Венеция, Неапол, Пиза, Милано, Женева, Лион, Авиньон, Брюге, Лондон. Той търгува с всичко и особено с пари – дава ги в заем на крале и принцове. През 1451 г. неговият капитал възлиза на 72 000 флорина.

Мотото на династията е „Кралят властва над народа, но бог властва над всички“. Семейство Медичи се славят и като покровители на таланти. По разпореждане на Козимо I Медичи е построен дворецът Уфици, първоначално като седалище на флорентинските магистрати. По-късно фамилия Медичи го превръща в галерия и го отваря за посетители. Днес галерия Уфици е един от най-прочутите световни музеи на изкуствата.

При слабоумния и безхарактерен син на Козимо – Пиеро, популярността на Медичите пострадва, но заговорът Паци против тях не успява и синът му Лоренцо, наричан Великолепни, възстановява предишното значение на фамилията. След смъртта на Лоренцо през 1492 г. синът му Пиеро отстъпва на Шарл VIII няколко флорентински владения, за което е изгонен от града като изменник на Родината. Републиката е възстановена през 1494 г. и едва през 1512 г. Медичите отново я оглавяват.

Папство и изгнание от Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

През 1513 г. кардинал Джовани – брат на Пиеро, заема папския престол под името Лъв Х. Тогава синът на Пиеро – Лоренцо, и другият племенник на папата – кардинал Джулио, възстановяват властта си във Флоренция. Папата дава на Лоренцо херцогството Урбино и му урежда брак с Магдалина де ла Тур д’Оверн – родственица на френския кралски двор. След смъртта на Лоренцо през 1519 г. властта остава в ръцете на Джулио до 1523 г., когато той става папа под името Климент VII. Тогава Флорентинската република се оглавява от Алесандро Медичи – незаконен син на Лоренцо, и от кардинал Иполито.

Великите тоскански херцози[редактиране | редактиране на кода]

Профренската политика на папа Климент VII предизвиква разграбването на Рим от немците и довежда до изгонване на Медичите от Флоренция през 1527 г. Тогава папата сключва съюз с императора на Свещената римска империя Карл V и с негова помощ връща Флоренция на Алесандро, който се жени за незаконната дъщеря на Карл V Маргарите и получава титлата херцог на Флоренция. Разпуснатият живот на Алесандро ражда масово недоволство, намерило израз в организиран заговор. В резултат херцогът е убит от родственика си Лоренцино през 1537 г.

Със смъртта на Алесандро свършва линията на Медичите, която тръгва от Козимо Старши. Карл V предава властта на Козимо I (1537 – 1574 ), потомък на брата на Козимо Старши – Лоренцо. Като умел политик той си поставя за цел да превърне Тоскана в държава и се стреми към абсолютна власт. Натрупва значителни средства, създава морски флот и завоюва Сиена. От папа Пий V получава титлата Велик херцог на Тоскана и е коронован в Рим. Верен на семейната традиция, Козимо I покровителства Просвещението и възражда университета в Пиза.

Син и приемник на Козимо I е Франческо I (15741587). Той се придържа към политиката на баща си, но не разполага с неговия талант и втората му жена Бианка Капело успява значително да навреди на финансите на херцогството. Покровителства естествените науки и основава академията Della Crusca. След смъртта му властта преминава в малкия му брат – кардинал Фердинандо I (1587 – 1609). Той не е привърженик на тираничната политика. Покровителства науките и изкуството. Грижи се за земеделието и намалява налозите. Спомага много за разцвета на пристанището Ливорно. Търси сближаване на Флоренция с Франция и дава племенницата си Мария Медичи за жена на Анри IV. Негов приемник е синът му от брака му с Кристина ЛотарингскаКозимо II (1609 – 1621).

Упадъкът на Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Козимо II с неговите планове за завоюване на Испания и Изтока е началото в упадъка на Флоренция. Неизменно остава само покровителството на науката – той закриля Галилео Галилей. Традицията продължава и при сина му Фернандо II (1621 – 1670). По негово време Тоскана стига до пълна разруха. Следващият управлявал Медичи – Козимо III (1670 – 1723), не успява да спре упадъка на херцогството, а освен това синовете му нямат потомство. Козимо III заставя брат си да се откаже от духовния сан и да се ожени, но и този брак се оказва безплоден. Със смъртта на неговата сестра Ана Мария през 1743 г. завършва линията на владетелите Медичи.

Медичите римски папи[редактиране | редактиране на кода]

Сред представители на фамилията Медичи има кардинали и римски папи. Това са:

  • папа Лъв X – Джовани Медичи, който е известен преди всичко с издадената була срещу Мартин Лутер;
  • папа Лъв XI – Алесандро Отавиано Медичи, който заема папския престол по-малко от месец;
  • папа Климент VII – Джулиано Медичи;
  • папа Пий IV – Джовани Анджело Медичи.

Кралиците Медичи[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството при Медичите[редактиране | редактиране на кода]

Родът на Медичите превръща Флоренция в един от световните културни центрове на Ренесанса. Там са създадени голям брой произведения на изкуството. Медичите покровителстват художници и архитекти. Те са щедри меценати и разточителни консуматори на изкуството. Галерията Уфици, съдържаща огромно количество шедьоври, е била собственост на династията. През 18 век последната представителка на рода Ана Мария Луиза Медичи подарява тези богатства на град Флоренция.

Художници, работили за Медичите[редактиране | редактиране на кода]

Сандро Ботичели – „Раждането на Венера“ (Уфици)

Сред художниците, работили за Медичите, са:

  • Андреа Верокио – скулптор и живописец: надгробна плоча на Козимо Медичи, гробницата на Пиеро и Джовани Медичи, ескизи за рицарски доспехи за турнирите на Лоренцо Великолепни, скулптурата „Момчето с делфина“ за фонтана на вилата на Медичите в Кареджи.
  • Микеланджело – работи за Лоренцо Великолепни: фасадата на семейната църква на Медичите „Сан Лоренцо“ във Флоренция, Новата Сакристия (Капела Медичи), гробницата на Джулиано и Лоренцо Великолепни и др.
  • Сандро Ботичели – картината „Поклонението на влъхвите“, където са изобразени представители на рода и техни приятели, портрет на Джулиано Медичи, „Палада и кентавърът“, „Пролетта“ и др.
  • Бронзино – придворен портретист на Козимо I.
  • Джорджо Вазари – построява двореца Уфици (1560 – 1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца Уфици с двореца Пити; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца Векио във Флоренция и Кралската зала във Ватикана.
  • Понтормо – стенописи във вилата на Медичите в Поджо-а-Кайано и др.
  • Рафаело – портрет на папа Лъв X с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси.

Архитекти и здания[редактиране | редактиране на кода]

Фамилно дърво (1360 – 1675)[редактиране | редактиране на кода]

 Джовани ди Бичи (1360–1429)
│
├─Антонио Медичи (?–1398)
│
├─Дамян Медичи (1389–1390)
│
├─Козимо Медичи (Старши) (1389–1464)
│ │
│ ├─Пиеро I Медичи (the Gouty) (1416–1469), лорд на Флоренция
│ │ │
│ │ ├─Лоренцо Медичи (Великолепни) (1449–1492), лорд на Флоренция
│ │ │ │
│ │ │ ├─Лукреция Медичи (1470–1550)
│ │ │ │ │
│ │ │ │ ├─Мария Салвиати (1499–1543), съпруга на Джовани дале Банде Нере
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Франческа Салвиати (1504 – ?), съпруга на Пиеро Гвалтероти и Отавиано Медичи
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Алесандро Отавиано Медичи (1535–1605), папа Лъв XI
│ │ │ │
│ │ │ ├─Пиеро II Медичи (the Unfortunate) (1471–1503), лорд на Флоренция
│ │ │ │ │
│ │ │ │ ├─Лоренцо II Медичи (1492–1519), дук на Урбино
│ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ ├─Алесандро Медичи (the Moor) (1510–1537), дук на Флоренция
│ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ ├─Джулио Медичи (ca. 1533–1600)
│ │ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ │ └─Козимо Медичи (?–?)
│ │ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ │ └─Анджела/Анджелика Медичи (1608–1636)
│ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ └─Джулия Медичи (ca. 1535–?)
│ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ └─Катерина Мария Ромола ди Лоренцо Медичи (Катерина Медичи) (1519–1589), жена на Анри II – крал на Франция
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Клариса Медичи 14931528)
│ │ │ │
│ │ │ ├─Мадалена Медичи (1473–1528)
│ │ │ │
│ │ │ ├─ Джовани ди Лоренцо Медичи (1475–1521), папа Лъв X
│ │ │ │
│ │ │ ├─Джулиано Медичи (1479–1516), Дук на Nemours
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Иполито Медичи (1511–1535), кардинал
│ │ │ │
│ │ │ └─Контесина Медичи (?–1515), съпруга на Пиеро Ридолфи
│ │ │
│ │ └─Джулиано Медичи (1453–1478)
│ │ │
│ │ └─Джулио Медичи (1478–1534), папа Климент VII
│ │
│ ├─Джовани Медичи (1421–1463)
│ │ │
│ │ └─Козимо Медичи (1452–1461)
│ │
│ └─Карло Медичи (1430–1492)
│
└─Лоренцо Медичи (Старши) (1395–1440)
  │
  └─Пиерфранческо Медичи (Старши) (1431–1476)
    │
    ├─Lorenzo the Popolano (1463–1503), Лорд на Пиомбино
    │ │
    │ └─Пиерфранческо Медичи (Младши) (1487–1525)
    │ │
    │ ├─Лаудомия Медичи (1463 – ?)
    │ │
    │ ├─Лоренцино Медичи (1514–1548) (наричан също и Lorenzaccio)
    │ │
    │ ├─Джулиано Медичи (ca. 1520–1588), архиепископ на Alby
    │ │
    │ └─Мадалена Медичи (?–1583)
    │
    └─Джовани Пополано (1467–1498)
      │
      └─Джовани де Медичи (Джовани деле Банде Нере) (1498–1526), най-известния военен сред Медичите
        │
        └─Козимо I Медичи (1519–1574), Велик херцог на Тоскана
          │
          ├─Бия Медичи (1537–1542)
          │
          ├─Мария Медичи (1540–1557)
          │
          ├─Франческо I Медичи (1541–1587), Велик херцог на Тоскана
          │ │
          │ ├─Елеонора Медичи (1566–1611), съпруга на Винченцо I Гонзага, дук на Мантуа
          │ │
          │ ├─Ромола Медичи (1568–1568)
          │ │
          │ ├─Анна Медичи (1569–1584)
          │ │
          │ ├─Изабела Медичи (1571–1572)
          │ │
          │ ├─Лукреция Медичи (1572–1574)
          │ │
          │ ├─Мария Медичи (1573–1642), съпруга (1612) на Анри IV-Франция
          │ │
          │ ├─Антонио Медичи (1576–1621), осиновен
          │ │
          │ └─Филипо Медичи (1577–1582)
          │
          ├─Изабела Медичи (1542–1576)
          │
          ├─Джовани Медичи (1543–1562), епископ на Пиза и кардинал
          │
          ├─Лукреция Медичи (1545–1561), съпруга (1560) на Алфонсо II д'Есте, дук на Ферара и Модена
          │
          ├─Пиетро (Педрико) Медичи (1546–1547)
          │
          ├─Гарсия де' Медичи (1547–1562)
          │
          ├─Антонио Медичи (1548–1548)
          │
          ├─Фердинандо I Медичи (1549–1609), Велик херцог на Тоскана
          │ │
          │ ├─Козимо II Медичи (1590–1621), Велик херцог на Тоскана │ │ │
          │ │ ├─Мария Кристина Медичи (1609–1632)
          │ │ │
          │ │ ├─Фердинандо II Медичи (1610–1670), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │
          │ │ │ ├─Козимо Медичи (1639–1639)
          │ │ │ │
          │ │ │ ├─Козимо III Медичи (1642–1723), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ ├─Фердинандо III Медичи (1663–1713)
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ ├─Ана Мария Луиза Медичи (1667–1743)
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ └─Gian Gastone de' Medici (1671–1737), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │
          │ │ │ └─Франческо Мария Медичи (1660–1711), кардинал
          │ │ │
          │ │ ├─Джовани Карло Медичи (Джанкарло) (1611–1663), епископ на Сабина, кардинал от 1644 г.
          │ │ │
          │ │ ├─Маргарита де' Медичи (1612–1679), съпруга (1628) на Одоардо I Фарнезе, дук на Парма
          │ │ │
          │ │ ├─Матео Медичи (1613–1667)
          │ │ │
          │ │ ├─Франческо Медичи (1614–1634)
          │ │ │
          │ │ ├─Ана Медичи (1616–1676), съпруга на ерцхерцог Фердинанд Чарс Австрийски
          │ │ │
          │ │ └─Леополдо Медичи (1617–1675), кардинал от 1667 г.
          │ │
          │ ├─Елеонора Медичи (1591–1617)
          │ │
          │ ├─Катерина Медичи (1593–1629), съпруга на Фернандо Гонзага, дук на Мантуа
          │ │
          │ ├─Франческо Медичи (1594–1614)
          │ │
          │ ├─Карло Медичи (1595–1666)
          │ │
          │ ├─Филипо Медичи (1599–1602)
          │ │
          │ ├─Лорензо Медичи (1600–1648)
          │ │
          │ ├─Мария Магдалена Медичи (1600–1633)
          │ │
          │ └─Клаудия Медичи (1604–1648), съпруга (1620 – 1622) на Федерико дела Ровере, единствен син на дука на Урбино, и по-късно (1626), на ерцхерцог Леополд V от Австрия (Хабсбург)
          │
          ├─Ана Медичи (1553–1553)
          │
          ├─Пиетро Медичи (1554–1604)
          │
          ├─(дъщеря, която умира без име) (1566–1566)
          │
          ├─Джовани Медичи (1567–1621)
          │
          └─Вирджиния Медичи (1568–1615), съпруга на Чезаре Д'есте, Дук на Модена