Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гербът на семейство Медичи

Медичи (на италиански: Medici) е олигархическо семейство, чиито представители между 12 и 17 век нееднократно са управлявали Флоренция. От семейството на Медичите има трима римски папи, както и няколко членове на кралското семейство на Франция – Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция през 16 – 17 век.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Фамилия Медичи произлиза от област, намираща се на около 30 км северно от Флоренция. През 12 век Медичите се преселват в града, а през 13 век вече участват в неговия политически и икономически живот. Произходът на фамилното име не е известен, но според една от версиите родоначалник на клана е бил лекар (medico) в двора на Карл Велики. Първият споменат член на фамилията е Бонаджунта Медичи, който влиза в състава на градския съвет (Синьорията) (1216 г.) От списъците на данъкоплатците през 1343 г. се вижда, че там присъстват 32 глави на семейства, което означава, че фамилията Медичи вече се е превърнала в голям клан. Те имат немалки владения в града и селата и участват в банковите дела и търговията. В периода 1300 – 1330 г. имат собствена банкова кантора, а в периода 1291 – 1341 г. 28 пъти са избирани в градската управа, но предимно на незначителни постове и никога на ключови позиции. Чрез бракове те се сродяват с влиятелните фамилии на Флоренция – Кавалканти и Донати.

Възход на Медичите[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1360 – 1429 г. трима представители на фамилията успяват да придобият богатства и власт – Салвестро ди Аламано, Виери ди Камбио и Джовани ди Бичи. Първият става известен в политическите среди. След 1360 г. той е единственият Медичи, който участва в съвета на Флорентинската република, представлявайки опозицията, начело на която стоят гвелфите. Успехът спохожда Виери ди Камбио след 1350 г. Той се занимава с различни банкови операции и създава собствена банкова кантора. През 1380 г. неговата банка е една от най-големите в града и има филиали в Рим, Генуа, Брюге и Венеция. Успехът на последния от тях – Джовани ди Бичи, първоначално е свързан с делата на Виери, който събира около себе си няколко членове на семейството, включително и далечния си родственик – Джовани. През 1390 г. той оглавява римски филиал на банка. През 1397 г. се връща във Флоренция. Джовани ди Бичи се проявява и като прозорлив политик.

Разцвет[редактиране | редактиране на кода]

След 1433 г. недоволството на гражданите на Флоренция прогонва управляващата дотогава фамилия Албици. На власт идва синът на Джовани – Козимо. Следващите 60 години управлението на Флоренция е съсредоточено в ръцете на Медичите. До 1462 г. градът е управляван от Козимо, до 1469 г. – от Пиеро, до 1492 г. – от Лоренцо и от изгонения през 1494 г. Пиеро. След смъртта си Джовани оставя немалко наследство: участъци земя в Муджело, къщи и вили, рента, участие в различни банкови кантори и търговски предприятия. Козимо на свой ред увеличава оставеното наследство – в най-добрите си времена има 2 банкови кантори в Рим и по една във Венеция, Неапол, Пиза, Милано, Женева, Лион, Авиньон, Брюге, Лондон. Той търгува с всичко и особено с пари – дава ги в заем на крале и принцове. През 1451 г. неговият капитал възлиза на 72 000 флорина.

Мотото на династията е „Кралят властва над народа, но бог властва над всички“. Семейство Медичи се славят и като покровители на таланти. По разпореждане на Козимо I Медичи е построен дворецът Уфици, първоначално като седалище на флорентинските магистрати. По-късно фамилия Медичи го превръща в галерия и го отваря за посетители. Днес галерия Уфици е един от най-прочутите световни музеи на изкуствата.

При слабоумния и безхарактерен син на Козимо – Пиеро, популярността на Медичите пострадва, но заговорът Паци против тях не успява и синът му Лоренцо, наричан Великолепни, възстановява предишното значение на фамилията. След смъртта на Лоренцо през 1492 г. синът му Пиеро отстъпва на Шарл VIII няколко флорентински владения, за което е изгонен от града като изменник на Родината. Републиката е възстановена през 1494 г. и едва през 1512 г. Медичите отново я оглавяват.

Папство и изгнание от Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

През 1513 г. кардинал Джовани – брат на Пиеро, заема папския престол под името Лъв Х. Тогава синът на Пиеро – Лоренцо, и другият племенник на папата – кардинал Джулио, възстановяват властта си във Флоренция. Папата дава на Лоренцо херцогството Урбино и му урежда брак с Магдалина де ла Тур д’Оверн – родственица на френския кралски двор. След смъртта на Лоренцо през 1519 г. властта остава в ръцете на Джулио до 1523 г., когато той става папа под името Климент VII. Тогава Флорентинската република се оглавява от Алесандро Медичи – незаконен син на Лоренцо, и от кардинал Иполито.

Великите тоскански херцози[редактиране | редактиране на кода]

Профренската политика на папа Климент VII предизвиква разграбването на Рим от немците и довежда до изгонване на Медичите от Флоренция през 1527 г. Тогава папата сключва съюз с императора на Свещената римска империя Карл V и с негова помощ връща Флоренция на Алесандро, който се жени за незаконната дъщеря на Карл V Маргарите и получава титлата херцог на Флоренция. Разпуснатият живот на Алесандро ражда масово недоволство, намерило израз в организиран заговор. В резултат херцогът е убит от родственика си Лоренцино през 1537 г.

Със смъртта на Алесандро свършва линията на Медичите, която тръгва от Козимо Старши. Карл V предава властта на Козимо I (1537 – 1574 ), потомък на брата на Козимо Старши – Лоренцо. Като умел политик той си поставя за цел да превърне Тоскана в държава и се стреми към абсолютна власт. Натрупва значителни средства, създава морски флот и завоюва Сиена. От папа Пий V получава титлата Велик херцог на Тоскана и е коронован в Рим. Верен на семейната традиция, Козимо I покровителства Просвещението и възражда университета в Пиза.

Син и приемник на Козимо I е Франческо I (15741587). Той се придържа към политиката на баща си, но не разполага с неговия талант и втората му жена Бианка Капело успява значително да навреди на финансите на херцогството. Покровителства естествените науки и основава академията Della Crusca. След смъртта му властта преминава в малкия му брат – кардинал Фердинандо I (1587 – 1609). Той не е привърженик на тираничната политика. Покровителства науките и изкуството. Грижи се за земеделието и намалява налозите. Спомага много за разцвета на пристанището Ливорно. Търси сближаване на Флоренция с Франция и дава племенницата си Мария Медичи за жена на Анри IV. Негов приемник е синът му от брака му с Кристина ЛотарингскаКозимо II (1609 – 1621).

Упадъкът на Флоренция[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Козимо II с неговите планове за завоюване на Испания и Изтока е началото в упадъка на Флоренция. Неизменно остава само покровителството на науката – той закриля Галилео Галилей. Традицията продължава и при сина му Фернандо II (1621 – 1670). По негово време Тоскана стига до пълна разруха. Следващият управлявал Медичи – Козимо III (1670 – 1723), не успява да спре упадъка на херцогството, а освен това синовете му нямат потомство. Козимо III заставя брат си да се откаже от духовния сан и да се ожени, но и този брак се оказва безплоден. Със смъртта на неговата сестра Ана Мария през 1743 г. завършва линията на владетелите Медичи.

Медичите римски папи[редактиране | редактиране на кода]

Сред представители на фамилията Медичи има кардинали и римски папи. Това са:

  • папа Лъв X – Джовани Медичи, който е известен преди всичко с издадената була срещу Мартин Лутер;
  • папа Лъв XI – Алесандро Отавиано Медичи, който заема папския престол по-малко от месец;
  • папа Климент VII – Джулиано Медичи;
  • папа Пий IV – Джовани Анджело Медичи.

Кралиците Медичи[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството при Медичите[редактиране | редактиране на кода]

Родът на Медичите превръща Флоренция в един от световните културни центрове на Ренесанса. Там са създадени голям брой произведения на изкуството. Медичите покровителстват художници и архитекти. Те са щедри меценати и разточителни консуматори на изкуството. Галерията Уфици, съдържаща огромно количество шедьоври, е била собственост на династията. През 18 век последната представителка на рода Ана Мария Луиза Медичи подарява тези богатства на град Флоренция.

Художници, работили за Медичите[редактиране | редактиране на кода]

Сандро Ботичели – „Раждането на Венера“ (Уфици)

Сред художниците, работили за Медичите, са:

  • Андреа Верокио – скулптор и живописец: надгробна плоча на Козимо Медичи, гробницата на Пиеро и Джовани Медичи, ескизи за рицарски доспехи за турнирите на Лоренцо Великолепни, скулптурата „Момчето с делфина“ за фонтана на вилата на Медичите в Кареджи.
  • Микеланджело – работи за Лоренцо Великолепни: фасадата на семейната църква на Медичите „Сан Лоренцо“ във Флоренция, Новата Сакристия (Капела Медичи), гробницата на Джулиано и Лоренцо Великолепни и др.
  • Сандро Ботичели – картината „Поклонението на влъхвите“, където са изобразени представители на рода и техни приятели, портрет на Джулиано Медичи, „Палада и кентавърът“, „Пролетта“ и др.
  • Бронзино – придворен портретист на Козимо I.
  • Джорджо Вазари – построява двореца Уфици (1560 – 1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца Уфици с двореца Пити; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца Векио във Флоренция и Кралската зала във Ватикана.
  • Понтормо – стенописи във вилата на Медичите в Поджо-а-Кайано и др.
  • Рафаело – портрет на папа Лъв X с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси.

Архитекти и здания[редактиране | редактиране на кода]

Фамилно дърво (1360 – 1675)[редактиране | редактиране на кода]

 Джовани ди Бичи (1360–1429)
│
├─Антонио Медичи (?–1398)
│
├─Дамян Медичи (1389–1390)
│
├─Козимо Медичи (Старши) (1389–1464)
│ │
│ ├─Пиеро I Медичи (the Gouty) (1416–1469), лорд на Флоренция
│ │ │
│ │ ├─Лоренцо Медичи (Великолепни) (1449–1492), лорд на Флоренция
│ │ │ │
│ │ │ ├─Лукреция Медичи (1470–1550)
│ │ │ │ │
│ │ │ │ ├─Мария Салвиати (1499–1543), съпруга на Джовани дале Банде Нере
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Франческа Салвиати (1504 – ?), съпруга на Пиеро Гвалтероти и Отавиано Медичи
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Алесандро Отавиано Медичи (1535–1605), папа Лъв XI
│ │ │ │
│ │ │ ├─Пиеро II Медичи (the Unfortunate) (1471–1503), лорд на Флоренция
│ │ │ │ │
│ │ │ │ ├─Лоренцо II Медичи (1492–1519), дук на Урбино
│ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ ├─Алесандро Медичи (the Moor) (1510–1537), дук на Флоренция
│ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ ├─Джулио Медичи (ca. 1533–1600)
│ │ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ │ └─Козимо Медичи (?–?)
│ │ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ │ └─Анджела/Анджелика Медичи (1608–1636)
│ │ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ │ └─Джулия Медичи (ca. 1535–?)
│ │ │ │ │ │
│ │ │ │ │ └─Катерина Мария Ромола ди Лоренцо Медичи (Катерина Медичи) (1519–1589), жена на Анри II – крал на Франция
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Клариса Медичи 14931528)
│ │ │ │
│ │ │ ├─Мадалена Медичи (1473–1528)
│ │ │ │
│ │ │ ├─ Джовани ди Лоренцо Медичи (1475–1521), папа Лъв X
│ │ │ │
│ │ │ ├─Джулиано Медичи (1479–1516), Дук на Nemours
│ │ │ │ │
│ │ │ │ └─Иполито Медичи (1511–1535), кардинал
│ │ │ │
│ │ │ └─Контесина Медичи (?–1515), съпруга на Пиеро Ридолфи
│ │ │
│ │ └─Джулиано Медичи (1453–1478)
│ │ │
│ │ └─Джулио Медичи (1478–1534), папа Климент VII
│ │
│ ├─Джовани Медичи (1421–1463)
│ │ │
│ │ └─Козимо Медичи (1452–1461)
│ │
│ └─Карло Медичи (1430–1492)
│
└─Лоренцо Медичи (Старши) (1395–1440)
  │
  └─Пиерфранческо Медичи (Старши) (1431–1476)
    │
    ├─Lorenzo the Popolano (1463–1503), Лорд на Пиомбино
    │ │
    │ └─Пиерфранческо Медичи (Младши) (1487–1525)
    │ │
    │ ├─Лаудомия Медичи (1463 – ?)
    │ │
    │ ├─Лоренцино Медичи (1514–1548) (наричан също и Lorenzaccio)
    │ │
    │ ├─Джулиано Медичи (ca. 1520–1588), архиепископ на Alby
    │ │
    │ └─Мадалена Медичи (?–1583)
    │
    └─Джовани Пополано (1467–1498)
      │
      └─Джовани де Медичи (Джовани деле Банде Нере) (1498–1526), най-известния военен сред Медичите
        │
        └─Козимо I Медичи (1519–1574), Велик херцог на Тоскана
          │
          ├─Бия Медичи (1537–1542)
          │
          ├─Мария Медичи (1540–1557)
          │
          ├─Франческо I Медичи (1541–1587), Велик херцог на Тоскана
          │ │
          │ ├─Елеонора Медичи (1566–1611), съпруга на Винченцо I Гонзага, дук на Мантуа
          │ │
          │ ├─Ромола Медичи (1568–1568)
          │ │
          │ ├─Анна Медичи (1569–1584)
          │ │
          │ ├─Изабела Медичи (1571–1572)
          │ │
          │ ├─Лукреция Медичи (1572–1574)
          │ │
          │ ├─Мария Медичи (1573–1642), съпруга (1612) на Анри IV-Франция
          │ │
          │ ├─Антонио Медичи (1576–1621), осиновен
          │ │
          │ └─Филипо Медичи (1577–1582)
          │
          ├─Изабела Медичи (1542–1576)
          │
          ├─Джовани Медичи (1543–1562), епископ на Пиза и кардинал
          │
          ├─Лукреция Медичи (1545–1561), съпруга (1560) на Алфонсо II д'Есте, дук на Ферара и Модена
          │
          ├─Пиетро (Педрико) Медичи (1546–1547)
          │
          ├─Гарсия де' Медичи (1547–1562)
          │
          ├─Антонио Медичи (1548–1548)
          │
          ├─Фердинандо I Медичи (1549–1609), Велик херцог на Тоскана
          │ │
          │ ├─Козимо II Медичи (1590–1621), Велик херцог на Тоскана │ │ │
          │ │ ├─Мария Кристина Медичи (1609–1632)
          │ │ │
          │ │ ├─Фердинандо II Медичи (1610–1670), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │
          │ │ │ ├─Козимо Медичи (1639–1639)
          │ │ │ │
          │ │ │ ├─Козимо III Медичи (1642–1723), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ ├─Фердинандо III Медичи (1663–1713)
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ ├─Ана Мария Луиза Медичи (1667–1743)
          │ │ │ │ │
          │ │ │ │ └─Gian Gastone de' Medici (1671–1737), Велик херцог на Тоскана
          │ │ │ │
          │ │ │ └─Франческо Мария Медичи (1660–1711), кардинал
          │ │ │
          │ │ ├─Джовани Карло Медичи (Джанкарло) (1611–1663), епископ на Сабина, кардинал от 1644 г.
          │ │ │
          │ │ ├─Маргарита де' Медичи (1612–1679), съпруга (1628) на Одоардо I Фарнезе, дук на Парма
          │ │ │
          │ │ ├─Матео Медичи (1613–1667)
          │ │ │
          │ │ ├─Франческо Медичи (1614–1634)
          │ │ │
          │ │ ├─Ана Медичи (1616–1676), съпруга на ерцхерцог Фердинанд Чарс Австрийски
          │ │ │
          │ │ └─Леополдо Медичи (1617–1675), кардинал от 1667 г.
          │ │
          │ ├─Елеонора Медичи (1591–1617)
          │ │
          │ ├─Катерина Медичи (1593–1629), съпруга на Фернандо Гонзага, дук на Мантуа
          │ │
          │ ├─Франческо Медичи (1594–1614)
          │ │
          │ ├─Карло Медичи (1595–1666)
          │ │
          │ ├─Филипо Медичи (1599–1602)
          │ │
          │ ├─Лорензо Медичи (1600–1648)
          │ │
          │ ├─Мария Магдалена Медичи (1600–1633)
          │ │
          │ └─Клаудия Медичи (1604–1648), съпруга (1620 – 1622) на Федерико дела Ровере, единствен син на дука на Урбино, и по-късно (1626), на ерцхерцог Леополд V от Австрия (Хабсбург)
          │
          ├─Ана Медичи (1553–1553)
          │
          ├─Пиетро Медичи (1554–1604)
          │
          ├─(дъщеря, която умира без име) (1566–1566)
          │
          ├─Джовани Медичи (1567–1621)
          │
          └─Вирджиния Медичи (1568–1615), съпруга на Чезаре Д'есте, Дук на Модена