Медичи
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Медичи | |
|---|---|
 Гербът на семейство Медичи |
|
| Девиз |
Festina Lente (Бързай бавно) |
| Страна | Италия |
| Владения |
Вили Медичи (Тоскана) Палацо Медичи-Рикарди (Флоренция) Палацо Пити (Флоренция) Палацо Векио (Флоренция) |
| Основаване | 12 век |
| Националност |
 Италия |
| Медичи в Общомедия | |
Мѐдичи (на италиански: Medici) е олигархическо семейство, чиито представители между 12 и 17 век нееднократно са управлявали Флоренция. От семейството на Медичите има трима римски папи, както и няколко членове на кралското семейство на Франция – Катерина и Мария Медичи са кралици на Франция през 16 – 17 век.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Фамилия Медичи произлиза от област, намираща се на около 30 км северно от Флоренция. През 12 век Медичите се преселват в града, а през 13 век вече участват в неговия политически и икономически живот. Произходът на фамилното име не е известен, но според една от версиите родоначалник на клана е бил лекар (medico) в двора на Карл Велики. Първият споменат член на фамилията е Бонаджунта Медичи, който влиза в състава на градския съвет (Синьорията) (1216 г.) От списъците на данъкоплатците през 1343 г. се вижда, че там присъстват 32 глави на семейства, което означава, че фамилията Медичи вече се е превърнала в голям клан. Те имат немалки владения в града и селата и участват в банковите дела и търговията. В периода 1300 – 1330 г. имат собствена банкова кантора, а в периода 1291 – 1341 г. 28 пъти са избирани в градската управа, но предимно на незначителни постове и никога на ключови позиции. Чрез бракове те се сродяват с влиятелните фамилии на Флоренция – Кавалканти и Донати.
Възход на Медичите[редактиране | редактиране на кода]
През периода 1360 – 1429 г. трима представители на фамилията успяват да придобият богатства и власт – Салвестро ди Аламано, Виери ди Камбио и Джовани ди Бичи. Първият става известен в политическите среди. След 1360 г. той е единственият Медичи, който участва в съвета на Флорентинската република, представлявайки опозицията, начело на която стоят гвелфите. Успехът спохожда Виери ди Камбио след 1350 г. Той се занимава с различни банкови операции и създава собствена банкова кантора. През 1380 г. неговата банка е една от най-големите в града и има филиали в Рим, Генуа, Брюге и Венеция. Успехът на последния от тях – Джовани ди Бичи, първоначално е свързан с делата на Виери, който събира около себе си няколко членове на семейството, включително и далечния си родственик Джовани. През 1390 г. той оглавява римския филиал (Vieri e Giovanni de’ Medici in Roma) на банката на чичо си. През 1397 г. се връща във Флоренция. Джовани ди Бичи се проявява и като прозорлив политик.
Разцвет[редактиране | редактиране на кода]
След 1433 г. недоволството на гражданите на Флоренция прогонва управляващата дотогава фамилия Албици. На власт идва синът на Джовани – Козимо. Следващите 60 години управлението на Флоренция е съсредоточено в ръцете на Медичите. До 1462 г. градът е управляван от Козимо, до 1469 г. – от Пиеро, до 1492 г. – от Лоренцо и от изгонения през 1494 г. Пиеро. След смъртта си Джовани оставя немалко наследство: участъци земя в Муджело, къщи и вили, рента, участие в различни банкови кантори и търговски предприятия. Козимо на свой ред увеличава оставеното наследство – в най-добрите си времена има 2 банкови кантори в Рим и по една във Венеция, Неапол, Пиза, Милано, Женева, Лион, Авиньон, Брюге, Лондон. Той търгува с всичко и особено с пари – дава ги в заем на крале и принцове. През 1451 г. неговият капитал възлиза на 72 000 флорина.
Мотото на династията е „Кралят властва над народа, но бог властва над всички“. Семейство Медичи се славят и като покровители на таланти. Лоренцо Великолепни подкрепя силно изкуствата, а един от близките му приятели до смъртта му през 1492 г. е Сандро Ботичели. Няколко десетилетия по-късно по разпореждане на Козимо I Медичи, потомък на брата на Козимо Стария – Лоренцо, е построен дворецът Уфици (с активното участие на Джорджо Вазари), първоначално като седалище на флорентинските магистрати. По-късно фамилия Медичи го превръща в галерия и го отваря за посетители. Днес галерия Уфици е един от най-прочутите световни музеи на изкуствата.
При слабоумния и безхарактерен син на Козимо Стария – Пиеро, популярността на Медичите пострадва, но заговорът Паци против тях не успява и синът му Лоренцо, наричан Великолепни, възстановява предишното значение на фамилията. След смъртта на Лоренцо през 1492 г. синът му Пиеро отстъпва на Шарл VIII няколко флорентински владения, за което е изгонен от града като изменник на Родината. Републиката е възстановена през 1494 г. и едва през 1512 г. Медичите отново я оглавяват.
Папство и изгнание от Флоренция[редактиране | редактиране на кода]
През 1513 г. кардинал Джовани – по-малкият брат на Пиеро, заема папския престол под името Лъв Х. Тогава синът на Пиеро – Лоренцо, и братовчед им кардинал Джулио (син на брата на Лоренцо Великолепни – Джулиано), възстановяват властта си във Флоренция. Папата дава на Лоренцо херцогството Урбино и му урежда брак с Магдалина де ла Тур д’Оверн – роднина на френския кралски двор. След смъртта на Лоренцо през 1519 г. властта остава в ръцете на Джулио до 1523 г., когато той става папа под името Климент VII. Тогава Флорентинската република се оглавява от Алесандро Медичи – незаконен син на Лоренцо, и от кардинал Иполито.
Великите тоскански херцози[редактиране | редактиране на кода]
Профренската политика на папа Климент VII предизвиква разграбването на Рим от немците и довежда до изгонване на Медичите от Флоренция през 1527 г. Тогава папата сключва съюз с императора на Свещената римска империя Карл V и с негова помощ връща Флоренция на Алесандро, който се жени за незаконната дъщеря на Карл V Маргарите и получава титлата херцог на Флоренция. Разпуснатият живот на Алесандро ражда масово недоволство, намерило израз в организиран заговор. В резултат херцогът е убит от роднината си Лоренцино през 1537 г.
Със смъртта на Алесандро свършва линията на Медичите, която тръгва от Козимо Старши. Карл V предава властта на Козимо I (1537 – 1574), потомък на брата на Козимо Старши – Лоренцо. Като умел политик той си поставя за цел да превърне Тоскана в държава и се стреми към абсолютна власт. Натрупва значителни средства, създава морски флот и завоюва Сиена. От папа Пий V получава титлата Велик херцог на Тоскана и е коронован в Рим. Верен на семейната традиция, Козимо I покровителства Просвещението и възражда университета в Пиза.
Син и приемник на Козимо I е Франческо I (1574 – 1587). Той се придържа към политиката на баща си, но не разполага с неговия талант и втората му жена Бианка Капело успява значително да навреди на финансите на херцогството. Покровителства естествените науки и основава академията Della Crusca. След смъртта му властта преминава в ръцете на малкия му брат – кардинал Фердинандо I (1587 – 1609). Той не е привърженик на тираничната политика. Покровителства науките и изкуството. Грижи се за земеделието и намалява налозите. Спомага много за разцвета на пристанището Ливорно. Търси сближаване на Флоренция с Франция и дава племенницата си Мария Медичи за жена на Анри IV. Негов приемник е синът му от брака му с Кристина Лотарингска – Козимо II (1609 – 1621).
Упадъкът на Флоренция[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на Козимо II с неговите планове за завоюване на Испания и Изтока е началото в упадъка на Флоренция. Неизменно остава само покровителството на науката – той закриля Галилео Галилей. Традицията продължава и при сина му Фернандо II (1621 – 1670). По негово време Тоскана стига до пълна разруха. Следващият управлявал Медичи – Козимо III (1670 – 1723), не успява да спре упадъка на херцогството, а освен това синовете му нямат потомство. Козимо III заставя брат си да се откаже от духовния сан и да се ожени, но и този брак се оказва безплоден. Със смъртта на неговата сестра Ана Мария през 1743 г. завършва линията на владетелите Медичи.
Медичите римски папи[редактиране | редактиране на кода]
Сред представители на фамилията Медичи има кардинали и римски папи. Това са:
- папа Лъв X – Джовани Медичи, който е известен преди всичко с издадената була срещу Мартин Лутер;
- папа Лъв XI – Алесандро Отавиано Медичи, който заема папския престол по-малко от месец;
- папа Климент VII – Джулиано Медичи;
- папа Пий IV – Джовани Анджело Медичи.
Кралиците Медичи[редактиране | редактиране на кода]
- Катерина Медичи – кралица на Франция.
- Мария Медичи – кралица на Франция.
Изкуството при Медичите[редактиране | редактиране на кода]
Родът на Медичите превръща Флоренция в един от световните културни центрове на Ренесанса. Там са създадени голям брой произведения на изкуството. Медичите покровителстват художници и архитекти. Те са щедри меценати и разточителни консуматори на изкуството. Галерията Уфици, съдържаща огромно количество шедьоври, е била собственост на династията. През 18 век последната представителка на рода Ана Мария Луиза Медичи подарява тези богатства на град Флоренция.
Художници, работили за Медичите[редактиране | редактиране на кода]
Сред художниците, работили за Медичите, са:
- Андреа Верокио – скулптор и живописец: надгробна плоча на Козимо Медичи, гробницата на Пиеро и Джовани Медичи, ескизи за рицарски доспехи за турнирите на Лоренцо Великолепни, скулптурата „Момчето с делфина“ за фонтана на вилата на Медичите в Кареджи.
- Микеланджело – работи за Лоренцо Великолепни: фасадата на семейната църква на Медичите „Сан Лоренцо“ във Флоренция, Новата Сакристия (Капела Медичи), гробницата на Джулиано и Лоренцо Великолепни и др.
- Беноцо Гацоли – фрески за Медичите в Палацо Медичи-Рикарди.
- Сандро Ботичели – картината „Поклонението на влъхвите“, където са изобразени представители на рода и техни приятели, портрет на Джулиано Медичи, „Палада и кентавърът“, „Пролетта“ и др.
- Бенвенуто Челини – работил за Козимо Медичи.
- Джамболоня – паметник на Козимо I Медичи на кон.
- Бронзино – придворен портретист на Козимо I.
- Лука Джордано – фрески в двореца „Медичи-Рикарди“.
- Джорджо Вазари – построява двореца Уфици (1560 – 1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца Уфици с двореца Пити; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца Векио във Флоренция и Кралската зала във Ватикана.
- Фра Филипо Липи – олтарния образ на св. Михаил и др.
- Фра Беато Анджелико – олтарът за манастира „Сан Марко“.
- Понтормо – стенописи във вилата на Медичите в Поджо-а-Кайано и др.
- Рафаело – портрет на папа Лъв X с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси.
- Тициан – портрет на Иполито Медичи.
Архитекти и здания[редактиране | редактиране на кода]
- Дворецът Медичи-Рикарди (1444 – 1460 – арх. Микелоцо ди Бартоломео
- Дворецът Палацо Векио (Сеньорията)
- Капела Медичи в църквата Св. Анунциати – арх. Микелоцо ди Бартоломео
- Дворецът Пити – арх. Брунелески
- Новата Сакристия (Капела Медичи) в църквата Сан Лоренцо – Микеланджело.
Фамилно дърво (1360 – 1675)[редактиране | редактиране на кода]
Джовани ди Бичи (1360 – 1429) │ ├─Антонио Медичи (?–1398) │ ├─Дамян Медичи (1389 – 1390) │ ├─Козимо Медичи (Старши) (1389 – 1464) │ │ │ ├─Пиеро I Медичи (the Gouty) (1416 – 1469), лорд на Флоренция │ │ │ │ │ ├─Лоренцо Медичи (Великолепни) (1449 – 1492), лорд на Флоренция │ │ │ │ │ │ │ ├─Лукреция Медичи (1470 – 1550) │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Мария Салвиати (1499 – 1543), съпруга на Джовани дале Банде Нере │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Франческа Салвиати (1504 – ?), съпруга на Пиеро Гвалтероти и Отавиано Медичи │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Алесандро Отавиано Медичи (1535 – 1605), папа Лъв XI │ │ │ │ │ │ │ ├─Пиеро II Медичи (the Unfortunate) (1471 – 1503), лорд на Флоренция │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Лоренцо II Медичи (1492 – 1519), дук на Урбино │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Алесандро Медичи (the Moor) (1510 – 1537), дук на Флоренция │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Джулио Медичи (ca. 1533 – 1600) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Козимо Медичи (?–?) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Анджела/Анджелика Медичи (1608 – 1636) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Джулия Медичи (ca. 1535 – ?) │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Катерина Мария Ромола ди Лоренцо Медичи (Катерина Медичи) (1519 – 1589), жена на Анри II – крал на Франция │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Клариса Медичи 1493 – 1528) │ │ │ │ │ │ │ ├─Мадалена Медичи (1473 – 1528) │ │ │ │ │ │ │ ├─ Джовани ди Лоренцо Медичи (1475 – 1521), папа Лъв X │ │ │ │ │ │ │ ├─Джулиано Медичи (1479 – 1516), Дук на Nemours │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Иполито Медичи (1511 – 1535), кардинал │ │ │ │ │ │ │ └─Контесина Медичи (?–1515), съпруга на Пиеро Ридолфи │ │ │ │ │ └─Джулиано Медичи (1453 – 1478) │ │ │ │ │ └─Джулио Медичи (1478 – 1534), папа Климент VII │ │ │ ├─Джовани Медичи (1421 – 1463) │ │ │ │ │ └─Козимо Медичи (1452 – 1461) │ │ │ └─Карло Медичи (1430 – 1492) │ └─Лоренцо Медичи (Старши) (1395 – 1440) │ └─Пиерфранческо Медичи (Старши) (1431 – 1476) │ ├─Lorenzo the Popolano (1463 – 1503), Лорд на Пиомбино │ │ │ └─Пиерфранческо Медичи (Младши) (1487 – 1525) │ │ │ ├─Лаудомия Медичи (1463 – ?) │ │ │ ├─Лоренцино Медичи (1514 – 1548) (наричан също и Lorenzaccio) │ │ │ ├─Джулиано Медичи (ca. 1520 – 1588), архиепископ на Alby │ │ │ └─Мадалена Медичи (?–1583) │ └─Джовани Пополано (1467 – 1498) │ └─Джовани де Медичи (Джовани деле Банде Нере) (1498 – 1526), най-известния военен сред Медичите │ └─Козимо I Медичи (1519 – 1574), Велик херцог на Тоскана │ ├─Бия Медичи (1537 – 1542) │ ├─Мария Медичи (1540 – 1557) │ ├─Франческо I Медичи (1541 – 1587), Велик херцог на Тоскана │ │ │ ├─Елеонора Медичи (1566 – 1611), съпруга на Винченцо I Гонзага, дук на Мантуа │ │ │ ├─Ромола Медичи (1568 – 1568) │ │ │ ├─Анна Медичи (1569 – 1584) │ │ │ ├─Изабела Медичи (1571 – 1572) │ │ │ ├─Лукреция Медичи (1572 – 1574) │ │ │ ├─Мария Медичи (1573 – 1642), съпруга (1612) на Анри IV-Франция │ │ │ ├─Антонио Медичи (1576 – 1621), осиновен │ │ │ └─Филипо Медичи (1577 – 1582) │ ├─Изабела Медичи (1542 – 1576) │ ├─Джовани Медичи (1543 – 1562), епископ на Пиза и кардинал │ ├─Лукреция Медичи (1545 – 1561), съпруга (1560) на Алфонсо II д'Есте, дук на Ферара и Модена │ ├─Пиетро (Педрико) Медичи (1546 – 1547) │ ├─Гарсия де' Медичи (1547 – 1562) │ ├─Антонио Медичи (1548 – 1548) │ ├─Фердинандо I Медичи (1549 – 1609), Велик херцог на Тоскана │ │ │ ├─Козимо II Медичи (1590 – 1621), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ ├─Мария Кристина Медичи (1609 – 1632) │ │ │ │ │ ├─Фердинандо II Медичи (1610 – 1670), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ ├─Козимо Медичи (1639 – 1639) │ │ │ │ │ │ │ ├─Козимо III Медичи (1642 – 1723), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Фердинандо III Медичи (1663 – 1713) │ │ │ │ │ │ │ │ │ ├─Ана Мария Луиза Медичи (1667 – 1743) │ │ │ │ │ │ │ │ │ └─Gian Gastone de' Medici (1671 – 1737), Велик херцог на Тоскана │ │ │ │ │ │ │ └─Франческо Мария Медичи (1660 – 1711), кардинал │ │ │ │ │ ├─Джовани Карло Медичи (Джанкарло) (1611 – 1663), епископ на Сабина, кардинал от 1644 г. │ │ │ │ │ ├─Маргарита де' Медичи (1612 – 1679), съпруга (1628) на Одоардо I Фарнезе, дук на Парма │ │ │ │ │ ├─Матео Медичи (1613 – 1667) │ │ │ │ │ ├─Франческо Медичи (1614 – 1634) │ │ │ │ │ ├─Ана Медичи (1616 – 1676), съпруга на ерцхерцог Фердинанд Чарс Австрийски │ │ │ │ │ └─Леополдо Медичи (1617 – 1675), кардинал от 1667 г. │ │ │ ├─Елеонора Медичи (1591 – 1617) │ │ │ ├─Катерина Медичи (1593 – 1629), съпруга на Фернандо Гонзага, дук на Мантуа │ │ │ ├─Франческо Медичи (1594 – 1614) │ │ │ ├─Карло Медичи (1595 – 1666) │ │ │ ├─Филипо Медичи (1599 – 1602) │ │ │ ├─Лорензо Медичи (1600 – 1648) │ │ │ ├─Мария Магдалена Медичи (1600 – 1633) │ │ │ └─Клаудия Медичи (1604 – 1648), съпруга (1620 – 1622) на Федерико дела Ровере, единствен син на дука на Урбино, и по-късно (1626), на ерцхерцог Леополд V от Австрия (Хабсбург) │ ├─Ана Медичи (1553 – 1553) │ ├─Пиетро Медичи (1554 – 1604) │ ├─(дъщеря, която умира без име) (1566 – 1566) │ ├─Джовани Медичи (1567 – 1621) │ └─Вирджиния Медичи (1568 – 1615), съпруга на Чезаре Д'есте, Дук на Модена