Бернардето де Медичи
| Бернардето де Медичи | |
| господар на Отаяно | |
 Джорджо Вазари, Портрет на Бернадето де Медичи, 1549 г. | |
| Роден |
1531 г.
|
|---|---|
| Починал | 1576 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Медичи ди Отаяно |
| Баща | Отавиано де Медичи ди Отаяно |
| Майка | Бартоломеа Джуни |
| Братя/сестри | Костанца папа Лъв XI |
| Съпруга | Джулия де Медичи |
| Деца | Алесандро |
| Бернардето де Медичи в Общомедия | |
Бернàрдо де Мèдичи, известен като Бернадèто (на италиански: Bernadetto de' Medici; * 1531, Флоренция, Флорентинска република, † 1579, Неапол, Неаполитанско кралство) е аристократ от Дом Медичи, представител на кадетския клон Медичи ди Отаяно, господар на Отаяно, кавалер на Ордена на Свети Стефан. Основоположник е на клона на господарите и принцове на Отаяно, херцози на Сарно и херцози на Миранда.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на флорентинския гонфалониер на правосъдието и сенатор Отавиано де Медичи (1484 – 1546) от първата му съпруга Бартоломеа Джуни. По бащина линия е внук на флорентинския политик Лоренцо де Медичи, комисар в Борго Сан Сеполкро, и на Катерина Нерли, и е правнук на флорентинския дипломат и меценат Бернадето де Медичи.
Има една сестра:
- Костанца (? – 1606), съпруга на Уго дела Герардекса, граф на Доноратико
Той е полубрат на папа Лъв XI.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
На 14 август 1559 г. Бернадето се жени за Джулия де Медичи, узаконена извънбрачна дъщеря на херцога на Флоренция Алесандро де Медичи. От нея през декември 1560 г. има син Алесандро, кръстен на дядо си по майчина линия, който под патронажа на чичо си, папа Лъв XI, става генерал от армията на Папската държава и е номиниран за владетел на Борго. Алесандро се жени за Делия Санвеверини от фамилията на графовете на Сапонара и има потомство.[1] Впоследствие представителите на рода Медичи ди Отаяно придобиват титлите на принцове на Отаяно, херцози на Сарна и херцози на Миранда в Кралство Неапол.[2][3]
По време на живота си във Флоренция Бернадето е на дипломатическа служба в двора на своя роднина, херцог Козимо I. Той е един от първите рицари на Ордена на Свети Стефан. Като представител на херцога на Флоренция той присъства на Трентския събор и на конклава в Рим през 1559 г. През 1565 г. придружава епископа на Арецо и архиепископа на Сиена до Болоня, за да доведе ерцхерцогиня Йохана Австрийска, булка на престолонаследника Франческо де Медичи. По-късно служи като посланик на Флоренция в двора на Неапол.
През 1567 г. купува за 50 хил. дуката владението Отаяно, разположено близо до Неапол,[4] от принца на Молфета Чезаре I Гондзага. През същата година, поради конфликт между съпругата му и Елеонора дели Албици, фаворитка на овдовелия херцог на Флоренция Козимо I, Бернадето е принуден да напусне двора във Флоренция и да се премести във владенията си в Кралство Неапол. През 1576 г. в Нола, близо до Отаяно, той основава доминикански манастир, за който построява църквата „Дева Мария на Светата броеница“. Бернадето де Медичи умира в Неапол след 1576 г.
Бернадето де Медичи в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Съхранен е портрет на Бернадето де Медичи от Джорджо Вазари от 1549 г. и днес той е част от колекцията на Музея Боде в Берлин. На него той е изобразен на 18 години.[5]
.jpg)
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 4 август 1559 за Джулия Ромола де Медичи (* ок. 1535, Флоренция; † ок. 1588, пак там), узаконена извънбрачна дъщеря на херцога на Флоренция Алесандро де Медичи, от която има един син:
- Алесандро де Медичи ди Отаяно (* 17 декември 1560, † 1606), владетел на Борго, господар на Отаяно, генерал от армията на Папската държава; ∞ за Делия Сансевеверини († 1606) от графовете на Сапонара, от която има 2 сина и 1 дъщеря.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Langdon G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I. — P. 123—127, 135. — ISBN 978-0-80-203825-8.
- ↑ Famiglia dè Medici // www.nobili-napoletani.it. Nobili Napolitani. Посетен на 7.01.2020. (на италиански)
- ↑ Casa Granducale Medicea di Toscana di Ottajano // www.de-medici.com. Ordine Civico Mediceo. Посетен на 7.01.2020. (на италиански)
- ↑ I Medici Principi di Ottajano: cenno storico // www.de-medici.com. Ordine Civico Mediceo. Посетен на 7.01.2020. (на италиански)
- ↑ Vasari Giorgio, Ritratto di Bernardetto de' Medici // www.catalogo.fondazionezeri.unibo.it. Fondazione Federico Zeri — Università di Bologna. Посетен на 7.01.2020. (на италиански)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Бернардетто“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
