Джорджо Вазари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джорджо Вазари
Giorgio Vasari
италиански художник, архитект и биограф
Роден
Починал
27 юни 1574 г. (62 г.)

НаградиОрден на златната шпора
Кариера в изкуството
Жанристорическа живопис,[1] портрет[1]
НаправлениеРенесанс[2]
Известни творбиУфици
Джорджо Вазари в Общомедия

Джорджо Вазари (на италиански: Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Джорджо Вазари в Арецо

Роден е на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция, където работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите.

През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца Уфици (1560 – 1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца Уфици с двореца Пити; там днес са окачени портрети на много известни художници).

Той е автор на много от фреските в двореца Векио във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571 – 1573).

Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти“, биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови художници. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и ред други.

Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.

Прочути творби[редактиране | редактиране на кода]

Картини[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]