Джото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Джото.

Джото
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
Джото в Общомедия

Джото ди Бондоне (на италиански: Giotto di Bondone), по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джото се ражда близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).

Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да изобразява овца, толкова реална и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.[1]

След завършване на обучението си, в течение на 12 години Джото работи в различни градове – Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 г. става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328 – 1333 г. е придворен художник на неаполитанския крал, Роберт Анжуйски. От 1334 г. е главен архитект на Флоренция. Джото умира през 1337 г. на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Екстазът на свети Франциск, Асизи
„Целувката на Юда“. Падуа, Капела дела Арена, южна стена

За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител, Чимабуе, голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на св. Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.

Капела дел Арена. Падуа[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос.

Пространствената перспектива, е подобна с перспективата на фреските от горната църква „Св. Франсиск“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 години. Джото е считан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса, – ферарският хронист Рикобалдо през 1312 – 1313 години ги назовава „творение Джото“, наред със стенописите на францисканските църкви в Асизи, Римини и Падуа. Под негово ръководство е изписан централния неф; фреските на стените на апсидата се отнасят към школата на Джото. Счита се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата, е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис – появата на чувства и пространство, в което се движи човека. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и Страстите. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.

Кампанилата на Джото,
църква Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Фрески в капелите на Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче[редактиране | редактиране на кода]

Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Смята се, че стенописите в базиликата на Св.Франциск в Асизи също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи – „Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.

Неапол[редактиране | редактиране на кода]

По сведения на Джорджо Вазари, още докато е във Флоренция, Джото на стената на Палацо дела Синьория създава портрет на сина на краля на Неапол, Роберто Анжуйски. Карл Калабрийски, кмет на Флоренция през 1326 – 1327 години, е изобразен на колене пред Мадоната.

В 1328 – 1333 години Джото се намира при двора неаполитанския крал Роберто Анжуйски. Възможно е, Барди, банкерите на краля, да са му препоръчали художника. Джото работи над фрески в църквата „Кастел Нуово“, капела ди Санта Барбара, личната капела на краля. Серията фрески „Девет герои“ (не е съхранена), а една от залите на „Кастел Нуово“ се споменава в сонетите на Франческо Петрарка. На 20 януари 1330 година крал Роберто присвоява на Джото титула „придворен художник“.

Архитект[редактиране | редактиране на кода]

Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре след Арнолфо Камбио. Негов е проектът за камбанарията ѝ.

Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.

Кавалетни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разпятие-кръст. Около 1290 – 1300. Църква Санта Мария Новела, Флоренция.
Мадона с младенеца и два ангела. 1295 – 1300 гг. ц. „Сан Джорджо алла Коста“, Флоренция

Наред с фресковите цикли, Джото създава цял ред кавалетни произведения. Това са кръстове-разпятия, отделни олтарни картини и полиптихи. Някои от тези произведения носят подписа на Джото, авторството на други е установено благодарение на съхранили се исторически свидетелства и стилистически анализ. Датировката на голяма част от тях е приблизителна, в някои случаи има широк диапазон (например, седем неголеми сцени от живота на Христа, принадлежащи на един олтар, пазещи се в няколко музея, различни експерти датират от 1306 – 1312 години до 1320 – 1325 години).

Кавалетните картини в XIII—XIV векове се рисуват на дървени дъски (в Италия това е, като правило, топола). На дъската с помощта на лепило, приготвено от кожи на животни, се залепва платно, на платното се нанася грунд във вид на гипс, размесен със същото животинско лепило, а повърхността на гипса се нанася позлата. После в началото се надраскват контурите на фигурите и след това се нанася рисунката с темперна боя. Такава технология на производство на икони е разпространена във Византия, към нея се придържат и италианските майстори, включително и Джото.

Към ранния период в творчеството на майстора изследователите отнасят голям „кръст-разпятие“, Мадоната с младенеца и два ангела от църква Сан Джорджо алла Коста (Флоренция), олтарен образ „Стигматизация на Свети Франциск“ (Лувър, Париж) и Полиптих от флорентийската църква Бадиа.

„Рисуваният кръст-разпятие“ е около шест метра висок, и е създаден за флорентийската църква „Санта Мария Новела“ между 1290 и 1300 години и скоро става образ за подражание (през 1301 година Деодато Орланди вече го копира в „Разпятие“ за църква Сан Миниато ал Тедеско). Тежкото висящо Христово тяло е надарено с толкова земна природа, че от някои даже се възприемало като недостойно за автор като Джото – „знаменития автор на фреските на капела Скровени“. Джото ди Бондоне изписва това „Разпятие“ в съответствие с установения канон – на края на дясния и левия лъч от кръста да се изобразяват скърбящите Мария и Йоан Богослов. Стилистически те са близки до изображенията на Исаав и Яков от историята на Исак, изписана от Джото в Горната църква „Сан Франческо“ в Асизи. Произведението няма подпис на автора, но е известно, че „Распятие“ от църквата „Санта Мария Новела“ се „помни“ като творение на Джото и се споменава от италианския историк на изкуството от XV век Лоренцо Гиберти, и че през 1312 година е засвидетелствано присъствие на „някакво разпятие“ на Джото в тази църква. Изследователите виждат тясна близост между фигурите на Мария и Йоан към две догръдни изображения на ангели на остатъците от най-прославеното произведение на Джото – „мозайка Навичела“ на фасадата на катедралата „Св. Петър“ в Рим, впоследствие напълно преработена при реконструкцията на базиликата, започната от папа Юлий II.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((it)) Животописите на Вазари
  2. Алпатов Михаил Владимирович – Итальянское искусство эпохи Данте и Джотто