Сава Славчев
Сава Славчев | |
Роден |
1961 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | редактор, преводач |
Сава Иванов Славчев е български преводач от италиански език.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специализира в държавния университет в Милано.
Превеждал е поезия и белетристика. Носител е на специалната награда за поезия на Алберона, Италия, присъдена на петото издание на конкурса през 2010 г.[1] Сред преводите му са текстове на Николо Макиавели, Леонардо да Винчи, Джордано Бруно и Нучо Ордине.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Информацията в списъка подлежи на допълване.
Есета[редактиране | редактиране на кода]
- „Носталгични пътеки“. София: Изток-Запад, 2017, 144 с. ISBN 978-619-01-0083-6
Речници и разговорници[редактиране | редактиране на кода]
- Сава Славчев, Българско-италиански разговорник. Gaberoff, 2000, 2008 стр. ISBN 954-9607-31-3
- Сава Славчев, Неда Бояджиева, Италианско-български речник / Българско-италиански речник. Gaberoff, 2005, 768 стр. ISBN 978-954-9607-44-4
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- Николо Макиавели, „Владетелят“. София: Изток-Запад, 2014, 298 с. ISBN 978-619-152-524-9
- Леонардо да Винчи, „Фрагменти“. София: Изток-Запад, 2015, 112 с.
- Нучо Ордине, „Ползата от безполезното“. София: Изток-Запад, 2015, 224 с. ISBN 978-619-152-701-4
- Нучо Ордине, „Цял живот с класиците“. София: Изток-Запад, 2017, 256 с. ISBN 978-619-01-0131-4
- Джордано Бруно, „Свещник“. София: Изток-Запад, 2019, 382 с. ISBN 978-619-01-0376-9
- Итало Калвино, „Трудни любови“. София: Колибри, 2023, 304 с. ISBN 978-619-02-1004-7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в „Най-много съм подарявал „Елегантността на таралежа“, dnevnik.bg, 132 май 2020.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на Сава Славчев на сайта на издателство „Изток-Запад“
- „Сава Славчев: Преводът винаги е прехвърляне на някаква граница“, skif.bg, 30 септември 2019
|