Сан Франческо (Асизи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Франциск (Асизи))
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Франциск.
Базилика „Свети Франциск“
Basilica of Saint Francis
Assisi San Francesco BW 2.JPG
Портикът заедно с долната и горната базилика
Карта
Местоположение в Асизи
Вид на храмакатолическа църква
СтранаFlag of Italy.svg Италия
Населено мястоАсизи
Религияримокатолицизъм
Тип на сградатабазилика
Архитектурен стилроманска
Изграждане1228 – 1253 г.
Реликвимощи на Св. Франциск
СайтОфициален сайт
Обект на ЮНЕСКО
Име в регистъраAssisi, the Basilica of San Francesco and Other Franciscan Sites
ТипКултурно наследство
Критерииi, ii, iii, iv, vi
Вписване2000  (24та сесия)
Базилика „Свети Франциск“ в Общомедия

Папската базилика Свети Франциск от Асизи (на италиански: Basilica Papale di San Francesco d'Assisi) е католическа църква в град Асизи, Централна Италия. Тя е главната църква на Францисканския орден и един от основните центрове на католическо поклонничество в Италия. В църквата е погребан основателят на ордена, роденият в Асизи свети Франциск.

Строителството на сградата започва през 1228 година на склона на хълм, северозападно от града. Тя включва две основни части (Горна и Долна църква) и крипта, в която се намират останките на светеца. Заедно с разположения в съседство манастир, базиликата е внушителна забележителност, издигаща се над околната местност. През 2000 година е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Фрески в капелата на Сан Мартино в Асизи[редактиране | редактиране на кода]

Датировката на тези фрески е дискусионна, макар учените да се обединяват около 1317 година. Симоне Мартини изобразява десет сцени от живота на св. Мартин Турски, основавайки се на Златната легенда на Якопо да Вораджине.

Съгласно християнската традиция, историята на св. Мартин има отношение към времето на управлението на император Юлиан. Мартин е конник, служещ в римската армия. През 344 г. той преживява дълбоко религиозно обръщане, приема християнството и отказва да служи на кесаря и започва да служи на Бога. Впоследствие св. Мартин става епископ и извършва ред чудеса[1].

  • Св. Мартин дели своя плащ с нищите.

    Св. Мартин дели своя плащ с нищите.

  • Сънят на св. Мартин.

    Сънят на св. Мартин.

  • Посвещение в рицар.

    Посвещение в рицар.

  • Отричане на св. Мартин от оръжието.

    Отричане на св. Мартин от оръжието.

  • Видение на св. Амвросий.

    Видение на св. Амвросий.

  • Чудо по време на месата.

    Чудо по време на месата.

  • Чудо с възкръсналия младеж.

    Чудо с възкръсналия младеж.

  • Чудо с огъня.

    Чудо с огъня.

  • Смърт на Св. Мартин.

    Смърт на Св. Мартин.

  • Погребение на Св. Мартин.

    Погребение на Св. Мартин.

  • Донаторът на капелата кардинал Сан Мартино ди Монти пред св. Мартин.

    Донаторът на капелата кардинал Сан Мартино ди Монти пред св. Мартин.

Тези фрески са шедьовър на Симоне Мартини. Пространствените построения, човешките пози, множеството разни находки и новации в трактовката на сюжетите предизвикват възхищение още на неговите съвременници. Историята на св. Мартин е изписана деликатно и аристократично, без излишни ефекти, в изискан готически стил.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ * Беренсон Б. Живописцы итальянского Возрождения. М., 1965
  • Zuffi, Stefano; Crepaldi, Gabriele y Lorandi, Franco; traducción de Gemma Centeno; El Fresco: De Giotto a Miguel Ángel, Electa, Barcelona, 2003 (ISBN 84-8156-358-7)
  • Boskovits M.; Pittura umbra e marchigiana tra medioevo e rinascimento. Florencia, 1973
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сан_Франческо_(Асизи)&oldid=10584124“.