Симоне Мартини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симоне Мартини
Роден
ок. 1284 г.(1284-00-00)
Починал
1 юли 1344 (на 60 г.)
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Учители Дучо ди Буонинсеня Амброджо Лоренцети
Направление Международна готика
Повлиян Дучо ди Буонинсеня
Повлиял Липо Меми
Награди рицарско звание
Симоне Мартини в Общомедия

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия — юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец, роден в Сиена. Той е водеща фигура в развитието на ранната италианска живопис и оказва огромно влияние върху развитието на Международната готика.

Смята се, че Мартини е ученик на Дучо ди Буонинсеня, водещ сиенски художник. Според късния ренесансов биограф Джорджо Вазари[1], Мартини е ученик на Джото, с когото заминава за Рим, за да изрисуват старата базилика "Св. Петър". Зет на Мартини е художникът Липо Меми. За живота на Мартини е оцеляла изключително малко информация.

Работи в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Робер Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.

Маеста[редактиране | редактиране на кода]

Залата на съвета в Палацо Публико е построена между 1304 и 1310 г. Скоро нейните стени започват да я украсяват с фрески; съгласно архивните документи - от март 1314 г. Вероятно, първата фреска е „Маеста“ на Симоне Мартини, завършена от него през юни 1315 г. Това е тържествена, пълна с йерархическа строгост композицията, изписана, под влияние на „Маеста“ на Дучо.

Симоне Мартини. Маеста. 1315 г. Палацо Публико. Сиена

Фрески капела на Сан Мартино в Асизи[редактиране | редактиране на кода]

Датировката на тези фрески е дискусионна, макар учените да да се обединяват около 1317 година. Симоне Мартини изобразява десет сцени от живота на св. Мартин, основавайки се на Златната легенда на Якопо да Вораджине. Съгласно христианската традиция, историята на св. Мартин има отношение към времето на управлението на император Юлиан. Мартин е бил конник, служещ в римската армия. През 344 г. той преживява дълбоко религиозно обръщане, приема христианството и отказва да служи на кесаря - и започва да служи на Бога. Впоследствие св. Мартин става епископ и извършва ред чудеса[2].

Тези фрески са шедьовър на Симоне Мартини. Пространствените построения, човешките пози, множеството разни находки и новации в трактовката на сюжетите предизвикват възхищение още на неговите съвременници. Историята на св. Мартин е изписана деликатно и аристократично, без излишни ефекти, в изискан готически стил.


Списък от произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Благовещение“, галерия Уфици, Флоренция. 1333 г.

Портретен жанр[редактиране | редактиране на кода]

За влиянието на Симоне Мартини за създаване на портретния жанр вж Портретът в италианския Ренесанс.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" - първата история на изкуството, 2 издания - 1550 и 1568 г.
  2. * Беренсон Б. Живописцы итальянского Возрождения. М., 1965
  3. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260—1555). Yale University Press. 2003.