Симоне Мартини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симоне Мартини
Роден
ок. 1284 г.(1284-00-00)
Починал
1 юли 1344 г. (на 60 г.)
Националност италианец
Стил живопис, фреска
Академия Сиенска школа
Учители Дучо ди Буонинсеня Амброджо Лоренцети
Направление Международна готика
Повлиян Дучо ди Буонинсеня
Повлиял Липо Меми
Награди рицарско звание
Симоне Мартини в Общомедия

Симоне Мартини (ок. 1284, Сиена, Италия – юли 1344, Авиньон, Франция) е италиански живописец, роден в Сиена. Той е водеща фигура в развитието на ранната италианска живопис и оказва огромно влияние върху развитието на Международната готика.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че Мартини е ученик на Дучо ди Буонинсеня, водещ сиенски художник. Според късния ренесансов биограф Джорджо Вазари[1], Мартини е ученик на Джото, с когото заминава за Рим, за да изрисуват старата базилика „Св. Петър“. Зет на Мартини е художникът Липо Меми. За живота на Мартини е оцеляла изключително малко информация.

Работи в Сиена, Неапол (в двора на неаполитанския крал Робер Анжуйски, където през 1317 г. му е дадено рицарско звание), Орвието, Асизи и Авиньон, където и починал.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Маеста[редактиране | редактиране на кода]

Залата на съвета в Палацо Публико е построена между 1304 и 1310 г. Скоро нейните стени започват да украсяват с фрески, съгласно архивните документи – от март 1314 г. Вероятно, първата фреска е „Маеста“ на Симоне Мартини, завършена от него през юни 1315 г. Това е тържествена, пълна с йерархическа строгост композиция, изписана под влияние на „Маеста“ на Дучо. Във фреската на Мартини може се види творческото развитие на идеите му по няколко направления. На първо място, това е композицията, представляваща разчупена елипса, в центъра на която вече не на мраморен, както е у Дучо, а на златен трон стои защитницата и владичица на Сиена - Мадона с младенеца. На второ място, това е създаването на илюзията за пространства с помощта на червения балдахин и стълбовете, на които той се крепи. На трето място, това е моделирането на фигурите и лицата. На долния ред, както у Дучо, са представени светите покровители на Сиена: св. Ансано, св. епископ Савин, св. Кресченций, и св. Виктор. Стълбовете, на които се крепи балдахина, символично се поддържат от апостолите Петър, Павел, и Йоан Богослови Йоан Кръстител.

Симоне прави в щукатурата резки и слага там цветни стъкълца, за да придаде на фреската сияние, а също използва и олово.

Маеста“ 1315 г. Палацо Публико. Сиена

Фрески капела на Сан Мартино в Асизи[редактиране | редактиране на кода]

Датировката на тези фрески е дискусионна, макар учените да се обединяват около 1317 година. Симоне Мартини изобразява десет сцени от живота на св. Мартин Турски, основавайки се на Златната легенда на Якопо да Вораджине.

Съгласно христианската традиция, историята на св. Мартин има отношение към времето на управлението на император Юлиан. Мартин е конник, служещ в римската армия. През 344 г. той преживява дълбоко религиозно обръщане, приема христианството и отказва да служи на кесаря  и започва да служи на Бога. Впоследствие св. Мартин става епископ и извършва ред чудеса[2].

Тези фрески са шедьовър на Симоне Мартини. Пространствените построения, човешките пози, множеството разни находки и новации в трактовката на сюжетите предизвикват възхищение още на неговите съвременници. Историята на св. Мартин е изписана деликатно и аристократично, без излишни ефекти, в изискан готически стил .

Олтарна картина[редактиране | редактиране на кода]

Simone Martini 013.jpg

Първата създадена от Симоне Мартини олтарна картина се счита „Олтар св. Луи Тулузки“ (1317 г. Музей Каподимонте, Неапол), която той изпълнява по време на хипотетическото пребиваване при двора на Робер Неаполитански. Тя представлява картина, на която св. Луи Тулузски коронова Робер Неаполитански, в това време ангели коронясват с небесна корона самия св. Луи. Символизмът на картинатя е ясен: Луи се съгласява да стане епископ при условие, че му позволят да встъпи във францисканския орден, за което той тайно се договаря с с папа Бонифаций VIII. Така той преживява живота си в бедност, чистота и безсребребърничество. Симоне в картината скрива неговата бедност , изобразявайки Луи в богато и готически красиво облекло. В ниската част на олтаря се нимират предели, в които са постевани 5 малки картини със сцени от житието на св. Луи Тулузки.

Авиньонски период[редактиране | редактиране на кода]

От авиньонския период е запазен един полиптих, частите на който се пазят в различни музеи. Този полиптих с изображението на Страстите Христови, две части на който, „Разпятие“ и „Снемане от кръста“, се намират в Кралски музей за изящни изкуства (Антверпен), едната — „Носене на Кръста“ в Лувъра в Париж, и още една — „Полагане в гроба“ — в Берлинската картинна галерия. Предполага се, че това неголямо произведение поръчва на Симоне, Наполеоне Орсини, починал в авиньонската курия през 1342 г., затова него обикновено го наричат „Полиптих Орсини“.

Списък от произведения[редактиране | редактиране на кода]

Благовещение“, галерия Уфици, Флоренция. 1333 г.

Портретен жанр[редактиране | редактиране на кода]

За влиянието на Симоне Мартини за създаване на портретния жанр вж Портретът в италианския Ренесанс.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
  2. * Беренсон Б. Живописцы итальянского Возрождения. М., 1965
  3. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260 – 1555). Yale University Press. 2003.