Берлинска картинна галерия

Берлинска картинна галерия; Berliner Gemäldegalerie
	Художествена галерия
	Местоположение в Mitte
Местоположение	Берлин
Основан	1830
Архитект	Хайнц Хилмер, Христоф Затлер и Томас Албрехт
Сайт	сайт[1]
	Берлинска картинна галерия в Общомедия

Берлинската картинна галерия (на немски: Berliner Gemäldegalerie) е известна художествена галерия от картини в състава на Държавните музеи на Берлин и Фонда на пруското културно наследство, сред водещите художествени музеи в Европа, в берлинския Културфорум на запад от Потсдамския площад, с колекция от платна от XIII-XVIII в.

В колекцията на галерията са събрани признати шедьоври от световната живопис, принадлежащи на четката на такива майстори като: Албрехт Дюрер, Лукас Кранах Стари, Сандро Ботичели, Рафаел, Тициан, Микеланджело де Караваджо, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стария, Петер Паул Рубенс и Рембранд. Открита през 1830 г. и реконструирана през 1998 г.^[1]

Съдържание

1 Експозиции
- 1.1 В галерията
- 1.2 В музей „Боде“
2 Колекции
3 Източници

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

В галерията[редактиране | редактиране на кода]

От 1998 г. Берлинската картинна галерия се помества в специално построена за нея сграда в Културфорума. В проекта на новата музейна сграда, изпълнена от архитектите Хайнц Хилмер, Христоф Затлер и Томас Албрехт, е включена вилата на издателя Паул Парей. Северната фасада на правоъгълното здание е леко изтеглено напред. Цокълът на фасадата навява на италианския Ренесанс и пруския класицизъм. В центъра на зданието се намира главното фоайе с два реда колони, плоски сводове и 32 стъклени купола, украсени с фонтана „Серия 5-7-9“ на американския художник-концептуалист Уолтър Де Мария. Фоайето е обкръжено от подкова от 72 изложбени зали и кабинети на два етажа, осветени от естествена светлина. Тяхната обща площ съставлява 7000 m², посетителите изминават по залите на музея около 2 km; площта на стените, на които се помещават около 900 платна, съставлява 1800 m². Още 400 картини се демонстрират в дванадесет зали на „Ескизна галерия“ и на цокълния етаж на зданието.

За придаване на художествена цялостност, 150 картини от колекцията на Берлинската картинна галерия се предадени на експозицията на Скулптурната колекция и Музея на византийското изкуство в открития в 2006 г. след реконструкция Музей „Боде“.

Екстериор

Интериор

Входът

Голямата зала

В музей „Боде“[редактиране | редактиране на кода]

Алвизе Виварини. Олтар „Троица“, ок. 1478 г., музей „Боде“, Берлин

Освен сградата в Културфорума, картините от фондовете на Берлинската картинна галерия от октомври 2006 г. се представят в обширна експозиция в Музея Боде. Произведенията в голямата си част от запасните галерии са предадени в постоянната експозиция на Скулптурната колекция, внасят своя лепта в изложението на историята на живописта относно Стария свят.

Както и в основната експозиция, така и в Музея „Боде“, особено внимание е отделено на произведенията от италианската, старата холандска и старата немска живопис. Централно място заема „фреска Тиеполо“ от вила Панигаи, създадена вероятно съвместно между Джовани Батиста Тиеполо и Доменико Джовани Тиеполо. След тях следва приписваната на Паоло Учело „Мария с дете“, „Оплакване на Христа“ Джовани Белини, „Олтар Троица“ Алвизе Виварини, „Херкулес на кръстопът“ Николо Соджи, няколко портретни работи на Алесандро Алори, по един олтарен панел Франческо Вечелио и Джироламо даи Либри, „Портрет Бенедето де Медичи“ Джорджо Вазари, „Пророк Билеам на път“ Лука Джордано и „Ной в хмела“ Андреа Сачи. Старите холандски майстори са представени чрез колекция творби както на известни, така и безименни художници, в това число произведения на Михел ван Кокси, известни със свои копия на шедьоври на велики художници, а така и на Алберт Боутс и Рогир ван дер Вейден. Старите немски художници са представени с картината „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Стари, два портрета от четката на Георг Пенц и „Портрет на мъж“ Йоахим Мартин Фалбе. Следва да се спомене работата Фердинанд Бол, Корнелис Корнелиссен и Юбер Робер.

В експозицията на Музея Боде са представени картини от собствени фондове на галерията, а също така и картини, предадени за временно ползване на Музейните фондове на кайзер Вилхелм.

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

В картинната галерия в настоящо време се съхраняват повече от 3500 картини (от тях 2900 от собствени фондове) и 3000 оригинални картинни образци, разпределени в десет отдела^[2]: