Берлинска картинна галерия
|
Берлинска картинна галерия Berliner Gemäldegalerie |
|
|---|---|
 |
|
| Местоположение | Берлин |
| Основан | 1830 |
| Архитект | Хайнц Хилмер, Христоф Затлер и Томас Албрехт |
| Телефон | +49 30 266424242 |
| Сайт | сайт[1] |
 |
|
| Берлинска картинна галерия в Общомедия | |
Берлинската картинна галерия (на немски: Berliner Gemäldegalerie) е известна художествена галерия от картини в състава на Държавните музеи на Берлин и Фонда на пруското културно наследство, сред водещите художествени музеи в Европа, в берлинския Културфорум, на запад от Потсдамския площад, с колекция от платна от XIII-XVIII в.
В колекцията на галерията са събрани признати шедьоври от световната живопис, принадлежащи на четката на такива майстори, като: Албрехт Дюрер, Лукас Кранах Стари, Сандро Ботичели, Рафаел, Тициан, Микеланджело да Караваджо, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стария, Петер Паул Рубенс и Рембранд. Открита е през 1830 г. и е реконструирана през 1998 г.[1]
Експозиции[редактиране | редактиране на кода]
В галерията[редактиране | редактиране на кода]
От 1998 г. Берлинската картинна галерия се помества в специално построена за нея сграда в Културфорума. В проекта на новата музейна сграда, изпълнена от архитектите Хайнц Хилмер, Христоф Затлер и Томас Албрехт, е включена вилата на издателя Паул Парей. Северната фасада на правоъгълното здание е леко изтеглено напред. Цокълът на фасадата навява на италианския Ренесанс и пруския класицизъм. В центъра на зданието се намира главното фоайе с два реда колони, плоски сводове и 32 стъклени купола, украсени с фонтана „Серия 5-7-9“ на американския художник-концептуалист Уолтър Де Мария. Фоайето е обкръжено от подкова от 72 изложбени зали и кабинети на два етажа, осветени от естествена светлина. Тяхната обща площ съставлява 7000 m², посетителите изминават по залите на музея около 2 km; площта на стените, на които се помещават около 900 платна, съставлява 1800 m². Още 400 картини се демонстрират в дванадесет зали на „Ескизна галерия“ и на цокълния етаж на зданието.
За придаване на художествена цялостност, 150 картини от колекцията на Берлинската картинна галерия се предадени на експозицията на Скулптурната колекция и Музея на византийското изкуство в открития през 2006 г. след реконструкция музей „Боде“.
_(11476462646).jpg)
В музей „Боде“[редактиране | редактиране на кода]
Освен сградата в Културфорума, картините от фондовете на Берлинската картинна галерия от октомври 2006 г. се представят в обширна експозиция в Музея Боде. Произведенията в голямата си част от запасните галерии са предадени в постоянната експозиция на Скулптурната колекция, внасят своя лепта в изложението на историята на живописта относно Стария свят.
Както и в основната експозиция, така и в Музея Боде, особено внимание е отделено на произведенията от италианската, старата холандска и старата немска живопис. Централно място заема „фреска Тиеполо“ от вила Панигаи, създадена вероятно съвместно между Джовани Батиста Тиеполо и Доменико Джовани Тиеполо. След тях следва приписваната на Паоло Учело „Мария с дете“, „Оплакване на Христа“ Джовани Белини, „Олтар Троица“ Алвизе Виварини, „Херкулес на кръстопът“ Николо Соджи, няколко портретни работи на Алесандро Алори, по един олтарен панел Франческо Вечелио и Джироламо даи Либри, „Портрет Бенедето де Медичи“ Джорджо Вазари, „Пророк Билеам на път“ Лука Джордано и „Ной в хмела“ Андреа Сачи. Старите холандски майстори са представени чрез колекция творби както на известни, така и безименни художници, в това число произведения на Михел ван Кокси, известни със свои копия на шедьоври на велики художници, а така и на Алберт Боутс и Рогир ван дер Вейден. Старите немски художници са представени с картината „Адам и Ева“ на Лукас Кранах Стари, два портрета от четката на Георг Пенц и „Портрет на мъж“ Йоахим Мартин Фалбе. Следва да се спомене работата Фердинанд Бол, Корнелис Корнелиссен и Юбер Робер.
В експозицията на Музея Боде са представени картини от собствени фондове на галерията, а също така и картини, предадени за временно ползване на Музейните фондове на кайзер Вилхелм.
Колекции[редактиране | редактиране на кода]
В картинната галерия в настоящо време се съхраняват повече от 3500 картини (от тях 2900 от собствени фондове) и 3000 оригинални картинни образци, разпределени в десет отдела[2]:
- Италианска живопис XIII—XVI в.
- Немска живопис XIII—XVI в.
- Немска живопис XVII—XVIII в.
- Нидерландска живопис XIV—XVI в.
- Фламандска живопис XVII в.
- Нидерландска живопис XVII в.
- Италианска живопис XVII—XVIII в.
- Испанска живопис XV—XVIII в.
- Френска живопис XV—XVIII в.
- Английска живопис XVIII в.
Италианска живопис, 13 – 16 в.[редактиране | редактиране на кода]
Флорентинска школа[редактиране | редактиране на кода]
Мазачо (1401 – 1428), Посещение на майка в богата флорентинска фамилия
Фра Филипо Липи (1406 – 1469), „Поклонение в гората“
Сандро Ботичели (1444 – 1510), „Мадона с младенеца и ангели“
Сандро Ботичели (1444 – 1510), „Портрет на Симонета Веспучи“
Сандро Ботичели (1444 – 1510), „Портрет на Джулиано Медичи“
Филипино Липи (1457 – 1504), Алегория на музиката
Пиеро ди Козимо (1462 – 1521), Венера, Марс и Купидон
Аньоло Бронзино (1503 – 1572), Портрет на Угорино Мартели
.jpg)
Венецианска школа[редактиране | редактиране на кода]
Доменико Венециано (1410 – 1461), „Портрет на млада жена в профил“.
Карло Кривели (1430/35-1495), „Мадоната на трон заобиколена от седем светии“
Джентиле Белини
„Мадона с младенеца и донатори“, 1460
Андреа Мантеня (1431 – 1506), „Представяне на Исус в храма“
Андреа Мантеня (1431 – 1506), „Мадона със спящия младенец“
Виторе Карпачо (1472 – 1526), „Гробницата на Христос“
Виторе Карпачо (1472 – 1526), „Посвещаване на св. Стефан“
Лоренцо Лото (1480 – 1556), „Прощаване на Христос с майка му“
Лоренцо Лото (1480 – 1556), „Портрет на млад мъж“
Тициан (1490 – 1576), „Венера и органист“
Северна Италия[редактиране | редактиране на кода]
Анибале Карачи (1560 – 1609), Река в римска провинция
Южна Италия[редактиране | редактиране на кода]
Джентиле да Фабриано (1370 – 1427), „Мадоната с двама светци и донатор“
Рафаел (1483 – 1520), „Мадоната с младенеца и малкия Йоан Кръстител“
Френска и фламандска живопис, 15 – 16 век[3][редактиране | редактиране на кода]
15 век[редактиране | редактиране на кода]
„Портрет на Джовани Арнолфини“, Ян ван Ейк, ок. 1435
„Портрет на жена“, Рогир ван дер Вейден, ок. 1430
Поклонение на влъхвите
Хюго ван дер Гус ок.1470
„Eтиен Шевалие и св. Стефан“, лява част от диптих – худ. Жан Фуке, ок. 1450
16 век[редактиране | редактиране на кода]
„Св. Йоан на Патмос“, Йеронимус Бош, 1504 – 1505
Портрет на император Карл V, Христоф Амбергер, 1532
„Портрет Уголино Мартели“, Аньоло Бронзино, 1535 – 1538
„Нидерландски пословици“, Питер Брьогел Стария, 1559
„Портрет на Георг Гиз“, родом от Гданск
Данциг, Ханс Холбайн Младия, 1532
.jpg)
17 век[редактиране | редактиране на кода]
„Кърмеща жена с дете“, Франс Халс, 1620
Портрет на Изабела Брант, Петер Паул Рубенс, ок. 1610
„Чаша вино“, Ян Вермеер, 1660 – 1661
Немска живопис, 15 – 16 век[редактиране | редактиране на кода]
„Портрет на Йероним Холцшуер“, Албрехт Дюрер, 1526
„Портрет на млада жена“, Албрехт Дюрер, ок. 1506
Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на Фредерик Мъдри, курфюрст на Саксония
Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на Яков Muffel
Албрехт Дюрер (1471 – 1528), Портрет на младо момиче
Лукас Кранах Стари, (1472 – 1553), „Портрет“ (1503)
Лукас Кранах Стари, (1472 – 1553), „Почивка по пътя за Египет“ (1504)
Лукас Кранах Стари, (1472 – 1553), „Венера и Купидон“ (v. 1530)
Албрехт Алтдорфер (1480 – 1538), Рождество Христово
Албрехт Алтдорфер (1480 – 1538), „Разпятие“
Албрехт Алтдорфер (1480 – 1538), Пейзаж със семейство и сатири
Албрехт Алтдорфер (1480 – 1538), „Почивка по пътя към Египет“
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), Портрет на немски търговец в Лондо – Георг Гиз
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), Портрет на Антоан ІІ Лотарингски
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), „Портрет на Херман Хилибранд“
Ханс Холбайн Младия (1497 – 1543), „Портрет на мъж с лютня“
.jpg){kind=small}
_-_Jungbrunnen_-_Gem%C3%A4ldegalerie_Berlin.jpg)
В Общомедия има медийни файлове относно Берлинска картинна галерия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Monreal, L. (1975). Grandes Museos 5. Planeta. ISBN 84-320-0460-X.
- ↑ Visita virtual al museo en Google Art Project
- ↑ Берлинска картинна галерия на сайта на Държавните музеи на Берлин, архив на оригинала от 15 април 2008, https://web.archive.org/web/20080415145736/http://www.smb.spk-berlin.de/smb/sammlungen/details.php?objID=5&lang=en, посетен на 2015-06-21
|