Йоханес Вермер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоханес Вермер ван Делфт
детайл от картина на художника от 1656 г., смятан за негов автопортрет
нидерландски художник
Рождено име Johannes Vermeer van Delft
Роден
Починал
Националност нидерландец
Стил живопис
Направление Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство, Барокова живопис
Съпруга Катерина
Йоханес Вермер ван Делфт в Общомедия

Йоханес Вермѐр ван Делфт (също Вермѐер) (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, 1632 – 1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет. Днес е считан за един от най-великите живописци от Нидерландския Златен век, редом с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.

Известен е като Йоханес Вермер, Вермер ван Делфт, а също и като Ян Вермер (на нидерландски: Ian Vermeer).

Прекарва целия си живот в родния си град, Делфт. Прието е авторството му на около 35 картини. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в своите картини.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Картината Момичето с перлената обица, известна като „Мона Лиза от Севера“

Сравнително малко се знае за живота на Вермер. Единствените източници на информация са някои регистри, няколко официални документи и коментари от други художници.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Йоханес Вермер е роден през 1632 г. в град Делфт в Нидерландия. Точната рождена дата не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 г. в Реформистката църква в Делфт.

Бащата на Вермер, Рейниер Вермер[1], е от ниската средна класа, тъкач на коприна и търговец на картини. Жени се за майката на Йоханес, Дигна, родом от Антверпен, през 1615 г. През 1641 г. семейство Вермер купуват голяма странноприемница („Мехелен“) близо до пазарния площад в Делфт. Рейниер Вермер вероятно е бил освен търговец на картини и съдържател на странноприемницата.

След смъртта на баща си през 1652 г., Йоханес Вермер наследява от него „Мехелен“ и търговията на картини.

Брак и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че е от протестантско семейство, Вермер се жени за католичка на име Катерина Болнес през април 1653 г. Семейството на Катерина е значително по-заможно от това на Вермер. Вероятно Вермер приема католицизма малко преди брака си: децата му са кръстени на католически светци, а не на собствените му родители, а творбата му Алегория на вярата отразява католическото вярване в светото причастие (въпреки че не се знае дали тя отразява личните убеждения на художника или тези на поръчителя на картината).

Известно време след сватбата, двойката напуска „Мехелен“ и се мести у майката на Катарина, Мария Тинс, заможна вдовица. Вермер остава да живее там заедно със съпругата и децата си до края на живота си. Мария Тинс явно е играла важна роля в живота им, тъй като кръщават първата си дъщеря на нея и е възможно да е използвала добрите си доходи да подпомага младия художник и нарастващото му семейство.

Йоханес и Катерина имат общо 14 деца, три от които умират преди Вермер.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Момичето с чаша вино, 1660

Не е сигурно къде точно е изучавал изобразително изкуство Вермер. Счита се, че е учил в Делфт и негов учител е бил Карел Фабрициус (1622 – 1654) или Леонард Брамер (1596 – 1674).[2]

На 29 декември 1653 г. Вермер става член на гилдията на Св. Лука, търговска асоциация на художниците. Според документите на гилдията той така и не плаща входната такса, вероятно поради финансови затруднения.

С времето обаче Вермер се издига и утвърждава като художник: един от най-богатите граждани на Делфт, Питер ван Ройвен, става негов покровител и клиент. През 1662 г. Вермер е избран за глава на гилдията и е преизбиран през 1663, 1670 и 1671 г., което свидетелства, че той е бил доказан майстор в своите среди, а също и уважаван гражданин от средната класа.

През 1672 г. обаче Нидерландия е поразена от тежка икономическа криза след започването на Нидерландската война с французите. Това довежда до драстичен спад на търсенето на предмети на лукса, каквито са произведенията на изкуството, и съответно проваля бизнеса на Вермер и като художник, и като търговец на картини. Вермер е принуден да взема заеми, за да издържа голямото си семейство.

При смъртта си през 1675 г. Вермер оставя малко спестявания и значителни дългове. Причината за кончината на художника е „делириум“ (вероятно менингит или енцефалит). В писмен документ съпругата му отдава смъртта на Вермер на стреса от финансовите затруднения. Катерина поисква от градския съвет да секвестира имотите, включително и картините, за да бъдат изплатени дълговете. Нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който е служител в кметството, е назначен за изпълнител на завещанието през 1676 г. Деветнадесет от картините на Вермер са завещани на Катерина и Мария; Катерина продава няколко от тях, за да плати на кредиторите.

В Делфт Вермер е бил признат художник, но е бил почти неизвестен извън града, а това че местният му покровител е изкупувал повечето му картини, е възпряло разпростирането на славата му. Сравнително краткият живот на Вермер, необходимостта да се справя в няколко професионални поприща, за да издържа семейството си, а също и неговата изключителна прецизност като художник обясняват неголемия брой негови картини.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

Млекарката (1658 – 1660)

Вермер рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа.

Герои в творбите му са различни представители на нидерландското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи. В картините на Вермер могат да се доловят религиозни и научни конотации.

Влияние от други художници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карел Фабрициус (1622 – 1654), който прекарва последните години от живота си в Делфт. Идеите на Вермер за перспектива, както и тенденцията да рисува ежедневни теми вероятно са повлияни от Фабрициус.
  • Италианският художник Караваджо (1573 – 1610), непряко чрез нидерландските му последователи.
  • Леонаерт Брамес, друг художник от Делфт и свидетел на сватбата му.
  • Вермер е притежавал картина на Дирк ван Бабурен (представител на школата на караваджистите от Утрехт), която се появява в две от собствените му (на Вермер) произведения.

Картини[редактиране | редактиране на кода]

Само три от творбите на художника са датирани – Сводницата (1656 г.), Астрономът (1668 г.) и Географът (1669 г.). Днес са известни 35 картини, за които е доказано, че са рисувани от Вермер:

  1. Света Пракседа (ок. 1655) – масло, 101,6 x 82,6 см, Колекция Барбара Пиазека Джонсън, Принстън, Ню Джърси
  2. Христос в дома на Марта и Мария (1654 – 1655) масло, 160 x 142 см, Национална шотландска галерия, Единбург
  3. Диана и нейните спътници (1655 – 1656) – масло, 98,5 x 105 см, музей Маурицхойс, Хага
  4. Сводницата (1656)  – масло, 143 x 130 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
  5. Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (ок. 1657)  – масло, 83 x 64,5 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
  6. Спяща млада жена (ок. 1657)  – Музей на изкуството „Метрополитън“
  7. Малката улица (1657/58)  – Национален музей, Амстердам
  8. Офицер и смеещо се момиче (ок. 1657)  – масло, 50,5 x 46 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
  9. Млекарката (ок. 1658)  – масло, 45,5 x 41 см, Райксмузеум, Амстердам
  10. Дама, която пие с джентълмен (1658 – 1660)  – масло, 39,4 x 44,5 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
  11. Момичето с чашата вино (ок. 1659)  – масло, Музей на херцог Антон-Улрих (Herzog Anton-Ulrich-Museum), Брауншвайг
  12. Изглед от Делфт (1659 – 1660)  – масло, 98,5 x 117,5 см, музей Маурицхойс, Хага
  13. Момиче',' прекъснато по време на музика (Прекъснатият концерт) (1660 – 1661)  – масло, 39,4 x 44,5 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
  14. Жена в синьо',' четяща писмо (1663 – 1664)  – масло, 46,6 x 39,1 см, Национален музей, Амстердам
  15. Урокът по музика или Дама на клавесин с джентълмен (1662/5)  – масло, 73,3 x 64,5 см, Кралската галерия, Лондон
  16. Жена с лютня до прозореца (ок. 1663)  – масло, 51,4 x 45,7 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
  17. Жена с перлена огърлица (1662 – 1664)  – масло, 55 x 45 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
  18. Млада жена с кана вода (1660 – 1662)  – масло, 45,7 x 40,6 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
  19. Жена',' държаща везна (1662 – 1663)  – масло, 42,5 x 38 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
  20. Дама',' пишеща писмо (1665 – 1666)  – масло, 45 x 40 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
  21. Момичето с перлената обица (ок. 1665)  – масло, 46,5 x 40 см, музей Маурицхойс, Хага
  22. Концертът (1665 – 1666)  – масло, 69 x 63 см, открадната през март 1990 от музея Изабела Стюарт Гарднър, Бостън[3]
  23. Портрет на млада жена (1666 – 1667)  – масло, 44,5 x 40 см, музей Метрополитан, Ню Йорк
  24. Алегория на живописта, известна и като Изкуството на живописта или Художник в студиото си (1666/67)  – Музей на историята на изкуството, Виена
  25. Господарка и слугиня (1667/68)  – музей Frick Collection, Ню Йорк
  26. Момиче с червена шапка (ок. 1668)  – Национална галерия по изкуство Вашингтон
  27. Астрономът (1668)  – Лувър, Париж
  28. Географът (1668/69) Художествен институт „Щедел“, (Франкфурт на Майн)
  29. Плетачката на дантели (1669/70) Лувър, Париж
  30. Любовното писмо (1669/70)  – Национален музей, Амстердам
  31. Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си (ок. 1670)  – масло, 71,1 x 58,4 cm, Национална галерия на Ирландия, Дъблин
  32. Алегория на вярата (1671/74) Музей на изкуството „Метрополитън“
  33. Китаристката (ок. 1672)  – Кенууд Хаус, Лондон
  34. Млада жена',' изправена до клавесин (1673/75)  – Национална галерия, Лондон
  35. Млада жена на клавесин (1673/75) Национална галерия, Лондон

Известни фалшификации на картини на Вермер[редактиране | редактиране на кода]

Хан ван Меегерен е нидерландски художник, който следва класическите традиции. В желанието си да докаже на критиката, че недооценява таланта му, той решава да нарисува картина, която да представи като оригинал на Вермер. Опитът му е успешен и по-късно той рисува още картини – имитации на Вермер и други художници. Заблудата е разсеяна, едва когато Меегерен е принуден да демонстрира таланта си в съдебна зала, за да избегне по-сериозни обвинения от тези във фалшифициране.

Вермер в други творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Романът „Момичето с перлената обица“ и едноименният филм представят художествена драматизация на създаването на картината и отношенията на Вермер с модела.
  • Книгата „Момиче в зюмбюлено синьо“ (Girl in Hyacinth Blue) е измислен разказ за недействителна картина на Вермер с това име. По нея е направен телевизионен сериал през 2003 г.
  • Нидерландският шоколадов ликьор Vermeer Dutch Chocolate Cream Liqueur е наречен на името на Вермер, на бутилката има релефно копие на подписа на художника, а логото представлява изображение на картината „Момичето с перлената обица“. [1]
  • Салвадор Дали има картина „Призракът на Вермер ван Делфт, който може да служи за маса“, 1934 г.
  • Основната тема в романа за деца „По следите на Вермер“ (2003 г.) от Блу Балиет е търсенето на изчезнала картина на Вермер.
  • Нидерландският композитор Луис Андрисен създава опера „Писма до Вермер“ (1997 – 98), по либрето на режисьора Питър Грийнауей).
  • „Brush with Fate“ е телевизионен филм с Глен Клоуз, който проследява съдбата на измислена картина от художника Вермер. Премиерата на филма е на 2 февруари 2003 по CBS.
  • Заглавието на книгата и филма „Луди години“, в оригинал:Girl, Interrupted, е заето от името на картината на Вермер „Прекъснатият концерт“ – Girl Interrupted at her Music.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името на Рейниер Вермер е всъщност Рейниер Вос, но той използва името Ван дер Мер.
  2. Биография на Вермер, Национална галерия по изкуство, Вашингтон.
  3. Открадната
  4. http://www.nga.gov/feature/vermeer/index.htm Анализ на картината Жена държаща везна на сайта на Националната галерия по изкуство във Вашингтон

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Johannes Vermeer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.