Йоханес Вермер

Йоханес Вермер ван Делфт на нидерландски: Jan Vermeer van Delft
нидерландски художник
Детайл от картината „Сводницата“ на Вермеер (ок. 1656 г.), смятан за автопортрет на 24-годишния художник
Рождено име	Joannis Vermeer
Роден	31.10.1632 Делфт, Съединени провинции
Починал	15 декември 1675 г. (на 43 г.) Делфт, Съединени провинции
Националност	нидерландец
Стил	живопис
Направление	Нидерландски златен век в изобразителното изкуство, Барокова живопис
Съпруга	Catharina Bolnes
Йоханес Вермер в Общомедия

Йоханес Вермѐр ван Делфт (на нидерландски: Johannes Vermeer van Delft, също и Ян Вермер (на нидерландски: Ian Vermeer или Вермѐер), 1632 – 1675) е нидерландски художник, майстор на битовата живопис и жанровия портрет. Днес е считан за един от най-великите живописци от Нидерландския златен век, редом с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.

Прекарва целия си живот в родния си град, Делфт. Прието е авторството му на около 35 картини. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в своите картини.

Живот

Картината Момичето с перлената обица, известна като „Мона Лиза от Севера“

Сравнително малко се знае за живота на Вермер. Единствените източници на информация са някои регистри, няколко официални документи и коментари от други художници.

Младежки години

Йоханес Вермер е роден през 1632 г. в град Делфт в Нидерландия. Точната рождена дата не е известна, но се знае, че е кръстен на 31 октомври 1632 г. в Реформистката църква в Делфт.

Бащата на Вермер, Рейниер Вермер, е от ниската средна класа, тъкач на коприна и търговец на картини. Жени се за майката на Йоханес, Дигна, родом от Антверпен, през 1615 г. През 1641 г. семейство Вермер купуват голямата странноприемница „Мехелен“ близо до пазарния площад в Делфт. Рейниер Вермер вероятно е бил, освен търговец на картини, и съдържател на странноприемницата.

След смъртта на баща си през 1652 г., Йоханес Вермер наследява от него „Мехелен“ и търговията на картини.

Брак и семейство

Въпреки че е от протестантско семейство, Вермер се жени за католичка на име Катерина Болнес през април 1653 г. Семейството на Катерина е значително по-заможно от това на Вермер. Вероятно Вермер приема католицизма малко преди брака си: децата му са кръстени на католически светци, а не на собствените му родители, а творбата му Алегория на вярата отразява католическото вярване в светото причастие (въпреки че не се знае дали тя отразява личните убеждения на художника или тези на поръчителя на картината).

Известно време след сватбата двойката напуска „Мехелен“ и се мести у майката на Катарина, Мария Тинс, заможна вдовица. Вермер остава да живее там заедно със съпругата и децата си до края на живота си. Мария Тинс явно е играла важна роля в живота им, тъй като кръщават първата си дъщеря на нея и е възможно да е използвала добрите си доходи да подпомага младия художник и нарастващото му семейство.

Йоханес и Катерина имат общо 14 деца, три от които умират преди Вермер.

Кариера

Момичето с чаша вино, 1660

Не е сигурно къде точно Вермер е изучавал изобразително изкуство. Счита се, че е учил в Делфт и негов учител е бил Карел Фабрициус (1622 – 1654) или Леонард Брамер (1596 – 1674).

На 29 декември 1653 г. Вермер става член на гилдията на Св. Лука, търговска асоциация на художниците. Според документите на гилдията той така и не плаща входната такса, вероятно поради финансови затруднения.

С времето обаче Вермер се издига и утвърждава като художник: един от най-богатите граждани на Делфт, Питер ван Ройвен, става негов покровител и клиент. През 1662 г. Вермер е избран за глава на гилдията и е преизбиран през 1663, 1670 и 1671 г., което свидетелства, че той е бил доказан майстор в своите среди, а също и уважаван гражданин от средната класа.

През 1672 г. обаче Нидерландия е поразена от тежка икономическа криза след започването на Нидерландската война с французите. Това довежда до драстичен спад на търсенето на предмети на лукса, каквито са произведенията на изкуството, и съответно проваля бизнеса на Вермер и като художник, и като търговец на картини. Вермер е принуден да взема заеми, за да издържа голямото си семейство.

При смъртта си през 1675 г. Вермер оставя малко спестявания и значителни дългове. Причината за кончината на художника е „делириум“ (вероятно менингит или енцефалит). В писмен документ съпругата му отдава смъртта на Вермер на стреса от финансовите затруднения. Катерина иска от градския съвет да секвестира имотите, включително и картините, за да бъдат изплатени дълговете. Нидерландският учен Антони ван Льовенхук, който е служител в кметството, е назначен за изпълнител на завещанието през 1676 г. Деветнадесет от картините на Вермер са завещани на Катерина и Мария; Катерина продава няколко от тях, за да плати на кредиторите.

В Делфт Вермер е бил признат художник, но е бил почти неизвестен извън града, а това че местният му покровител е изкупувал повечето му картини, е възпряло разпростирането на славата му. Сравнително краткият живот на Вермер, необходимостта да се справя в няколко професионални поприща, за да издържа семейството си, а също и неговата изключителна прецизност като художник обясняват неголемия брой негови картини.

Теми

Млекарката (1658 – 1660)

Вермер рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа.

Герои в творбите му са различни представители на нидерландското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи. В картините на Вермер могат да се доловят религиозни и научни конотации.

Влияние от други художници

• Карел Фабрициус (1622 – 1654), който прекарва последните години от живота си в Делфт. Идеите на Вермер за перспектива, както и тенденцията да рисува ежедневни теми вероятно са повлияни от Фабрициус.
• Италианският художник Караваджо (1573 – 1610), непряко чрез нидерландските му последователи.
• Леонаерт Брамес, друг художник от Делфт и свидетел на сватбата му.
• Вермер е притежавал картина на Дирк ван Бабурен (представител на школата на караваджистите от Утрехт), която се появява в две от собствените му (на Вермер) произведения.

Картини

Само три от творбите на художника са датирани – Сводницата (1656 г.), Астрономът (1668 г.) и Географът (1669 г.). Днес са известни 35 картини, за които е доказано, че са рисувани от Вермер:

1. Света Пракседа (ок. 1655) – масло, 101,6 x 82,6 см, Колекция Барбара Пиазека Джонсън, Принстън, Ню Джърси
2. Христос в дома на Марта и Мария (1654 – 1655) – масло, 160 x 142 см, Национална шотландска галерия, Единбург
3. Диана и нейните спътници (1655 – 1656) – масло, 98,5 x 105 см, музей Маурицхойс, Хага
4. Сводницата (1656)  – масло, 143 x 130 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
5. Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (ок. 1657)  – масло, 83 x 64,5 см, Галерия на старите майстори, Дрезден
6. Спяща млада жена (ок. 1657)  – Музей на изкуството „Метрополитън“
7. Малката улица (1657/58)  – Национален музей, Амстердам
8. Офицер и смеещо се момиче (ок. 1657)  – масло, 50,5 x 46 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
9. Млекарката (ок. 1658)  – масло, 45,5 x 41 см, Райксмузеум, Амстердам
10. Дама, която пие с джентълмен (1658 – 1660)  – масло, 39,4 x 44,5 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
11. Момичето с чашата вино (ок. 1659)  – масло, Музей на херцог Антон-Улрих (Herzog Anton-Ulrich-Museum), Брауншвайг
12. Изглед от Делфт (1659 – 1660)  – масло, 98,5 x 117,5 см, музей Маурицхойс, Хага
13. Момиче, прекъснато по време на музика (Прекъснатият концерт) (1660 – 1661)  – масло, 39,4 x 44,5 см, музей Frick Collection, Ню Йорк
14. Жена в синьо, четяща писмо (1663 – 1664)  – масло, 46,6 x 39,1 см, Национален музей, Амстердам
15. Урокът по музика или Дама на клавесин с джентълмен (1662/5)  – масло, 73,3 x 64,5 см, Кралската галерия, Лондон
16. Жена с лютня до прозореца (ок. 1663)  – масло, 51,4 x 45,7 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
17. Жена с перлена огърлица (1662 – 1664)  – масло, 55 x 45 см, Берлинска картинна галерия, Берлин
18. Млада жена с кана вода (1660 – 1662)  – масло, 45,7 x 40,6 см, Музей на изкуството „Метрополитън“
19. Жена, държаща везна (1662 – 1663)  – масло, 42,5 x 38 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
20. Дама, пишеща писмо (1665 – 1666)  – масло, 45 x 40 см, Национална галерия по изкуство Вашингтон
21. Момичето с перлената обица (ок. 1665)  – масло, 46,5 x 40 см, музей Маурицхойс, Хага
22. Концертът (1665 – 1666)  – масло, 72,5 x 64,7 см, открадната през март 1990 от музея Изабела Стюарт Гарднър, Бостън
23. Портрет на млада жена (1666 – 1667)  – масло, 44,5 x 40 см, музей „Метрополитан“, Ню Йорк
24. Алегория на живописта, известна и като Изкуството на живописта или Художник в студиото си (1666/67)  – Музей на историята на изкуството, Виена
25. Господарка и слугиня (1667/68)  – музей Frick Collection, Ню Йорк
26. Момиче с червена шапка (ок. 1668)  – Национална галерия по изкуство Вашингтон
27. Астрономът (1668)  – Лувър, Париж
28. Географът (1668/69) – Художествен институт „Щедел“, (Франкфурт на Майн)
29. Плетачката на дантели (1669/70) – Лувър, Париж
30. Любовното писмо (1669/70)  – Национален музей, Амстердам
31. Дама пише писмо в присъствието на прислужницата си (ок. 1670)  – масло, 71,1 x 58,4 cm, Национална галерия на Ирландия, Дъблин
32. Алегория на вярата (1671/74) – Музей на изкуството „Метрополитън“
33. Китаристката (ок. 1672)  – Кенууд Хаус, Лондон
34. Млада жена, изправена до клавесин (1673/75)  – Национална галерия, Лондон
35. Млада жена на клавесин (1673/75) Национална галерия, Лондон

• Картини на Вермер в хронологичен ред
• 
  Христос в дома на Марта и Мария (1654 – 1655)
• 
  Сводницата (1656)
• 
  Спяща млада жена (Музей на изкуството „Метропо-литън“) (1656 – 1657)
• 
  Офицер и смеещо се момиче (музей Frick Collection, Ню Йорк) (1657 – 1659)
• 
  Момиче, четящо писмо до отворен прозорец (1657 – 1659)
• 
  Малката улица (1657 – 1661)
• 
  Млекарката (Национален музей, Амстердам) (1658)
• 
  Чашата с вино (1658 – 1661)
• 
  Момичето с чаша вино (1659 – 1660)
• 
  Изглед от Делфт (музей Маурицхойс, Хага) (1660 – 1661)
• 
  Момиче, прекъснато по време на музика (1660 – 1661)
• 
  Урокът по музика
  (1662)
• 
  Млада жена с кана вода (1662 – 1663)
• 
  Плетачката на дантели (1664)
• 
  Жена с перлена огърлица (1664)
• 
  Жена в синьо, четяща писмо (Национален музей, Амстердам)
  (след 1664)
• 
  Жена, държаща везна (1665)
• 
  Момичето с перлената обица
  (музей Маурицхойс, Хага) (1665)
• 
  Концертът
  (1665 – 66)
• 
  Момиче с флейта (1665 – 1670)
• 
  Алегория на живописта (1666 – 1667)
• 
  Жена със своята прислужница, държаща писмо (1667)
• 
  Портрет на млада жена (1665 – 67)
• 
  Астрономът
  (1668)
• 
  Географът
  (1669)
• 
  Китарист-ката (1669 – 1672)
• 
  Любовното писмо (Национален музей, Амстердам) (1670)
• 
  Дама пише писмо в присъствието на прислужни-цата си (1670)
• 
  Млада жена, изправена до клавесин
  (1670 – 1673)
• 
  Млада жена на клавесин (1672)

Известни фалшификации на картини на Вермер

Хан ван Меегерен е нидерландски художник, който следва класическите традиции. В желанието си да докаже на критиката, че недооценява таланта му, той решава да нарисува картина, която да представи като оригинал на Вермер. Опитът му е успешен и по-късно той рисува още картини – имитации на Вермер и други художници. Една от тях привлича вниманието на Херман Гьоринг, който я разменя срещу 137 автентични стари картини. След края на войната размяната е разследвана като предателство и за да се спаси от тази присъда, Меегерен признава фалшифицирането. В съдебната зала той демонстрира своите способности.

Вермер в други творби

• Романът „Момичето с перлената обица“ и едноименният филм представят художествена драматизация на създаването на картината и отношенията на Вермер с модела.
• Книгата „Момиче в зюмбюлено синьо“ (Girl in Hyacinth Blue) е измислен разказ за недействителна картина на Вермер с това име. По нея е направен телевизионен сериал през 2003 г.
• Нидерландският шоколадов ликьор Vermeer Dutch Chocolate Cream Liqueur е наречен на името на Вермер, на бутилката има релефно копие на подписа на художника, а логото представлява изображение на картината „Момичето с перлената обица“.
• Салвадор Дали има картина „Призракът на Вермер ван Делфт, който може да служи за маса“, 1934 г.
• Основната тема в романа за деца „По следите на Вермер“ (2003 г.) от Блу Балиет е търсенето на изчезнала картина на Вермер.
• Нидерландският композитор Луис Андрисен създава опера „Писма до Вермер“ (1997 – 98), по либрето на режисьора Питър Грийнауей).
• „Brush with Fate“ е телевизионен филм с Глен Клоуз, който проследява съдбата на измислена картина от художника Вермер. Премиерата на филма е на 2 февруари 2003 по CBS.
• Заглавието на книгата и филма „Луди години“, в оригинал:Girl, Interrupted, е заето от името на картината на Вермер „Прекъснатият концерт“ – Girl Interrupted at her Music.
• В шпионския трилър на Даниъл Силва „Колекционера“ част от действието се развива във връзка с откраднатата в Бостън картина Концертът.

Външни препратки

• The Essential Vermeer website – Сайт с подробна информация за Вермер: биография, картини.
• Център Вермер Архив на оригинала от 2009-03-07 в Wayback Machine. в Делфт
• Мултимедиен енциклопедичен сайт за Вермер и животът в Делфт
• Вермер в www.artcyclopedia.com
• Картините на Вермер в Web Gallery of Art

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Johannes Vermeer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​