Мазачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мазачо
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
1428 г. (26 г.)
Стил живопис,
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Мазолино
Направление фреска
Известни творби Разпятието, Светата троица,Мадоната с младенеца,Свети Андрей
Повлиял Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа
Мазачо в Общомедия
Светата Троица (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция

Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Умира много млад – едва на 27 години, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа.

75 години след неговата смърт, представителите на Зрелия Ренесанс – Леонардо, Микеланджело и Рафаело – отново се обръщат към него.

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

Основните негови произведения са фреските в капела Бранкачи, в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция, които са редом до фреските на Мазолино. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества.

Изгонването на Адам и Ева от рая“,
фреска, Санта Мария дел Кармине, Флоренция
Masaccio.jpg