Мазачо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мазачо
италиански художник
италиански художник
Роден
Починал
1428 г. (26 г.)
Стил живопис,
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Мазолино
Направление фреска
Известни творби Разпятието, Светата троица,Мадоната с младенеца,Свети Андрей
Повлиял Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа
Мазачо в Общомедия
Светата Троица (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция

Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) е италиански художник от Ранния Ренесанс. Умира много млад – едва на 27 години, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа.

75 години след неговата смърт, представителите на Зрелия Ренесанс – Леонардо, Микеланджело и Рафаело – отново се обръщат към него.

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

Основните негови произведения са фреските в капела Бранкачи, в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция, които са редом до фреските на Мазолино. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества.

Изгонването на Адам и Ева от рая“,
фреска, Санта Мария дел Кармине, Флоренция
Masaccio.jpg