Пиеро дела Франческа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиеро дела Франческа
Piero della Francesca
италиански художник
предполагаем автопортрет „Възкресение“
предполагаем автопортрет
Възкресение
Роден
1415 г.
Починал
Националноститалианец
Стилживопис
НаправлениеРанен Ренесанс
Известни творби„Кръщение Христово“
„Бичуването на Христос“
ПовлиялЛука Синьорели, Мелоцо да Форли
Пиеро дела Франческа в Общомедия

Пиеро дела Франческа (Loudspeaker.svgPronunciation; на италиански: Piero della Francesca) е един от най-значимите таланти в италианската живопис. Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи. Той е монументалист, наблюдателен, умеещ да се издига над подробностите и да владее вниманието, чувствата и мислите на зрителите си и днес.

Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, галерия Уфици, Флоренция

Произведенията на художника се отличават с величествена тържественост, благородство и хармония на образите, обобщеност на формите, композиционна уравновесеност, пропорционалност, точност на перспективните конструкции, изпълнена със светлина мека гама.

Принос в живописта[редактиране | редактиране на кода]

Пиеро открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си. Неговата чувствителност е крайно деликатна и това създава илюзията, че отстъпва пред интелекта. В действителност тези две начала при него са в равновесие. Историята на изкуството не познава учителите му освен факта, че с Доменико Венециано започва работа във Флоренция. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Считаа се, че авторският стил на Пиеро се формира под влияние на Флорентинската школа. Възможно е той да е ученик на неизвестен живописец от Сиена.

  • През 1439 г. под ръководството на Доменико Венециано художникът работи над украсата с фрески на църквата „Санта Мария Нуова“ във Флоренция. Благодарение на тази работа той усъвършенства своето майсторство и се запознава с перспективата и създаването на осветеносттата.
  • По сведения на Джорджо Вазари[1] той е поканен от папа Николай V в Рим за работа във Ватикана.
  • През 1451 г. постъпва на служба при херцог Сиджизмундо Малатеста в Римини, където изписва в църквата „Сан Франческо“ композиция с образа на Свети Сигизмунд (Свети Сигизмунд с дарителя Сиджизмондо Малатеста). Пиеро дела Франческа създава много стенописи в Темпио Малатестиано в Римини
  • В родния си град Борго Сансеполкро създава „Възкресение Христово"
  • В Арецо в църквата „Сан Франческо" се намира прочутият му цикъл „Легендата за Светия кръст".
„Историята на Савската царица“,
църква „Сан Франческо“ в Арецо
„Намиране и изпитване на Животворящия кръст“
„Победа на Ираклий над Хозрой“
Олтар на Монтефелтро, Пинакотека „Брера“, Милано, 1472 – 1474 г.

След 1472 г. Пиеро рисува портрет на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, негова съпруга.

Кавалетни картини и олтари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бичуването на Христос(1455 – 1460)
  2. Възкресение (ок. 1460)
  3. Кръщение Христово (ок. 1448 – 1450)
  4. Портрет на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста
  5. портрет на Федерико да Монтефелтро владетел на Урбино – като придворен художник Пиеро рисува портрета му с фламандска наблюдателност на пейзажен фон.
  6. Полиптих от Перуджа (известен като Полиптих на св. Антоний)
  7. Полиптих „Мизерикордия“

Между 1472 и 1474 г. – „Олтар Монтефелтро“ (Мадона със светци и херцогът на Урбино) (сега в Пинакотека „Брера“, Милано). Изписан така по поръчка с Федерико да Монтефелтро. Това е реквием за починалата съпруга. Счита се, че Федерико поръчва тази живопис в чест на раждането на наследника на престола Гуидобалдо, след което скоро (през 1472 г.) последва смъртта на неговата съпруга Батиста Сфорца, и чрез този олтарен образ иска да обезпечи протекция за целия си род.

„Сиджизмондо Малатеста пред св. Сигизмунд“, фреска 257×345 cm.
Темпио Малатестиано, Римини (1451)

В последните години Пиеро започва да губи зрение и се посвещава на изучаване на математиката[2]. Той е автор на два математически трактата: „За перспективата в живописта“ (Амброзианска библиотека в Милано) и „Книга за петте правилни тела“. „Ако флорентинците искат да изобразяват светът какъвто е, то Пиеро първи от живописците прави последователни изводи чрез убеждението си, че светът може да се изобрази само такъв, какъвто той представлява, но видимото не е такова само по себе си, а само благодарение на светлината, по-различен начин отразявана от различни поверхности“[3].

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Той е учител на знаменития Лука Синьорели. Стилът на художника се отразява в произведенията на Мелоцо да Форли, на бащата на Рафаел Джовани Санти и на други умбрийски художници, дори в ранните творби на самия Рафаело.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
  2. Белоусов С. «Полиптих Мизерикордия» Пьеро делла Франческа // Юный художник. — 1989. — № 8. — С. 7-9.
  3. Степанов А. В. Искусство эпохи Возрождения. Италия. XIV—XV века. — СПб: Азбука-классика, 2003. — С. 504. — ISBN 5-352-00597-6