Пиеро дела Франческа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиеро дела Франческа
Piero della Francesca
Resurrection detail.JPG
предполагаем автопортрет
Роден
1415 г.
Починал
Националност италианец
Стил Ранен Ренесанс
Известни творби Кръщение Христово,Бичуване на Христос
Пиеро дела Франческа
Piero della Francesca
в Общомедия

Пиеро дела Франческа (Pronunciation Pronunciation на италиански: Piero della Francesca) е един от най-значимите таланти в италианската живопис. Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи. Той е монументалист, наблюдателен, умеещ да се издига над подробностите и да владее вниманието, чувствата и мислите на зрителите си и днес.

Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, галерия Уфици, Флоренция

Принос в живописта[редактиране | редактиране на кода]

Открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си. Неговата чувствителност е крайно деликатна и това създава илюзията, че отстъпва пред интелекта. В действителност тези две начала при него са в равновесие. Историята на изкуството не познава учителите му освен факта, че с Доменико Венециано започва работа във Флоренция. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли.

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Той е учител на знаменития Лука Синьорели. Стилът на художника се отразява в произведенията на Мелоцо да Форли; бащата на Рафаел, Джовани Санти и други умбрийски художници, дори в ранните творби на самия Рафаел.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Пиеро дела Франческа създава много стенописи в Темпио Малатестиано в Римини, в родния си град Борго а Санто Сиполкро („Възкресение") и в Арецо, където в черквата „Сан Франческо" се намира неговият най-прочут цикъл „Легендата за светия кръст".

Сиджизмондо Малатеста пред Св. Сигизмунд. Фреска 257 × 345 см. Темпио Малатестиано, Римини. 1451
„Историята на Савската царица“. Църква Сан Франческо в Арецо

По сведения на Джорджо Вазари[1], той е поканен от папа Николай V в Рим за работа във Ватикана, след това, през 1451 година, постъпва на служба при херцог Сигизмундо Малатеста в Римини, където изписва, в църквата Сан-Франческо, композиция с образа на Свети Сигизмунд (Свети Сигизмунд със донатора Сигисмондо Малатеста).

След 1472 година Пиеро рисува портрет на херцога Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, негова съпруга; между 1472 и 1474 години — „Олтарь Монтефелтро“ (Мадона със светци и херцогът на Урбино). Изписан такка по поръчка с Федериго да Монтефелтро. Това е реквием по починалата съпруга (сега в пинакотека Брера, Милано). Счита се, че Федерико поръчва тази живопис в чест на раждането на наследника на престола Гуидобалдо, след което скоро (в 1472 година) последва смърттта на неговата съпруга Батиста Сфорца, и чрез този олтарен образ иска да обезпечи протекция на целия си род.

Картини[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бичуването на Христос
  2. Възкресение
  3. Кръщение Христово
  4. По-късно, като придворен художник Федерико да Монтефелтро владетел на Урбино, Пиеро рисува портрета му с фламандска наблюдателност на пейзажен фон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Джорджо Вазари- "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" - първата история на изкуството, 2 издания - 1550 и 1568 г.