Направо към съдържанието

Дата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Датата е точно определен ден от календара.[1][2][3][4][5][6] Календарната дата позволява даден ден да бъде идентифициран.

Датите обикновено се базират на циклите в движението на астрономически обекти, като Слънцето или Луната.

Даден ден може да бъде представен от различна дата в друг календар, като например в Григорианския и Юлианския календар, които са били използвани едновременно на различни места. В повечето календарни системи, датата се състои от три части: ден, месец и година. Също така може да има и допълнителни части, като ден от седмицата.

Сега е 07:06 (UTC), 12/07/2026. Това означава, че днес е 12 ден от месец юли на 2026 година, или днешната дата е 12 юли 2026 г. От календара се вижда, че тази дата отговаря на неделя.

Думата навлиза в българския чрез френската date, но самата тя е от къснолатинската data.[2][3]

При този формат първо се изписва месецът (обикновено с букви), после денят (с число) и накрая годината (с число). Например, Септември 15, 1990. По-разпространен начин за изписване на датите в англо-саксонския свят, отчасти поради особеностите на езика. На английски 15 September, 1990 се чете September the fifteenth, nineteen hundred ninety, в превод: Септември петнадесетият, хиляда деветстотин и деветдесета година. Съществуват много разновидности на този формат:

Септември 15, 1990
Септември-15-1990
Септември/15/1990

При този формат последователно се изписват денят (с число), месецът (с число или с букви) и годината (с число). Например: 15 септември 1990 или 15/09/1992, или 15.09.1992, или 15-09-1992.

  1. дата // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 24 февруари 2026.: „1. Точно означен календарен момент (време), отбелязван чрез поредния номер на деня, месеца и годината. Δ Кръщелна дата. Рождена дата. // Цифрата, формулата, с която е означен такъв момент. 2. Поредният номер на деня в съответен месец. 3. Обикн. със съгл. опред. Предишен или бъдещ, по-близък или по-далечен момент по отношение на времето, за което се говори. 4. Прен. Обикн. със съгл. опред. Времето на някакво важно, забележително събитие в историята на народ, държава и под. — От лат. data (littera) през фр. date.“
  2. 1 2 Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. дата (фр. date от лат. data (littera) 'предадено писмо' ) // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 216.
  3. 1 2 Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. дата (лат. datum) // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 141.
  4. Младенов, Стефан. дата лат. datum // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 100.
  5. Бакалов, Георги. дата // Речник на чуждите думи. трето издание. София, Хемус, 1948. с. 158.
  6. Касѫров, Лука. дата лат. datus „даден“ // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 355. Посетен на 24 май 2026.