Батиста Сфорца
| Батиста Сфорца Battista Sforza | |
| херцогиня на Урбино | |
 | |
| Родена |
1446 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 8 февруари 1460 – 6 юли 1472 |
| Наследява | няма |
| Наследник | Елизабета Гонзага |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Сфорца по рождение Монтефелтро по брак |
| Баща | Алесандро Сфорца[1] |
| Майка | Костанца да Варано |
| Братя/сестри | Костанцо I Сфорца Природени: Джиневра Сфорца Антония Сфорца Ерколе Сфорца Карло Сфорца |
| Съпруг | Федерико да Монтефелтро (1460)[1] |
| Деца | Дъщеря Елизабета да Монтефелтро Джована да Монтефелтро Костанца да Монтефелтро Аниезе ди Мантефелтро Аура да Монтефелтро Джиролама да Монтефелтро Гуидобалдо да Монтефелтро |
| Други роднини | Джовани дела Ровере (зет) Фабрицио Колона (зет) Франческо I Сфорца (чичо) Галеацо Мария Сфорца (първи братовчед) Лудовико Мария Сфорца (първи братовчед) Джан Галеацо Мария Сфорца (племенник) Бианка-Мария Сфорца (племенница) Катерина Сфорца (племенница) Свева да Монтефелтро (сестра на съпруга(та)) |
| Батиста Сфорца в Общомедия | |
Батиста Сфорца (на италиански: Battista Sforza; * януари 1446, Пезаро, Папска държава; † 6 юли 1472, Губио, дн. Италия) от семейство Сфорца, е чрез брак херцогиня на Урбино.
Тя е баба на известната поетеса Витория Колона.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Алесандро Сфорца (* 1409 † 1473), кондотиер, вицемаркиз на Анконската марка (1433), господар на Пезаро (1445 – 1773), господар на Градара и Кастелнуово (1464), велик конетабъл на Неаполитанското кралство (1462), и на първата му съпруга Костанца да Варано (* 1428 , † 1447). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джакомо Атендоло, известен като Муцио Атендоло Сфорца, граф на Котиньола, гонфалониер на Църквата, велик конетабъл на Неаполитанското кралство, и наложницата му Лучия Терцани от Торджано, а по майчина – Пиерджентиле да Варано, папски викарий на Камерино, и Елизабета Малатеста. Има един брат:
- Костанцо I (* 1447, † 1483), кондотиер, господар на Пезаро и Градара (1473 –1483)
Има и двама полубратя и две полусестри от извънбрачни връзки на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]През 1447 г. майката ѝ умира, след като ражда второто си дете. По това време Батиста е на 18 месеца. След смъртта ѝ тя и брат ѝ Костанцо, заедно с техните незаконни полусестри Джиневра и Антония, се установяват в двора на своя чичо Франческо I Сфорца и на съпругата му Бианка Мария Висконти, където са отглеждани заедно с братовчедите си.[2]
Батиста и нейната братовчедка Иполита Мария Сфорца получават хуманистично образование. Батиста владее старогръцки и латински. Тя произнася първата си публична реч на латински на 4-годишна възраст.[3] Имайки големи ораторски способности, веднъж тя дори говори пред папа Пий II. Поетът Джовани Санти описва Батиста като „момиче, надарено с рядка грация и добродетел“.[4]
Брак
[редактиране | редактиране на кода]
Чичо ѝ Франческо Сфорца урежда брака ѝ с Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино, който е с 24 години по-възрастен от нея. Той е полубрат на мащехата ѝ Звева. Сватбата се състои на 8 февруари 1460 г., когато Батиста е само на 13 години. Ставайки съпруга на херцога, тя поема управлението на държавата, когато той ѝ отсъства.[5] Бракът им е щастлив; техният съвременник Балди ги нарича „две души в едно тяло“.[6] Федерико нарича Батиста „очарованието в моя обществен и личен живот“.[7] Освен това той често говори с нея за държавните дела; тя го придружава на почти всички официални събития извън Урбино, дори при обсадата на Фано през 1463 г.
Следвайки традицията на семейството си да образова жените в духа на Хуманизма, тя дава на дъщерите си същото образование, което самата тя е получила от леля си Бианка Мария. Така внучка ѝ Витория Колона става известна поетеса.
Батиста се грижи за бедните в херцогството и основава банка на францисканците, за да може да се дават евтини кредити на бедните.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Ставайки майка на пет дъщери, на 24 януари 1472 г. Батиста най-накрая ражда момче, Гуидобалдо, което става наследник на Федерико. Въпреки това три месеца след раждането Батиста, която никога не се възстановява напълно от бременността и раждането, се разболява от остра пневмония и умира през юли същата година на 26-годишна възраст. Тъй като е много религиозна и е от Третия францисканки орден, тя иска да бъде погребана в масовия гроб на монахините от манастира Санта Киара в Урбино, облечена в обикновено расо. И до днес обаче не е известно мястото на действителното ѝ погребение.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 8 февруари 1460 за Федерико да Монтефелтро (* 7 юни 1422, Губио; † 10 септември 1482, Ферара), успешен кондотиер и херцог на Урбино (1444 – 1482), от когото има един син и седем дъщери:
- Дъщеря (* 16 декември 1460, † февруари 1461)[8]
- Елизабета да Монтефелтро (* 1462, Урбино; † 1521, Ферара), монахиня с името „Киара“ в манастира „Санта Киара“ в Урбино, чрез брак господарка на Римини; ∞ 1475 за Роберто Малатеста (* 1440, † 1482), господар на Римини, от когото има 1 дъщеря;
- Джована да Монтефелтро (* 1463, Урбино; † 25 ноември 1514, Рим), ∞ 1474 за Джовани дела Ровере (*1457, † 1501), херцог на Сора и Арче, господар на Сенигалия, племенник на папа Сикст IV, от когото има 2 сина и 4 дъщери;
- Костанца да Монтефелтро (* 1466, Урбино; † 1518, Неапол), ∞ 1483 в замъка в Диано за Антонело Сансеверино, княз на Салерно и граф на Марсико, от когото има 1 син;
- Аниезе да Монтефелтро (* 1470, Губио; † 1 април 1523, Рим), ∞ 20 януари 1488 за Фабрицио Колона (* ок. 1450, Рим, † 15 март 1520, Аверса), 1-ви херцог на Палиано, граф на Талякоцо (1497), италиански кондотиер и велик конетабъл на Кралство Неапол (1512), от когото има 4 сина и 2 дъщери;
- Аура да Монтефелтро († млада)
- Джиролама да Монтефелтро († 11 юли 1482)[9]
- Гуидобалдо да Монтефелтро (* 17 януари 1472, Губио, † 11 април 1508, Фосомброне), последният мъжки представител на рода, херцог на Урбино (1482 – 1502 и 1503 – 1508), ∞ 11 февруари 1486 за Елизабета Гонзага (* 1471, † 1526), дъщеря на Федерико I Гонзага от Мантуа, от която няма деца.
Съпругът й Федерико да Монтефелтро и синът им Гуидобалдо oт Педро Беругете
Гуидобалдо, син
По време на брака следните три (от четири) извънбрачни и узаконени деца на нейния съпруг също са в двора на Урбино, които тя третира като свои:
- Антонио да Монтефелтро (* 1445, Урбино; † 1500, Губио), припознат, господар на Кантиано, ∞ 19 март 1487 за Емилия Пио ди Савоя, дъщеря на Марко II Пио ди Савоя или на Джберто и на Алда да Полента, от която няма деца;
- Джентиле да Монтефелтро (* 1448, Урбино; † 1513, Пезаро), графиня на Сант Агата (1522 – 1529), съгосподарка (с дъщеря си Катерина) на Перол ан Прованс; ∞ 1. 24 август 1464 (пълномощник) за Джироламо Малатеста, сн на Карло Малатеста ди Соляно, граф на Киаруджоло, от когото няма деца 2. 31 октомври 1476 за Агостино Фрегозо (* 1442; † 1486), кондотиер, от когото има 4 сина и 4 дъщери;
- Елизабета да Монтефелтро (* 1445, Урбино; † 1503, Рим),[10] вероятна; ∞ 25 юни 1462 в Римини за Роберто ди Сан Северино (* 1418, † 1487), граф на Каяцо.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 battista-sforza
- ↑ Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.
- ↑ Robin Diana Maury, Larsen Anne R., Levin Carole Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — ABC-CLIO, 2007 — С. 119. — ISBN 978-1-85109-772-2.
- ↑ Osborne June Urbino: the story of a Renaissance city Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Frances Lincoln Ltd, 2003. — С. 66. — ISBN 978-0-7112-2086-7.
- ↑ Tinagli Paola Women in Italian Renaissance art: gender, representation, identity Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Manchester University Press, 1997. — C. 58. — ISBN 978-0-7190-4054-2.
- ↑ Vogt-Lüerssen Maike Battista Sforza, Duchess of Urbino Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine.
- ↑ Spielvogel Jackson J. Western Civilization: Since 1300 Архив на оригинала от 2017-03-20 в Wayback Machine.. — Cengage Learning, 2011. — С. 349. — ISBN 978-1-111-34219-7.
- ↑ Bollettino della Regia Deputazione di storia patria per l'Umbria, Unione tipografica cooperativa, 1905, p.189
- ↑ Studi romagnoli. Volume 45, Fratelli Lega, 1997, с.231
- ↑ Genealogia Da Montefeltro
- Vogt-Lüerssen, Maike: Battista Sforza Архив на оригинала от 2015-05-22 в Wayback Machine., Begegnungen mit Zeitgenossen der Renaissance
- Paola Tinagli: Women in Italian Renaissance Art. Gender, Representation, Identity. Manchester 1997 ISBN 0-7190-4053-1.
- Klaus Schelle: Die Sforza. Stuttgart 1980 ISBN 3-512-00577-2
- Montefeltro family, genealogy.euweb.cz
- Sfòrza, Costanzo I, signore di Pesaro, www.treccani.it
- SFORZA, www.genmarenostrum.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Gubbio Studiolo and its conservation, Battista Sforza, volumes 1 & 2, The Metropolitan Museum of Art Libraries
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сфорца, Баттиста“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
