Катерина Сфорца
| Катерина Сфорца | |
|---|---|
| Графиня на Форли и господарка на Имола (със съпруга си Джироламо Риарио) | |
 „Дамата с жасмините“ или „Портрет на млада жена“, предполагаем портрет на Катерина Сфорца от Лоренцо ди Креди (1481-83, Pinacoteca Civica, Форли) |
|
| Управление |
1480 – 1488 (Форли) 1477 – 1488 (Имола) |
| Наследила |
Синибалдо II Орделафи (Форли) Тадео Манфреди (Имола) |
| Наследена от | Отавиано Риарио |
| Лични данни | |
| Родена |
около 1463 г.
|
| Починала | |
| Погребана в | Манастир деле Мурате, Флоренция |
| Други титли | Регентка за Имола и Форли на сина си Отавиано Риарио (1488–1500) |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Династия | Сфорца |
| Баща | Галеацо Мария Сфорца |
| Майка | Лукреция Ландриани |
| Бракове |
Джироламо Риарио Джакомо Фео Джовани ди Пиерфранческо де' Медичи, ил Пополано |
| Потомци |
Отавиано Риарио Чезаре Риарио Бианка Риарио Джовани Ливио Риарио Галеацо Мария Риарио Франческо 'Сфорцино' Риарио Бернардино 'Карло' Фео Лудовико ди Джовани де' Медичи |
| Герб |
 |
| Катерина Сфорца в Общомедия | |
Катерина Сфорца (на италиански: Caterina Sforza, * 1463, † 20 май 1509), графиня на Имола и Форли, е извънбрача (узаконена) дъщеря на Галеацо Мария Сфорца, 5-и херцог на Милано от фамилията Сфорца и на благородничката Лукреция Ландриани.
Тя има още два братя и една сестра. Те растат заедно с легитимните ѝ братя и сестри в херцогския палат и са възпитавани от баба им Бианка Мария Висконти. След нейната смърт през 1468 г. тази задача поема Бона Савойска, младата съпруга на Галеацо Мария Сфорца.
През 1472 г. тя е сгодена за Джироламо Риарио дела Ровере, племенник или син на папа Сикст IV. През 1473 г. Сикст IV купува Имола от херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца и го дава на фамилията Риарио. Тя отива триумфално в Имола и се жени за него. Катерина Сфорца отива с него през 1477 г. в Рим. През 1480 г. папата дава на Джироламо Риарио владението над Форли вместо на Орделафи. Тя ражда от Джироламо има шест деца, между които Отавиано Риарио (1479 – 1523).
Риарио забогатява. Когато папа Сикст IV умира през август 1484 сг., той изпраща Катерина в Рим, за да окупира Кастел Сант’Анджело (Сант Анжело), който тя „галантно“ защитава. На 25 октомври по негова заповед тя го предава на Светия Колегиум. След това тя се връща в Имола и Форли. Там тя строи обществени сгради и църкви и премахва данъците. Скоро обаче тя въвежда данъците понеже има нужда от доходи, коеото води до неспокойствия сред жителите. Враговете на Риарио заговорничат срщу него с цел на неговото място да поставят Франчесчето Кибо, племенникът на папа Инокентий VIII за господар на Форли и Имола. През 1488 г. той е убит от трима заговорници, палатът му е ограбен, съпругата му и децата му са затворени. Тя успява да избяга и се спасява в останалия лоялен замък на Форли. Тя е добра фехтовка. Тя заплашва с бомбардировка на града и отказва да преговаря, дори когато я заплашват, че ще убият нейните деца. С помощта на нейни чичо Лудовико Сфорца – регент на Милано тя побеждава противниците си и си взема обратно собственостите. Тя си отмъщава на враговете.
Като вдовица тя има няколко любовника, между които Джакомо Фео, от когото има един син Бернардино (1489 – 1509, и по-късно се омъжва за него. Фео е жесток и мразен, и е убит пред очите ѝ през август 1495 г., след което Катерина заповядва да убият всички заговорници с техните фамилии, жени и деца.
С новия папа Александър VI тя е първо в добри отношения, както и с Флорентинците, и се жени за техния посланик Джовани де' Медичи, нар. ил Пополано тайно през 1496 г. Те имат син Джовани (1498 – 1526). След смъртта на Джовани през 1498 г. Катерина с помощта на Лудовико и флорентинците успява да победи при нападенията, преди всичко от Венецианците. Папа Александър VI се ядосва при отказа неговата дъщеря Лукреция Борджия да се омъжи за нейния син Отавиано. На 9 март 1499 г. той дава Имола и Форли на своя син Чезаре Борджия, който напада Катерина с цялата си войска и 14 000 французи.
Катерина завежда децата си на сигурно място и започва защитата на замъка в Имола, но през декември 1499 г. му го предава. На 12 януари 1500 г. тя се подчинява на Чезаре Борджия. Тя е затворена една година в Енгелсбург в Рим, освободена е от Баили на Дижон, на когото преди това е предала Форли.
Катерина намира убежище във Флоренция. По-късно бяга със син си Джовани в манастира Анналена, където умира на 20 май 1509 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Buriel: Vita di Caterina Sforza-Jtiario (Bologna, I7-5);
- F. Oliva: Vita di Caterina Sforza, signora di Forlì (Forlì, 1821);
- Pietro Desiderio Pesolini Dali Onda: Caterina Sforza (Rome, 1893);
- E. M. de Vogue, Histoire et posse (Paris, 1898);
- Johannes Ravisius (Ed.): De memorabilibus et claris mulieribus. (Paris, 1521);
- Caterina Sforza, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Caterina Sforza Архив на оригинала от 2010-10-05 в Wayback Machine., kleio.org
|