Сан Джовани ин Латерано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сан Джовани ин Латерано
San Giovanni Laterano
Facade San Giovanni in Laterano 2006-09-07.jpg
фасада на базиликата
Italy relief location map.jpg
41.8859° с. ш. 12.5062° и. д.
Сан Джовани ин Латерано
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание католицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил романски и барок
Време на изграждане ІV век
Съвременен статут титулярна църква
Сан Джовани ин Латерано в Общомедия

„Сан Джовани ин Латерано“ (на италиански: San Giovanni Laterano) е християнска базилика в гр.Рим, Италия, една от седемте поклоннически църкви на Рим. Нейното пълно име е: „Archibasilica Sanctissimi Salvatoris et Sancti Iohannes Baptista et Evangelista in Laterano“ (Итал.: „Arcibasilica del Santissimo Salvatore e Santi Giovanni Battista ed Evangelista in Laterano“). „Сан Джовани ин Латерано“ е официалната катедрала на Рим, седалище и катедра на римския епископ - папата. В базиликата се намира неговия трон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Приемайки християнството, император Константин Велики подарява Латеранския дворец на папата. През 324 г. папа Силвестър I освещава отново построената базилика в чест на Христос Спасителя, а през 10 век за неин небесен покровител е обявен Йоан Кръстител, а след още 200 години - Йоан Богослов. Независимо от тези промени, храмовият празник винаги се празнува на Преображение Господне.

Основите на 5-корабната базилика са от IV век по времето на Константин I Велики. През 897 г. в базилаката се състои така нареченият Трупов синод, при който папа Стефан VI съди своя предшественик Формоза, наранява трупа му, отрязва пръста му за заклеване и после го хвърля в Тибър.

Следните събори се провеждат в Латеран:

  • Първи Латерански събор (1123)
  • Втори Латерански събор (1139)
  • Трети Латерански събор (1179)
  • Четвърти Латерански събор (1215)
  • Пети Латерански събор (1512–1517)

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

През базиликата е поставен обелиск от червен гранит, донесен от египетски храм в Карнак по времето на Констанций II. Стените на Латеранската базилика са украсени с огромни статуи на апостолите. В самия храм са погребани 6 папи — Александър III, Сергий IV, Климент XIII, Мартин V, Инокентий III и Лъв XIII.

Статуи на апостолите[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Папският трон
Централният неф
  • Peter Paul Ausserer: Pilger-Führer oder Wegweiser nach Rom und durch die Heiligthümer der heiligen Stadt. Mainz 1873
  • Walter Buchowiecki: Handbuch der Kirchen Roms. 3 Bde., Wien 1967-74
  • Bettina Burkert: Der Lateran Sixtus V. und sein Architekt Domenico Fontana. Diss, Bonn 1989
  • Giorgio, Carpaneto, et al. La grande guida dei rioni di Roma, 2005, Newton & Compton Editori, Roma, ISBN :88-8289-388-X;
  • Mario Cempanari / Tito Amodei: La Scala Santa (Le Chiese di Roma Illustrate, n. s. 23) Roma 1989; dies., Scala Santa et Sancta Sanctorum: Storia Arte Culto del Santuario. Roma 1999
  • Peter C. Claussen, Darko Senekovic: S. Giovanni in Laterano. Mit einem Beitrag von Darko Senekovic über S. Giovanni in Fonte (Corpus cosmatorum II, 2), Stuttgart: Franz Steiner Verlag 2008. ISBN 3-515-09073-8
  • Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 1, Bompiani, Milano 1999.
  • Heinz-Joachim Fischer: Rom. Zweieinhalb Jahrtausende Geschichte, Kunst und Kultur der Ewigen Stadt. DuMont Buchverlag, Köln 2001, S. 303-307, ISBN 3-7701-5607-2
  • Anton Henze: Kunstführer Rom. Philipp Reclam GmbH, Stuttgart 1994, S. 178-188, ISBN 3-15-010402-5
  • Julian Gardner (Hrsg.): Sancta Sanctorum. Mailand 1996
  • Hartmann Grisar: Die römische Kapelle Sancta Sanctorum und ihr Schatz. Meine Entdeckungen und Studien in der Palastkapelle der mittelalterlichen Päpste. Freiburg 1908
  • Herbert Kessler / Johanna Zacharias: Rome 1300. On the path of the pilgrim. New Haven / London, 2000
  • Philippe Lauer: Le palais de Latran. Étude historique et archéologique, Paris 1911.
  • Carlo Pietrangeli (Hrsg.): Il palazzo apostolico Lateranense. Roma 1992
  • Willy, Pocino, Le curiosità di Roma, 2005, Newton & Compton Editori, Roma, ISBN : 88-541-0340-3 }}
  • G. Rohault de Fleury: Le Latran au moyen-age. Paris 1877
  • Annibale Ilari, Costantinana arcibasilica In Laterano: Guida storico bibliografica, Laterano, Roma 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]