Санта Мария Маджоре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Санта Мария Маджоре (Рим))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за базиликата в Рим. За селото в Северна Италия вижте Санта Мария Маджоре (Италия).

„Санта Мария Маджоре“
Basilica di Santa Maria Maggiore
Rom, Basilika Santa Maria Maggiore, Außenansicht.jpg
Главната фасада на „Санта Мария Маджоре“
Italy relief location map.jpg
41.8975° с. ш. 12.4986° и. д.
„Санта Мария Маджоре“
Местоположение в Италия
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание римокатолицизъм
Епархия Римска
Тип на сградата базилика
Време на изграждане ІV век
„Санта Мария Маджоре“ в Общомедия
„Санта Мария Маджоре“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Santa Maria di Maggiore (4578897167).jpg

Задната фасада на „Санта Мария Маджоре“ - откъм Виа Кавур
Име в регистъра Historic Centre of Rome, the Properties of the Holy See in that City Enjoying Extraterritorial Rights and San Paolo Fuori le Mura
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Италия Италия
Тип Културно наследство
Критерии (i)
Вписване 1980  (4та сесия)
„Санта Мария Маджоре“ в Общомедия

Базиликата „Санта Мария Маджоре“ (на италиански: Basilica di Santa Maria Maggiore , пълно име Basilica Papale di Santa Maria Maggiore) е католическа църква в Рим, Италия.

Тя е една от четирите велики базилики в Рим, една от дванадесетте папски базилики в целия свят, непосредствено подчинени на римския папа, и една от седемте поклоннически църкви в Рим. Това е най-голямата църква в Рим, посветена на Дева Мария, откъдето идва и името ú, което в превод означава „Света Богородица Велика“.

През 1980 г. като част от историческия център на Рим и владенията на Ватикана, базиликата е обявена за част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

История[редактиране | редактиране на кода]

Построяването на базиликата се свързва с интересна легенда. През една от летните нощи на 352 г. папа Либерий имал видение - насън му се явила Богородица и му казала да построи църква на мястото, където на следващия ден падне сняг. На следващия ден, 5 август 352 г., над хълма Есквилин, там, където сега стои базиликата, където се намира сега храма неочаквано завалял сняг и папа Либерий начертал в снега кръг, и така очертал периметъра на бъдещата базилика.

„Санта Мария Маджоре” е завършена изцяло през 432 - 440 г. по времето на папа Сикст III в навечерието на Ефеският събор. В този си вид тя просъществува до XIII век, като по-късно при папа Евгений III е издигнат портик, пред главния вход на храма. В края на XIII век по време на понтификата на папа Николай IV църквата претърпява още обновления, а през XVIII век при Климент Х базиликата придобива онази фасада и външен вид, с които е известна и до наши дни. Архитект на последния проект по оформлението на „Санта Мария Маджоре” е Фердинандо Фуга.

В „Санта Мария Маджоре“ за първи път са осветени славянските богослужебни книги и славянският език е обявен за литургичен. В базиликата се намира паметна плоча на Св.св. Кирил и Методий.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

„Санта Мария Маджоре“ е трикорабна базилика, с три широки нефа, разделени от 40 масивни йонийски колони.

Сред основните забележителности на базиликата са трите капели. Разположената вдясно Сикстинска капела е построена по поръчка на папа Сикст V от Доменико Фонтана (да не се бърка със Сикстинската капела във Ватикана). Капелата увенчава купола и се отличава с голямо богатство на декора. Тук са погребани папите Сикст V и Пий V. Техните великолепни надгробни паметници са украсени с барелефи. Излизайки от тази капела, към левия неф, се попада в Паолинската капела, наричана още и капела Боргезе, защото е пстроена по поръчка на папа Павел V от фамилията Боргезе. Планът на тази капела съответства на Сикстинската капела. Там са погребани папите Климент VIII и Павел V. Намиращата се от тази страна, но по-близо до изхода е капела Сфорца построена от Джакомо дела Порта, възможно по проект на Микеланджело.

Мозайката в апсидата изработена от Якопо Торини през ХІІІ век изобразява Богородица като византийска принцеса, коронясана от Христос. В централния кораб има и 36 мозаечни пана от V век със сцени от Стария и Новия завет.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannes G. Deckers: Der alttestamentliche Zyklus von Santa Maria Maggiore in Rom. Studien zur Bildgeschichte (= Habelts Dissertationsdrucke. Reihe Klassische Archäologie 8). Habelt, Bonn 1976, ISBN 3-7749-1345-5.
  • Heinz-Joachim Fischer: Rom. Zweieinhalb Jahrtausende Geschichte, Kunst und Kultur der Ewigen Stadt. DuMont Buchverlag, Köln 2001, ISBN 3-7701-5607-2, с. 295–299.
  • Erwin Gatz: Roma Christiana. Vatikan – Rom – römisches Umland. Ein kunst- und kulturgeschichtlicher Führer. 3. verbesserte und erweiterte Auflage. Schnell + Steiner, Regensburg 2008, ISBN 978-3-7954-2054-3, с. 207–220.
  • Anton Henze, Kunibert Bering, Gerhard Wiedmann: Kunstführer Rom. 5. neu bearbeitete Auflage. Reclam, Stuttgart 1994, ISBN 3-15-010402-5, с. 217–223.
  • Silvia Montanari: Die Papstkirchen in Rom. Auf den Spuren päpstlicher Grabstätten. Bonifatius, Paderborn 1994, ISBN 3-87088-820-2, с. 91–111.
  • Gerhard Wolf : „Salus Populi Romani“. Die Geschichte römischer Kultbilder im Mittelalter. VCH, Acta Humaniora, Weinheim 1990, ISBN 3-527-17717-5 .

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]