Еолийски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еолийски острови
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Aeolian Islands map.png
Еолийските острови
В регистъра Archaeological Areas of Pompeii,
Herculaneum and Torre Annunziata
Регион Европа
Местоположение Флаг на Италия Италия
Тип Природно
Критерии viii
Вписване 2000  (24та сесия)
Еолийски острови в Общомедия

Еолийските острови (на италиански: Isole Eolie), наричани понякога и Липарски острови, са група острови в Средиземно море на север от Сицилия. Шест от тях образуват община Липари, на седмия остров (Салина) са разположени общините Санта марина Салина, Малфа и Лени.

Всички острови имат вулканичен произход и предимно планински релеф. Най-високата точка е връх „Фосса делле фелчи“ (на италиански: Fossa delle Felci – „Папратова яма“) висок 962 m, намиращ се на остров Салина. Втори по височина (926 m) е вулканът намиращ се на едноименния остров Стромболи.

Населени още от древността, Еолийските острови биват първоначално колонизирани от гърците (576 – 575 пр.н.е.), а по-късно окупирани от римляните (252 пр.н.е.).

Към Еолийските острови се отнасят:

Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО включва Липарските острови в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г., като природно богатство според критерий (viii). В този списък техният идентификационен номер е 908.

На острове Аликуди