Пиемонт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за региона в Италия. За платото в Съединените щати вижте Пидмънт.

Пиемонт
Piemonte
регион в Италия
Знаме
      
Герб
Местоположение на Пиемонт в ИталияМестоположение на Пиемонт в Италия
Страна Flag of Italy.svg Италия
Зона Северозападна Италия
Главен град Торино
Площ 25 387 07 km²
Население 4 341 375 души (2020)
1,71 души/km²
Провинции Алесандрия
Асти
Биела
Вербано-Кузио-Осола
Верчели
Кунео
Новара
Метрополен град Торино
Президент Алберто Чирио (Дясноцентристка коалиция) от 27 май 2019
Официален сайт regione.piemonte.it
Пиемонт в Общомедия

Пиемонт (на италиански: Piemonte, AFI: /pje'monte/;[1] на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont [pje'munt]; на валзер: Piemont [pje'mont]; на френски: Piémont [pje.mɔ̃]) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия. Има площ от 25 387,07 km² и население от 4 341 375 души (към 1 януари 2020 г.[2]). Граничи на запад с Франция (региони Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг), на северозапад с регион Вале д'Аоста, на север с Швейцария (кантони Вале и Тичино), на изток с регион Ломбардия, на югоизток за кратък участък с регион Емилия-Романя и на юг с регион Лигурия.

Към 1 януари 2020 г. територията му е разделена на 1181 общини в 8 големи области (7 провинции плюс Метрополен град Торино, който замества Провинция Торино на 1 януари 2015 г.). Столицата му е град Торино, който в периода 18151864 г. е и първата столица на Обединена Италия.

Към 31 декември 2019 г. Пиемонт е на 2-ро място от 20-те региона в Италия по площ и по брой общини, на 7-о място по население и на 9-о място по гъстота на населението (171,01 жит./km²).[3]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално терминът „Пиемонт“ се появява в топографските карти от края на 12 век в латинската му версия Pedemontium или Pedemontis и означава „в подножието на планината“. Той идентифицира владенията на Савойската династия, ограничени до територията в близост до реките Сангоне, Дора Рипария и По.

Впоследствие терминът се разширява, за да обозначи все по-голяма част от равнината отсам Алпите, издигната в ранг на Княжество Пиемонт през 1418 г., съвпадащо със савойските завоевания. Връзката с алпийския пейзаж е очевидна в историята. В Долината Суза, в района на село Новалеза в подножието на Коле дел Монченизио, по маршрута на популярния поклоннически път Виа Франчиджена, е разположена, заобиколена от високи върхове, църка, която между 12 и 13 век е спомената като S. Maria ad Pedem Montis Cenisii или S. Maria de Pedemontio.[4]

Физическа география[редактиране | редактиране на кода]

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт е вторият най-голям по площ административен регион в Италия след Сицилия. Територията му е 43,3% планинска, 30,3% хълмиста и 26,4% равнинна.[5] Той е ограден на запад и на север от Алпите, на юг – от Апенините, а на изток се простира Паданската низина.

През Пиемонт минава най-дългата река в ИталияПо. Той е съставен схематично от горната част на хидрографския басейн на реката, която води началото си от Монвизо и събира всички води от полукръга на Алпите и Апенините, заобикалящи Пиемонт от три страни. От най-високите върхове пейзажът се спуска надолу към хълмовете (като понякога преминава рязко към равнините) и накрая към високата и после към долната част на Паданската низина. Границата между първата и втората се характеризира с извори, които захранват с вода реките и гъстата мрежа от напоителни канали. Езерото Маджоре и линията на реките Тичино – Сезия отделят Пиемонт от регион Ломбардия.

Развитието на напояването винаги е било от основно значение за икономиката на Пиемонт и в основата на икономиката на провинциите Новара и Верчели. Сред най-големите хидравлични структури са каналте Кавур (Canale Cavour) – от град Кивасо до град Галиате, Депретис (Canale Depretis) от село Вилареджа до село Каризио и Кралица Елена (Canale Regina Elena) – в провинция Новара, и разклонителите Куинтино Села (diramatore Quintino Sella) – ръкав на Канал „Кавур“, напояващ провинциите на Новара и на Пиаченца, и Горна провинция Новара (diramatore Alto Novarese).

Пейзажът е контрастен: преминава от суровите върхове на масива Монте Роза и националния парк „Гран Парадизо“ към влажните оризища в провинциите Верчели и Новара, от нежните хълмисти склонове на Ланге и Монферат, намаляващи в Долен Пиемонт, към равнината, осеяна с ферми и промишлени компании.

Орография[редактиране | редактиране на кода]

В Пиемонт се намират две планински вериги, обграждащи го от запад и от север: Алпите и Апенините. Алпийските сектори, които пресичат региона, са Приморските Алпи, Котските Алпи, Грайските Алпи (Западните Алпи, граничещи с Франция и с регион Вале д'Аоста), Пенинските Алпи и Лепонтинските Алпи (Централните Алпи, на границата с Швейцария). Апенинският сектор, който засяга Пиемонт, са Лигурските Апенини (Северните Апенини) на границата с регионите Лигурия и Емилия-Романя. Така планинските вериги представляват естествена граница от три страни.

Планините в Пиемонт имат внушителен и суров външен вид: върховете над 3000 м се спускат бързо към равнината, характеризирайки западната част на региона, която, за разлика от всички останали алпийски региони, е лишена от Предалпи. Това явление е особено очевидно в Долината Суза, където в град Суза дъното на долината е едва на 503 м надм. височина, а върховете, заобикалящи града, достигат 3538 м надм. височина (като напр. Рочамелоне).

Под скалите и пасищата има големи пространства с иглолистни гори: Пиемонт е първият италиански регион по горска площ с около 1 млн. хектара гори.[6] Сред тях елите са по-рядко срещани в сравнение с други участъци на Алпите. На по-ниска надморска височина тези гори отстъпват място на буковите и на кестеновите гори. В този именно пояс се намират най-високите върхове в региона, надвишаващи 4000 м, като Пунта Норденд (4609 м) – най-високият връх в Пиемонт и вторият най-висок връх на масива Монте Роза. Има и многобройни върхове над 3000 м: Креста Гасталди (3894 м) в Грайските Алпи, Монвизо (3841 м) в Котските Алпи, Уия ди Чамарела (3676 м) и Уия ди Бесанезе (3604 м) в Грайските Алпи, Монте Леоне (3552 м) в Лепонтинските Алпи, Рочамелоне (3538 м) в Грайските Алпи, Корно Бианко (3320 м) в Пенинските Алпи, Пунта Рамиере (3303 м) в Котските Алпи, Монте Арджентера (3297 м) в Приморските Алпи.[5]

Алтиметрични зони на Пиемонт

Човешката намеса е явна в долините, където са разположени важни международни пътища и железници. В по-малките долини има язовири, ВЕЦ и туристически курорти.

Основните хълмисти райони на Пиемонт са: Канавезе на северозапад, Ланге и Роеро на юг, Монферат в центъра, хълмовете на Новара и на Верганте на север, и хълмовете на Тортона на югоизток. Южните хълмове на Ланге и на Монферат са образувани от древни морски седименти и не са много устойчиви на вода, която копае лабиринти от бразди и долини. Склоновете имат добро изложение и по тях се отглеждат лозя. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По хълмистите райони освен това се отглеждат и зърнени култури и фураж, има овощни градини и лешникови гори, а някога широко разпространеното животновъдство сега е концентрирано в южните равнини. Между тези хълмове и Алпите до град Кунео се простира богато на вода плато на повече от 500 м надморска височина, където се отглеждат предимно фураж и зърнени култури. Паданската низина води началото си именно от Пиемонт и в нея, особено в провинциите Верчели и Новара, има доста оризища, както благодарение на голямото количество вода от извори, така и поради редицата изкуствени канали, най-важният от които е Канал Кавур.

В района около големите градове като Торино и Новара типичният пейзаж е този на човешката намеса, макар и в по-малка степен от останалата част на Паданската низина, а в останалата ѝ част оризът се редува с други зърнени култури и фураж, а насажденията от тополи се преплитат с ниви.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Река По в Торино

Пиемонт е богат на водни пътища, всички от които са притоци на най-голямата река в Италия – По, която го пресича целия от запад на изток. Освен По трябва да се споменат и следните ѝ притоци:

Река Дора Балтеа в град Ивреа

Езера[редактиране | редактиране на кода]

В района има множество алпийски езера с ледников и моренов произход. Езерото Маджоре, което маркира източната граница с Ломбардия, заедно със своя водоотводен канал – река Тичино, е едно от най-големите езера в Италия. Другите естествени или изкуствени езера не надвишават 2 км².

Сред езерата са:

Сред многото по-малки природни езера са езерото Мергоцо (1,85 км²), езерото Сирио (0,3 км²), езерото Кандия (1,52 км²) и езерата на Авилияна (0,9 и 0,61 км²).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт има типично умерен климат с континентален характер, който в Алпите става прогресивно умерено-студен и студен с увеличаване на надм. височина. В районите, разположени на ниска надморска височина, зимите са сравнително студени, но не много дъждовни и са често слънчеви с възможност за понякога изобилен снеговалеж, особено в района на град Кунео, в районите по течението на река По, в хълмистите райони като Ланге и Монферат, и в предпланините. Снеговалежът е по-рядък и случаен в североизточните райони. Лятото от друга страна е горещо и задушно, с локализирани гръмотевични бури, особено в районите на север от река По, докато в районите на юг от нея количеството валежи през лятото представлява минималното количество валежи заедно със зимното. Незначителните валежи през лятото се дължат на факта, че тези райони са по-малко изложени на атлантически смущения, причиняващи дъжд и гръмотевични бури. Дъждовете падат главно през пролетта и есента на по-голямата част от територията, и през лятото в най-високите и във вътрешни алпийски райони: годишните количества са значителни по планинските и предпланинските склонове в северната част на региона, и са по-оскъдни по равнините на юг от река По, особено в провинция Алесандрия.

Посоката на произход на въздушните маси има голямо влияние върху валежите. Ако масите са влажни и идват от юг, югоизток или изток, алпийската верига блокира пътя им и валежите могат да бъдат много обилни, особено по предпланинските склонове, и понякога да причиняват наводнения. От друга страна, ако въздушните течения идват от север, северозапад или запад, влажността се разтоварва на западната страна на Алпите и следователно въздухът, който достига до региона, е сух, което води до отсъствие на валежи дори в продължение на седмици. Освен това в планинските и предпланинските райони, особено в Метрополен град Торино, фьонът е често срещано явление. Снегът през зимата е сравнително често срещан, имайки предвид котловинния ефект на Алпите и Апенините – по-голям на югозапад, което затруднява обмена на въздух, а през зимата благоприятства натрупването на студена въздушна възглавница над земята.

На брега на езерото Маджоре съществува особен микроклимат с по-меки зими от останалата част на региона и с по-хладни и по-буреносни лета. И в долините, и по хълмовете, обърнати на юг, има по-мек и по-слънчев климат.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Монвизо – най-високата планина в Котските Алпи

Пиемонт е регион, в който се намират важни планински вериги, големи хълмисти райони и широка равнина.

В периода на триаса (преди 256 млн. год.), докато в днешна Западна Европа се образува Атлантическият океан, на ширината на Италия има голям залив – останка от древния океан на име Тетис (Тетида). Тетис с течение на времето започва да пресъхва и повърхността му започва да се извива и да се издига поради феномена на субдукция. Повърхността се затопля също и поради топлината, генерирана от издигането на магмата: обширни скални покривки – част от мантията, от океанската и от континенталната кора, са изтласкани на повърхността, застъпвайки се една за друга.

Монте Роза – най-обширният масив на Алпите

Преди 20 млн. год. е оформена Алпийската верига. В района на Средиземноморието се генерира нов приток на топлина от земната мантия с последвало извиване и разрушаване на европейската кора, от която се отделя сардинско-корсиканският блок. Тази микроплака се заклещва в Лигурския залив, като се завъртва на 50° обратно на часовниковата стрелка и образува Лигурско море, покриващо днешните Хълм на Торино, Ланге, Роеро, Монферат и Паданска низина.

Повишаването на температурата на водата превръща Средиземно море в ниско солено езеро с много пресъхнали райони. То остава такова в продължение на няколкостотин хиляди години, което предизвиква отлагането на солни седименти: евапоритите. Впоследствие Средиземно море започва отново да комуникира с океанските води и водата започва да циркулира, образувайки триъгълен залив между алпийската и апенинската верига.

Поради непрестанното издигане на Алпийските и Апенинските планини морето се оттегля от залива и натрупването на седименти, донесени от реките, поражда алувиална равнина, съответстваща на днешната Паданска низина. Морските находища от този период са видими в днешния район на град Асти, но ги има и в района на град Биела и на изхода на Валсезия и Валсесера; те са свидетелство за това, че морето е достигало почти под алпийската верига. От морето, разположено над Пиемонт и от днешните Хълм на Торино (Collina torinese) и Долен Монферат изплуват няколко острова. От вкаменелостите става ясно, че климатът тогава е бил субтропичен и следователно по-топъл и влажен от сегашния. Потоците носят отломки, образувайки делти, на които пасят стада носорози, слонове, елени и коне. Водните потоци с тяхната ерозивна сила отстраняват седиментите от предишния период, дебели стотици метри, и покриват басейна с мегаконусовидни речни отлагания.

Преди милион години климатът претърпява допълнителна промяна, при която има увеличаване на дъждовете и застудяване. Това води до появата на алпийските ледници. Ледниковите езици се движат по долините, задълбавайки ги и понякога стигайки чак до равнината. Дендритният материал, идващ от планините, изгражда впечатляващи моренови амфитеатри, забелязващи се ясно в устието на долините на реките Дора Рипария и Дора Балтеа, и в районите около езерата Маджоре и Орта.

Околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на резултатите от изследването на градската екосистема на Legambiente от 2019 г. най-добре представеният пиемонтски град в класацията е Вербания – на 11-о място от общо 104 участници, следван от Биела – на 19-о място, Кунео – на 20-о, Верчели – на 44-то, Новара – на 55-о, Асти – на 60-о, Торино – на 88-о място и Алесандрия – на 95-о. Отбелязани са основните екологични проблеми на столицата на Пиемонт – смогът (високите концентрации на биоксиден азот и на фини прахови частици), засиленият трафик, недостатъчното рециклиране на отпадъци.[7]

В Пиемонт има множество защитени територии, разположени на повече от 193 хил. хектара площ, което се равнява на около 10% от повърхността му. Сред тях са най-старият[N 1] италиански национален парк – Гран Парадизо, основан през 1922 г., както и този, съдържащ на-голямата дива зона в Италия – Вал Гранде.

Регионалната екологична мрежа е създадена чрез Регионален закон n.19 от 29 юни 2009 г. „Консолидиран текст за опазване на природните зони и на биоразнообразието“ (на итал. Testo unico sulla tutela delle aree naturali e della biodiversità[8]), който определя различните видове защитени регионални територии. В мрежата влизат:

  1. Регионална система на защитените зони (Sistema regionale delle aree protette): Национални паркове (Parchi nazionali), отчасти попадащи в Пиемонт, Държавни природни резервати (Riserve naturali statali), отчасти попадащи в Пиемонт, Защитени зони под регионално управление (Aree protette a gestione regionale), Защитени зони под провинциално управление (Aree protette a gestione provinciale) и Защитени зони под местно управление (Aree protette a gestione locale)
  2. Съседни области (Aree contigue)[N 2]
  3. Местообитания от интерес за Общността (на итал. с абревиатура SIC), идентифицирани от Държавите-членки в съответствие с Директива 92/43/ЕО Habitat[9], някои от които впоследствие са определени като Специални защитени зони (на итал. ZCS), както и от Зони със специална защита (на итал. ZPS), идентифицирани съгласно Директива 2009/147/ЕО „Птици“ относно опазването на дивите птици[10] – част от Мрежа „Натура 2000“.
  4. Природни защитени зони (Zone naturali di salvaguardia)
  5. Екологични коридори (Corridori ecologici)

История[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт е населен още от палеолита. След разтопяването на ледниците в горната Паданска низина в него се заселват келтските и лигурските народи, сред които племената на таврините и саласите. По-късно попада под властта на римляните (около 220 г. пр.н.е.), които основават няколко колонии, сред които Augusta Taurinorum (Торино) и Eporedia (Ивреа). След падането на Западната Римска империя регионът е превзет от Одоакър, бургундите и остроготите (5 век), византийците, лангобардите (6 век), франките (773 г.).

Между 9 и 10 век идват маджарите и сарацините, които разрушават Абатство Новалеза в долината на Суза. По онова време Пиемонт като част от средновековно Кралство Италия в рамките на Свещената Римска империя е разделен на няколко маркграфства.

Процесът на обединение на Пиемонт отнема няколко века. Той е частично обединен през 11 век от Оделрик Манфред II, който се сдобива с двете важни марки на Торино и на Ивреа и ги завещава на зет си Ото I Савойски. През 1046 г. граф Ото I Савойски добавя Пиемонт към основните савойски територии със столица Шамбери (в днешна Франция). Други части обаче остават независими, като комуните Асти, Алесандрия и Савиляно, формирани през 12 век, и силните маркграфства Монферат (12 век) и Салуцо (11 век).

През 14 век в Пиемонт се намесват мощни външни господари като Висконти. През 1416 г. Савойското графство става Савойско херцогство, което съществува до 1713 г.

През 16 век Пиемонт участва в борбите между Хабсбургите и Валоа за господството в Италия и Европа. През 1563 г. херцог Емануил Филиберт Савойски премества столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино. Едва след Мирния договор от Като Камбрези (1559 г.) той и неговите наследници успяват да започнат процеса на окончателно обединение, завършен през 1748 г. с Договора от Аахен.

През 1720 г. Княжество Пиемонт става част от Сардинското кралство начело с крал Виктор Амадей II Савойски, а ролята на Торино като европейска столица нараства.

На 26 април 1796 г. на територията на Пиемонт се създава Република Алба като френска сестринска република, която е завладяна от Кралство Сардиния на 28 април 1796 г. Нова подобна република на име Пиемонтска република със столица Торино съществува между 10 септември 1798 и 20 юни 1799 г., преди да бъде окупирана от австрийските и руските войски и върната обратно на Кралство Сардиния. През юни 1800 г. тя е завлядана от Наполеон с името Субалпийска република и просъществува до 11 септември 1802 г., когато е разделена между Френската и Италианската република (бъдещото Кралство Италия).

На Виенския конгрес (1814 – 1815) Кралство Сардиния е възстановено и получава Република Генуа, за да я укрепи като бариера срещу Франция.

След Наполеоновото господство (1798 – 1814) Пиемонт следва съдбата на Кралство Сардиния и играе централна роля в италианското Рисорджименто и в изграждането на новата Унитарна държава (1861 г.). Обединена Италия изгражда своята правна и политическа структура (Албертинов статут от 1848 г.) и административния си персонал в процес, дефиниран като „пиемонтизация“ на държавата. През 1861 г. савойските владетели стават крале на Италия, а Торино за кратко време е столица на Кралство Италия. Въпреки това, когато италианската столица е преместена във Флоренция (1865), а след това в Рим (1870), административното и институционалното значение на Пиемонт намалява и единственото останало признание за историческата му роля е, че престолонаследникът на Италия носи титлата „Принц на Пиемонт“.

В най-критичните или преходни моменти от националната история Пиемонт има важен принос като политическа и социална „лаборатория“, с работническите стачки в двете Световни войни (през 1917 и 1943 г.), торинските преживелици на Антонио Грамши и Пиеро Гобети (1920-те г.), интензивното участие в Съпротивата (1943 – 1945), иновативния индустриализъм на Адриано Оливети (1950) и периода на борба през Топлата есен (1969).

Индустриализацията на Пиемонт е впечатляваща. От традиционната аграрна структура на Савойското кралство, основана на хегемонията на бюрократичната и военната класи и на поземлената аристокрация, в епохата на Камило Бенсо ди Кавур (1852 – 1861) започва бърз процес на модернизация. Благодарение на това в началото на 20 век Пиемонт се превръща в значима част от Индустриалния триъгълник в Северна Италия (включващ Торино, Милано и Генуа), който води до италианския икономически подем. В бързото развитие не липсва териториалният дисбаланс между района на Торино – основно място на индустриализация и все още главно селската икономика на останалата част от Пиемонт. Икономическата тъкан, в която FIAT има преобладаващо място, привлича през 1950-те и 1960-те г. голям миграционен поток от Венето на юг, което предизвика дълбоки социални и културни трансформации.

Общество[редактиране | редактиране на кода]

Основни градове по население[редактиране | редактиране на кода]

Това са първите 20 общини на Пиемонт по население към 31 декември 2019 г. (с удебеление: столици на провинции или метрополен град):[11]

Място Община Население
(бр. жители)
Брой българи Площ
(km²)
Гъстота
(души/km²)
Надм. височина

в метри

Провинция/

Метр. град

1. Торино 870 952 257 130,01 6699,06 239 TO
2. Новара 103 985 62 103,05 1009,07 162 NO
3. Алесандрия 93 634 88 203,57 459,96 95 AL
4. Асти 75 528 39 151,31 499,15 123 AT
5. Монкалиери 57 465 17 47,53 1209,04 219 TO
6. Кунео 56 203 12 119,67 469,65 534 CN
7. Коленьо 49 615 5 18,10 2741,22 302 TO
8. Риволи 48 472 9 29,50 1643,11 390 TO
9. Никелино 47 508 12 20,56 2310,36 229 TO
10. Сетимо Торинезе 46 925 4 31,46 1491,74 207 TO
11. Верчели 46 558 80 79,78 583,61 130 VC
12. Биела 43 812 35 46,69 938,37 420 BI
13. Груляско 37 627 4 13,13 2.865,23 293 TO
14. Киери 36 770 9 54,20 678,43 283 TO
15. Пинероло 36 178 3 50,34 718,70 376 TO
16. Казале Монферато 33 592 20 86,21 389,65 116 AL
17. Венария Реале 33 249 1 20,44 1.626,45 262 TO
18. Алба 31 609 164 53,59 589,87 172 CN
19. Вербания 30 391 19 37,49 810,59 197 VB
20. Бра 29 852 17 59,53 501,46 290 CN

Етнически и чуждестранни малцинства[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 януари 2020 г. чуждестранните граждани (т.е. тези без италианско гражданство) с постоянно местопребиваване на територията на Пиемонт са общо 429 375 души, т.е. 9,9% от общото население.[12][13] От тях най-много живеят в Метрополен град Торино – 222 173 души, а най-малко – в Провинция Биела – 10 076 души.[14][15]

Брой чуждестранни граждани в Пиемонт (>5000 души)
Държава Души 31.12.2019
Flag of Romania.svg Румъния 145 660
Flag of Morocco.svg Мароко 55 318
Flag of Albania.svg Албания 40 752
Flag of the People's Republic of China.svgКитай 20 098
Flag of Nigeria.svg Нигерия 12 645
Flag of Peru.svg Перу 11 744
Flag of Ukraine.svg Украйна 10 485
Flag of Egypt.svg Египет 8.715
Flag of Moldova.svg Молдова 8515
Flag of Senegal.svg Сенегал 7837
Flag of North Macedonia.svg Северна Македония 6113
Flag of the Philippines.svg Филипини 6328
Flag of India.svg Индия 5530
Flag of Pakistan.svg Пакистан 5422
... Flag of Bulgaria.svg България 3138

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Символите на региона[редактиране | редактиране на кода]

Символите на регион Пиемонт са гербът, транспарантът и знамето, одобрени и приети в окончателен вариант с Регионален закон n. 4 от 16 януари 1984 г.[16]

  • Гербът (lo stemma на итал.) е с квадратна форма, със сребърен кръст на червен фон, разсечен от синя ивица с три капки в горната му част. Наследява древния герб, който първият савойски херцог Амадей VIII установява за Принца на Пиемонт през 1424 г.,[17] като поставя ивицата върху савойския герб, често използвана като знак за първородство.
  • Транспарантът (il gonfalone на итал.) е окачен на прът в три части: червена, синя и оранжева (цветовете на Република Алба, провъзгласена на 25 април 1796 г.[18]). Върху него е гербът на Пиемонт. Знамето на Република Алба е дело на Джовани Антонио Ранца: синьото и червеното символизират Франция, а оранжевото напомня за портокала, който във Френската република е бил символ на свободата.
  • Знамето (il drapò на пиемонтски) е подобно на герба, но има правоъгълна форма, златни ресни и син бордюр. Синьото е официалният цвят на Савойската династия от 1366 г., когато граф Амадей VI Савойски (Зеленият граф), тръгвайки на Кръстоносен поход по призив на папа Урбан V, иска на адмиралството му до савойския стендарий да се вее светлосиньо знаме, посипано със златни звезди и с образа на Богородица.[19]

Административно делене[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт е разделен на седем провинции и един метрополен град. Най-голяма по площ е провинция Кунео, а по население, брой общини и гъстота на населението (към 31 декември 2019 г.) – Метрополен град Торино.

Население и териториална площ на провинциите и на Метрополен град Торинов Пиемонт (31/12/2019)[20]
Абревиатура Провинция/Метроп. град Карта Общини (брой) Площ (km²) Население (бр. души) Българи

(бр. души)

Гъстота (бр. души/km²) Институционална уебстраница
AL Провинция Алесандрия Alessandria map.png 187 3558,83 419 037 323 117,75 Алесандрия
AT Провинция Асти Asti mappa.png 118 1510,19 213 216 767 142,18 Асти
BI Провинция Биела Biella mappa.png 74 913,28 174 384 104 190,94 Биела
CN Провинция Кунео Cuneo map.png 247 6894,94 586 568 991 85,07 Кунео
NO Провинция Новара Novara map.png 87 1340,28 368 040 203 274,60 Новара
TO Метрополен град Торино Torino mappa.png 312 6827,00 2 252 379 494 329,92 Метрополен град Торино
VB Провинция Вербано-Кузио-Осола Verbano-Cusio-Ossola map.png 74 2260,91 157 455 102 69,64 Вербано-Кузио-Осола
VC Провинция Верчели Vercelli map.png 82 2081,64 170 296 154 81,81 Верчели

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Регионална комисия и Президент на региона[редактиране | редактиране на кода]

Небостъргач на регион Пиемонт

Изпълнителният орган на региона е Регионалната комисия (Giunta regionale), състояща се от Председател и 11 съветника, единият от които е и неин Вицепредседател. Председателят, който е президент на региона (на итал. Presidente della regione), според бившия чл. 121 от Конституцията представлява региона, ръководи политиката на комисията и отговаря за нея. Председател към ноември 2020 г. е представителят на дясноцентристката Форца Италия Алберто Чирио (Alberto Cirio).[21] Палатата на регион Пиемонт – седалище на Регионалната комисия, се намира на един от централните площади на град Торинопиаца Кастело. В района на Торино – Ница Милефонти към 2019 г. се строи 41-етажен небостъргач, който след като бъде завършен, ще се използва като единствено седалище на регионалните служби, които все още се намират на различни места в града.[22]

Регионален съвет[редактиране | редактиране на кода]

Регионалният съвет (на итал. Consiglio regionale)[23] е законодателното събрание на Пиемонт. Той одобрява регионалните закони и разпоредби, отнасящи се до органа. Има за задача да приема и променя регионалния устав, да гласува бюджета на региона и да предлага държавни законодателни инициативи на Италианския парламент. Асамблеята, действаща от 1970 г., от 26 май 2019 г. се състои от 50 члена, избрани съгласно Закон Татарела.[N 3]

В тях влизат 40 съветника, избрани въз основа на пропорционални провинциални списъци и 10 съветника, назначени в блок с мажоритарна система, плюс председател на изпълнителната власт (Стефано Алазия, Stefano Alasia). С изключение на случаите на предсрочно прекратяване на законодателната власт Съветът остава на поста си 5 г. Негово седалище е Палат Ласкарис (Palazzo Lascaris) на ул. Алфиери в Торино, между пл. Св. Карл (Piazza San Carlo) и пл. Солферино (Piazza Solferino).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Град Торино се издига на мястото на вливане на река Дора Рипария в най-голямата река в Италия – По. Именно наличието на вода благоприятства раждането на първите индустрии в миналото, свързани с работата на малките занаятчийски работилници, мелниците и леярните. Историята на Пиемонт и в частност на Торино е важна за Италия в политическо и икономическо отношение: близостта му до Франция и влиянието на Дом Савоя допринасят за тласък на процъфтяваща индустрия.[24]

ФИАТ от 1957 и 2007 г.

През XX век и особено през 1950-те г. се забелязва значително нарастване на населението на Пиемонт главно поради пристигането на много работници от Южна Италия, които намират работа в създадената през 1899 г. фабрика на ФИАТ за производство на автомобили, двигатели и самолети, допринесли за разцвета на много други допълващи индустрии, като напр. химическата и пластмасовата (производство на гуми, бои и пластмаси). Благодарение на това Торино се превръща в столичен град, а към старите и елегантни сгради в центъра се добавят масивни жилищни квартали, които постепенно нарастват.[25] Към 2019 г. икономическото значение на ФИАТ в Пиемонт е намаляло значително, а производството е изместено в други италиански региони и в чужбина; въпреки че в Торино е налице важна административна система и той е център за вземане на стратегически решения, предлагането на работа намалява паралелно с броя на жителите, който обаче е балансиран от новия приток на граждани извън ЕС.

Шоколадови бонбони Джандуйоти

Пиемонт е седалище и на много други отрасли. Значителни са химическата индустрия, хранителната индустрия (регионът е първи в Италия по производство на шоколад и много известни са шоколадовите бонбони Джандуйоти, на итал. Gianduiotti), текстилната и модната индустрия. Сред италианските региони Пиемонт е този, който инвестира най-много в индустрията на електрониката, исторически свързана с Оливети в град Ивреа. В третичния сектор са развити банковата и застрахователната дейност, търговията, издателската дейност, алпийският и езерният туризъм.

Предвид предимно планинската територия селското стопанство е по-слабо развито от промишлеността. В провинции Верчели и Новара икономиката се основава главно върху отглеждането на ориз, по чието производство Пиемонт е на първо място в Италия. Други продукти на селското стопанство, практикувано чрез съвременни машинни техники, са: зърнените култури като напр. царевицата, картофите, зеленчуците, плодовете, захарното цвекло, тополите и фуражът. В хълмистите райони е силно развито лозарството и се произвеждат многобройни DOC и DOCG вина. В по-малко плодородните райони се отглежда добитък като говеда и свине, което е силно развито производството на мляко, сирене и кашкавал. Производството на дървен материал е интензивно и представлява 1/5 част от националното.[25] Изобилието на вода позволява и производството на електроенергия.

Оризища в Пиемонт

По-голямата част от населението живее в равнините, по-специално в град Торино и в съседните населени места, където е концентрирана индустриалната дейност. Концентрацията на много индустриални дейности довежда до появата на значително градско струпване, като се има предвид и фактът, че хълмовете достигат краищата на града и следователно компаниите са концентрирани в затворено пространство. От 1974 г., когато населението на Торино достига своя пик на нарастване с 1 203 000 жители,[26][27] зоната на Торино постепенно се „разтоварва“ благодарение на индустриалната децентрализация. Този процес в община Торино облагодетелства общините на околоградската зона, чието население днес достига приблизително 2 млн. жители.

Оттогава обаче Пиемонт е изправен пред икономическа криза, отчасти ограничена благодарение на XX Зимни олимпийски игри през 2006 г., които дават на Торино международен тласък и водят до увеличаване на притока на туристи в града. Образът на Торино в Италия и по света, свързван преди това с индустриалното развитие и в частност – с автомобилния сектор, става по-разпознаваем от гледна точка на културата и на туризма.[28]

Икономически зони[редактиране | редактиране на кода]

Провинции на регион Пиемонт

Провинциите на Пиемонт са седем плюс един Метрополен град. Те се различават помежду си поради положението и характеристиките на територията.[24] Икономиката на север от река По е по-просперираща от тази на Южен Пиемонт.

Най-големите по площ са Метрополен град Торино и Провинция Кунео (нар. ​​„Провинция Гранда“, подкрепяна от икономика, в която съжителстват селско стопанство, животновъдство, текстилна и химическа промишленост).[24] В Метрополен град Торино град Ивреа с компанията Оливети е била много важен град в технологичния сектор с производството на първите пишещи машини в Италия и с персоналните компютри впоследствие. Град Пинероло е градът на кавалерията и седалище на първата Общност за взаимопомощ (на итал. Società di mutuo soccorso) – част от асоциации, родени в Италия около втората половина на 19 век. Друг важен град е Кивасо, е считан за „помпа“ на оризовите полета на Верчели, Новара и Ломелина, тъй като чрез съоръжение непрестанно се отклонява вода от река По към канал Кавур. На териториите на общини Локана, Кастеламонте, Суза, Черезоле Реале, Виу, Черес, Сан Мауро Торинезе, Венаус, Монкалиери се намират ВЕЦ. Топлоелектрическа енергия се произвежда на територията на общини Торино, Монкалиери, Орбасано, Локана и Кивасо. Стоманодобивната и металургичната промишленост преобладава в района на град Торино.

Докато западната част на провинция Кунео има икономика, която гравитира доста около съседна Франция, югоизточната ѝ част има тесни икономически връзки с регион Лигурия, където основно изнася зоотехнологически продукти, и по-специално с района на град Савона, който е привлекателен туристически център и има търговско пристанище. Град Алба е разположен в по-голямата си част на десния бряг на река Танаро, в центъра на Ланге, известен е с трюфелите и хотелиерската си индустрия, и е важен пиемонтски гастрономически и винен център. Алба е и седалище на значима сладкарска промишленост: компанията Фереро (Ferrero), известна в световен мащаб със сладкарските си изделия и по-специално с Нутела. В провинция Кунео се намира и друга важна компания за производство на шоколад – Венки (Venchi). Най-голямата ВЕЦ в Италия – Луиджи Ейнауди, която функционира още от 1982 г., се намира на територията на община Ентракуе.[29] Други ВЕЦ са разположени на териториите на общини Бросаско, Кастелделфино, Рокавионе, Демонте, Сан Дамиано Макра и Салуцо. В района на град Фосано е развита стоманодобивната и металургичната промишленост.

Известното вино Мускат от Асти

Провинция Асти е важен селскостопански център, характеризиращ се със забележително производство на вино. Неговият главен град Асти на река Танаро има привилегировано положение, тъй като се намира на пътя, който свързва градовете Генуа и Торино. Градът е известен в цял свят с производството на реномирани вина (като пенливото DOCG Asti spumante или Moscato d'Asti) и се намира в центъра на историческо-географския регион на Монферат, който се слави като един от най-важните райони в света с лозя и като гастрономически и винен център.

Провинция Алесандрия заема привилегировано място за селскостопанско производство в региона и гравитира около района на Милано и Генуа; голяма част от богатството ѝ идва от производството на парфюми и на шапки. Град Нови Лигуре се слави с производството на шоколад и в района му се намират основни компании като Нови (Novi) и Перниготи (Pernigotti); той е и център на стоманодобивната и металургичната промишленост. Топлоелектрическа енергия се произвежда в близост до град Алесандрия.

Главният град на провинция ВерчелиВерчели е основен град в ЕС за производството на ориз, а неговите поля, наводнени от пролетта до есента, предлагат гледки по-близки до тези на лагуната, отколкото до тези на планината. На територията на Бочолето има ВЕЦ, а в близост до град ТриноТЕЦ.

Близката провинция Новара също се слави с производството на ориз и е важен пътен и железопътен възел. Нейният главен град Новара с неговата хранителна, текстилна, механична и графична индустрия е силно засегнат от близостта на Милано, отстоящ на ок. 50 км. В град Трекате се добиват нефт и природен газ: в общината има рафинерии и нефтохимически заводи.

Историческо-географският регион на Пиемонт – Монферат (разположен почти изцяло на териториите на провинциите Алесандрия и Асти) е известен с висококачествените си вина.

Биела е най-малката провинция и нейният главен град Биела е важен италиански център на вълнената промишленост.

Вербано-Кузио-Осола е най-младата провинция, създадена през 1992 г. с отделянето на много общини в района на Новара. Нейната икономика се основава главно на туризма, улеснен от мекия климат и езерото Маджоре: град Стреза е известен туристически център на неговия бряг. На територията на общини Орнавасо, Кродо, Домодосола, Бонянко, Нонио, Паланцено, Пиеве Вергонте са разположени ВЕЦ.

Механотехниката е развита във Виладосола, Оменя, Гоцано, Биела, Ивреа, Новара, Вероне, Верчели, Казале Монферато, Кивасо, Торино, Пинероло, Асти, Савиляно, Фосано, Мондови, Кунео и в близост до планината Рочамелоне.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортната инфраструктурна система на Пиемонт се състои от подземни, железопътни, летищни, автомагистрални, пътни и езерни линии.

Летища[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт има 26 авиационни повърхности: 5 граждански летища и 26 места за кацане. 5-те граждански летища са:

  • Летище Торино-Казеле : най-голямото в региона, използвано за международни и национални полети
  • Летище Кунео-Левалдиджи: за национален търговски трафик и международен туристически трафик
  • Летище Торино-Аериталия: историческото летище на Торино, използвано днес само за туристически полети и за летателно училище
  • Летище Нови Лигуре, близо до Поцоло Формигаро : днес се използва за развлекателни цели и за училища по ветроходство и мотоциклетизъм
  • Летище Биела-Черионе: частно, отворено за граждански трафик.

Пиемонт има две военни летища: Военно летище Камери (на 1 км от град Камери) и Летище Торино-Венария Реале (в град Венария Реале).

От 26-те места за кацане в Пиемонт 8 са в Метрополен град Торино, 5 – в провинция Кунео, 4 – в провинция Алесандрия, 3 – в провинция Асти и 1 – в провинция Верчели.

Железопътни линии[редактиране | редактиране на кода]

Перон на гара Торино Порта Суза

Пиемонт е италианският регион с най-голямата железопътна мрежа – около 2000 км, следван от Ломбардия с 1920 км линии (към февруари 2017 г.[30]). От тях 8 км (между гара Торино Лингото и Трофарело) имат 4-колесни електрифицирани коловози, около 600 км са с двуколесни електрифицирани коловози, а останалите са едноколесни, от които около 600 км са електрифицирани. Около 1888 км (с 283 гари) са под ръководството на Италианска железопътна мрежа (Rete Ferroviaria Italiana S.p.A.). Линиите Торино-Черес и Сетимо-Понт са под ръководството на Джи Ти Ти (G.T.T. S.p.A., т.е. Gruppo Torinese Trasporti), линията Новара-Турбиго – под ръководството на Тренорд (Trenord s.r.l).[31], линията Сароно-Новара е под ръководството на Феровиенорд (Ferrovienord), а участъкът Домодосола - швейцарска граница, част от железопътната линия Домодосола-Локарно, е под ръководството на Италианската държава.

ЖП тунел Фреюс
Гарата в град Кунео

1888-те км под ръководството на Италианската ЖП мрежа се делят на[31]

Основна мрежа, съставена от:

Допълнителна мрежа, съставена от:

Железопътният тунел Фреюс (на итал. Traforo ferroviario del Frejus) е железопътен тунел, който свързва Франция с Италия, отворен за железопътен трафик през 1871 г. Той минава под планината Фре(ж)юс между градовете Модан във Франция и Бардонекия в Италия, успоредно на Tунел Фре(ж)юс (на итал. Traforo stradale del Frejus), отворен за трафик през 1980 г., съставляващ една от основните трансалпийски връзки между Франция и Италия.

През 2016 г. железопътната линия Торино - Ница, която свързва двата града, минавайки през Кунео, алпийския проход Коле ди Тенда (на фр. Кол дьо Танд) и през Долината Роя, е класирана от немското списание Hörzu на 9-о място сред 10-те най-красиви железници в света.[32]

Основните гари в Пиемонт са:

  • Торино Порта Нуова (Torino Porta Nuova) – функционираща от 22 декември 1864 (частично), 1868 г.
  • Торино Порта Суза (Torino Porta Susa) – 20 октомври 1856 (частично), 1868 г., разширена подземно на 14 декември 2008 г.[N 4]
  • Гара Кивасо (Stazione di Chivasso ) – функционираща от 20 октомври 1856 г., от 1858 г. разпределителна гара
  • Гара Верчели (Stazione di Vercelli) – функционираща от 20 октомври 1856 г.
  • Гара Кунео (Stazione di Cuneo) – функционираща от 7 ноември 1937 г.
  • Гара Новара (Stazione di Novara) – функционираща от 3 юли 1854 г.
  • Гара Алесандрия (Stazione di Alessandria) – функционираща от 1850 г.
  • Гара Асти (Stazione di Asti) – функционираща от 1850 г.
  • Гара Биела Сан Паоло (Stazione di Biella San Paolo) – функционираща от 18 май 1939 г.

Пътища и автомагистрали[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрална мрежа на Пиемонт
(Тук посочените дължини се отнасят само за частта на трасето в Пиемонт)
Номер Автомагистрала Дължина
(km)
А4 Торино-Милано-Венеция-Триест ок. 100
А4/5 racc връзка Ивреа-Сантия 23,6
A5 Торино-Аоста-Тунел Мон Блан 58
A6 Торино-Савона 92,3
А7 Милано-Генуа 46,7
A21 Торино-Пиаченца-Бреша ок. 95
A26 Гравелона Точе-Вербания-Верчели-Волтри (Генуа) 171,6
A8/A26 разклонение Галарате-Гатико 6
A26/A4 разкл. Стропиана-Сантия 30,7
A26/A7 разкл. Предоза-Бетоле 17
A32 Торино-Бардонекия-Тунел Фреюс 73
A33 Асти-Кунео 51+34 (предвидени)
A55 Околовръстeн път на Торино 57,5
RA10 връзка Торино-Летище Торино-Казеле 10,6
Общо ок. 833

Бързите и междурегионални комуникации се гарантират от ефективна пътна и автомагистрална мрежа, която се простира на 29 165 км, от които 2664 км държавни пътища. Това не е много гъста мрежа в сравнение с разширението на региона, но е достатъчно достатъчна, за да гарантира всички необходими връзки.

Автомобилният трафик е интензивен: Пиемонт е италианският регион с най-висока гъстота на моторните превозни средства спрямо населението: на 1000 души се падат по 672 автомобила (спрямо 600 средно за Италия).[33]

В окситанските долини на Пиемонт някои общини са инсталирали двуезични знаци за местоположение на италиански и окситански езици (напр. в КаральоCaraglio на итал. и Caralh на окситански (произн. Caraj), във ВалдиериValdieri/Vaudier (произн. Vudier), докато двуезичните указателни знаци са спорадични.

Алпийски проходи[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки значителната надморска височина на планините на територията на Пиемонт не липсват големи транзитни проходи. Връзките с Франция са по главни пътища през Кол(e) ди Тенда (на итал. Col/Colle di Tenda, на фр. Col du Tende) (1908 м), Коле дела Мадалена (на итал. Colle della Maddalena, на фр. Col de Larche) (1996 м), Коле дел Монджиневро (на итал. Colle del Monginevro, на фр. Col de Montgenèvre) (1854 м), Коле дел Монченизио (на итал. Colle del Moncenisio, на фр. Col du Mont Cenis) (2082 м) и Коле дел'Анело (на итал. Colle dell'Agnello, на фр. Col Agnel) (2748 м). На 12 юли 1980 г. е открит дългият почти 13 км (от които 6,8 км в Италия) Тунел на Фреюс (Traforo stradale del Frejus) под планината Фреюс, паралелен на ЖП тунела Фреюс и който свързва френския град Модан с италианския Бардонекия.

Връзката с Швейцария и Северозападна Европа се осигурява от първостепенен път през важния Пасо дел Семпионе (на итал. Passo del Sempione, на фр. Col du Simplon) (2005 м), разположен на швейцарска територия.

Пиемонтският участък на Лигурските Апенини, от друга страна, има хълмиста надморска височина и морфология; планинският хребет е изместен към Лигурия, която включва както най-високи планини, така и трансапенински проходи[34] като Коле ди Нава (Colle di Nava), свързващ Вале Ароша (и по-точно – Порнасио) в Лигурия с Вале Танаро (Ормеа) в Пиемонт чрез SS28 del Colle di Nava, и Пасо дел Туркино (Passo del Turchino), разположен между лигурските общини Мазоне и Меле, пресечен от SS 456 del Turchino (нар. в Пиемонт SP 456 del Turchino) и свързващ Изола д'Асти с генуезкия квартал Волтри през Акуи Терме, т.е. град Генуа с югозападната част на Провинция Алесандрия и с Асти.

Гранични алпийски проходи[редактиране | редактиране на кода]

Провинция КунеоФранция[редактиране | редактиране на кода]
Наименование Ориг. наименование (на итал. и на фр.) Община в Италия Община във Франция Инфраструктура
Коле ди Тенда (Кол дьо Танд) Colle di Tenda, Col de Tende Лимоне Пиемонте Танд SS20 del Colle di Tenda e Valle Roia
Коле дела Мадалена (Кол дьо Ларш) Colle della Maddalena, Col de Larche Арджентера Ларш (дн. Вал д'Оронай) SS21 асфалтиран път
Коле дела Ломбарда (Кол дьо ла Ломбард) Colle della Lombarda, Col de la Lombarde Винадио Изола SP255 асфалтиран път
Коле дел'Анело (Кол Аньел) Colle dell'Agnello, Col Agnel Понтекианале Молин ан Кера SP251 асфалтиран път
Пасо дела Валанта (Кол дьо Валант) Passo della Vallanta, Col de Vallante Вале Варайта Кера (Вал дю Гил) пътека
Коле дел Лонжет (Кол дю Лонже) Colle del Longet, Col du Longet Понтекианале Сен Пол сюр Юбай пътека
Коле дел Морен/Коле ди Мари (Кол Морен /Кол дьо Мари) Colle del Maurin / Colle di Mary, Col Morain / Col de Mary) Ачельо Сен Пол сюр Юбай пътека
Коле деле Траверсете (Кол дьо ла Траверсет) Colle delle Traversette, Col de la Traversette Крисоло Ристола трудна пътека
Кола Роса (Кола Роса) Colla Rossa Брига Алта Ла Бриг волска пътека
Пасо Танарело (Па дю Танарел) Passo Tanarello, Pas du Tanarel Брига Алта Вале Роя (Вал дьо ла Роя) неасфалтирани пътища
Пасо ди Гайна Passo di Gaina/ Passo della Gaina, няма фр. наиемнование Брига Алта Вале Роя (Вал дьо ла Роя) пътека
Коле деле Селе Векие (Кол дьо ла Сел Вией) Colle delle Selle Vecchie, Col de la Celle Vieille Брига Алта Вале Роя (Вал дьо ла Роя) неасфалтиран път
Коле дей Синьори (Кол де Сеньор) Colle dei Signori, Col des Seigneurs Брига Алта Вале Роя (Вал дьо ла Роя) неасфалтиран път
Метрополен град ТориноФранция[редактиране | редактиране на кода]
Наименование Ориг. наименование на итал. и на фр. Община в Италия Община във Франция Инфраструктура
Коле дел Монджиневро (Кол дьо Монженевър) Colle del Monginevro, Col de Montgenèvre Чезана Торинезе Бриансон SS24 на Монджиневро
Коле дел Монченизио (Кол дю Мон Сени) Colle del Moncenisio, Col du Mont Cenis Новалеза Вал Сени SS25 на Монченизио (Мон Сени)
Коле дел Фреюс (Кол дю Фрежюс) Colle del Fréjus, Col du Fréjus Бардонекия Модан пътека (Италия) и неасфалтиран път (Франция)
Коле д'Етиаш (Кол д'Еташ) Colle d'Etiache, Col d'Étache Бардонекия Браман (дн. Вал Сени) пътека
Коле дел Сомеи (Кол дю Сомеи) Colle del Sommeiller, Col du Sommeiller Бардонекия Браман (дн. Вал Сени) асфалтиран и неасфалтиран път (Италия), пътека (Франция)
Коле дела Пелуз (Кол дьо Пелуз) Colle della Pelouse, Col de Pelouse Бардонекия Аврийо пътека
Коле дела Ро (Кол дьо ла Рю) Colle della Rho, Col de la Roue Бардонекия Фурно и Модан неасфалтиран военен път и волска пътека
Коле д'Амбин (Кол д'Амбен) Colle d'Ambin, Col d'Ambin Ексилес Браман (дн. Вал Сени) пътека
Коле Клапиер (Кол Клапие) Colle Clapier, Col Clapier Джальоне Браман (дн. Вал Сени) пътека
Коле дел'Отарет (Кол дьо Л'Отаре) Colle dell'Autaret, Col de l'Autaret Усельо Браман (дн. Вал Сени) пътека
Коле д'Арнас (Кол д'Арна) Colle d'Arnas, Col d'Arnas Балме Бесан пътека
Пасо Колерин Passo Collerin Балме Бесан трудна пътека
Коле дел'Урина (Кол д'Юрин) Colle dell'Urina, Col d'Urine Бобио Пеличе Абриес пътека
Коле дела Кроче (Кол дьо ла Кроа) Colle della Croce, Col de la Croix Бобио Пеличе Ристола пътека
Коле Гализия (Кол дьо ла Гализ) Colle Galisia, Col de la Galise Черезоле Реале Вал д'Изер пътека
Провинция Вербано-Кузио-ОсолаШвейцария[редактиране | редактиране на кода]
Наименование Ориг. наименование на итал., фр. и немски Община в Италия Община в Швейцария Ингфраструктура
Пасо дел Семпионе (Кол дю Сaмплон) Passo del Sempione, Col du Simplon, Simplonpass Траскуера Бриг-Глис Route principale 9
Пасо ди Сан Джакомо Passo di San Giacomo Формаца Айроло волски път
Пасо ди Антрона, Пасо ди Заас (Антронапас) Passo di Antrona/ Passo di Saas, Antronapass Антрона Скиеранко Заас-Алмагел трудна пътека
Пасо дел Монте Моро Passo del Monte Moro Макуняга Заас-Алмагел пътека

Локален обществен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Навигация по езерото Маджоре съществува от 25 февруари 1826 г., когато в Магадино в дн. Кантон Тичино отплава Вербано – първият дървен параход.[35] Към 2020 г. има флот от 35 плавателни съда,[36] управлявани от държавната агенция „Управление на езерната навигация“ (Gestione Navigazione Laghi) чрез нейния подизпълнител „Навигация по Лаго Маджоре“ (Navigazione del Lago Maggiore ). Флотът гарантира връзките между основните езерни курорти като Арона, Стреза, Вербания, Канобио и Боромейските островиПиемонт ), Лавено-Момбело и ЛуиноЛомбардия), Аскона и Локарно в Швейцария. Пресичанията се извършват и с исторически лодки, които сега се държат в корабостроителницата на Арона, сегашното седалище на държавната агенция, построена през 19 век. Там се съхранява Пиемонт – автентичен параход от 1904 г. с два салона в стил Либерти, все още използван днес за престижни срещи или круизи при специални случаи.[35]

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

В Торино[редактиране | редактиране на кода]

В други градове[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Езици и диалекти[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт се характеризира с голямо езиково богатство. Освен италиански, който е официалният и най-разпространен език сред населението от втората половина на ХХ век, са признати пет исторически езици на Пиемонт чрез Регионален закон n. 26 от 10 април 1990 г.: пиемонтски, съставен от сходни помежду им западен и източен вариант; окситански, говорен в окситанските долини на Кунео, Вал Пеличе, Вал Кизоне и Джерманаска и Алта Вал Суза; франко-провансалски, който се говори в Коаце, около град Суза, в долините на Ланцо, в долината Пиантонето, в горна долина на Орко и в цяла долина на Соана; френски (който не е местен език, но има историческа стойност във валденската общност) и валзер (германският език на алеманските заселници от Кантон Вале през Късното средновековие) в общините Макуняга, Римела, Аланя Валсезия и Формаца.

Приблизителна езикова карта на Пиемонт

Според лингвистите има още два езика: лигурският език, който се говори в крайния югоизточен район на Пиемонт, във Вал Борбера и в околностите на Нови Лигуре и Овада освен алпийският лигурийски на Алта Вал Танаро (вкл. Пиевета ди Приола) и Брига Алта, и западноломбардският език, към който принадлежат почти всички гало-италиански разновидности на провинция Новара (с изключение на някои общини на брега на Сезия) и всички романски разновидности на Вербано Кузио Осола. Диалектът на Тортона е преходен диалект, който в средата на XIX век е определен от учения Бернардино Биондели[37] като принадлежащ към емилианския, чиято най-западна крайност представлява; през последните години позицията на този диалект е обект на дискусия по отношение на ломбардския, с който има сходни черти; във всеки случай той не се счита за част от пиемонтския език въпреки местоположението му в административен Пиемонт.

Тези езици, след години на малък интерес към тях от страна на политическия и на културния свят, от 90-те год. на XX век са обект на валоризиране чрез проекти на обществените органи, сдружения и фолклорни групи.

Окситанският, франко-провансалският, френският и валзер са признати за езикови малцинства и са защитени от Държавата чрез Закон № 482/1999 г.[38] В него пиемонтският, лигурският, ломбардският и емилианският език са изключени от всяка форма на защита. Законът си служи със самодекларациите на общинските комисии за идентифициране на езиковите малцинства, при което много общини на Пиемонт от долните долини на Кунео и на Пинероло се обявяват за окситански без да са такива (няма доказателства за това преди Закона от 1999 г.). По подобен начин някои общини от Вал ди Суза, Вал Сангоне, Канавезе и дори равнинната община Кастаньоле Пиемонте се обявяват за част от Арпитанските долини на Пиемонт, служещи си с франко-провансалски език; случаят е подобен с много други общини, обявили се за валзер в провинциите Верчели и Вербано Кузио Осола.[39] Редица езиковеди, сред които Тулио Телмон, Фиоренцо Тозо и Рикардо Реджис повдигат въпроса. Тозо подчертава, че ако е е било избегнато сензационното изключване от мерките за закрила и ако е била избрана различна процедура за идентифициране на малцинствата въз основа на многобройни, предхождащи закона проучвания, е нямало да се породи такъв спор.[40]

Поради заселването на преселници от Пиемонт през Средновековието е значима ролята на пиемотския език в раждането на гало-италианските диалекти на Базиликата (все още говорими в Потенца, Пичерно, Тито и др.), както и на гало-италианските диалекти в Сицилия (говорими в Айдоне, Пиаца Армерина, Никозия, Сан Фратело и други малки градове в централно-източна Сицилия).[41]

Кулинарни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на селскостопанската и хранителната политика (MIPAAF) в сътрудничество с региона на Пиемонт в своята 20-та ревизия на списъка на традиционни хранителни продукти (на итал. Prodotti agroalimentari nazionali, накратко PAT) признава 342 продукта на Пиемонт като такива.[42] [N 5]

Пиемонт е шестият регион на Италия по брой продукти след регионите Кампания (552), Тоскана (461), Лацио (436), Емилия-Романя (398) и Венето (380). Пиемонт е и място на многобройни кулинарни специалитети, така че би могло да се говори за пиемонтска кухня.

Вина[редактиране | редактиране на кода]

В региона има множество марки вина DOC и DOCG, някои от които със световноизвестна слава.

Сред DOCG се нареждат червените Барбареско (Barbaresco), Барбера д'Асти (Barbera d'Asti), Барбера дел Монферато Супериоре (Barbera del Monferrato Superiore), Бароло (Barolo), Бароло Кинато (Barolo Chinato), Бракето д'Акуи (Brachetto d'Acqui), Браматера (Bramaterra), Долчето ди Диано д'Алба (Dolcetto di Diano d'Alba), Долчето ди Доляни Супериоре (Dolcetto di Dogliani Superiore), Долчето ди Овада Супериоре (Dolcetto di Ovada Superiore), Гатинара (Gattinara), Геме (Ghemme), Руке ди Кастаньоле Монферато (Ruche' di Castagnole Monferrato) и белите Асти пенливо (Asti spumante), Ербалуче ди Калузо (Erbaluce di Caluso), Калузо пенливо (Caluso Spumante), Гави (Gavi), Москато д'Асти (Moscato d'Asti), Роеро Арнеис (Roero Arneis), Роеро (Roero).[43]

Сред DOC вината намираме червените Гриньолино (Grignolino d'Asti), Гриньолино дел Монферато Казалезе (Grignolino del Monferrato Casalese), Пиемонте Гриньолино (Piemonte Grignolino), Долчето д'Алба (Dolcetto d'Alba), Гатинара (Gattinara), Геме (Gheme) и белите Гави (Gavi), Монферато Кортезе (Monferrato Cortese), Пиемонте Кортезе (Piemonte Cortese) и много други.[43]

В допълнение към тази световноизвестна слава Пиемонт има и редица характерни лози, свързани с геоклиматичните особености на района, като напр. планинските вина, произведени в района на Ивреа и на Вал ди Суза. Отглеждането на Небиоло също е доста разпространено, особено в източната част на региона. От 1974 г. в Роеро се произвежда Фалегро – бяло вино, получено от най-доброто грозде. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Именно в Пиемонт през 1891 г. е основана кооперативната винарска изба на Оледжо – първата социална изба в Италия.[N 6]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Пътеводителят Best in Travel на Lonely Planet избира Пиемонт за най-добрия регион за посещение в света през 2019 г.[44] Преди това същият пътеводител включва субалпийския регион сред 10-те най-добри европейски дестинации за 2015 г.[45]

Пейзажи и художествено-културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт предлага различни възможности за туризъм, тъй като земите му са богати на природни и ландшафтни ресурси. Важно място заема художествено-културното наследство, споделяно от градове и села, богати на свидетелства от различни исторически периоди: романика, готика, неокласицизъм, барок и съвременно изкуство. Това е пейзаж, който се характеризира с барокови дворци, кралски резиденции, църкви, замъци, курортни градове (Винадио, Акви Терме, Луризия, Аляно Терме и др.) и дестинации за религиозен туризъм (сред които се откроява Светилището на Оропа), които са част от множество исторически и екологични маршрути сред хълмистите, планинските и равнинните пейзажи. Особен интерес представлява пейзажът с лозя на Ланге, Роеро и Монферат. Пиемонт се счита за алпийски регион par excellence и самото му име – „в подножието на планината“ напомня за внушителни изображения на трайно заснежени и масивни върхове сред най-високите в Европа като Монте Роза, споменат от Леонардо да Винчи, и Монте Визо, от където извират водите на По.

На 14 март 2019 г. регионът получава похвалата на конкурсната комисия на Националната награда за пейзаж (Premio nazionale del paesaggio) като признание за Регионалния проект за възстановяване на периферните земи.[46]

Подземните катедрали на Канели

Селски туризъм, винарни, месо, кашкавали и сирена[редактиране | редактиране на кода]

По отношение на туристическата оферта, свързана с хранително-вкусовия сектор, Пиемонт се откроява сред италианските региони по широкото разпространение на селски туризъм и структурите, предлагащи традиционните за региона домашни специалитети и известни вина с марките DOC и DOCG, които имат силна връзка с производствените земи. Вината на Пиемонт могат да се дегустират директно от производителите (в 13-те Регионални винарни, в над 30 дюкяна и винени изби), в избите или винарните по цялата територия. От особено значение са и т. нар. „подземните катедрали“ – исторически изби на Канели, изкопани във варовиковия торф през миналите векове, спускащи се до 32 м в недрата из целия му хълм и град в продъжение над 20 км, които са пример за винно инженерство.

Робиола на Рокаверано

Туристическата оферта включва и традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT), продуктите със защитено наименование за произход (DOP[N 7] Защитеният географски признак (IGP) означава марка за произход, която се дава от Европейския съюз на онези селскостопански и хранителни продукти, за които определено качество, репутация или друга характеристика зависи от географския произход, и чието производство, преобразуване и/или преработка се извършва в определен географски район.

от зеленчуци до плодове, преминавайки през някои от най-търсените и ценни меса в света като древната местна пиемонтска порода говеда (на итал. razza bovina piemontese). Особен интерес представляват кашкавалите и сирената, сред които има няколко DOP[N 7] (Робиола на Рокаверано (Robiola di Roccaverano), Кастелманьо (Castelmagno), Раскера (Raschera) и др.), саламите, колбасите, оризът, както и известният трюфел от Алба, предмет на Международния панаир на белия трюфел от Алба (Fiera internazionale Tartuffo bianco d'Alba), провеждан ежегодишно между октомври и ноември.[47]

Кулинарна школа и Университет на вкуса[редактиране | редактиране на кода]

Седалището на Университета на вкуса

Регионът се слави с две от най-известните италиански институции в хранителния сектор: Международната кулинарна школа за чуждеци ICIF, която открива централата си през 1997 г. в средновековния замък в Костильоле д'Асти[48] и Университетът по гастрономически науки (Università degli Studi di Scienze Gastronomiche), по-известен като „Университета на вкуса“ в Поленцо (подселище на град Бра), основан от Slow Food, чиято философия се основава на защитата и разпространението на висококачествени продукти. Университетът се посещава от студенти от различни националности, стремящи се да станат главен готвач и привлича туристи от цял свят. Репутацията на този институт нараства в международен план през последните години[49] благодарение на промоцирането и на успеха на инициативи като Международния панаир на вкуса в Торино (Salone Internazione del Gusto di Torino) и на Международното изложение на сирена и кашкавали „Cheese“ в град Бра.

Народни събития[редактиране | редактиране на кода]

Знаменосци на Палио на Асти

Пиемонт има значима традиция по отношение на народния фолклор: селски празници, фестивали, конни надбягвания, кулинарни панаири, исторически възстановки, окситански танци, различни видове народни танци като танцът на мечоносците (Spadonari) в село Венаус и в село Джальоне във Вал ди Суза или танцът със саби (Bal do sabre) в село Баняско и в село Фенестреле, които са само някои от аспектите на разнообразния спектър от събития в провинциите на Пиемонт.

Понякога става въпрос за истинско преплитане на еногастрономия и култура, като напр. Историческият карнавал на Иврея, Конното надбягване на Асти (Palio di Asti), Фестивалът на фестивалите от провинция Асти (Festival delle sagre astigiane), Фестивалът на гроздето (Sagra dell'Uva) в Калузо, Обсадата на Канели и много други събития с подобно национално и международно значение.

Ски и алпийски туризъм[редактиране | редактиране на кода]

От гледна точка на алпийския туризъм регион Пиемонт се отличава с голямо на брой богатство: 53 ски курорта, 14 снежни парка, 300 ски влека, общо над 1300 км писти, някои от които международно известни, където е възможно да се практикуват не само алпийски ски, но и ски бягане, сноубординг и бягане със спортни шейни. Сред местата, известни от XX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., се открояват долината Суза със Сестриере (където от 1967 г. се провеждат състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини и която през 1997 г. е място на Световната купа по ски алпийски дисциплини), Саузе д'Улкс и град Бардонекия (предпочитан от сноубордистите). Други известни места са Лимоне Пиемонте, ски зоната Мондолè (Артезина и Прато Невозо (подселища на Фрабоза Сотана) и Фрабоза Сопрана), Чезана Торинезе, Праджелато, Сампейре (родината на ски бягането).[50]

Сред езерата на северен Пиемонт може да се карат ски в Макуняга, по склоновете на Монте Роза и Мотароне, характеризиращи се с панорамните склонове на големите предалпийски езера (езерото Маджоре и езерото Орта), във Валсезия в Аланя Валсезия и на Алпе ди Мера. Напоследък тенденцията е да се комбинират уелнес и регенерация на тялото и ума със ски почивки, в характерни структури, разположени в райони с висока природна и пейзажна стойност.

Около 1980 г. е създаден туристическият маршрут на далечни разстояния „Голямо пресичане на Алпите“ (на итал. Grande Traversata delle Alpi, накратко GTA), който обединява цялата западна алпийска дъга на Пиемонт и който е вдъхновен от френския опит на Grande Traversée des Alpes в края на 70-те год. на XX век, който се стреми да благоприятства по-малко известните места на туризма в планина.

Езерен туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Не на последно място е и туризмът, фокусиран върху валоризирането на Пиемонтските езера, сред които на първо място езерото Маджоре – популярна туристическа дестинация заради богатата растителност на ботаническите градини, художествените и природните богатства на околните планини и заради природния шедьовър на островите Боромео, посещавани ежегодно от хиляди туристи. Други важни езера са езерото Орта с остров Сан Джулио, езерото Мергоцо и езерата на Авилияна за онези, които търсят необичайни и завладяващи места.

Места от исторически и културен интерес[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт притежава изключително наследство от история, култура, изкуство, легенда и традиции, чийто израз са многобройните му градове, градчета и села, абатства, замъци, укрепени заслони (на итал. ricetti) и вековни укрепления. Безбройните архитектурни ценности – свидетели на римския, романския, бароковия, Ар нуво и съвременния период, се редуват с над 150 музея с национално и световно значение. Неговата столица Торино предоставя непрестанно нарастваща културна оферта, основана на музеи с международно значение: Египетският музей, Националният музей на киното, Градската галерия за модерно и съвременно изкуство, Националният автомобилен музей, Кралските музеи (Кралски дворец на Торино, Кралска оръжейница, Кралска библиотека, Галерия Сабауда, Музей на Античността, Градският музей на древното изкуство, Музеят на декоративните изкуства, Националният музей на италианското Рисорджименто и много други. Торино е признат за столицата на Liberty,[51] a неговият бароков архитектурен облик е също много популярен сред туристите и свързващо звено между италианската и френската архитектура.

Пиемонт и ЮНЕСКО[редактиране | редактиране на кода]

Към януари 2020 г. повече от 30% от територията на Пиемонт е част от процеси, свързани с ЮНЕСКО:[52]

„Корона на насладите“ на Савойските кралските резиденции и средновековните селища[редактиране | редактиране на кода]

Ричето ди Кандело

Забележителни са 15-те Савойски резиденции на Пиемонт, включени в комплекса на „Короната на насладите“ (на итал. Corona di delizie): Кралският дворец, Палацо Мадама, Палацо Кариняно, Замъкът на Валентино, Вилата на кралицата, Кралският замък в Монкалиери, Ловният дворец Ступиниджи, Кралският дворец във Венария Реале, Замъкът в парка „Ла Мандрия“, Замъкът в Риволи, Херцогският замък на Алие, Кралският замък в Ракониджи, Кралският замък в Говоне, Кралското имение Поленцо и Кралският дворец Валкасото. Определен е велосипедно-туристически маршрут на име „Короната на насладите на колело“ (Corona di Delizie by bike), който свързва Савойските резиденции с велосипеден маршрут със 7 исторически варианта, състоящ се от пръстен с дължина над 90 км през защитени и смесени маршрути.[59]

Други характерни маршрути са 13-те исторически селища (borghi) на Пиемонт, избрани в списъка на асоциацията „Най-красивите селища на Италия“ (на итал. Borghi più belli d’Italia): Орта Сан Джулио, Усо, Остана, Нейве, Гаресио, Вогоня, Кианале (подселище на Понтекианале), укрепен заслон на Кандело, Момбалдоне, Волпедо, Гарбаня, Чела Монте и Монфорте д'Алба.[60]

Места на духовността: Вия Франчиджена, Свещените планини и романските църкви[редактиране | редактиране на кода]

Сакра ди Сан Микеле – символ на Пиемонт

Пиемонт има множество очарователни духовни места: абатство Вецолано, древният поклоннически път Виа Франчиджена, прекосяващ Вал ди Суза (покрай него има множество замъци и паметници на религиозното изкуство като Сакра ди Сан Микеле – символ на регион Пиемонт, абатствата на Новалеза, Сан Джусто ди Суза и Сант'Антонио ди Ранверсо, древни манастири като Монтебенедето и широко разпространените изографисани параклиси), седемте свещени планини на Пиемонт – част от списъка за Световно наследство на ЮНЕСКО: Свещена планина на Варало (Варало), Свещена планина на Орта (Орта Сан Джулио), Свещена планина на Креа (Сералунга ди Креа), Свещена планина на Оропа (провинция Биела), Свещена планина на Гифа (Гифа), Свещена планина на Домодосола (Домодосола) и Свещена планина на Белмонте (Валперга). Обширната хълмиста територия на горен и долен Монферат е осеяна със средновековни замъци, издигащи се сред лозя, докато Ланге с техните качествени вина и специалитети са магнит за великите писатели на ХХ век (Чезаре Павезе в Санто Стефано Белбо, Бепе Фенолио между Алба, Мурацано и Босоласко, Джовани Арпино в Бра). Романският маршрут не може да забрави и абатствата на Стафарда, на Санта Джустина в Сецадио, на Св. св. Назарий и Целсий в Сан Надзаро Сезия и базиликата на Св. Андрей във Верчели.[61]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Лого на Ювентус

Спортът в Пиемонт, с изключение на футбола, се развива по-активно едва след Втората световна война. На спортно равнище пиемонтските спортни клубове и асоциации се отличават в редица спортове:

Лого на ФК Торино от 1983 до 1990 г.
  • Футбол: ФК Ювентус (основан през 1897 г.) и ФК Торино (основан през 1906 г. и повторно основан през 2005 г.), както и други по-малки отбори като Новара Калчо (основан през 1908 г.), Спортен съюз „Алесандрия Калчо 1912“ (основан през 1912 и повторно основан през 2003 г.), аматьорски ФК Казале (основан през 1990 г.), ФК Про Верчели 1892 (основан през 1903 г.) и Асоциация „Калчо Кунео 1905“ (основан през 1905 г., повторно основан през 1930 и през 1972 г., и разпуснат през 2019 г.);
  • Волейбол: мъжки отбор на Кунео Piemonte Volley (основан през 1958 г. и разпуснат през 2014 г.) и женски отбор на Новара AGIL Volley (създаден през 1984 г.);
  • Баскетбол: мъжки отбор на Торино Auxilium Pallacanestro Torino (създаден през 1974 г. и разпуснат през 2008 г., повторно основан през 2015 г. и разпуснат през 2019 г.), мъжки отбор на Биела Pallacanestro Biella SSDARL (основан през 1994 г.) и мъжки отбор на Казале Монферато Junior Libertas Pallacanestro (основан през 1956 г.);
  • Хокей на лед: хокеен клуб Torino Bulls 2011 (основан през 1949 г. и разпуснат през 2006 г., повторно основан през 2011 г.) и Хокеен клуб Валпеличе (Hockey Club Valpellice, основан през 1934 г. и разпуснат през 1957 г., повторно основан през 1962 г. и разпуснат през 1992 г., повторно основан през 1996 г. и разпуснат през 2000 г., повторно основан през 2003 г.);
  • Ръгби: мъжки ръгби клуб от Алесандрия Alessandria Rugby (основан през 1946 г.).

През 2003 г. футболната селекция на Пиемонт печели Купата на регионите на УЕФА.

Ски алпийски дисциплини е широко разпространен спорт в Пиемонтските Алпи – Приморските Алпи, Котските Алпи, Пенинските Алпи с техните важни ски курорти Лимоне Пиемонте, Прато Невозо, Арджентера, Крисоло, Сестриере, Бардонекия, Аланя Валсезия, Макуняга, Алпе Деверо, Вал Формаца. През 2006 г. в Бардонекия, Сестриере и Торино се провеждат XX зимни олимпийски игри.

В град Ивреа е изграден модерен канал за кану и каяк, където се провеждат етапи на редица италиански и международни шампионати.

Сред успешните спортисти са колоездачите Фаусто Копи и Костанте Джирарденго, ски бегачката Стефания Белмондо, скиорът Пиеро Грос, футболистите Джани Ривера и Сандро Мацола, кануистът Джовани де Дженаро и много други.

Празник на Пиемонт[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на върха на хълма на Асиета

От 1967 г. всяка трета неделя на юли се провежда Празникът на Пиемонт (на итал. Festa del Piemonte, на пием. Festa dël Piemont). Той съвпада с възспоменанието на битката при Асиета (Котски Алпи) от 19 юли 1747 г. – част от Войната за австрийското наследство. Тогава за охрана на района Карл Емануил III подрежда 13 батальона със савойски и австрийски войски под командването на ген. Джовани Батиста Какерано ди Брикеразио, а окопите са построени с цел отбрана на 360 градуса.[N 8] В подкрепа на пиемонтската армия са и организирани групи от валденски бойци, свикнали успешно да извършват военни набези в долините, които познават много добре. Пиемонтците позволяват на врага да се приближи и след като е в обсег, откриват силен огън срещу него. На тези 400 м до върха загиват близо 5000 френски войници и 200 австро-пиемонтци.[62]

На този ден хиляди хора, вкл. и кметовете на общините на Вал ди Суза и Вал Кизоне, се изкачват на 2566 м на хълма Асиета, където се срещат, за да отпразнуват празника. Той обикновено се провежда в два дни с историческа възстановка, в която съществена част взимат фигурантите от историческата група „Пиетро Мика“ от Торино[N 9] в униформи на савойски войници от XVIII век. Възстановката започва в събота вечер с разпределението на вечерния порцион и с последвалото шествие с факли, придружено от музика, танци и народни песни. В неделя сутринта се вдига знамето и се провежда литургия в лагера на пиемонтски език. Oколо 11 часа сутринта се прави възстановка на битката с удари на барабани, стрелба с оръдия и заповеди за двете армии на френски език. Участниците във френски и в пиемонтски военни униформи напредват в две една срещу друга редици, напомняйки за момента, когато в 10 часа на 19 юли 1747 г. с неочакван тласък французите започват настъплението си.[63]

След представянето на битката се раздава качамак на всички, приготвен в полевите кухни на Aлпините – част от планинските войски на Италия. Празникът продължава до залез слънце с музика, танци и песни както на пиемонтски, така и на окситански език.

Снимки на главните градове на Пиемонт[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности от Пиемонт[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Piemonte“ и страницата „Geografia del Piemonte“ в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Simboli del Piemonte“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
  1. Bruno Migliorini et al., Scheda sul lemma „Piemonte“, in Dizionario d'ortografia e di pronunzia, Rai Eri, 2007, ISBN 978-88-397-1478-7.
  2. ISTAT. Popolazione residente al 1° Gennaio 2020 per età, sesso e stato civile (Dati provvisori) Regione: Piemonte. // Посетен на 28 юли 2020.
  3. Tutt'Italia.it. Regioni italiane per numero di comuni. // Посетен на 9 ноември 2020.
  4. Luca Patria, All'insegna della Croce Bianca: il borgo medievale di Novalesa e il suo valico in Ruffino Michele (a cura di), Le Alpi ospitali. Viaggio nella cultura storica ed artistica di Novalesa medievale, Clut, Torino 2014, p e Giuseppe Sergi, L'aristocrazia della preghiera, Roma, Donzelli, 1994, стр. 146
  5. а б Il Territorio. // Piemonte web. Посетен на 11 ноември 2020. (на италиански)
  6. Piemonte informa. Boschi in aumento in Piemonte. // Посетен на 18 април 2020. (на италиански)
  7. Mirko Laurenti и др. Ecosistema urbano: rapporto sulle performance ambientali delle città 2019. // с. 19 и 23. Посетен на 10 ноември 2020.
  8. Testo unico sulla tutela delle aree naturali e della biodiversità. // Посетен на 11 ноември 2020.
  9. Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. // Посетен на 21.11.2020.
  10. Conservazione degli uccelli selvatici. // Посетен на 21 ноември 2020.
  11. Comuni piemontesi per popolazione. // Tutt'Italia.it. Посетен на 9 ноември 2020.
  12. ISTAT. Demo ISTAT Popolazione Straniera. // Посетен на 18.4.2020.
  13. Tutt'Italia. Cittadini stranieri 2019 – Piemonte. // Посетен на 19.4.2020.
  14. Cittadini stranieri 2019 - provincia di Biella. // Посетен на 9 ноември 2020.
  15. Cittadini stranieri 2019 - città metr. di Torino. // Посетен на 9 ноември 2020.
  16. Adozione del gonfalone e dello stemma della Regione Piemonte.. // 16.1.1984. Посетен на 2.6.2020.
  17. Un ducato per il Piemonte. // 3.3.2017. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  18. Sei secoli di storia del Ducato sabaudo. // 20.10.2016. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  19. Luigi Cibrario, Origini e progressi della Monarchia di Savoia, Torino 1869 – Carlo Alberto Gerbaix De Sonnaz, Bandiere stendardi e vessilli di Casa Savoia, dai Conti di Moriana ai Re d'Italia (12, 00 – 1861), Torino 1911
  20. Tutt'Italia.it. Regione Piemonte. // Посетен на 18.4.2020. (на италиански)
  21. La Giunta. // Regione Piemonte. Посетен на 26.5.2020.
  22. Sede unica. // Посетен на 26.5.2020.
  23. Il Consiglio è.... // Посетен на 26.5.2020.
  24. а б в Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elementari.net. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  25. а б Il Piemonte: caratteristiche, storia, economia e risorse. // Elemntari.net. Посетен на 9 ноемри 2020. (на италиански)
  26. Urban Center. La Città e i suoi numeri. април 2016. с. 8. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  27. Unione Industriale Torino. Le trasformazioni di Torino dalla seconda metà del Novecento ad oggi. юни 2010.
  28. Williams, Gisela. In Turin, the Olympic Glow Hasn’t Yet Faded. // The New York Times. 10.10.2008.
  29. Visita alla centrale idroelettrica più grande d'Italia. // In Italia magazine. Посетен на 1.6.2020. (на италиански)
  30. Infrastrutture in Lombardia. // Посетен на 9 ноември 2020.
  31. а б Rete ferroviaria del Piemonte. // Посетен на 9 ноември 2020.
  32. Matteo Borgetto. Ferrovia Torino-Cuneo-Nizza fra le dieci più belle del mondo. // La Stampa Cuneo. 12 февруари 2016. Посетен на 9 ноември 2020.
  33. Report 2007 sull9à veicolare in Piemonte. // Посетен на 10 ноември 2011. (на италиански)
  34. Piemonte. // Le bellezze d'Italia. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  35. а б Fonte: illagomaggiore.com URL consultato il 20/08/2010
  36. La Flotta del Lago Maggiore. // Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  37. Biondelli, B.. Saggio sui dialetti gallo-italici. 1853. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
  38. Legge statale 15 dicembre 1999, n. 482 (Norme in materia di tutela delle minoranze linguistiche storiche)
  39. За подробна справка за самодекларациите на общините вж. Piemonte (посетен на 2 юни 2020 г.)
  40. Minoranze linguistiche storiche. // Посетен на 2.6.2020.
  41. Fiorenzo Toso, Le minoranze linguistiche in Italia, Il Mulino, Bologna 2008, с. 137.
  42. Ventesima revisione dell'elenco dei prodotti agroalimentari tradizionali. // Ministero delle politiche agricole alimentari e forestali. Посетен на 9 ноември 2020. (на италиански)
  43. а б Vini Piemonte. // Vini online.it. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
  44. Il Piemonte? Eʼ la regione più bella del mondo, almeno per il 2019. // TGCom24. 23.10.2018. Посетен на 2.6.2020. (на италиански)
  45. Lonely Planet's best places in Europe 2015. // Lonely Planet. Посетен на 2.6.2020. (на английски)
  46. Premio Nazionale del Paesaggio, encomio per la Regione
  47. Fiera Internazionale del tartuffo bianco d'Alba. // Посетен на 3.6.2020.
  48. Italian Culinary Institute for Foreigners. // Посетен на 3.6.2020.
  49. Fumagalli, Marisa. Slow Food diventa „eco-gastronomica“. // Corriere Economia. 10.11.2009.
  50. Rubichini. Le 10 più belle località sciistiche in Piemonte. // Expedia.it. 12.12.2017. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  51. Rossana Bossaglia, Il Liberty in Italia, ed. Charta, Milano, 1997, p. 14.
  52. UNESCO. // Regione Piemonte. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  53. Sacri Monti of Piedmont and Lombardy. // UNESCO World Heritage List. Посетен на 3.6.2020. (на английски)
  54. Vineyard Landscape of Piedmont: Langhe-Roero and Monferrato. // UNESCO. Посетен на 3.6.2020. (на английски)
  55. Città creative. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  56. MAB. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  57. Geoparchi. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  58. Cattedre UNESCO. // UNESCO Italia. Посетен на 3.6.2020. (на италиански)
  59. Corona di Delizie. // Città Metropolitana di Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
  60. Le 13 perle del Piemonte elette tra i „Borghi più belli d’Italia“. // Guida Torino. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
  61. Abbeys and Churches. // Piemonte Italia.eu. Посетен на 4.6.2020. (на италиански)
  62. Michele Ruggiero, Storia della Valle di Susa, Alzani Editore, Pinerolo, 1996.
  63. Dario Gariglio, Battaglie alpine del Piemonte sabaudo. Tre secoli di guerre sulle Alpi occidentali, Roberto Chiaramonte Editore, Collegno 1999.

Обяснителни бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заедно с този на Абруцо, Лацио и Молизе (Parco Nazionale d'Abruzzo, Lazio e Molise).
  2. Добавени с чл. 1 на Регионален закон n. 11 от 25 юни 2013 г. „Разпоредби относно зоните, граничещи със защитени зони. Изменения на Регионален закон n. 1 от 29 юни 2009 г.“ (Legge regionale n. 11 del 25 giugno 2013 - Disposizioni in materia di aree contigue alle aree protette. Modifiche alla legge regionale 29 giugno 2009, n. 19)
  3. Закон Татарела (Legge Tatarella), нар. още от журналистите Tatarellum, е закон n. 43 от 23 февруари 1995 г., замислен да регулира избирателната система на италианските региони с обикновен устав и впоследствие прилаган и в три региона със специален устав. Той носи името си от първия подписал – заместникът на Националния алианс и бивш министър Пинучо Татарела и е създаден, за да даде мажоритарен и президентски обрат на регионалната система на управление в Италия
  4. Новата гара Торино Порта Суза замества Старата, която до 18 октомври 2009 г. се нарича Подземна Торино Порта Суза (Torino Porta Susa sotterranea), за да се разграничи от Новата гара.
  5. Традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT) са продукти, включени в специален списък, създаден от министерството в сътрудничеството с регионите на Италия. Списъкът се актуализира и публикува ежегодно от министерството, което има и задача да популяризира знанията за тях на национално и международно ниво.
  6. Социалната изба (на итал. Cantina sociale) е кооперация, чиито членовете предоставят продуктите от своите лозя за производство и преработка на вино и за продажба на едро или дребно.
  7. а б Защитеното наименование за произход (DOP) е запазена марка за правна защита на наименованието, което се дава от Европейския съюз на храни, чиито специфични качествени характеристики зависят основно или изключително от територията, на която са произведени и продуктите със защитен географски признак (IGP).
  8. Окопите на хълма на Асиета са все още видими и са нещо уникално за военната архитектура на 17. и 18. век и поради крайния дефицит на използвания материал и типичната изработка на конструкцията. Окопите от камък и пръст са единствените възможни на тези височини, но се оказват също толкова ефективни в сравнение с много по-скъпите укрепления надолу по течението.
  9. Групата е основана през 1974 г. под егидата на генерала историк Гуидо Аморети с цел историческата и динамичната възстановка на реалността на някои военни корпуси на Савойското херцогство. Характеризира се с детайлна и вярна реконструкция на униформите, оръжията, екипировката на старите савойски полкове и с военните учения с команди на старофренски език, зареждането на пушките с кремък, хвърлянето на ръчни гранати и артилерийски огън. Всяка маневра или движение стриктно следва информацията от старите учебни наръчници от 18. век.
  10. Това са група религиозни лица и миряни от Торино в периода 19. – 20. век, посветили се на благотворителни и социални дейности в града.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия