Пиемонт

Пиемонт Piemonte
регион в Италия
Местоположение на Пиемонт в Италия
Страна	Италия
Зона	Северозападна Италия
Главен град	Торино
Площ	25 391,67 km²
Население	4 251 868 души (2025) 167 души/km²
Провинции	Алесандрия Асти Биела Вербано-Кузио-Осола Верчели Кунео Новара Метрополен град Торино
Официален сайт	regione.piemonte.it
Пиемонт в Общомедия

Пиемонт (на италиански: Piemonte, AFI: /pje'monte/; на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont [pje'munt]; на валзер: Piemont [pje'mont]; на френски: Piémont [pje.mɔ̃]) е регион с обикновен статут в Северозападна Италия. Площта му е 25 386,70 km², а столицата е Торино – четвъртият по население град в страната и първа столица на Обединена Италия (1815–1864).

Към 1 януари 2025 г. регионът е втори по площ, седми по население и девети по гъстота на населението от 20-те региона на Италия.

Граничи на запад с Франция (региони Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг), на северозапад с регион Вале д'Аоста, на север с Швейцария (кантони Вале и Тичино), на изток с регион Ломбардия, на югоизток за кратък участък с регион Емилия-Романя и на юг с регион Лигурия.

Етимология

Първоначално терминът „Пиемонт“ се появява в топографските карти от края на XII век в латинската форма Pedemontium или Pedemontis, означаваща „в подножието на планината“. С него се обозначават владенията на Савойската династия около реките Сангоне, Дора Рипария и По.

По-късно значението на термина се разширява и обхваща все по-голяма част от равнината отсам Алпите. През 1418 г. територията е издигната в ранг на Княжество Пиемонт, съвпадащо със савойските завоевания.

Връзката с алпийския пейзаж е засвидетелствана и в средновековни източници. Във Вал ди Суза, край Новалеза, по маршрута на поклонническия път Виа Франчиджена, се намира църква, спомената между XII и XIII век като S. Maria ad Pedem Montis Cenisii или S. Maria de Pedemontio, разположена в подножието на прохода Коле дел Монченизио.

Физическа география

Обща информация

Пиемонт е вторият по площ регион в Италия след Сицилия. Територията му е 43,3% планинска, 30,3% хълмиста и 26,4% равнинна. На запад и север е ограничен от Алпите, на юг – от Апенините, а на изток се простира Паданската низина.

През региона протича По, най-дългата река в Италия. Пиемонт обхваща горната част на нейния хидрографски басейн: реката извира от Монвизо и събира водите от алпийските и апенинските долини, които обграждат региона от три страни. Пейзажът се спуска от високите алпийски върхове към хълмовете и рязко преминава в равнините, които постепенно се разгръщат към високата, а след това към ниската част на Паданската низина. Границата между тях се отличава с множество извори, захранващи реките и гъстата мрежа от напоителни канали.

Езерото Маджоре и линията на реките Тичино – Сезия отделят Пиемонт от региона Ломбардия.[[Файл:Canale cavour opera presa chivasso.jpg|мини|356x356px|Началото на Канал „Кавур“ (Canale Cavour) в град Кивасо. Той е един от най-големите примери за хидравлично инженерство от XIX век. Построен е между 1863 и 1866 г. по желание на Камило Бенсо ди Кавур. Функцията му и до 2022 г. е напояването на оризищата в района на Верчели и Новара. Това е изкуствен воден канал от около 85 км, който насочва водите на река По при Кивасо, след това тези на река Дора Балтеа, минава под река Сезия и се влива в река Тичино при град Галиате. Напояването има ключово значение за икономиката на региона, особено в провинциите Новара и Верчели. Сред основните хидравлични съоръжения са каналът „Кавур“ (1860–1863), който свързва Кивасо с Галиате, каналът „Депретис“ – от Вилареджа до Каризио, и каналът „Кралица Елена“ в провинция Новара. Към тях се добавя и разклонителят „Куинтино Села“, ръкав на канала „Кавур“, който напоява части от провинциите Новара и Пиаченца, както и Горна Новара.

Пейзажът на Пиемонт е силно контрастен: от суровите върхове на масива Монте Роза и националния парк „Гран Парадизо“, през влажните оризища на Верчели и Новара, до меките хълмове на Ланге и Монферат, които постепенно се спускат към Долен Пиемонт и равнината, осеяна с ферми и промишлени предприятия.

Орография

Пиемонт е ограден от две планински вериги – Алпите на запад и север и Апенините на юг. Алпийската част на региона включва Приморските Алпи, Котските Алпи и Грайските Алпи (Западните Алпи, граничещи с Франция и с регион Вале д'Аоста), и Пенинските Алпи и Лепонтинските Алпи (Централните Алпи, на границата с Швейцария). Апенинският сектор е представен от Лигурските Апенини (Северните Апенини, разположени на границата с регионите Лигурия и Емилия-Романя). Така планинските вериги оформят естествената граница на Пиемонт от три страни.

Монте Роза

Пунта Норденд

Планините в Пиемонт имат внушителен и суров облик: върховете над 3000 m се спускат рязко към равнината, което отличава западната част на региона от останалите алпийски области, където липсват Предалпи. Това е особено видно във Вал ди Суза, където дъното на долината при град Суза е на 503 m надморска височина, а околните върхове достигат 3538 m, като Рочамелоне.

Алтиметрични зони на Пиемонт: планинска (43,4%), равнинна (26,4%) и хълмиста (30,3%)

Под скалите и пасищата на Пиемонт се простират обширни иглолистни гори, благодарение на които регионът е първи в Италия по горска площ – около 1 млн. хектара. Елите са по-рядко срещани в сравнение с други части на Алпите, а на по-ниска надморска височина те отстъпват място на букови и кестенови гори. В този пояс се издигат и най-високите върхове в региона, надвишаващи 4000 метра, сред които Пунта Норденд (4609 м) – най-високият връх в региона и вторият по височина в масива Монте Роза. Множество върхове над 3000 m оформят характерния алпийски релеф: Креста Гасталди (3894 м) в Грайските Алпи, Монвизо (3841 м) в Котските Алпи, Уя ди Чамарела (3676 м) и Уя ди Бесанезе (3604 м) в Грайските Алпи, Монте Леоне (3552 м) в Лепонтинските Алпи, Рочамелоне (3538 м) в Грайските Алпи, Корно Бианко (3320 м) в Пенинските Алпи, Пунта Рамиере (3303 м) в Котските Алпи, Монте Арджентера (3297 м) в Приморските Алпи.

Човешката намеса е най-видима в долините, където са изградени международни пътища и железопътни линии, както и язовири, ВЕЦ и туристически курорти.

Основните хълмисти райони на региона са Канавезе на северозапад, Ланге и Роеро на юг, Монферат в центъра, хълмовете на Новара и Верганте на север, и хълмовете на Тортона на югоизток. Южните хълмове на Ланге и Монферат са изградени от древни морски седименти, податливи на ерозия, но с благоприятно изложение за лозарство. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

В хълмистите райони се отглеждат зърнени култури и фураж, има овощни градини и лешникови гори, а някога широко разпространеното животновъдство днес е концентрирано в южните равнини. Между тези хълмове и Алпите, до град Кунео, се простира богато на вода плато на над 500 метра надморска височина, използвано за фураж и зърнени култури.

От Пиемонт започва Паданската низина. В провинциите Верчели и Новара тя е осеяна с оризища, захранвани от извори и от множество изкуствени канали, сред котио най-значим е каналът „Кавур“.

Около големите градове като Торино и Новара пейзажът е силно повлиян от човешка дейност, макар и в по-малка степен от останалата част на Паданската низина. В по-широките равнинни райони оризищата се редуват със зърнени култури и фураж, а тополовите насаждения се преплитат с обработваеми земи.

Хидрография

Реки

Река По в Торино

Пиемонт е богат на водни пътища, всички от които са притоци на най‑голямата италианска река – По, пресичаща региона от запад на изток. Сред основните ѝ притоци са:

• Танаро – главен десен приток с дължина 276 km (четвърти по дължина в Италия), влива се в По при Ривароне; основни негови притоци са Бормида и Стура ди Демонте;
• Майра – десен приток с дължина около 111 km; заедно с Грана–Мелеа преминава през долините Грана и Мелеа и равнината на Кунео и Савиляно, вливайки се в По при Ломбриаско;
• Варайта – първи десен приток с дължина 75 km; извира от долината Варайта, преминава през Салуцо и Савиляно и се влива в По при Казалграсо;
• Пеличе – първи ляв приток с дължина 60 km; заедно с подпритока Кизоне преминава през долините около Пинероло и се влива в По при Вилафранка Пиемонте;
• Сангоне – ляв приток с дължина 47 km; преминава през едноименната долина и се влива в По между Монкалиери и Торино;
• Дора Рипария – ляв приток с дължина 65 km; с трите си разклонения преминава през Долините на Ланцо и се влива в По близо до Торино;

Река Дора Балтеа в град Ивреа

• Орко – ляв приток с дължина от около 100 км; извира от езерото Росет в Национален парк „Гран Парадизо“, преминава през едноименната долина и Канавезе от север на юг и се влива в По край Кивасо;
• Дора Балтеа – ляв приток с дълъжина 160 км; извира от Вале д'Аоста, който прекосява напълно, минава през Ивреа и източната част на Канавезе, вливайки се в По при Крешентино;
• Сезия – ляв приток с дължина 141 км; пресича района на Верчели и е сред най-важните реки в Източен Пиемонт; влива се в По при Кандия Ломелина;
• Черво – ляв приток с дължина 65 км; след като събира водите на река Елво, се влива в Сезия недалеч от Верчели;
• Агоня – ляв приток с дължина 140 км; извира от планина Мотароне и се влива в По в Ломбардия; близо до Новара оформя „Долината на Агоня“;
• Тичино – ляв приток с дължина 248 км, втори по водовместимост в Италия, водоотводен канал и приток на езерото Маджоре; в Пиемонт (провинция Новара) тече само няколко километра, а останалата част от течението му маркира границата с Ломбардия;
• Точе – приток с дължина 83 км; най-важният приток на езерото Маджоре след Тичино, в което се влива; изцяло в провинция Вербано-Кузио-Осола;
• Белбо – десен приток с дължина 86 км; най-голямата река, пресичаща Ланге, след което се влива в Танаро близо до Вила дел Форо (подселище на Алесандрия);
• Скривия – десен приток с дължина 88 км; тече почти изцяло в Пиемонт, след което се влива в По в Ломбардия;
• Куроне – десен приток с дължина 50 км; протича през провинция Алесандрия и в Ломбардия и се влива при Гиайе ди Корана (подселище на село Корана).

Езера

Езерото Орта с о-в Сан Джулио

В Пиемонт има множество алпийски езера с ледников и моренов произход.

Най-голямото е Езерото Маджоре, разположено на границата с Ломбардия и Швейцария, между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола; площта му е 212 км², а максималната дълбочина – 372 м.

Второ по големина е езерото Орта (18,2 км², дълбочина 143 м), между провинциите Новара и Вербано-Кузио-Осола; в центъра му се намира остров Сан Джулио.

Трето е Езерото Вивероне (6 км², дълбочина 70 м), разположено между Метрополен град Торино и провинция Биела.

Сред по-малките езера са Мергоцо (1,85 км²), Сирио (0,3 км²), Кандия (1,52 км²) и езерата на Авиляна (0,9 и 0,61 км²).

Лаго Маджоре

Климат

Пиемонт има типично умерен климат с континентален характер, който в Алпите постепенно преминава в умерено-студен и студен с увеличаване на надморската височина. В ниските райони зимите са сравнително студени, но малко дъждовни и често слънчеви, с възможни обилни снеговалежи – особено около Кунео, по течението на река По, в хълмистите райони като Ланге и Монферат и в предпланините. В североизточните части снегът е по‑рядък и епизодичен.

Лятото е горещо и задушно, с локализирани гръмотевични бури, особено на север от река По. На юг от реката количеството валежи са по-оскъдни както през зимата, така и през лятото, тъй като районът е по-слабо изложен на атлантически смущения. Дъждовете са най‑обилни през пролетта и есента в по‑голямата част от региона, а през лятото – във високите и вътрешните алпийски райони. Годишните валежи са значителни по северните планински и предпланински склонове и по‑оскъдни в равнините южно от По, особено в провинция Алесандрия.

Посоката на въздушните маси силно влияе върху валежите: при влажни течения от юг, югоизток или изток Алпите ги задържат и предизвикват обилни дъждове и понякога наводнения; при течения от север и запад влагата се разтоварва на западните алпийски склонове и въздухът достига сух до региона, което води до продължителни сухи периоди. В планинските и предпланинските райони, особено около Торино, често се наблюдава фьон. Зимният сняг е сравнително често явление поради котловинния ефект на Алпите и Апенините, особено в югозападната част.

На брега на езерото Маджоре се наблюдава особен микроклимат с по-меки зими от останалата част на региона и с по-хладни и по-буреносни лета. В южно ориентираните долини и хълмове климатът е по-мек и слънчев.

Геология

Монвизо – най-високата планина в Котските Алпи

Пиемонт съчетава значими планински вериги, обширни хълмисти райони и широка равнина, оформени от сложна геоложка история.

По време на Триаса (преди около 256 млн. години), когато в днешна Западна Европа се формира Атлантическият океан, на територията на днешна Италия се е намирал голям залив – остатък от древния океан Тетис (Тетида). С времето Тетис започва да пресъхва, а неговата повърхностт се извива и издига вследствие на субдукция. Допълнителното затопляне от издигането на магмата води до изтласкване на повърхността на обширни скални покривки – части от мантията, океанската и континенталната кора – които се застъпват една върху друга.

Монте Роза – най-обширният масив на Алпите

Преди 20 млн. години се оформя Алпийската верига. В Средиземноморието се генерира нов приток на топлина от земната мантия, което предизвиква извиване и разрушаване на европейската кора и отделяне на сардинско-корсиканският блок. Тази микроплака се завърта приблизително на 50° обратно на часовниковата стрелка и се установява в Лигурския залив, образувайки Лигурско море, което покрива днешните Хълм на Торино, Ланге, Роеро, Монферат и Паданската низина.

Повишаването на температурата на водата превръща Средиземно море в нискосолено езеро с обширни пресъхнали райони. Това състояние продължава няколкостотин хиляди години и води до натрупването на солни седименти (евапорити). След възстановяването на връзката с океана започва нова циркулация на водите, която оформя триъгълен залив между Алпийската и Апенинската верига.

Поради непрестанното издигане на Алпийските и Апенинските планини морето постепенно се оттегля от залива, а натрупаните от реките седмименти формират алувиална равнина, съответстваща на днешната Паданска низина. Морски находища от този период са открити край Асти, Биела и при изхода на долините Валсезия и Валсесера, свидетелствайки, че морето е достигало почти до подножието на Алпите. От водите, покривали Пиемонт, изплуват острови в района на Хълма на Торино и Долен Монферат. Вкаменелостите показват субтропичен климат, по-топъл и влажен от днешния. Речните потоци образуват делти, населени с носорози, слонове, елени и коне, а ерозивната им сила премахва стотици метри по-стари седименти и покрива басейна с мегаконусовидни речни отлагания.

Преди около 1 млн. години климатът става по‑влажен и по‑студен, което води до формирането на алпийските ледници. Ледниковите езици се спускат по долините, задълбавайки ги и на места достигайки чак до равнината. Натрупаният от планините дендритен материал образува впечатляващи моренови амфитеатри, зясно различими в устието на долините на Дора Рипария и Дора Балтеа, и в районите около езерата Маджоре и Орта.

Околна среда

Въз основа на изследването „Градска екосистема“ на Легамбиенте (2019) най‑добре представеният пиемонтски град е Вербания, класиран на 11-о място от 104 общини. Следват Биела (19-о), Кунео (20-о), Верчели (44-то), Новара (55-о), Асти (60-о), Торино (88-о) и Алесандрия (95-о).За столицата на региона са отчетени основни екологични проблеми: смогът (високи концентрации на биоксиден азот и на фини прахови частици), интензивният трафик и недостатъчното рециклиране на отпадъци.

Пиемонт разполага с множество защитени територии с обща площ над 193 хил. хектара, или около 10% от територията му. Сред тях е и най‑старият италиански национален парк – Гран Парадизо, основан през 1922 г., който включва на-голямата дива зона в Италия – Вал Гранде.

История

Пиемонт е населяван още от Старокаменната епоха. След оттеглянето на ледниците в Горната паданска низина там се установяват келтски и лигурски племена, сред които таврините и саласите. Около 220 г. пр.н.е. регионът преминава под властта на Рим, който основава колонии като Августа Тавринорум (дн. Торино) и Епоредия (дн. Ивреа). След падането на Западната Римска империя Пиемонт е завладян последователно от Одоакър, бургундите и остроготите (V век), византийците, лангобардите (VI век) и франките (773 г.).

През IX– X век в района нахлуват маджарите и сарацините, които разрушават Абатство Новалеза във Вал ди Суза. В този период Пиемонт, като част от средновековното Кралство Италия в рамките на Свещената Римска империя, е разделен на няколко маркграфства.

През XI век от Оделрик Манфред II успява частично да обедини региона, като важните маркграфства Торино и на Ивреа и ги завещава на зет си Ото I Савойски. През 1046 г. граф Ото I присъединява Пиемонт към основните савойски територии със столица Шамбери (дн. Франция). Въпреки това редица области остават независими, като комуните Асти, Алесандрия и Савиляно, формирани през XII век, и силните маркграфства Монферат (XII век) и Салуцо (XI век).

През XIV век в Пиемонт се намесват мощни външни сили, като фамилията Висконти. През 1416 г. Савойското графство е издигнато в херцогство, което съществува до 1713 г.

През XVI век регионът става арена на борбите между Хабсбургите и Валоа за надмощие в Италия и Европа. През 1563 г. херцог Емануил Филиберт Савойски премества столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино. След Мирния договор от Като Камбрези (1559 г.) той и наследниците му започват процеса на окончателно обединение на териториите, завършил през 1748 г. с Договора от Аахен.

През 1720 г. Княжество Пиемонт става част от Сардинското кралство под управлението на крал Виктор Амадей II Савойски, а значението на Торино като европейска столица нараства.

Кралство Сардиния през 1856 г.

На 26 април 1796 г. на територията на Пиемонт е провъзгласена Република Алба като френска дъщерна република, но само два дни по-късно е завладяна от Кралство Сардиния. Между 10 септември 1798 и 20 юни 1799 г. съществува Пиемонтска република със столица Торино, преди да бъде окупирана от австрийските и руските войски и върната на Кралство Сардиния. През юни 1800 г. тя е завладяна от Наполеон и с името Субалпийска република просъществува до 11 септември 1802 г., когато е разделена между Френската и Италианската република (бъдещото Кралство Италия).

На Виенския конгрес (1814 – 1815) Кралство Сардиния е възстановено и получава Генуезката република като стратегическа бариера срещу Франция. След Наполеоновото господство (1798 – 1814) Пиемонт следва съдбата на Кралство Сардиния и играе централна роля в италианското Рисорджименто и в изграждането на новата унитарна държава (1861). Правната и политическа структура на Италия се основава на Албертиновия устав (1848), а процесът на институционално изграждане е известен като „пиемонтизация“ на държавата.

През 1861 г. савойските владетели стават крале на Италия, а Торино за кратко е столица на новото кралство, преди столицата да бъде преместена във Флоренция (1865) и Рим (1870). След това административното и институционалното значение на Пиемонт намалява, а единственото официално признание за историческата му роля остава титлата на престолонаследника – „Принц на Пиемонт“.

В ключови моменти от националната история Пиемонт функционира като политическа и социална „лаборатория“ – със стачките по време на двете световни войни (1917 и 1943 г.), с дейността на Антонио Грамши и Пиеро Гобети през 20-те години, с активното участие в Съпротивата (1943 – 1945), с иновативния индустриализъм на Адриано Оливети през 50-те г. и с периода на социални борби през Топлата есен (1969).

Индустриализацията на Пиемонт е особено значима. От традиционната аграрна структура на Савойското кралство, основана на хегемонията на бюрократичната и военната класи и на поземлената аристокрация, в периода на управление на Камило Бенсо ди Кавур (1852 – 1861) започва ускорена модернизация. В началото на XX век Пиемонт се превръща в ключов елемент от Индустриалния триъгълник на Северна Италия (Торино – Милано – Генуа), което стои в основата на италианския икономически подем. Въпреки това се запазва териториален дисбаланс между индустриализирания район на Торино и селскостопанската икономика в останалата част от региона. През 50-те и 60-те години на XX век индустриалната структура, доминирана от Фиат, привлича значителни миграционни потоци от Южна Италия, което предизвиква дълбоки социални и културни трансформации.

Общество

Към 1 януари 2025 г. населението на Пиемонт е 4 251 868 души, от които 442 819 са чужди граждани (10,4%). Към същата дата територията му е разделена на 1180 общини в 8 големи области (7 провинции плюс Метрополен град Торино).

Основни градове по население

Това са общините на Пиемонт с население над 30 хил. към 1 януари 2025 г. (с удебелен шрифт: столици на провинции или на метрополен град):

Място	Община	Население (бр. жители)	Българи	Площ (km²)	Гъстота (души/km²)	Провинция / Метр. град
1.	Торино	853 196	190	130,11	6557	TO
2.	Новара	102 231	46	102,96	993	NO
3.	Алесандрия	92 522	75	203,28	455	AL
4.	Асти	73 440	30	150,42	488	AT
5.	Кунео	55 751	7	119,57	466	CN
6.	Монкалиери	55 439	18	47,67	1163	TO
7.	Коленьо	47 814	4	18,07	2646	TO
8.	Риволи	46 560	7	29,13	1598	TO
9.	Верчели	45 951	65	79,71	577	VC
10.	Никелино	45 830	11	20,87	2196	TO
11.	Сетимо Торинезе	45 586	3	31,09	1466	TO
12.	Биела	43 181	32	45,97	939	BI
13.	Груляско	36 505	5	13,33	2739	TO
14.	Киери	35 819	6	54,32	659	TO
15.	Пинероло	35 439	1	49,70	713	TO
16.	Казале Монферато	32 428	19	85,11	381	AL
17.	Венария Реале	32 035	1	20,34	1575	TO
18.	Алба	30 987	154	53,71	577	CN

Етнически и чуждестранни малцинства

Чужди граждани в Пиемонт (>5000 души)

Държава	Души (1.1. 2025 г.)
Румъния	126 865
Мароко	51 047
Албания	38 564
Китай	19 803
Украйна	14 889
Перу	14 785
Нигерия	14 137
Египет	12 634
Пакистан	9557
Сенегал	8688
Бангладеш	8139
Индия	6788
Тунис	6742
Молдова	6239
Бразилия	6179
Филипини	5944
...
България	2862

Към 1 януари 2025 г. чуждите граждани с постоянно местопребиваване на територията на Пиемонт са общо 442 819 души. От тях най-много живеят в Метрополен град Торино – 224 964 души, а най-малко – в Провинция Вербано-Кузио-Осола – 10 586 души. За същия период българските граждани в Пиемонт са 2862 души или 0,65% от всички чужди граждани. Най-голямата част от тях – 917 души живее в провинция Кунео, последвани от провинция Асти – 769 души. Най-много българи има в Торино (190), Канели (190) и Алба (154).

Политика

Символите на региона

Символите на регион Пиемонт са гербът, транспарантът и знамето, утвърдени с Регионален закон n. 4 от 16 януари 1984 г.

• Гербът е квадратен, със сребърен кръст на червен фон, разсечен от синя ивица с три капки в горната му част. Той произхожда от герба, установен през 1424 г. от херцог Амадей VIII за Принца на Пиемонт, при който синята ивица – знак за първородство – е поставена върху савойския кръст.
• Траспарантът е разделен вертикално на три полета – червено, синьо и оранжево, цветовете на Република Алба, провъзгласена на 25 април 1796 г. В центъра е поставен гербът на Пиемонт. Знамето на Република Алба, създадено от Джовани Антонио Ранца, използва синьо и червено като препратка към Първата френска република, а оранжевото – към портокала, символ на свободата във Френската република.
• Знамето на Пиемонт възпроизвежда герба в правоъгълна форма, със златни ресни и син бордюр. Синият цвят е официалният цвят на Савойската династия от 1366 г., когато граф Амадей VI Савойски, тръгвайки на кръстоносен поход, въвежда светлосиньо знаме със златни звезди и образ на Богородица.

Административно деление

Пиемонт е разделен на седем провинции и един метрополен град. Най-голяма по площ е провинция Кунео, а по население, брой общини и гъстота на населението (към 1 януари 2025 г.) – Метрополен град Торино.

Население и териториална площ на провинциите и на Метрополен град Торино в Пиемонт (1.1.2025)

Абревиатура	Провинция/Метрополен град	Карта	Общини (брой)	Площ (km²)	Население (бр. души)	Българи	Гъстота (бр. души/km²)	Институционална уебстраница
AL	Провинция Алесандрия		187	3557,94	407 202	336	114,45	Алесандрия
AT	Провинция Асти		117	1508,95	207 203	769	137,32	Асти
BI	Провинция Биела		74	912,89	168 328	90	184,39	Биела
CN	Провинция Кунео		247	6898,19	581 526	917	84,30	Кунео
NO	Провинция Новара		87	1340,54	364 140	148	271,64	Новара
TO	Метрополен град Торино		312	6828,37	2 204 276	418	322,81	Метрополен град Торино
VB	Провинция Вербано-Кузио-Осола		74	2262,62	153 283	64	67,75	Вербано-Кузио-Осола
VC	Провинция Верчели		82	2082,17	165 910	120	79,68	Верчели
ОБЩО				23 391,67	4 251 868	2862	167,45

Снимки на главните градове на Пиемонт

• 
  Торино
• 
  Алесандрия
• 
  Асти
• 
  Биела
• 
  Кунео
• 
  Новара
• 
  Вербания
• 
  Верчели

Управление

Небостъргачът на Регион Пиемонт в квартал „Ница Милефонти“

От юни 2023 г. единственото седалище на централните служби и органи на регион Пиемонт, с изключение на Регионалния съвет, който остава в Палат „Ласкарис“, е Палатът на Регион Пиемонт в торинския квартал „Ница Милефонти“. Сградата е открита на 14 октомври 2022 г.

Регионален съвет

Регионалният съвет (итал. Consiglio regionale) е законодателният орган на Пиемонт и представлява пряко гражданите на региона. Като избрано от народа събрание той обсъжда, изготвя и приема регионалните закони. Съветът се състои от петдесет съветници и председателя на Регионалната комисия, организирани в съветнически групи според политическата им принадлежност.

Регионална комисия

Изпълнителният орган на региона е Регионалната комисия (итал. Giunta regionale), която включва председателя и до единадесет съветници, като един от тях изпълнява функциите на вицепредседател.

Председател на регионалната комисия

Председателят на Регионалната комисия, избиран едновременно с Регионалния съвет, представлява региона, ръководи политиката на комисията и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава съветниците, обнародва законите и издава регионалните разпоредби, внася законопроекти в комисията и разпорежда провеждането на избори и референдуми. Към юли 2024 г. председател и президент на региона е Алберто Чирио от дясноцентристката „Форца Италия“.

Икономика

Столицата на Пиемонт Торино е разположена при вливането на река Дора Рипария в По – най-голямата река в Италия. Наличието на водни ресурси благоприятства ранното развитие на местни индустрии, свързани със занаятчийски работилници, мелници и леярни. Историята на Пиемонт, и особено на Торино, има значимо политическо и икономическо влияние върху Италия: близостта до Франция и ролята на Савойската династия стимулират формирането на процъфтяваща индустриална среда.

ФИАТ от 1957 и 2007 г.

През XX век, особено през 50‑те години, населението на Пиемонт нараства значително поради притока на работници от Южна Италия. Те намират заетост във фабриката на ФИАТ, основана през 1899 г. за производство на автомобили, двигатели и самолети, което стимулира развитието на свързани отрасли като химическата и пластмасовата индустрия (гуми, бои, пластмаси). В резултат Торино се превръща в голям столичен център, а към историческата градска тъкан се добавят нови, обширни жилищни квартали.

Към 2019 г. икономическата роля на ФИАТ в Пиемонт е значително намаляла, като голяма част от производството е преместена в други региони и в чужбина. Въпреки че Торино остава важен административен и стратегически център, предлагането на работа намалява паралелно с броя на жителите, компенсиран частично от нов приток на граждани от държави извън ЕС.

Шоколадови бонбони Джандуйоти

Пиемонт е седалище на множество индустриални отрасли. Значителни са химическата и хранително-вкусовата промишленост, като регионът е първи в Италия по производство на шоколад и е известен с бонбоните „Джандуйоти“. Развити са също текстилната и модната индустрия. Сред италианските региони Пиемонт инвестира най-много в електрониката, исторически свързана с компанията „Оливети“ в град Ивреа. В третичния сектор са добре развити банковото и застрахователното дело, търговията, издателската дейност, както и алпийският и езерният туризъм.

Поради преобладаващо планинския релеф селското стопанство в Пиемонт е по‑слабо развито от промишлеността. В провинциите Верчели и Новара икономиката се основава главно на оризопроизводството, по което регионът е на първо място в Италия. Съвременните механизирани техники позволяват отглеждането и на зърнени култури (вкл. царевица), картофи, зеленчуци, плодове, захарно цвекло, тополи и фуражни култури. В хълмистите райони е силно развито лозарството, като се произвеждат множество DOC и DOCG вина. В по‑малко плодородните зони се отглеждат говеда и свине, което поддържа развито производство на мляко, сирена и кашкавали. Дърводобивът е интензивен и представлява една пета от националното производство. Изобилието на водни ресурси позволява и значимо производство на електроенергия.

Оризища в Пиемонт

По‑голямата част от населението на Пиемонт живее в равнинните райони, особено в Торино и околните общини, където е концентрирана индустриалната дейност. Натрупването на множество индустрии води до значително градско струпване, усилено и от факта, че хълмовете достигат периферията на града, ограничавайки наличното пространство за разширяване. След 1974 г., когато населението на Торино достига своя максимум от 1 203 000 жители, градската зона постепенно се „разтоварва“ в резултат на индустриалната децентрализация. Този процес благоприятства развитието на околоградските общини, чието население днес е около 2 млн. души. Оттогава регионът се сблъсква с икономическа криза, частично смекчена от XX Зимни олимпийски игри през 2006 г., които дават международен тласък на Торино и увеличават туристическия поток. Образът на града, дълго свързван предимно с индустрията и автомобилния сектор, става все по-разпознаваем в културно и туристическо отношение.

Икономически зони

Провинции на Регион Пиемонт

Пиемонт включва седем провинции и един метрополен град, които се различават по разположение и териториални характеристики. Икономиката в районите северно от река По е по‑просперираща в сравнение с тази в Южен Пиемонт.

Най-големите по площ административни единици са Метрополен град Торино и провинция Кунео („Провинция Гранда“), чиято икономика съчетава селско стопанство, животновъдство, текстилна и химическа промишленост. В Метрополен град Торино град Ивреа с компанията „Оливети“ имат ключова роля през XX век в технологичния сектор с производството на първите италиански пишещи машини и по-късно персонални компютри. Пинероло е градът на кавалерията и седалище на първата Общност за взаимопомощ – част от асоциациите, родени в Италия около втората половина на XIX век. Град Кивасо е важен хидравличен център, считан за „помпа“ на оризовите полета на Верчели, Новара и Ломелина благодарение на съоръжение, което постоянно отклонява вода от По към канала „Кавур“. На територията на общините Локана, Кастеламонте, Суза, Черезоле Реале, Виу, Черес, Сан Мауро Торинезе, Венаус, Монкалиери са разположени водноелектрически централи. На територията на общините Торино, Монкалиери, Орбасано, Локана и Кивасо функционират топлоелектрически централи. В района на Торино преобладава стоманодобивната и металургичната промишленост.

Западната част на провинция Кунео има икономика, ориентирана към съседна Франция, докато югоизточната ѝ зона поддържа тесни икономически връзки с регион Лигурия, основно чрез износ на зоотехнически продукти, и по-специално с района на Савона – туристически център с търговско пристанище. Град Алба, разположен предимно на десния бряг на река Танаро, в центъра на Ланге, известен е с трюфелите и хотелиерството, и е важен гастрономически и винен център. Градът е и седалище на значима сладкарска индустрия: компанията „Фереро“, известна в световен мащаб, особено с „Нутела“. В провинцията се намира и друга важна шоколадова компания – „Венки“.

На територията на община Ентракуе се намира най‑голямата ВЕЦ в Италия – „Луиджи Ейнауди“, функционираща от 1982 г. Други водноелектрически централи са разположени в общините Бросаско, Кастелделфино, Рокавионе, Демонте, Сан Дамиано Макра и Салуцо. В района на Фосано е развита стоманодобивната и металургичната промишленост.

Известното вино Мускато д'Асти

Провинция Асти е важен селскостопански район, отличаващ се с значително винопроизводство. Главният ѝ град Асти, разположен на река Танаро, има стратегическо положение по пътя между Генуа и Торино. Градът е световно известен с производството на реномирани вина и се намира в центъра на историко‑географския регион Монферат, считан за един от водещите лозарски райони в света и утвърден гастрономически и винен център.

Провинция Алесандрия заема привилегировано място в селскостопанското производство на региона и икономически гравитира към районите на Милано и Генуа. Значителна част от местното богатство произтича от производството на парфюми и шапки. Град Нови Лигуре е известен с шоколадовата си индустрия и е седалище на водещи компании като „Нови“ и „Перниготи“; той е и център на стоманодобивната и металургичната промишленост. В близост до град Алесандрия се произвежда топлоелектрическа енергия.

Главният град на провинция Верчели – Верчели е водещ център в ЕС за производство на ориз, а оризовите полета, наводнявани от пролетта до есента, напомнят по‑скоро на лагунен пейзаж, отколкото на планински. На територията на Бочолето е разположена водноелектрическа централа, а в близост до град Трино –топлоелектрическа централа.

Хълмовете на Монферат в Костильоле д'Асти

Провинция Новара също е известна с оризопроизводството и представлява важен пътен и железопътен възел. Главният й град Новара, със своята хранителна, текстилна, механична и графична индустрия ,е силно повлиян от близостта на Милано,разположен на около 50 km. В град Трекате се добиват нефт и природен газ: в общината има рафинерии и нефтохимически заводи.

Историческо-географският регион Монферат, разположен почти изцяло на териториите на провинциите Алесандрия и Асти, е известен с висококачествените си вина.

Провинция Биела е най-малката в Пиемонт, а нейният главен град Биела е важен италиански център на текстилната промишленост.

Провинция Вербано-Кузио-Осола е най-младата в Пиемонт, създадена през 1992 г. чрез отделянето на редица общини в района на Новара. Икономиката ѝ се основава главно на туризма, подпомаган от мекия климат и езерото Маджоре: Стреза е известен туристически център на неговия бряг. На територията на общини Орнавасо, Кродо, Домодосола, Бонянко, Нонио, Паланцено, Пиеве Вергонте са разположени водноелектрически централи.

Стоманодобната промишленост е развита във Виладосола, Оменя, Гоцано, Биела, Ивреа, Новара, Вероне, Верчели, Казале Монферато, Кивасо, Торино, Пинероло, Асти, Савиляно, Фосано, Мондови, Кунео и в близост до планината Рочамелоне.

Транспорт

Транспортната инфраструктурна система на Пиемонт се състои от подземни, железопътни, летищни, автомагистрални, пътни и езерни линии.

Летища

Летище Торино-Казеле

Пиемонт разполага с 26 авиационни площадки, включително 5 граждански летища и 26 места за кацане. Петте граждански летища са:

• „Торино-Казеле“– на 16 km северно от Торино; най‑голямото в региона, обслужващо международни и вътрешни полети, включително и до България.
• „Кунео-Левалдиджи“– в Кунео; използвано за национален търговски трафик и международен туристически трафик.
• „Торино–Аериталия“ – в Коленьо; предназначено за туристически полети и за летателно обучение.
• „Нови Лигуре“ – близо до Поцоло Формигаро; днес използвано за развлекателни дейности и за училища по ветроходство и мотоциклетизъм.
• „Биела-Черионе“– в община Черионе; частно летище, отворено за вътрешни полети на средни разстояния.

В региона функционират и две военни летища: „Камери“ (на 1 km от Камери) и „Торино–Венария Реале“ (във Венария Реале).

Железопътни линии

Гара Торино Порта Нуова

Перон на гара Торино Порта Суза

Пиемонт разполага с най‑голямата железопътна мрежа в Италия – около 2000 km. От тях 8 km (между гарите „Торино Лингото“ и Трофарело) са четириколовозни и електрифицирани, около 600 km са двуколовозни електрифицирани линии, а останалите са едноколовозни, от които приблизително 600 km са електрифицирани. Около 1888 km железопътни линии с 283 гари са под управлението на Италианската железопътна мрежа. Линиите Торино–Черес и Сетимо–Понт се управляват от GTT, линията Новара–Турбиго – от Тренорд, линията Сароно–Новара – от Феровиенорд, а участъкът Домодосола – швейцарска граница, част от линията Домодосола–Локарно, е под управлението на Италианската държава.

Гарата в град Кунео

Пиемонт разполага с 1888 km железопътни линии под управлението на Италианската железопътна мрежа, които се разделят на две категории:

1. Основна мрежа, включваща линиите:

• Торино-Бусолено-Бардонекия (-Модан), чийто западен край съвпада с участъка на железопътния тунел Фрежюс на границата с Франция
• Високоскоростна линия Торино-Милано
• (Милано-) Трекате-Новара-Верчели-Торино
• Торино-Асти-Алесандрия
• Алесандрия-Нови Лигуре-Аркуата Скривия (-Генуа)
• Алесандрия-Тортона-(Вогера-Пиаченца-Болоня)
• (Берн-Изел) – Домодосола-Новара-(Генуа)
• Домодосола-Вербания-Арона-(Сесто Календе-Галарате) и

2. Допълнителна мрежа, включваща линиите:

• Арона-Оледжо-Виняле Монферато
• Домодосола-Боргоманеро-Виняле Монферато
• Виняле Монферато-Новара-Борголаведзаро (-Мортара-) Торе Берети-Алесандрия-Акуи Терме-Овада (-Генуа)
• Торино-Карманьола-Фосано-Кунео/(Савона).

ЖП тунел Фрежюс

Железопътният тунел Фрежюс е открит за движение през 1871 г. Той преминава под едноименната планина между Модан във Франция и Бардонекия в Италия, успоредно на автомобилния тунел, отворен през 1980 г., и представлява една от основните трансалпийски връзки между двете държави.

През 2016 г. железопътната линия Торино–Ница, която свързва двата града през Кунео, алпийския проход Коле ди Тенда (фр. Col de Tende) и долината Роя, е класирана от германското списание Hörzu на 9‑о място сред десетте най‑красиви железопътни линии в света.

Основните ЖП гари в Пиемонт са:

• Торино Порта Нуова – функционира частично от 22 декември 1864 г., напълно от 1868 г.
• Торино Порта Суза – открита частично на 20 октомври 1856 г., напълно през 1868 г.; подземното разширение е въведено в експлоатация на 14 декември 2008 г.
• Гара Кивасо – в експлоатация от 20 октомври 1856 г.; от 1858 г. е разпределителна гара.
• Гара Верчели – функционира от 20 октомври 1856 г.
• Гара Кунео – функционира от 7 ноември 1937 г.
• Гара Новара – функционира от 3 юли 1854 г.
• Гара Алесандрия – функционира от 1850 г.
• Гара Асти – функционира от 1850 г.
• Гара Биела Сан Паоло – функционира от 18 май 1939 г.

Пътища и автомагистрали

Автомагистрална мрежа на Пиемонт
(Тук посочените дължини се отнасят само за частта на трасето в Пиемонт)

Номер	Автомагистрала	Дължина (km)
А4	Торино-Милано-Венеция-Триест	ок. 100
А4/5 racc	връзка Ивреа-Сантия	23,6
A5	Торино-Аоста-Тунел Мон Блан	58
A6	Торино-Савона	92,3
А7	Милано-Генуа	46,7
A21	Торино-Пиаченца-Бреша	ок. 95
A26	Гравелона Точе-Вербания-Верчели-Волтри (Генуа)	171,6
A8/A26	разклонение Галарате-Гатико	6
A26/A4	разкл. Стропиана-Сантия	30,7
A26/A7	разкл. Предоза-Бетоле	17
A32	Торино-Бардонекия-Тунел Фреюс	73
A33	Асти-Кунео	51+34 (предвидени)
A55	Околовръстен път на Торино	57,5
RA10	връзка Торино-Летище „Торино-Казеле“	10,6
	Общо	ок. 833

Пиемонт разполага с пътна и автомагистрална мрежа с дължина 29 165 km, от които 2664 km са държавни пътища. Макар мрежата да не е особено гъста спрямо площта на региона, тя е достатъчна, за да осигури необходимите бързи и междурегионални връзки.

Автомобилният трафик е интензивен: Пиемонт е италианският регион с най-висока моторизация спрямо населението – на 1000 души се падат 672 автомобила при 600 средно за Италия.

В окситанските долини на Пиемонт някои общини използват двуезични табели с названия на италиански и окситански език (напр. в Каральо – Caraglio на италиански и Caralh на окситански (произношение Caraj), във Валдиери – Valdieri/Vaudier (произн. Vudier), докато двуезичните указателни знаци са по-скоро спорадични.

Алпийски проходи

Въпреки значителната надморска височина на планините в Пиемонт, регионът разполага с важни транзитни проходи. Връзките с Франция се осъществяват по главни пътища през Коле ди Тенда (1908 m), Коле дела Мадалена (1996 m), Коле дел Монджиневро (1854 m), Коле дел Монченизио (2082 m) и Коле дел’Анело (2748 m). На 12 юли 1980 г. е открит автомобилният тунел Фреюс, с дължина почти 13 km (6,8 km от които в Италия), прокаран под планината Фреюс и разположен паралелно на железопътния тунел от 1871 г.; той свързва Модан във Франция с Бардонекия в Италия.

Връзката с Швейцария и Северозападна Европа се осигурява от първостепенен път през прохода Пасо дел Семпионе (2005 m), разположен на швейцарска територия.

Пиемонтският участък на Лигурските Апенини има хълмист релеф и морфология, тъй като основният планински хребет е изместен към Лигурия, където се намират както най-високите върхове, така и трансапенинските проходи. Сред проходите са Коле ди Нава, който свързва Вале Ароша (село Порнасио) в Лигурия с Вале Танаро (село Ормеа) в Пиемонт по SS28 del Colle di Nava, и Пасо дел Туркино, разположен между лигурските общини Мазоне и Меле, пресичан от SS 456 del Turchino (в Пиемонт – SP 456 del Turchino), който свързва Изола д’Асти с генуезкия квартал „Волтри“ през Акуи Терме, тоест Генуа с югозападната част на провинция Алесандрия и с Асти.

Воден транспорт

Лаго Маджоре

Навигация по езерото Маджоре съществува от 25 февруари 1826 г., когато от Магадино (днес в Кантон Тичино) отплава Verbano – първият дървен параход. Към 2020 г. флотът включва 35 плавателни съда, управлявани от държавната агенция „Управление на езерната навигация“ чрез нейния подизпълнител „Навигация по Лаго Маджоре“. Той осигурява връзките между основните езерни курорти: Арона, Стреза, Вербания, Канобио и Боромейските острови (в Пиемонт); Лавено-Момбело и Луино (в Ломбардия); Аскона и Локарно в Швейцария.

Пресичанията се извършват и с исторически плавателни съдове, съхранявани в корабостроителницата на Арона – седалище на агенцията, основано през XIX век. Там се пази Piemonte – автентичен параход от 1904 г. с два салона в стил Либерти, който и днес се използва за престижни събития и специални круизи.

Образование

Начално и средно образование

В Пиемонт през учебната 2025/2026 г. има следният брой частни и държавни училища по типологии:

• 1347 начални училища – 1. – 5. клас
• 604 средни училища от първа степен – 6. – 8. клас
• 657 средни училища от втора степен – 9. – 12./13. клас, както следва:
  • 300 лицеи
  • 220 технически институти
  • 129 професионални институти
  • 8 други (до 12. клас)

За учебната 2023/2024 г. в Пиемонт има 457 261 ученика, 52,4% от които в Метрополен град Торино. От тях 166 265 са в началните училища, 113 372 в средните училища от първа степен и 177 624 – в тези от втора степен. 22 982 от учениците учат в частни училища, а 68 309 са с чуждо гражданство.

Към 2024 г. 9,8% от жителите на Пиемонт на възраст от 15 до 29 г. не учат или работят, което го поставя на 17-о място сред 20-те региони в Италия.

Висше образование

Към 2020 г. Пиемонт е на 11-то място от 20-те региони на Италия по висшисти на възраст 25-34-г. – 28,8% в сравнение с 31,5% средно за страната. Висшите учебни заведения в региона са следните:

В Торино

Държавни

• Торински университет (Università degli Studi di Torino)
• Политехнически университет Торино (Politecnico di Torino)
• Академия за изящни изкуства „Албертина“ (Accademia Albertina di Belle Arti)
• Държавна консерватория „Джузепе Верди“ (Conservatorio Giuseppe Verdi)
• Торинска военна академия (Comando per la Formazione e Scuola di Applicazione)
• Медицинска академия на Торино (Accademia di Medicina di Torino)
• Земеделска академия (Accademia d'Agricoltura)
• Теологически факултет на Северна Италия (Facoltà Teologica dell'Italia Settentrionale)

Частни

• Европейския институт за дизайн (Istituto europeo di design) кампус
• Институт за приложни изкуства и дизайн (Istituto d'arte applicata e design)
• Международен университетски колеж на Торино (International University College of Turin)
• Университетски салезиански институт „Торино Ребауденго“ (IUSTO – Istituto Universitario Salesiano Torino Rebaudengo)
• Висше училище по търговия на Париж, кампус
• Училище „Холдън“ (Scuola Holden)
• Униколидж (Unicollege), за езикови посредници
• Висше училище за езикови посредници „Витория“ (SSML Vittoria)
• Институт „Котоленго“ (Istituto Piccola casa Divina Provvidenza Cottolengo), кампус на Католическия университет на Светото сърце
• Университетски колеж „Луиджи Ейнауди“ (Collegio universitario Luigi Einaudi)

В други градове

• Университет по гастрономически науки (Università di Scienze Gastronomiche di Pollenzo) – Поленцо (Бра), частен
• Университет на Западен Пиемонт „Амедео Авогадро“ (Università degli Studi del Piemonte Orientale “Amedeo Avogadro”) – Верчели, частен
• Свободна академия за изящни изкуства „Новалия“ (Libera Accademia d'Arte Novalia) – Новара, частна
• Висш институт за религиозни науки (Istituto Superiore di Scienze Religiose) – Новара
• Консерватория „Гуидо Кантели“ (Conservatorio Guido Cantelli di Novara) – Новара, държавна
• Академия за изящни изкуства (Accademia di Belle Arti di Cuneo) – Кунео и Асти
• Държавна музикална консерватория „Дж. Ф. Гедини“ (Conservatorio Statale Di Musica "G. F. Ghedini") – Кунео, държавна
• Музикална консерватория „Антонио Вивалди“ (Conservatorio di Musica "Antonio Vivaldi" Alessandria) – Алесандрия

Култура

Езици и диалекти

Приблизителна езикова карта на Пиемонт

Пиемонт се отличава с голямо езиково разнообразие. Освен италианския – официален и най‑разпространен език сред населението от втората половина на XX век – чрез Регионален закон № 26 от 10 април 1990 г. са признати пет исторически езика:

• пиемонтски, включващ близки западен и източен вариант
• окситански, говорен в окситанските долини на Кунео, Вал Пеличе, Вал Кизоне и Джерманаска и Горна Вал ди Суза;
• франко-провансалски, разпространен в Коаце, около град Суза, Вали ди Ланцо, долината Пиантонето, Горна долина на Орко и цялата долина на Соана;
• френски, който не е местен език, но има историческа роля във валденската общност;
• валзер, германският език на алеманските заселници от Кантон Вале през Късното средновековие, говорен в общините Макуняга, Римела, Аланя Валсезия и Формаца.

Според лингвистите в региона се говорят още два езика:

• лигурски, разпространен в крайния югоизточен район на Пиемонт, във Вал Борбера и в околностите на Нови Лигуре и Овада, както и алпийският лигурийски на Алта Вал Танаро (вкл. Пиевета ди Приола) и Брига Алта
• западноломбардски, към който принадлежат почти всички гало-италиански разновидности на провинция Новара (с изключение на някои общини на брега по река Сезия) и всички романски разновидности на Вербано-Кузио-Осола.

Диалектът на Тортона е преходен и в средата на XIX век е определен от учения Бернардино Биондели като част от емилианския ареал, чиято най-западна крайност представлява. През последните години се обсъжда близостта му до ломбардския, но независимо от това не се счита за разновидност на пиемонтския език, въпреки разположението му в административен Пиемонт.

След период на ограничен интерес от страна на политическите и културните среди, от 90‑те години на XX век насам тези езици са обект на активна валоризация чрез инициативи на обществени институции, сдружения и фолклорни групи.

Окситанският, франко‑провансалският, френският и валзер са признати за езикови малцинства и са защитени от държавата чрез Закон № 482/1999 г. В него пиемонтският, лигурският, ломбардският и емилианският език са изключени от всякаква форма на защита.

Кулинарни традиции

Към 2023 г. Министерството на селскостопанската и хранителната политика (MIPAAF), в сътрудничество с регион Пиемонт, в своята 23‑та ревизия на списъка на традиционните хранителни продукти признава 390 пиемонтски продукта като PAT. Регионът е и място на многобройни кулинарни специалитети, което позволява да се говори за пиемонтска кухня като самостоятелна гастрономическа традиция.

Вина

Пиемонт разполага с множество вина със статут DOC и DOCG, част от които са със световна известност. Сред DOCG се включват червените Барбареско, Барбера д’Асти, Барбера дел Монферато Супериоре, Бароло, Бароло Кинато, Бракето д’Акуи, Браматера, Долчето ди Диано д’Алба, Долчето ди Доляни Супериоре, Долчето ди Овада Супериоре, Гатинара, Геме, Руке ди Кастаньоле Монферато, както и белите Асти пенливо, Ербалуче ди Калузо, Калузо пенливо, Гави, Москато д’Асти, Роеро Арнеис и Роеро. Сред вината DOC се нареждат червените Гриньолино, Гриньолино дел Монферато Казалезе, Пиемонте Гриньолино, Долчето д’Алба, Гатинара, Геме, както и белите Гави, Монферато Кортезе, Пиемонте Кортезе и много други.

Освен международно признатите вина, регионът има и редица характерни лози, свързани с геоклиматичните особености на територията, включително планинските вина от района на Ивреа и Вал ди Суза. Отглеждането на Небиоло е широко разпространено, особено в източната част на Пиемонт. От 1974 г. в Роеро се произвежда Фалегро – бяло вино, получено от подбрано грозде. През 2014 г. пейзажите с лозя по хълмовете на Ланге, Роеро и Монферат са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Пиемонт през 1891 г. е основана кооперативната винарска изба на Оледжо – първата социална изба в Италия.

Туризъм

Пътеводителят Best in Travel на „Лонли Планет“ определя Пиемонт като най‑добрия регион за посещение в света през 2019 г. По‑рано същото издание включва региона сред десетте най‑добри европейски дестинации за 2015 г.

Пейзажи и художествено-културно наследство

Светилище Оропа

Лозите на Ланге

Пиемонт предлага различни форми на туризъм благодарение на богатите си природни и ландшафтни ресурси. Художествено‑културното наследство заема важно място и се открива както в градовете, така и в селата, където са запазени свидетелства от различни епохи – Романика, Готика, Неокласицизъм, Барок и Съвременно изкуство. Пейзажът се характеризира с барокови дворци, кралски резиденции, църкви, замъци, курортни градове (Винадио, Акуи Терме, Луризия – подселище на Рокафорте Мондови, Аляно Терме и др.) и дестинации за религиозен туризъм (сред които се открояват Светилището Оропа близо до Биела, Светият хълм на Белмонте във Валперга, Базилика „Суперга“ в Торино, Светият хълм на Варало във Варало, Домът на Джовани Боско в Мориалдо ̈– подселище на Кастелнуово Дон Боско), част от множеството исторически и екологични маршрути сред хълмистите, планинските и равнинните пейзажи.

Особен интерес представляват пейзажите с лозя на Ланге, Роеро и Монферат. Пиемонт се счита за алпийски регион par excellence и самото му име – „в подножието на планината“ – напомня за внушителните силуети на трайно заснежени и масивни върхове, сред най-високите в Европа, като Монте Роза, споменат от Леонардо да Винчи, и Монвизо, отлъдето извира най-голямата италианска река – По.

Подземните катедрали на Канели

Селски туризъм, винарни, меса и сирена

Пиемонт се откроява в туристическата оферта, свързана с хранително‑вкусовия сектор, благодарение на широкото разпространение на селски туризъм и на множество структури, предлагащи традиционни домашни специалитети и известни регионални вина със статут DOC и DOCG, тясно свързани с местните производствени територии. Пиемонтските вина могат да се дегустират директно при производителите – в 13‑те регионални винарни, в над 30 дюкяна и винени изби, както и в множество изби и винарни из цялата територия.

Особено значение имат т.нар. „подземни катедрали“ – историческите изби на Канели, издълбани във варовиковия туф през миналите векове. Те достигат до 32 m дълбочина и се простират под целия хълм и град на дължина над 20 km, представлявайки изключителен пример за винено инженерство.

Робиола от Рокаверано

Туристическата оферта включва и традиционните италиански хранително-вкусови продукти (PAT), продуктите със защитено наименование за произход (DOP), защитено географско указание (IGP).

Асортиментът обхваща зеленчуци, плодове и някои от най‑ценените меса в света, сред които се откроява древната местна пиемонтска порода говеда. Особен интерес представляват кашкавалите и сирената, сред които има няколко DOP (Робиола на Рокаверано, Кастелманьо, Раскера и др.), както и колбасите, оризът и прочутите трюфели от Алба, които са в центъра на Международния панаир на белите трюфели от Алба, провеждан ежегодно между октомври и ноември.

Кулинарна школа и Университет на вкуса

Седалището на Университета на вкуса в Поленцо

Регионът се отличава с две от най‑значимите италиански институции в хранителния сектор. Международната кулинарна школа за чужденци ICIF открива своята централа през 1997 г. в средновековния замък в Костильоле д'Асти. Университетът по гастрономически науки, известен като „Университет на вкуса“, се намира в Поленцо (подселище на град Бра) и е основан от Slow Food, чиято философия се основава на защитата и разпространението на висококачествени продукти. Университетът привлича студенти от различни страни, стремящи се към професионална кариера в гастрономията, и е важна туристическа дестинация. Репутацията му нараства на международно ниво през последните години благодарение на инициативи като Международния панаир на вкуса в Торино и Международното изложение на сирена и кашкавали „Cheese“ в Бра.

Народни събития

Знаменосци на Палио-то на Асти

Пиемонт има значима традиция в областта на народния фолклор: селски празници, фестивали, конни надбягвания, кулинарни панаири, исторически възстановки, окситански танци и различни видове народни танци. Сред тях се открояват танцът на мечоносците в селата Венаус и Джальоне във Вал ди Суза и танцът със саби в Баняско и Фенестреле – само част от широкия спектър събития в провинциите на региона.

Често фолклорът се преплита с винено‑гастрономическата традиция, както при Историческия карнавал на Ивреа, Конното надбягване (Палио) на Асти, Фестивала на фестивалите в провинция Асти, Фестивала на гроздето в Калузо, Обсадата на Канели и множество други прояви с национално и международно значение.

Ски и алпийски туризъм

Бардонекия

Пиемонт разполага със значителни ресурси за алпийски туризъм: 53 ски курорта, 14 снежни парка, 300 ски влека и общо над 1300 km писти, някои от които са международно известни. В тях могат да се практикуват алпийски ски, ски бягане, сноубординг и бягане със спортни шейни. Сред най‑известните дестинации, свързани и с XX Зимни олимпийски игри в Торино 2006 г., се открояват Вал ди Суза със Сестриере (домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини от 1967 г. и през 1997 г.), Саузе д'Улкс и град Бардонекия, предпочитан от сноубордистите. Други важни центрове са Лимоне Пиемонте, ски зоната Мондолè, включваща Артезина и Прато Невозо (подселища на Фрабоза Сотана) и Фрабоза Сопрана, както и Чезана Торинезе, Праджелато и Сампейре – родина на ски бягането.

Сестриере

Сред езерата в Северен Пиемонт ски могат да се практикуват в Макуняга, по склоновете на Монте Роза и Мотароне, които предлагат панорамни гледки към големите предалпийски езера – Маджоре и Орта, във Валсезия – в Аланя Валсезия – и на Алпе ди Мера. През последните години се наблюдава тенденция към комбиниране на уелнес и възстановителни практики със ски почивки, в характерни структури, разположени в райони с висока природна и пейзажна стойност.

Около 1980 г. е създаден туристическият маршрут на дълги разстояния „Голямо пресичане на Алпите“ (Grande Traversata delle Alpi), който обединява цялата западноалпийска дъга на Пиемонт и е вдъхновен от френския маршрут Grande Traversée des Alpes от края на 70‑те години на XX век. Трасето поставя акцент върху по‑малко познатите места за планински туризъм.

Лаго Маджоре

Езерен туризъм

Туризмът, насочен към пиемонтските езера, също заема важно място в регионалната туристическа оферта. На първо място е езерото Маджоре – популярна дестинация благодарение на богатата растителност на ботаническите градини, художествените и природните ценности на околните планини и впечатляващия пейзаж на Боромейските острови, посещавани ежегодно от хиляди туристи. Сред другите значими езера са езерото Орта с остров Сан Джулио, езерото Мергоцо и езерата на Авилияна, предпочитани от посетители, търсещи необичайни и завладяващи места.

Места от исторически и културен интерес

Пиемонт притежава изключително наследство от история, култура, изкуство, легенди и традиции, изразено в многобройните му градове, градчета и села, абатства, замъци, укрепени заслони и вековни укрепления. Архитектурното наследство е особено разнообразно: римски, романски, барокови, Ар нуво и съвременни паметници се редуват с над 150 музея с национално и световно значение.

Столицата Торино предоставя непрестанно разширяваща се културна програма, основана на музеи с международна репутация: Египетският музей, Националният музей на киното, Градската галерия за модерно и съвременно изкуство, Националният автомобилен музей, Кралските музеи (Кралския дворец, Кралската оръжейница, Кралската библиотека, Галерията Сабауда, Музеята на Античността, Градският музей на древното изкуство), Музеят на декоративните изкуства, Националният музей на италианското Рисорджименто и много други. Торино е признат за столицата на Ар нуво, a неговият бароков архитектурен облик, популярен сред туристите, представлява важна връзка между италианската и френската архитектурна традиция.

Пиемонт и ЮНЕСКО

Пиемонт има значителен дял от територията си, включен в инициативи и програми на ЮНЕСКО – към 1 януари 2025 г. над 30% от региона участва в различни процеси, свързани с организацията.

• Пет обекта в Списъка на световното културно и природно наследство:
  • Савойските кралски резиденции (включени през 1997 г.):
    • В Торино: Палат „Мадама“, Палат „Кариняно“, Замък „Валентино“, Палат Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театър „Реджо“, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор
    • Извън Торино: Кралски замък в Монкалиери, Ловен павилион „Ступиниджи“, Кралски дворец във Венария Реале, Замък в парка „Ла Мандрия“, Замък в Риволи, Херцогски замък на Алие, Кралски замък в Ракониджи, Кралски замък в Говоне, Кралско имение Поленцо, Кралски замък Валкасото
  • Свети хълмове на Пиемонт и Ломбардия (2003): девет комплекса в планините на Северна Италия, седем от които – в Пиемонт: Свети хълм на Варало (Варало), Свети хълм на Орта (Орта Сан Джулио), Свети хълм на Креа (Сералунга ди Креа), Свети хълм на Оропа (провинция Биела), Свети хълм на Гифа (Гифа), Свети хълм на Домодосола (Домодосола) и Свети хълм на Белмонте (Валперга). Всеки включва параклиси и архитектурни структури от края на XVI и XVII век, посветени на различни аспекти на християнската вяра.
  • Праисторическите наколни жилища на Алпийската дъга (2011): трансграничен обект, включен в няколко европейски държави и представен в Пиемонт с Адзельо и Меркураго (подселище на Арона);
  • Лозарските пейзажи на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат (2014): пет винарски области с изключителни пейзажи и замъка на Кавур (в Сантена). Разположен е в южната част на Пиемонт между река По и Лигурските Апенини и обхваща целия спектър от технически и икономически процеси, свързани с лозарството и винопроизводството, характеризиращи региона от векове;
  • Ивреа – индустриален град на ХХ век (2018)
• Два града в програмата Creative Cities:
  • Торино Creative City на дизайна (2016)
  • Алба Creative City на кулинарията (2017)
• Три резервата Man and the Biosphere (MAB):
  • Биосферен резерват „Долина на Тичино“ (2002), разширена 2018 г. с името Riserva MAB Ticino Val Grande Verbano
  • Биосферна зона „Монвизо“ (2013), част от Трансграничния биосферен резерват „Монвизо“
  • Биосферен резерват „Хълм По“ (2016)
• Един геопарк: Сезия Вал Гранде (2015, но от 2013 член на Глобалната мрежа от геопаркове)
• Две катедри на ЮНЕСКО: Катедра „Устойчиво развитие и управление на територията“ (2010) на Торинския университет и Катедра „Нови парадигми и инструменти за мениджмънт на био-културния пейзаж“ (2015) към Висш институт за териториални системи за иновация SITI (НПО в рамките на Политехническия университет на Tорино)
• Един център на ЮНЕСКО със седалище в Торино.

„Корона на насладите“ на Савойските кралски резиденции и средновековни селища

„Короната на насладите“ (на италиански: Corona delle Delizie) е наименованието на поредицата резиденции, построени между XVI и XVIII век за отдих и забавление на херцозите на Савоя, които обграждат Торино със своята архитектурна и художествена стойност. Към тях се отнасят петнадесетте Савойски резиденции на Пиемонт: Кралският дворец, Палацо Мадама, Палат Кариняно, Замъкът Валентино, Вилата на кралицата, Кралският замък в Монкалиери, Ловният павилион „Ступиниджи“, Кралският дворец във Венария Реале, Замъкът в парка „Ла Мандрия“, Замъкът в Риволи, Херцогският замък на Алие, Кралският замък в Ракониджи, Кралският замък в Говоне, Кралското имение Поленцо и Кралският замък Валкасото. Определен е и велосипедно‑туристически маршрут „Короната на насладите на колело“, който свързва резиденциите чрез трасе с над 90 km дължина, включващо защитени и смесени участъци и седем исторически варианта.

• Снимки на Савойските кралски резиденции
• 
  Кралски дворец в Торино
• 
  Палацо Мадама
• 
  Палацо Кариняно (Фасада на Гуарини, гледана от едноименния площад)
• 
  Палацо Кариняно (Фасада на вътрешния двор, дн. Пиаца Карло Алберто)
• 
  Замък Валентино
• 
  Замък Валентино (гледка от река По)
• 
  Вила на кралицата
• 
  Кралски дворец във Венария Реале
• 
  Галерия на Диана в Кралски дворец във Венария Реале
• 
  Ловен павилион „Ступиниджи“
• 
  Кралски замък в Ракониджи
• 
  Кралски замък в Монкалиери
• 
  Замък в Риволи
• 
  Херцогски замък в Алие
• 
  Кралски замък в Говоне
• 
  Борго Кастело в парк „Ла Мандрия“
• 
  Кралско имение Поленцо

Нейве

Ричето-то на Кандело

Друг характерен туристически маршрут е този на 13‑те исторически селища (борги) на Пиемонт, включени в списъка на асоциацията „Най‑красивите селища на Италия“. Това са Орта Сан Джулио, Усо, Остана, Нейве, Гаресио, Вогоня, Кианале (подселище на Понтекианале), ричето (укрепен заслон) на Кандело, Момбалдоне, Волпедо, Гарбаня, Чела Монте и Монфорте д'Алба.

Места на духовността: Вия Франчиджена, Светите хълмове и романските църкви

Сакра ди Сан Микеле – символ на Пиемонт

Пиемонт разполага с множество впечатляващи духовни и религиозни места. Сред тях е абатството „Вецолано“, древният поклонически път Виа Франчиджена (който прекосява Вал ди Суза и по чието трасе се намират множество замъци и паметници на религиозното изкуство като Сакра ди Сан Микеле – символ на регион Пиемонт, абатствата Новалеза, Сан Джусто ди Суза и Сант Антонио ди Ранверсо), древни манастири като Монтебенедето и широко разпространените изографисани параклиси, седемте свети хълмове на Пиемонт – част от списъка за Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Обширните хълмисти територии на горен и долен Монферат са осеяни със средновековни замъци, издигащи се сред лозя, докато Ланге – със своите вина и гастрономия – са вдъхновение за големи писатели на XX век като Чезаре Павезе в Санто Стефано Белбо, Бепе Фенольо между Алба, Мурацано и Босоласко, Джовани Арпино в Бра.

Романският маршрут включва и абатствата „Санта Мария“ на Стафарда (в Стафарда ди Ревело), Санта Джустина в Сецадио, Св. св. Назарий и Целзий в Сан Надзаро Сезия и базиликата „Сант Андреа“ във Верчели.

• 
  Живоописание не Св. Елдрад, Абатство Новалеза
• 
  Светилище Оропа
• 
  Светилище Викофорте
• 
  Катедрала на Казале Монферато
• 
  Свети хълм на Креа
• 
  Свети хълм на Варало: Параклис XXXIII с Ето Човека на Джовани д'Енрико, 1608 – 09 г.
• 
  Свети хълм на Гифа
• 
  Замък на Принцовете на Ахая, Фосано
• 
  Базилика „Сант Андреа“ във Верчели
• 
  Абатство „Сан Джусто“ в Суза

Спорт

Лого на ФК Ювентус

Спортът в Пиемонт, с изключение на футбола, започва да се развива по‑активно едва след Втората световна война. На спортно равнище клубовете и асоциациите в региона се отличават в редица дисциплини.

• Футбол: ФК „Ювентус“ (основан 1897 г.) и ФК „Торино“ (основан 1906 г. и преоснован 2005 г.), както и други по-малки отбори като Новара Калчо (основан 1908 г.), Спортен съюз „Алесандрия Калчо 1912“ (1912 и повторно основан 2003 г.), аматьорският ФК „Казале“ (основан 1990 г.), ФК „Про Верчели 1892“ (основан 1903 г.) и Асоциация „Калчо Кунео 1905“ (основан 1905 г., повторно основан 1930 и 1972 г., и разпуснат 2019 г.);
• Волейбол: мъжки отбор на Кунео „Пиемонте Волей“ (основан 1958 г. и разпуснат 2014 г.) и женски отбор на Новара AGIL Volley (основан 1984 г.);
• Баскетбол: мъжки отбор на Торино „Ауксилиум Палаканестро Торино“ (основан 1974 г. и разпуснат 2008 г., повторно основан 2015 г. и разпуснат 2019 г.), мъжки отбор на Биела Pallacanestro Biella SSDARL (основан 1994 г.) и мъжки отбор на Казале Монферато Junior Libertas Pallacanestro (основан 1956 г.);
• Хокей на лед: хокеен клуб Torino Bulls 2011 (основан 1949 г. и разпуснат 2006 г., преоснован 2011 г.) и Хокеен клуб Валпеличе (основан 1934 г. и разпуснат 1957 г., преоснован 1962 г. и разпуснат 1992 г., преоснован 1996 г. и разпуснат 2000 г., преоснован 2003 г.);
• Ръгби: мъжки ръгби клуб от Алесандрия Alessandria Rugby (основан 1946 г.).

През 2003 г. футболната селекция на Пиемонт печели Купата на регионите на УЕФА.

Ски алпийските дисциплини са широко разпространени в Пиемонтските Алпи – Приморските Алпи, Котските Алпи, Пенинските Алпи с техните важни ски курорти Лимоне Пиемонте, Прато Невозо, Арджентера, Крисоло, Сестриере, Бардонекия, Аланя Валсезия, Макуняга, Алпе Деверо, Вал Формаца. През 2006 г. в Бардонекия, Сестриере и Торино се провеждат XX Зимни олимпийски игри.

В град Ивреа е изграден модерен канал за кану и каяк, където се провеждат етапи на редица италиански и международни шампионати.

Пиемонт е родина или дом на редица изявени атлети, сред които колоездачите Фаусто Копи и Костанте Джирарденго, ски бегачката Стефания Белмондо, скиорът Пиеро Грос, футболистите Джани Ривера и Сандро Мацола, кануистът Джовани де Дженаро и много други.

Празник на Пиемонт

Паметник на върха на хълма Асиета

Празникът на Пиемонт се провежда всяка трета неделя на юли от 1967 г. насам. Той съвпада с възпоменанието на битката при Асиета (Котските Алпи) от 19 юли 1747 г., част от Войната за австрийското наследство. В сражението, разиграло се на около 400 m под върха, загиват близо 5000 френски войници и около 200 австро‑пиемонтци.

В този ден хиляди участници, сред които и кметовете на общините във Вал ди Суза и Вал Кизоне, се изкачват на 2566 m на хълма Асиета, където отбелязват празника.Обикновено честването продължава два дни и включва историческа възстановка, в която важна роля има историческата група „Пиетро Мика“ от Торино, облечена в униформи на савойски войници от XVIII век. Участниците, облечени във френски и пиемонтски военни униформи, напредват в две срещуположни редици, припомняйки момента, когато в 10 часа на 19 юли 1747 г. французите започват настъплението.

Вижте също

• Торино
• Музеи на Торино
• История на Торино
• История на Пиемонт
• Савойска династия
• Савойско графство
• Савойско херцогство
• Сардинско кралство
• Метрополен град Торино
• Лозарски пейзаж на Пиемонт: Ланге-Роеро и Монферат

Източници

• ((it)) Обща информация за региона на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Обща информация за региона на уеб страница Globalgeografia.com
• ((it)) Информация Архив на оригинала от 2021-01-22 в Wayback Machine. на уеб страница Lebellezzeditalia.it
• ((it)) Информация на уеб страница Italiapedia.it

Външни препратки

• ((it)) Официална страница на регион Пиемонт
• ((en)) Уеб страница Piemonte Italia
• ((it)) Статистически данни за Пиемонт Архив на оригинала от 2020-02-17 в Wayback Machine. на ISTAT
• ((it)) Списък с известни личности от Пиемонт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piemonte и страницата Geografia del Piemonte в Уикипедия на италиански и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simboli del Piemonte в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​