Пиемонт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пиемонт
Piemonte
регион в Италия
Знаме
    
Герб
Местоположение на Пиемонт в ИталияМестоположение на Пиемонт в Италия
Страна Флаг на Италия Италия
Зона Северозападна Италия
Главен град Торино
Площ 25 399 km²
Население (2009) 4 441 946 души
175 души/km²
Провинции Алесандрия
Асти
Биела
Вербано-Кузио-Осола
Верчели
Кунео
Новара
Торино
Президент Серджо Киампарино (ДП)
Официален сайт regione.piemonte.it
Пиемонт в Общомедия

Пиемонт (на италиански: Piemonte, на френски: Piémont) е един от 20-те региона в Италия. Покрива площ от 25,399 km² и има население от 4 401 266 души. Столицата е Торино. Името Пиемонт идва от италиански „Аі piedi del monte“, което означава „В подножието на планината“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт е ограден от трите страни с Алпите, включително Monviso (Mont Vis). Граничи с Франция, Швейцария и италианските региони Ломбардия, Лигурия, Вале д'Аоста и малка част от Емилия-Романя. Географията на Пиемонт е 43.3% планини, големи хълмове (30.3%) и равнини (23.6%). Пиемонт е вторият най-голям административен регион на Италия, след Сицилия. През Пиемонт минава река По, която извира от Монвисо на запад и е най-дългата река на Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонт е населен още от времето на келтско-лигурските народи, от племената таурини и саласи. По-късно бил под властта на римляните, които основали няколко колонии, включващи Augusta Taurinorum (Торино) и Eporedia. След падането на Западната Римска империя, регионът бил неведнъж превземан от бургундите и готите (5 век), византийците, ломбардите (6 век), франките (773). Между 9 и 10 век идват маджарите и сарацините. По онова време Пиемонт, като част от средновековно кралство Италия в рамките на Свещената Римска империя е разделено на няколко малки графства.

През 1046 г. Оддо Савойски добавя Пиемонт към основната територия на Савоя, със столица Шамбери (Chambéry, днес Франция). Други части останали независими, като комуните Асти и Алесандрия. Графство Савоя става херцогство и през 1720 г херцогът на Савоя става крал на Сардинското кралство и ролята на Торино като европейска столица нараства.

През 1796 е създадена република Алба като „клиент“ на Френската република в Пиемонт, преди територията да се присъедини към Франция през 1801. През юни 1802 в Пиемонт е установена нова клиентска република – Субалпийската република, и през септември също е присъединена. След Виенския конгрес Сардинското кралство е възстановено и освен това получава контрола над Генуа (слагайки край на републиката), като бариера срещу Франция.

Пиемонт става първоначален трамплин за обединението на Италия през 1859-1861, след по-раншните неуспешни войни срещу Австрийската империя през 1820-1821 и 1848-1849. Този процес понякога се нарича „пиемонтизация“. Тези усилия за обединение обаче по-късно влизат в противоречие с усилията на селските фермери. Савойската династия става кралска и Торино се превръща в столица на Италия. Парадоксално, но добавянето на територия намалява значението на Пиемонт в кралството и столицата е преместена отначало във Флоренция, а след това – в Рим. Едно признание за историческата роля на Пиемонт е титлата Принц на Пиемонт за престолонаследника, която грубо съответства на Принц на Уелс.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]