Палацо Мадама и Крепост на Ахая

Савойски кралски резиденции
	Савойски кралски резиденции
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	Местоположение в Торино
В регистъра	Residences of the Royal House of Savoy
Регион	Европа и Северна Америка
Място	Италия
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iv, v
Вписване	1997 (21-ва сесия)
Координати	45°04′15″ с. ш. 7°41′09″ и. д. / 45.070833° с. ш. 7.685833° и. д.
	Савойски кралски резиденции в Общомедия

Палацо Мадама и Крепост на Ахая
Palazzo Madama e Casaforte degli Acaia
	Палацо Мадама и Крепост на Ахая Palazzo Madama e Casaforte degli Acaia
	Бароковата фасада на Палацо Мадама
	Местоположение в Торино
Информация
Страна	Италия
Терит. единица	дворец, музей
Местоположение	Пиаца Кастело, Торино
Архитект	Асканио Витоци; Карло ди Кастеламонте; Амедео ди Кастеламонте; Филипо Ювара
Строителство	XIV – XVIII век върху предходни сгради
Известни обитатели	Шарл VIII; Мария Кристина Бурбон-Френска; Мария Жана Батиста Савойска-Немур
Статут	държавен музей
Собственик	Град Торино
Сайт	Официална уеб страница
Обект на ЮНЕСКО
Регион	Пиемонт
	Палацо Мадама и Крепост на Ахая в Общомедия

Палацо Мадама и Крепост на Ахая (на италиански: Palazzo Madama e Casaforte degli Acaja) е архитектурно-исторически комплекс, разположен на централния площад „Кастело“ в Торино, Пиемонт, Северна Италия. Той е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като елемент от Савойските кралски резиденции в Пиемонт. Днес сградата е седалище на Градския музей на древното изкуство (Museo Civico d’Arte Antica), който притежава значителна колекция от скулптури, произведения на изкуството от различни епохи и една от най-важните порцеланови колекции в света.

Комплексът обединява близо 2000 години история: започва като източна порта на римската колония Юлия Августа Тавринорум, по-късно функционира като отбранителна крепост и впоследствие като замък – символ на Савойската династия до XVI век, когато резиденцията се премества в Кралския дворец в Торино.

Името „Палацо Мадама“ се свързва с периода 1620–1663 г., когато тук живее Мария Кристина Бурбон-Френска („Първата кралска мадам“). Между 1666 и 1724 г. резиденцията е обитавана от Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур („Втората кралска мадам“). За нея придворният архитект Филипо Ювара проектира настоящата фасада (1716–1718), а фасадата и монументалното стълбище се считат за едни от най-значимите постижения на европейския барок.

История

I – XI век

Комплексът се намира в сърцето на Торино, в древния каструм Римски четириъгълник (Quadrilaterato Romano). В периода на римската колония Юлия Августа Тавринорум тук се е издигала Порта Претория (според други източници – Порта Декумана), откъдето се е достигало до Decumanus Maximus – днешната улица „Гарибалди“. Това е бил източният вход към града откъм река По, стратегически укрепен още през I век.

За портата липсват сведения между V и X век, а археологическите разкопки потвърждават упадъка на конструкциите и караулните постройки.

В края на XI век контролът и фискалните функции на портата са възстановени и извън стените са изградени казарми.

XIII век

Между 1225 и 1260 г. римската порта претърпява първата си значителна трансформация: арките са зазидани, а до кулите е изградено укрепление, превръщащо входа в отбранителен пункт. Новият път към провинцията, отворен в стените до южната кула, получава името Порта Фибелона – единствената средновековна порта в Торино, оцеляла след разширяването на града; нейната кръгла арка възпроизвежда римския модел.

Съществуват свидетелства за отбранителна структура – каструм, вграден в римската порта през 1290–1299 г. Най-ранните документи за тази структура са от 1280 г., когато тук е подписан договорът между маркграфа на Монферат Вилхелм VII и господаря на Пиемонт Томас III Савойски, предвиждащ преминаването на Торино от Алерамичите към Савойската династия.

XIV век

Укреплението преминава под властта на Савоя-Ахая – кадетския клон на Савойската династия, чиито представители през първата половина на XIV век го разширяват до замък. Това става по наследствен път от Томас III Савойски, господар на Пиемонт, към Филип I Савойски-Ахая, който оттогава упражнява ефективна власт над Торино и превръща укреплението в свой военен и дипломатически център.

В документи от края на XIII век, в които се споменава castrum porta Fibellone, властта на сеньора се отъждествява с каструма, въпреки че той се намира в края на града към улица „По“.

Преминаването на короновани особи през Торино е свързано с поклонническия път Вия Франчиджена, предпочитан от пътуващите от Югоизточна Франция към Италия. На 11 юли 1301 г. тук отсяда френският крал Шарл IV, а през 1333 г. – Ян Люксембургски. Обикновено само кралят пребивава в замъка, докато придружаващите го благородници се настаняват в Епископския дворец (днес Кралски дворец).

Между 1338 и 1348 г. Лудвиг Савойски-Ахая започва мащабна реконструкция на замъка. Той придобива квадратна форма с вътрешен двор и портик, с четири цилиндрични ъглови кули, частично разпознаваеми и днес. Преустройват се таваните на княжеската и голямата зала, облицоват се повторно двете римски кули, отварят се нови прозорци и врати в покоите на братята и дъщеря му. През 1346 г. е изградена стая над кухнята от южната страна, използвана като резиденция на викария и оборудвана с печка.

Най-значимите възстановителни дейности са извършени през 1348 г. по повод сватбата на Галеацо II Висконти и Бианка Савойска. Между 1350 и 1367 г. е реконструиран таванът на лоджията пред княжеската стая, изградена е нова стая над кухнята за викария, а дворът е павиран с камък вместо с теракота.

През 1378–1383 г., при управлението на Амадей Савойски-Ахая, продължават промени в разпределението на помещенията. През 1384 г. замъкът е обновен за големия турнир на 1 май, на който Ахейските князе потвърждават лоялността си към новия савойски граф Амадей VII – почетен гост на събитието.

В края на XIV век сградата разполага с две порти – Порта Фибелона и Порта дела Пустерла (на север, към Епископския дворец). Кулите служат като затвори, а на приземния етаж около двора с портик се намират кухнята, банкетната зала и долната зала. Има две мелници и голяма зеленчукова градина. На горния етаж са разположени спалните и Залата „de Bon Droyt“. В този период тук работят архитекти и художници като Яков от Берн, Хугонет де Алтесано, Андреа де Таурино и Одонино Мелиадо.

XV век

Ахейските князе се стремят да превърнат замъка в модерна резиденция по модела на северноиталианските благороднически домове. Новите изисквания налагат преустройства и създаване на допълнителни жилищни помещения. Първият етап на работите (1402–1415) включва изграждане на нови стопански пристройки, подвижен мост, ложа и параклис, удължаване на стените и боядисване на приземните помещения. През 1405 г. в градината се извършват значителни дейности: изграждат се напоителен акведукт и отводнителен канал, засаждат се лозя и други култури. Присъствието на соколар, часовникар, училищни чинове и клетка за папагали свидетелства за доближаването до модела на северноиталианските резиденции.

През 1415 г. са построени две нови кули – югоизточна и североизточна, както и витата стълба на Джакобино от Сантия. През септември 1418 г. папа Мартин V посещава замъка, което налага нови ремонтни дейности.

След смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая (1418) клонът Савоя-Ахая се прекъсва и замъкът става резиденция за гости на Савойската династия. През 1419 г. той достига максималното си развитие: над 10 помещения са сервизни (кухня, изба, винарска изба, фурна, портиерна, гардеробни), 4 служат за резиденция и офиси на ковчежника, майордома и секретарите; 4 са големи приемни или общи зали; около 10 са спалните, включително зимната спалня на синьора („Стаята с кожата“). Има още две ложи, параклис, стая на аптекаря и различни складови и обслужващи пространства.

Граф Амадей VIII пребивава в замъка само частично. Между 1427 и 1431 г. са изградени нови седалки за ложата, ремонтирани са таваните на Зала „de Bon Droyt“ и на витата стълба, изграден е шкаф за сирена, а площадът е ограден, за да се предотврати достъпът на животни. През 1431 г. Лудвиг I Савойски-Ракониджи постановява Предпланинският съвет да има постоянно седалище в замъка. До 1439 г. са ремонтирани мостът, прозорците и няколко етажа, поставени са нови прозорци в стаята на принцесата и в днешната Ахейска зала. През 1449 г. замъкът е посетен от бъдещия херцог Амадей IX.

В периода 1466–1478 г., по време на регентството на Йоланда Френска, в замъка се провеждат значими тържества: маскенбал през август 1474 г. по повод избора на нов ректор; банкет през септември в чест на Бернарда дьо Брос с изложба на сребърна посуда и театрални интермедии; през 1475 г. – сватбата на Анна Савойска и Федерико I Неаполитански, придружен от около 500 души и 372 коня. Декорациите са дело на художници като Никола Робер от Пиемонт.

През 1494 г. Бианка Монфератска, вдовица на херцог Карл I и регентка на сина им, временно се установява в замъка, за да посрещне на 4 септември френския крал Шарл VIII, призован от Лудовико Сфорца във връзка с наследството на Миланското херцогство. Бианка избира замъка за свое постоянно местожителство, но при пристигането на краля му отстъпва апартаментите си и се премества в Епископския дворец. През 1497 г. замъкът е свързан с бъдещия Кралски дворец чрез галерия.

През 1498 г. резиденцията възвръща престижа си благодарение на Йоланда Френска: след период на обедняване инвентарна книга от края на века описва богат „гардероб“ от фини тъкани, стенни покрития и гоблени, вероятно от Турне и Брюксел, днес несъхранени.

XVI век

Между 1530 и 1535 г. са извършени значителни строителни промени: входът е изместен по оста на замъка и двора, дебелите стени на римската порта са прекроени, а нивото на двора е повдигнато с около 80 см. В центъра му е изграден кладенец. През този период витата стълба не се използва.

След установяването на френската власт през 1537 г. замъкът запада за около две десетилетия. Французите демонтират защитната система около него, с изключение на кулите, построени от Лудвиг Савойски-Ахая.

Палацо Мадама е обитаван за кратко от херцог Емануил Филиберт Савойски, който след преместването на столицата от Шамбери в Торино (1563) първоначално възнамерява да го превърне в херцогска резиденция. Впоследствие предпочита бъдещия Кралски дворец и възстановява функцията на Палацо Мадама като сграда за гости. На 9 март 1567 г. салонът е обновен за кръщението на неговия син.

От 1578 г. насетне, по повод важни сватби и тържества, в Палацо Мадама се излага Светата плащаница. Макар все още да има вид на крепост, отбранителната му роля намалява след построяването на Торинската цитадела. Замъкът е интегриран в градската тъкан и служи като постоянно жилище за членове на Савойския дом. Управляващият херцог се премества в новия Херцогски дворец, построен от Емануил Филиберт за него и съпругата му Маргьорит дьо Валоа. Палацо Мадама остава място за представления и тържества, включително сватбата на Карл Емануил I през 1585 г., когато е поставена пасторалната драма Il pastor fido на Джовани Батиста Гуарини.

На 12 май 1587 г. апартаментите са модернизирани за прием на принцове и посланици по повод кръщението на първите две деца на Карл Емануил I – Филип Емануил (2-годишен) и новородения Виктор Амадей. Празненствата се провеждат в голямата зала на крепостта, а на площада се организира рицарски турнир.

XVII век

Между 1605 и 1607 г. художникът Федерико Дзукари от Марке и неговите сътрудници декорират галерията на Карл Емануил I, която свързва замъка с Херцогския дворец.

По повод на сватбите на инфантите Маргарита Савойска с Франческо IV Гонзага и Изабела Савойска с Алфонсо III д’Есте замъкът е реновиран и богато декориран. През 1610 г. са извършени допълнителни ремонти заради престоя на Маргарита и Франческо Гонзага в Торино.

През 1611 г. голямата зала е превърната в сцена за водния спектакъл „Покоряването на остров Кипър“: залата е наводнена чрез сложна система от канали и се използва като сценографска среда за подобни представления.

През 1620 г., по повод сватбата на Мария Кристина Бурбон-Френска с Виктор Амадей I Савойски, пред замъка е организиран рицарски турнир. На 10 февруари 1628 г., за рождения ден на херцогинята, в Залата на замъка е поставена живописна машина: на фона са изобразени седем провинции, а Кралската мадам е представена как, водена от Щастието, се качва на лодка, символизираща благоденствието.

След смъртта на съпруга си през 1638 г. Мария Кристина, като регентка, избира замъка за своя постоянна представителна резиденция. По нейна инициатива арх. Карло ди Кастеламонте покрива стария открит средновековен двор (1638–1640), превръщайки го в Залата на сводовете, а вътрешните апартаменти са модернизирани. Регентката планира и ново оформление на стаите с изглед към Пиаца Кастело, като големият балкон на фасадата се превръща в място за празненства и публични церемонии. В средата на века в нейния апартамент се оформя и ценният Овален кабинет, разположен във вътрешността на римската северозападна кула.

През XVII век площадът пред замъка е център на политическата власт и сцена на пищни церемонии: сватбите на Хенриета Аделхайд Савойска с Фердинанд Мария Баварски през 1650 г., на Маргарета Виоланта Савойска с херцога на Парма и Пиаченца Ранучо II Фарнезе през 1660 г., както и излагането на Торинската плащаница през 1684 г. по повод сватбата на Виктор Амадей II Савойски с Анна-Мария Орлеанска.

През 1668 г. дворецът става резиденция на Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур, регентка на Виктор Амадей II, която определя сегашния му облик и допринася за името му. Тя започва мащабна модернизация, за да засили представителните функции на сградата в съревнование с преустройството на Херцогския дворец. Следите от средновековния замък са заличени или прикрити, включително премахването на древния подвижен мост през 1686 г. За реконструкцията са привлечени архитектите Карло и Амедео ди Кастеламонте и художникът Гулиелмо Кача.

Архитект Филипо Ювара проектира грандиозен бароков дворец от бял камък. Макар проектът да остава незавършен, след изграждането на ризалита през 1721 г. фасадата дава ясна представа за замисъла: над облицования етаж се издига висок корпус с големи прозорци, подчертани от колони и композитни пиластри, поддържащи изваян антаблеман с балюстрада, украсена с вази и мраморни статуи. Интериорът контрастира с лекотата си, постигната чрез светлината от трите реда прозорци. Четири централни колони поддържат свода на монументалното стълбище, водещо към горния етаж, а големите прозорци позволяват на зрителите отвън да участват визуално в бароковите празненства.

През 1688–1689 г. Бартоломео Гуидобоно и други художници работят по първоначалната украса на апартамента на херцогинята.

XVIII век

През 1708 г. апартаментът на Мария Йоанна Батиста е обновен с нова украса, изпълнена от Доменико Гуидобоно. Той създава изящните орнаменти, които и днес украсяват сводовете на резиденцията, започвайки със Стаята на херцогинята. През 1714 г. Гуидобоно работи по Залата на пажовете пехотинци (днешна Зала ;Гуидобоно:). В декорациите на Кабинета към Новото стълбище (днешен Китайски кабинет) и на Огледалната стая към площад„ Кастело“ (днешна Южна веранда) художникът се адаптира към новия художествен вкус, въведен в Торино от първия придворен архитект Филипо Ювара.

Между 1713 и 1714 г., преди изграждането на фасадата и стълбището на Ювара, салонът на двореца, оформен през 40-те години на XVII век от вътрешния двор на замъка, е разширен в голямо правоъгълно пространство с директен излаз към площада. Първият регистър е организиран от двойки канелирани дорийски пиластри с монументални пропорции, изискана академична интерпретация на ордера, които поддържат антаблемана. Той е украсен с метопи със щитове, трофеи и плочи, увенчани със Савойския кръст.

Над корниза на таванския етаж са разположени 12 двойки статуи, олицетворяващи провинциите на Савойската държава, дело на скулпторите Карло Тантартини и Джовани Барата. Осемте врати, които свързват залата с останалите помещения, са украсени с гипсови медальони с херувими в алегорични образи, представящи качествата на суверенното управление – също работа на Барата.

Въпреки че залата е централният елемент на новия апартамент на Мария Йоанна Батиста, в нея отсъстват препратки към личността ѝ. Вместо това декорацията възхвалява алегорията на суверенната власт – ключова за Договора от Утрехт (1713), който предоставя на Савойския херцог титлата „крал на Сицилия“. Така залата символично отбелязва придобитото кралско достойнство на Виктор Амадей II.

Бароковата „маска“ не заличава древния средновековен замък, но му придава нова представителност и официалност като символ на властта. След смъртта на последната Кралска мадам, която е силно привързана към сградата, Палацо Мадама претърпява значителни промени в резултат на разнообразните функции, които изпълнява през следващите десетилетия – от полицейски участък до седалище на временното френско правителство по време на Наполеоновите кампании.

XIX век

След завръщането на Савойската династия в Торино и Пиемонт дворецът получава нов живот. Той става седалище на Военното командване и от 1822 г. се използва като астрономическа обсерватория. През голяма част от XIX век върху сградата е разположен малък купол за научни наблюдения, по-късно преместен в хълмовете. Обсерваторията върху двете римски кули остава в употреба до разрушаването на купола през 1920 г.

През 1832 г. Карл Алберт превръща първия етаж в седалище на Кралската галерия (днес Градски музей на древното изкуство), която остава там до 1865 г.

През 1848 г. големият салон на първия етаж е преустроен от арх. Ернесто Мелано в аула на Субалпийския сенат. Пространството е оформено с трибуни и седалки като временна подредба, която не нарушава оригиналната декорация. Над монументалния ордер са изрисувани сцени, представящи подвизите на Савойската династия. Сенатът е открит на 8 май, докато кралят води война срещу Австрия; последната му сесия се провежда на 9 декември 1864 г. Залата, запазена до 1927 г., е разрушена при вътрешни преустройства.

През 1863 г. в сградата е основан Градският музей на Торино.

Между 1883 и 1885 г. започват археологическите проучвания на Алфредо д’Андраде – португалски архитект и учен, който година по-рано е започнал работа по проекта за изграждане на средновековно селище и крепост в парка Валентино.

XX век

През 1928 г., със съдействието на Торинския Ротари клуб, започва художественото възстановяване на трите средновековни челни фасади. Премахнати са по-късните надстройки, превърнали се в последен етаж над нивото на бойниците.

През 1934 г. в Палацо Мадама е преместен Градският музей на древното изкуство.

На 13 август 1943 г. дворецът е бомбардиран от Британските военновъздушни сили; фасадата и покривът са леко повредени. Между 1945 и 1947 г. спасените музейни колекции са пренаредени, а сградата е възстановена, включително мазилката на стълбището на Филипо Ювара.

На 6 май 1949 г. в двореца са изложени телата на загиналите футболисти от „Великия Торино“, след което са изнесени в шествие пред около 500 000 души.

През 1961 г., по повод Стогодишнината от обединението на Италия, кралица Елизабет II и принц Филип поздравяват торинците от централния балкон на Палацо Мадама, а Едуард Кенеди е почетен гост на официалния прием в сградата.

През 1965 г. президентът на Италия Джузепе Сарагат открива Автомобилния салон в Торино и използва двореца, за да отправи приветствие към жителите на града.

През 1988 г. започва дълъг период на реставрация, насочен към функционалното възстановяване на двореца и обновяването на западналия музей.

През 1997–1998 г. е реставрирана фасадата на Ювара – големите остъклени прозорци и каменните елементи, както и вътрешните декоративни части на атриума и стълбището. Работата е подновена през 2000–2001 г.

XXI век

Към края на XX век интересът към историята на двореца нараства. Провеждат се археологически проучвания, които разкриват основите и следи от по-ранните архитектурни фази на сградата. След превръщането му в седалище на Градския музей на древното изкуство през 1934 г. започват множество реставрационни дейности, завършени в края на 2006 г., които възстановяват важен „документ“ от древната история на Торино.

От 2007 г. музеят съхранява значими произведения на изкуството: древни скулптури, художествена галерия и голяма колекция от порцелан.

През 2010 г. фасадата на Ювара е подложена на внимателна реставрация, а градините около крепостта са реорганизирани, за да приютят ботанически видове, характерни за Средновековието. Благодарение на заем от Фондация CRT е възстановена и Субалпийската зала на сената. Тя е открита на 18 март 2011 г. в присъствието на президента на Италианската република Джорджо Наполитано в рамките на честванията на 150-годишнината от Обединението на Италия.

През 2014 г. е одобрено прехвърлянето на собствеността върху Палацо Мадама от Италианската държава към Торино.^[1] Процесът е завършен през 2016 г.

Галерия

Задната част на сградата с Крепостта на Ахая
Останките от римската порта, на която се намира дворецът
Внушителното стълбище, проектирано от Филипо Ювара
Зала в Палацо Мадама
Таван на Залата на 4-те сезона
Още една украсена стая в двореца
Таван на Сенаторската зала

Вижте също

Източници

Il Palazzo Madama di Torino tra storia d’Italia ed arte antica, на уебсайт Guidatorino.it; посетено на 26 март 2026 г.
Palazzo Madama, на официалния уебсайт на Община Торино, посетено на 26 март 2026 г.
Palazzo Madama, на уебсайта Museotorino.it, посетено на 26 март 2026 г.
История на Палацо Мадама, на официалния уебсайт, посетено на 26 март 2026 г.

Библиография на италиански език

Merlini, Carlo, Palazzi e Curiosità Storiche Torinesi, Torino, Stamperia editoriale Rattero
Mallè, Luigi, Palazzo Madama, storia bimillenaria di un edificio, Torino, 1970
Romano, Giovanni, Palazzo Madama a Torino. Da castello medioevale a museo della città, Torino, 2006
Telluccini, Augusto, Il Palazzo Madama di Torino, Torino, 1928
Giuseppe Dardanello, Stuccatori luganesi a Torino. Disegno e pratiche di bottega, gusto e carriere, in Ricerche di Storia dell'arte, 55, 1995, 53 – 76; Idem (a cura di), Sculture nel Piemonte del Settecento „Di differente e ben intesa bizzarria“, Torino 2005, 29 – 30.
Paola Manchinu, Sculture e decorazioni tra passato e presente, in Costanza Roggero, Alberto Vanelli (a cura di), Le residenze sabaude, Torino 2009
Beatrice Bolandrini, I Somasso e i Papa. Due dinastie di stuccatori a Torino nel Sei e nel Settecento, in Giorgio Mollisi (a cura di), Svizzeri a Torino nella storia, nell'arte, nella cultura, nell'economia dal Cinquecento ad oggi, „Arte&Storia“, anno 11, numero 52, ottobre 2011, Edizioni Ticino Management, Lugano 2011

Бележки

↑ Proprietà Palazzo Madama passa a Torino // Посетен на 10 май 2021.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palazzo Madama e Casaforte degli Acaja в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Proprietà Palazzo Madama passa a Torino // Посетен на 10 май 2021.

[1]