Вилхелм VII (Монферат)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Вилхелм.
| Вилхелм VII | |
| маркграф на Монферат | |
 | |
| Управление | 1253 - 1292 |
|---|---|
| Наследил | Бонифаций II Монфератски |
| Наследник | Джовани I |
| Лични данни | |
| Роден | около 1240 г.
|
| Починал | 6 февруари 1292 г.
|
| Погребан в | абатство Санта-Мария-ди Лучедио |
| Други титли | титуляр-крал на Солунското кралство |
| Семейство | |
| Династия | Алерамичи |
| Баща | Бонифаций II |
| Майка | Маргарета от Савоя |
| Бракове | Елена дьо Боско Изабел де Клар Беатрис Кастилска |
| Потомци | Маргарета, Йоланда (Ирина), Джовани I, Алесина |
| Герб |  |
| Вилхелм VII в Общомедия | |
Вилхелм VII Велики (на италиански: Guglielmo VII del Monferrato, Gran Marchese, * ок. 1240 в Торино, † 6 февруари 1292 в Алесандрия) от род Алерамичи е маркграф на Монферат от 1253 до 1292 г. Той е също титуляр-крал на Солунското кралство.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на маркграф Бонифаций II († 1253) и на Маргарета от Савоя († 1254), дъщеря на граф Амадей IV от Савоя († 1253) и Анне от Бургундия († 1242), дъщеря на херцог Хуго III от Бургундия.
Вилхелм VII наследява баща си като маркграф на Монферат.
Бракове
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: с благородничката Елена дьо Боско, с която няма деца.
Втори брак: За втори път той се жени през 1258 г. за английската благородничка Изабел де Клар (* 1240, † ок. 1270), дъщеря на Ричард де Кларе, 5 арл на Хертфорд († 1262).
- Маргарета († 1286), която през 1281 г. е омъжена за кастилийския принц Джовани († 1319).
Трети брак:от 1271 г. за принцеса Беатрис Кастилска († 1280), дъщеря на краля на Кастилия Алфонсо X Мъдри. Техните деца са:
- Йоланда (Ирина) († 1317), ∞ 1284 с византийския император Андроник II Палеолог
- Джовани I († 1305), маркграф на Монферат
- Алесина († ок. 1305), ∞ за Бертолдо Пончело Орсини
Както неговите предшественици Вилхелм е също привърженик на императорските (Гибелини) привърженици в Италия против тези на папата (Гвелфите). От тъста му Алфонсо от Кастилия, който от 1257 г. също е римско-немски крал, той получава викариата в Италия и става заместник на краля. Той привлича на своя страна много градове като Павия, Верчели, Алесандрия и Торино. Затова получава конфликти с графа на Савоя. През 1278 г. Вилхелм, наричан също „Capitano di guerra“, превзема годсподството на Милано. През 1290 г. той е пленен и затворен в Алесандрия, където умира през 1292 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Aldo Angelo Settia, Guglielmo VII, marchese di Monferrato, Dizionario-Biografico, vol. 60, p. 764–769.
- Leopoldo Usseglio, I Marchesi di Monferrato in Italia ed in Oriente durante i secoli XII e XIII. Curata da Carlo Patrucco. Miglietta, Casale Monferrato u. a. 1926
