Алфонсо X

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфонсо X
крал на Кастилия, Леон и Галисия
TumboAKing.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Фернандо III
Наследник Санчо IV (Кастилия)
Семейство
Баща Фернандо III
Майка Беатрис Швабска
Потомци Санчо IV (Кастилия)
Герб Royal Coat of Arms of the Crown of Castile (1230-1284).svg
Алфонсо X в Общомедия

Алфонсо X Мъдри (на испански: Alfonso X el Sabio) е крал на Кастилия, Леон и Галисия от 1252 до 1284 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 23 ноември 1221 година в Толедо. Син на краля на Кастилия - Фернандо III и дъщерята на немски -римския крал Филип Швабски, Беатрис Швабска. Наследява баща си като крал на Кастилия, Леон и Галисия на 30 май 1252 година.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1254 година жени дъщеря си за английския престолонаследник Едуард, като се отказва от претенциите за трона на Аквитания. През 1257 година е избран от една от съперничещите си фракции за крал на римляните, но не изпълнява тези функции, макар че до 1275 година формално поддържа претенциите си за поста.

Алфонсо Х Мъдри и неговият двор.

Алфонсо X е известен със своята образованост и подкрепата, която оказва на различни учени, например при съставянето на астрономическите Алфонсови таблици. Самият крал пише стихове на галисийски, като приписвания му сборник „Химни на Дева Мария“, и изиграва важна роля за превръщането на кастилския в книжовен език. Той съставя и първия испански правен кодекс „Сиете Партидас“, оказал силно влияние върху правната традиция в целия испаноезичен свят.

Алфонсо загубва почти 20 години в опита си да стане император на Свещенната Римска империя, противодействайки на английския претендент — Ричард, граф Корнуолски; докато последният не умрял през 1272 година и Папа Григорий X не убеждава Алфонсо да се откаже от тези претенции.

На Алфонсо не удава да завърши кръстоностия поход, започнат от неговия баща Фернандо III против маврите в Южна Испания.

Опитите да установи правово еднообразие и да увеличи налозите наред с конфликтите по повод престоло- наследието подбуждат сина на Алфонсо, Санчо IV да вдигне въстание през 1282 година и да  изолира Алфонсо в Севиля.

Алфонсо X умира на 4 април 1284 година в Севиля. Наследява го неговият втори син Санчо IV (Кастилия).

Статуя на Алфонсо X в Мадрид (1892)

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жена: с 19 януари 1249 година Виоланта Арагонска (ок. 1236—1301), дъщеря на краля на Арагон, Хайме I Завоевател и Йоланда Унгарска. Имат 12 деца.

  • Фернандо (? - ум. млад);
  • Беренгела (10 окт/25 ноември. 1253-1300);
  • Беатрис (5 ноември/6 дек. 1254 - ок. 1286);
  • Фернандо де ла Серда (23 октомври 1255- 25 юли 1275), родоначалник  на дом де ла Серда
  • Санчо IV Смели (12 май 1258 - 25 април 1295), крал на Кастилия и Леон от 1284 г.
  • Констанца (февруари/октомври 1259 - 23 юли 1280), монахиня;
  • Педро (15 май/25 юли 1260 - 20 октомври. 1283), сеньор де Ледесма, Алба де Тормес, Салватиера, Галисто и Миранда;
  • Хуан (15 май/25 юли 1260 - 25 юни 1319), сеньор де Валенсия де Кампос;
  • Исабел (януари 1263/дек. 1264- ум. млад);
  • Виоланта (1265 - 12 март 1287/30 януари 1308);
  • Хайме (ок. 1266 - 9 август 1284), сеньор де лос Камерос

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ballesteros Beretta, Antonio (1984). Alfonso X el Sabio (2ª edición). Barcelona: Ediciones El Albir, S.A. ISBN 978-84-7370-069-6.
  • Coulston Gillispie, Charles (1981). Dictionary of Scientific Biography (en inglés) 9. New York: Charles Scribner's sons. ISBN 9780684151441.
  • Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1922–1928). Revista de achivos, bibliotecas y museos, ed. Historia del reinado de Sancho IV de Castilla. 3 volúmenes (1ª edición). Madrid: Editorial Voluntad. 5332259.
  • Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1967). María de Molina, tres veces reina (1ª edición). Madrid: Espasa Calpe. Colección Austral nº 1411.
  • García de la Fuente, Arturo (1935). Los Castigos e documentos del rey don Sancho IV el Bravo. Estudio preliminar de una edición crítica de esta obra. San Lorenzo del Escorial (Madrid).
  • Gómez Moreno, Manuel (1946). Instituto Diego Velázquez. Consejo Superior de Investigaciones Científicas, ed. El Panteón de las Huelgas Reales de Burgos. Madrid.
  • González, Julio (1986). Reinado y diplomas de Fernando III. III Documentos (1233-1253). Córdoba: Publicaciones del Monte de Piedad y Caja de Ahorros de Córdoba.ISBN 84-7580-260-5.
  • González Jiménez, Manuel (octubre de 2004). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Barcelona: Editorial Ariel S.A. ISBN 84-344-6758-5.
  • Herrero Sanz, María Jesús (2004). Reales Sitios de España. Patrimonio Nacional, ed. Guía Santa María la Real de Huelgas. Burgos. Madrid. ISBN 84-7120-337-5.
  • Ibáñez de Segovia Peralta y Mendoza, Gaspar; Marqués de Mondejar (1777). Joachin Ibarra, ed. Memorias históricas del Rei D. Alonso el Sabio i observaciones a su chronica. Madrid.
  • Loaysa, Jofré de; García Martínez, Antonio (1982). Academia Alfonso X el Sabio, Colección Biblioteca Murciana de bolsillo nº 27, ed. Crónicas de los Reyes de Castilla Fernando III, Alfonso X, Sancho IV y Fernando IV (1248–1305). Latín y castellano (2ª edición). Murcia. ISBN 84-00-05017-7.
  • Martin, Georges; Fernández-Ordóñez, Inés (2000). La historia alfonsí: el modelo y sus destinos (siglos XIII-XV. Madrid: Casa de Velázquez. ISBN 9788495555014.
  • Martínez Díaz, Gonzalo (2000). «La conquista de Andujar: su integración en la Corona de Castilla». Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (Jaén: Instituto de Estudios Giennenses) (176):  pp. 633–634. ISSN 0561-3590.
  • Mariana, Juan de (1855). Imprenta y librería de Gaspar y Roig, editores, ed. Historia General de España (Reedición edición). Madrid.
  • Menéndez Pidal de Navascués, Faustino (1982). Seria: Heráldica medieval española. «La Casa Real de Castilla y León». HidalguíaISBN 8400051505.
  • Menezo Otero, Juan José (2005). Reinos y Jefes de Estado desde el 712 (5ª edición). Madrid: Historia Hispana. ISBN 84-604-9610-4.
  • O'Callaghan, Joseph F. (1983). A history of medieval Spain. Cornell University Press. p. 369. ISBN 9780801492648.
  • O'Callaghan, Joseph F. (1996). El Rey Sabio. Sevilla: Universidad. ISBN 978-84-472-0318-5.
  • Ortiz de Zúñiga, Diego; Antonio María Espinosa y Carzel (1795). Anales Eclesiásticos Y Seculares De La Muy Noble Y Muy Leal Ciudad De Sevilla. Sevilla: Imprenta Real.
  • Pérez Algar, Félix (1997). Alfonso X el Sabio: Biografía. Madrid: Studium Generalis. ISBN 84-605-6339-1.
  • Salvador Martínez, H (2003). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Madrid: Ediciones Polifemo. ISBN 9788486547660.
  • Valdeón Baruque, Julio (2003). Alfonso X: la forja de la España moderna (1ª edición). Ediciones Temas de Hoy, S.A. ISBN 84-8460-277-X.
  • Valle Curieses, Rafael del (2000). María de Molina: el soberano ejercicio de la concordia (1260–1321). Madrid: Alderabán. ISBN 84-95414-03-1.
  • Ybarra y López-Dóriga, Fernando de, Marqués de Arriluce de Ybarra (1997). Real Academia Sevillana de Buenas Letras, ed. Un largo siglo de amores y desamores en el Alcázar de Sevilla (1248-1368) (1ª edición). Sevilla. ISBN 84-8093-016-0.