Алфонсо X

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алфонсо X
крал на Кастилия, Леон и Галисия
TumboAKing.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Фернандо III
Наследник Санчо IV ( Кастилия)
Семейство
Баща Фернандо III
Майка Беатрис Швабска
Потомци Санчо IV ( Кастилия)
Герб Royal Coat of Arms of the Crown of Castile (1230-1284).svg
Алфонсо X в Общомедия

Алфонсо X Мъдри (на испански: Alfonso X el Sabio) е крал на Кастилия, Леон и Галисия от 1252 до 1284 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 23 ноември 1221 година в Толедо. Син на краля на Кастилия - Фернандо III и дъщерята на немски -римския крал Филип Швабски, Беатрис Швабска. Наследява баща си като крал на Кастилия, Леон и Галисия на 30 май 1252 година.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 1254 година жени дъщеря си за английския престолонаследник Едуард, като се отказва от претенциите за трона на Аквитания. През 1257 година е избран от една от съперничещите си фракции за крал на римляните, но не изпълнява тези функции, макар че до 1275 година формално поддържа претенциите си за поста.

Алфонсо Х Мъдри и неговият двор.

Алфонсо X е известен със своята образованост и подкрепата, която оказва на различни учени, например при съставянето на астрономическите Алфонсови таблици. Самият крал пише стихове на галисийски, като приписвания му сборник „Химни на Дева Мария“, и изиграва важна роля за превръщането на кастилския в книжовен език. Той съставя и първия испански правен кодекс „Сиете Партидас“, оказал силно влияние върху правната традиция в целия испаноезичен свят.

Алфонсо загубва почти 20 години в опита си да стане император на Свещенната Римска империя, противодействайки на английския претендент — Ричард, граф Корнуолски; докато последният не умрял през 1272 година и Папа Григорий X не убеждава Алфонсо да се откаже от тези претенции.

На Алфонсо не удава да завърши кръстоностия поход, започнат от неговия баща Фернандо III против маврите в Южна Испания.

Опитите да установи правово еднообразие и да увеличи налозите наред с конфликтите по повод престоло- наследието подбуждат сина на Алфонсо, Санчо IV да вдигне въстание през 1282 година и да  изолира Алфонсо в Севиля.

Алфонсо X умира на 4 април 1284 година в Севиля. Наследява го неговият втори син Санчо IV ( Кастилия).

Статуя на Алфонсо X в Мадрид (1892)

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жена: с 19 януари 1249 година Виоланта Арагонска (ок. 1236—1301), дъщеря на краля на Арагон, Хайме I Завоевател и Йоланда Унгарска. Имат 12 деца.

  • Фернандо (? - ум. млад);
  • Беренгела (10 окт/25 ноември. 1253-1300);
  • Беатрис (5 ноември/6 дек. 1254 - ок. 1286);
  • Фернандо де ла Серда (23 октомври 1255- 25 юли 1275), родоначалник  на дом де ла Серда
  • Санчо IV Смели (12 май 1258 - 25 април 1295), крал на Кастилия и Леон от 1284 г.
  • Констанца (февруари/октомври 1259 - 23 юли 1280), монахиня;
  • Педро (15 май/25 юли 1260 - 20 октомври. 1283), сеньор де Ледесма, Алба де Тормес, Салватиера, Галисто и Миранда;
  • Хуан (15 май/25 юли 1260 - 25 юни 1319), сеньор де Валенсия де Кампос;
  • Исабел (януари 1263/дек. 1264- ум. млад);
  • Виоланта (1265 - 12 март 1287/30 януари 1308);
  • Хайме (ок. 1266 - 9 август 1284), сеньор де лос Камерос

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ballesteros Beretta, Antonio (1984). Alfonso X el Sabio (2ª edición). Barcelona: Ediciones El Albir, S.A. ISBN 978-84-7370-069-6.
  • Coulston Gillispie, Charles (1981). Dictionary of Scientific Biography (en inglés) 9. New York: Charles Scribner's sons. ISBN 9780684151441.
  • Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1922–1928). Revista de achivos, bibliotecas y museos, ed. Historia del reinado de Sancho IV de Castilla. 3 volúmenes (1ª edición). Madrid: Editorial Voluntad. 5332259.
  • Gaibrois Riaño de Ballesteros, Mercedes (1967). María de Molina, tres veces reina (1ª edición). Madrid: Espasa Calpe. Colección Austral nº 1411.
  • García de la Fuente, Arturo (1935). Los Castigos e documentos del rey don Sancho IV el Bravo. Estudio preliminar de una edición crítica de esta obra. San Lorenzo del Escorial (Madrid).
  • Gómez Moreno, Manuel (1946). Instituto Diego Velázquez. Consejo Superior de Investigaciones Científicas, ed. El Panteón de las Huelgas Reales de Burgos. Madrid.
  • González, Julio (1986). Reinado y diplomas de Fernando III. III Documentos (1233-1253). Córdoba: Publicaciones del Monte de Piedad y Caja de Ahorros de Córdoba.ISBN 84-7580-260-5.
  • González Jiménez, Manuel (octubre de 2004). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Barcelona: Editorial Ariel S.A. ISBN 84-344-6758-5.
  • Herrero Sanz, María Jesús (2004). Reales Sitios de España. Patrimonio Nacional, ed. Guía Santa María la Real de Huelgas. Burgos. Madrid. ISBN 84-7120-337-5.
  • Ibáñez de Segovia Peralta y Mendoza, Gaspar; Marqués de Mondejar (1777). Joachin Ibarra, ed. Memorias históricas del Rei D. Alonso el Sabio i observaciones a su chronica. Madrid.
  • Loaysa, Jofré de; García Martínez, Antonio (1982). Academia Alfonso X el Sabio, Colección Biblioteca Murciana de bolsillo nº 27, ed. Crónicas de los Reyes de Castilla Fernando III, Alfonso X, Sancho IV y Fernando IV (1248–1305). Latín y castellano (2ª edición). Murcia. ISBN 84-00-05017-7.
  • Martin, Georges; Fernández-Ordóñez, Inés (2000). La historia alfonsí: el modelo y sus destinos (siglos XIII-XV. Madrid: Casa de Velázquez. ISBN 9788495555014.
  • Martínez Díaz, Gonzalo (2000). «La conquista de Andujar: su integración en la Corona de Castilla». Boletín del Instituto de Estudios Giennenses (Jaén: Instituto de Estudios Giennenses) (176):  pp. 633–634. ISSN 0561-3590.
  • Mariana, Juan de (1855). Imprenta y librería de Gaspar y Roig, editores, ed. Historia General de España (Reedición edición). Madrid.
  • Menéndez Pidal de Navascués, Faustino (1982). Seria: Heráldica medieval española. «La Casa Real de Castilla y León». HidalguíaISBN 8400051505.
  • Menezo Otero, Juan José (2005). Reinos y Jefes de Estado desde el 712 (5ª edición). Madrid: Historia Hispana. ISBN 84-604-9610-4.
  • O'Callaghan, Joseph F. (1983). A history of medieval Spain. Cornell University Press. p. 369. ISBN 9780801492648.
  • O'Callaghan, Joseph F. (1996). El Rey Sabio. Sevilla: Universidad. ISBN 978-84-472-0318-5.
  • Ortiz de Zúñiga, Diego; Antonio María Espinosa y Carzel (1795). Anales Eclesiásticos Y Seculares De La Muy Noble Y Muy Leal Ciudad De Sevilla. Sevilla: Imprenta Real.
  • Pérez Algar, Félix (1997). Alfonso X el Sabio: Biografía. Madrid: Studium Generalis. ISBN 84-605-6339-1.
  • Salvador Martínez, H (2003). Alfonso X el Sabio (1ª edición). Madrid: Ediciones Polifemo. ISBN 9788486547660.
  • Valdeón Baruque, Julio (2003). Alfonso X: la forja de la España moderna (1ª edición). Ediciones Temas de Hoy, S.A. ISBN 84-8460-277-X.
  • Valle Curieses, Rafael del (2000). María de Molina: el soberano ejercicio de la concordia (1260–1321). Madrid: Alderabán. ISBN 84-95414-03-1.
  • Ybarra y López-Dóriga, Fernando de, Marqués de Arriluce de Ybarra (1997). Real Academia Sevillana de Buenas Letras, ed. Un largo siglo de amores y desamores en el Alcázar de Sevilla (1248-1368) (1ª edición). Sevilla. ISBN 84-8093-016-0.