Маври

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мавърски посланик при двора на кралица Елизабет I Английска
реконструкция на облекло на мавърски благородници в немска книга от 1880 г.

Маврите са средновековни мюсюлмански обитатели на западното Средиземноморие и Западна Сахара, а именно:

През средновековието думата „мавър“ е използвана за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за арабин, бербер или североафриканец.

История на маврите[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от древното берберско племе маври и тяхното царство Мавретания, което става римска провинция, след като последният му цар Бокх II го завещава на Октавиан Август през 33 пр.н.е.. Вероятно името идва от старогръцкото 'маврос' – черен. Макар че под „маври“ днес се разбират мюсюлмани, самото име мавър (Moor) предхожда исляма. То е свързано с малкото царство Нумидия от 3 век пр.н.е., заемало днешните Мароко и Централен и Западен Алжир.[1] С името маври римляните наричали всички нероманизирани местни жители на Северна Африка, управлявани от свои собствени водачи до 3 век.

През 711 група маври нападат вестготска християнска Испания. Водени от Тарик ибн-Зияд, за осем години те покоряват почти цяла Испания. Те се опитват да се придвижат на североизток и отвъд Пиренеите, но са победени от франките на Карл Мартел в битката при Поатие през 732 г. Няколко десетилетия маврите управляват Северна Африка и Пиренейския полуостров с изключение на малки области на северозапад и предимно баските райони в Пиренеите. Държавата им, известна като Ал Андалус, е обхваната от вътрешни конфликти през 750-те. Страната се разпада на множество феодални владения, предимно мюсюлмански, които са консолидирани от Кордовския халифат на Омаядите. Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си в Испания – процес, известен като Реконкиста. През следващите няколко века Галисия, Леон, Навара, Арагон, Каталония (или Испанска марка, Marca Hispanica), както и Кастилия стават християнски. Този период е известен с толерантното отношение към християни, мюсюлмани и евреи, обитаващи едни и същи територии. Кордовският халифат се разпада през 1031 и мюсюлманската територия на Испаниясе управлява от северноафрикански маври.

През 1212 г. коалиция от християнски крале, начело с Алфонсо VIII Кастилски, изтласква мюсюлманите от Централна Испания. Въпреки това мавърското емирство Гранада процъфтява още три века. В наши дни са запазени архитектурни шедьоври от периода като Алхамбра. На 2 януари 1492 г. последният емир на Гранада Мухамад XII се предава при обсадата на армията на наскоро обединената християнска Испания. Оцелелите маври са принудени да напуснат страната или са насилствено християнизирани. Тези потомци на мюсюлмани са наричани мориски. Те остават значителна част от селяните в някои райони като Арагон, Валенсия или Андалусия, до систематичното им прогонване между 1609 и 1614 г. Тези мерки засягат около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените маври заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие. Въпреки това следите на маврите в Испания и в испанския език са видими и до днес.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michael Brett and Elizabeth Fentress, The Berbers at 25 & 77; Gabriel Camps, Les Berbères (Edisud 1996) at 20 – 21, 25

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.