Хайме I Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайме I Арагонски
Chaime I lo Conqueridor
9-и крал на Арагон
Jaume I Palma.jpg
Роден
Починал
Погребан Испания

Религия християнство
Управление
Период 1213 – 1276
Предшественик Red crown.png Педро II Арагонски
Наследник Red crown.png Педро III Арагонски
Други титли граф на Барселона;
крал на Майорка и Валенсия
Семейство
Род Дом Барселона
Баща Педро II Арагонски
Майка Мария дьо Монпелие
Съпруга Леонор Кастилска (6 февруари 1221 – 1229)
Йоланда Унгарска (8 септември 1235 – 12 октомври 1251)
Деца Виоланта Арагонска
Педро III Арагонски
Исабела Арагонска
Хайме I Арагонски в Общомедия

Хайме I Арагонски (на испански: Jaime I el Conquistador; на арагонски: Chaime I lo Conqueridor; на каталонски: Jaume el Conqueridor; на окситански: Jacme lo Conquerent) е 9-и крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия и граф на Барселона между 1213 и 1276. Остава известен като Хайме Завоевателя (на испански: Jaime el Conquistador) защото завладява Балеарските острови и Кралство Валенсия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1208 година в Монпелие, Франция. Син е на Педро II Арагонски, 8-и крал на Арагон, и Мария дьо Монпелие.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Хайме I Завоевател от 1427

Хайме идва на власт след смъртта на баща си Педро II Арагонски в битката при Мюре през 1213 срещу кръстоносците от албигойския кръстоносен поход. По това време невръстния Хайме е заложник на водача на кръстоносците Симон де Монфор, изпратен там от баща си като залог за бъдеща сватба с дъщерята на Монфор. След смъртта на баща му, Монфор в продължение на година отказва да пусне заложника си и се налага арагонските благородници да помолят папа Инокентий III да се намеси. През 1214 Монфор го предава в Монсон на водача на тамплиерите в Южна Франция и Испания, където младия Хайме остава да се обучава до 1218.

Първите 15 години от управлението му минава в непрестанни битки с арагонските аристократи, с които сключва примирие чак през 1227 с Договора от Алкала.

През 1228 каталонските търговци, подложени дълги години на атаки от пиратите от Майорка, молят краля да се намеси в тяхна защита, предлагайки му корабите си, за да организира експедиция. Така на 5 септември 1229, армада от 155 кораба, 1500 рицари и 15 000 войници потеглят от Арагон, за да подчинят Майорка, управлявана от Абу Яхия, васален на Държавата на Алмохадите. Хайме успява да превземе острова и да изгони маврите в Африка за няколко месеца. Заселват го с каталунци, а съседният остров Менорка, става васален на Арагон и също заселен с християни.

Мечът на Хайме в музея на Валенсия

След завземането на Балеарските острови, Хайме обръща поглед към мюсюлманското Кралство Валенсия. Отвоюването започва през 1232 година с превземането на Морея и продължава до 1244 година, когато с Договора от Алмисра се определят границите на новото Кралство Валенсия.

Започва ново въстание на маврите в Андалусия. Емирът на Мароко, Ибн Юсуф, изпраща на въстаналите едноверци помощ. Крал Алфонсо X Кастилски се намира в това време в Германия, където е издигнал своята кандидатура за имперския трон. В негово отсъствие кастилците претърпяват ред поражения. Хайме им праща военен контингент на помощ, но вече през 1276 г. се сблъсква с въстание на маврите вече на своя територия, в района на Аликанте. Метежът бързо се разпространява на север и достига Хатива. Именно при тези обстоятелства Хайме Завоевател по време на сбора на армията се разболява и на 27 юли 1276 г. умира, на 68-годишна възраст, след 63-годишно управление.

Преди смъртта си Хайме разделя владенията си между синовете си, оставяйки на Педро – Арагон, Каталуния и Валенсия, а на Хайме – Кралство Майорка, вкл. Балеарските острови, Монпелие и Русильон.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Елеонора Кастилска; анулиран заради кръвно родство. От този брак остава син Алфонсо.

Хайме и Йоланда Унгарска на фасада на църквата в Тортоса

Втори брак: През 1235 г. Хайме I Завоевател се жени за Йоланда Унгарска, на 8 септември в Катедралния храм в Барселона. Имат 10 деца:

  • Виоланта Арагонска (1236 – 1301), кралица на Кастилия, омъжена за Алфонсо X Кастилски, имат 12 деца.
  • Констанция Арагонска (1239 – 1269), омъжена за Хуан Мануел Кастилски, син краля на Кастилия Фердинанд III, има две деца.
  • Педро III Арагонски (1239 – 1285), 10-и крал на Арагон и Валенсия, граф Барселона, крал на Сицилия (от 1282 г.). Женен за Констанца Сицилианска, имат 6 деца.
  • Хайме Майоркски (1243 – 1311), след смъртта на баща си получава във владение васалното кралство Майорка. Освен Балеарските острови, в него влизат каталонските графства Русильон и Сердан, а така сеньория Монпелие, виконство Карла в Оверн и баронство Омел – около Монпелие. Женен за Ескларамунда дьо Фоа и има шест деца.
  • Фердинанд (1245 – 1250), ум. в ранна възраст.
  • Санча Арагонска (ок. 1242 – 1255 — 1262 или 1275), монахиня.
  • Исабела Арагонска (1247 – 1271), омъжена за краля на Франция Филип III, има четири деца.
  • Мария Арагонска (1248 – 1267), монахиня.
  • Санчо Арагонски (1250 – 1275), архиепископ на Толедо, екзекутиран от мюсюлманите в Мартос.
  • Елеонора (1251 — ?), ум.млада.

Надгробен паметник в манастир Санта Мария Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Хайме I // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890 – 1907.
  • Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
  • ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
  •  – „La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947 – 976. Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
  • — El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6
  • — Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
  • — Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución „Fernando el Católico“ (CSIC), 2010. [En línea].
  • SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
  • SMITH, Damian J., „Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163 – 179 Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
  • VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1