Хайме I Арагонски

Хайме I Арагонски
Chaime I lo Conqueridor
	Хайме I Арагонски Chaime I lo Conqueridor
9-и крал на Арагон
Роден	2 февруари 1208 г. Монпелие, Арагонска корона
Починал	27 юли 1276 г. (68 г.) Арагонска корона
Погребан	Испания
Религия	християнство
Управление
Период	1213 – 1276
Предшественик	Педро II Арагонски
Наследник	Педро III Арагонски
Други титли	граф на Барселона;; крал на Майорка и Валенсия
Герб
Семейство
Баща	Педро II Арагонски
Майка	Мария дьо Монпелие
Съпруга	Леонор Кастилска (6 февруари 1221 – 1229); Йоланда Унгарска (8 септември 1235 – 12 октомври 1251)
Деца	Виоланта Арагонска; Педро III Арагонски; Исабела Арагонска
	Хайме I Арагонски в Общомедия

Хайме I Арагонски (на испански: Jaime I el Conquistador; на арагонски: Chaime I lo Conqueridor; на каталонски: Jaume el Conqueridor; на окситански: Jacme lo Conquerent) е 9-и крал на Арагон, крал на Майорка, крал на Валенсия и граф на Барселона между 1213 и 1276. Остава известен като Хайме Завоевателя (на испански: Jaime el Conquistador), защото завладява Балеарските острови и Кралство Валенсия.

Произход

Роден е на 2 февруари 1208 година в Монпелие, Франция, като син на Педро II Арагонски, 8-и крал на Арагон, и Мария дьо Монпелие.

Биография

Хайме I идва на власт след смъртта на баща си Педро II Арагонски в битката при Мюре през 1213 г. срещу кръстоносците от Албигойския кръстоносен поход. По това време невръстния Хайме е заложник на водача на кръстоносците Симон де Монфор, изпратен там от баща си като залог за бъдеща сватба с дъщерята на Монфор. След смъртта на баща му Монфор в продължение на година отказва да пусне заложника си и се налага арагонските благородници да помолят папа Инокентий III да се намеси. През 1214 г. Монфор го предава в Монсон на водача на тамплиерите в Южна Франция и Испания, където младият Хайме остава да се обучава до 1218 г.

Първите 15 години от управлението му минава в непрестанни битки с арагонските аристократи, с които сключва примирие чак през 1227 г. с Договора от Алкала.

През 1228 г. каталонските търговци, подложени дълги години на атаки от пиратите от Майорка, молят краля да се намеси в тяхна защита, предлагайки му корабите си, за да организира експедиция. Така на 5 септември 1229 г. армада от 155 кораба, 1500 рицари и 15 000 войници потеглят от Арагон, за да подчинят Майорка, управлявана от Абу Яхия, васален на държавата на Алмохадите. Хайме успява да превземе острова и да изгони маврите в Африка за няколко месеца. Заселват го с каталонци, а съседният остров Менорка става васален на Арагон и също р заселен с християни.

След завземането на Балеарските острови Хайме I обръща поглед към мюсюлманското Кралство Валенсия. Отвоюването започва през 1232 г. с превземането на Морея и продължава до 1244 г., когато с Договора от Алмисра се определят границите на новото Кралство Валенсия.

Започва ново въстание на маврите в Андалусия. Емирът на Мароко Ибн Юсуф изпраща на въстаналите едноверци помощ. Крал Алфонсо X Кастилски се намира в това време в Германия, където е издигнал своята кандидатура за имперския трон. В негово отсъствие кастилците претърпяват ред поражения. Хайме I им праща военен контингент на помощ, но вече през 1276 г. се сблъсква с въстание на маврите вече на своя територия, в района на Аликанте. Метежът бързо се разпространява на север и достига Хатива. Именно при тези обстоятелства Хайме I Завоевателят по време на сбора на армията се разболява и умира на 27 юли 1276 г. на 68-годишна възраст след 63-годишно управление.

Преди смъртта си Хайме I разделя владенията си между синовете си, оставяйки на Педро Арагон, Каталония и Валенсия, а на Хайме – Кралство Майорка, включително Балеарските острови, Монпелие и Русийон.

Брак и потомство

Жени се четири пъти:

∞ 1. за Елеонора Кастилска; анулиран заради кръвно родство. От този брак има един син:

Алфонсо Арагонски (ок. 1228 – 26 март 1260), наследник на арагонския трон (според проекта за разделяне от 1244), починал преди баща си, застава на страната на Кастилия срещу баща си. ∞ 23 март 1260 в Калатаюд за Констанс дьо Беарн (1245/50 – 1310), дъщеря на виконта на Беарн, Гастон VII и Мате [Амата] дьо Марсан [Мастас], графиня на Бигор.

∞ 2. 8 септември 1235 в Катедралата на Барсеона за Йоланда Унгарска, от която има 10 деца:

Виоланта Арагонска (1236 – 1301), кралица на Кастилия; ∞ за Алфонсо X Кастилски, от когото има 12 деца.
Констанция Арагонска (1239 – 1269), ∞ за Хуан Мануел Кастилски, син краля на Кастилия Фердинанд III, от когото има две деца.
Педро III Арагонски (1239 – 1285), 10-и крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона, крал на Сицилия (от 1282 г.); ∞ за Констанца Сицилианска, от която има 6 деца.
Хайме Майоркски (1243 – 1311), след смъртта на баща си получава във владение васалното Кралство Майорка. Освен Балеарските острови в него влизат каталонските графства Русийон и Сердан, както и Сеньория Монпелие, Виконство Карла в Оверн и Баронство Омел около Монпелие. ∞ за Ескларамунда дьо Фоа, от която има шест деца.
Фердинанд (1245 – 1250)
Санча Арагонска (ок. 1242 – 1255 — 1262 или 1275), монахиня
Исабела Арагонска (1247 – 1271), чрез брак кралица на Франция; ∞ за краля на Франция Филип III, от когото има четири деца
Мария Арагонска (1248 – 1267), монахиня
Санчо Арагонски (1250 – 1275), архиепископ на Толедо, екзекутиран от мюсюлманите в Мартос
Елеонора (1251 – ? млада)

∞ 3. за Тереза, от която има двама сина:

Хайме Арагонски (1255/60-1285), барон на Ejérica
Педро Арагонски (1259-1318), господар на Аербе

∞ 4. за неизвестна жена, от която има един син:

Филипо Фернандес Арагонски (? – пр. 1304), господар на Кастро, ∞ за Мария Алфонсо де Харо, дъщеря на Хайме Алгонсо де Харо, от която има 2 деца.

Има няколко извънбрачни деца:

От Беренгела Фернандес има един син:

Педро Арагонски (1245/49 – 1297), барон на Хихар, родоначалник на бароните на Хихар

От неизвестна жена има има един син:

Педро дел Ре (? – сл. 1307), епископ на Лерида

От неизвестна жена има един син:

Hajme(? – сл. 1289), епископ на Уеска.

Надгробен паметник в Манастир „Поблет“

статуята
детайл
общ изглед

Източници

Хайме I // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890 – 1907.
Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.
ALVIRA CABRER, Martín, Guerra e ideología en la España medieval: cultura y actitudes históricas ante el giro de principios del siglo XIII: batallas de las Navas de Tolosa (1212) y Muret (1213), Madrid, Universidad Complutense, 2003. Tesis doctoral presentada en el año 2000. ISBN 978-84-669-1035-4
– „La Cruzada Albigense y la intervención de la Corona de Aragón en Occitania: El recuerdo de las crónicas hispánicas del siglo XIII“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 206, 2000, págs. 947 – 976. Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
— El Jueves de Muret. 12 de septiembre de 1213, Barcelona, Universidad de Barcelona, 2002. ISBN 978-84-477-0796-6
— Muret 1213. La batalla decisiva de la cruzada contra los cátaros, Barcelona, Ariel, 2008. ISBN 978-84-344-5255-8
— Pedro el Católico, Rey de Aragón y Conde de Barcelona. Documentos, Testimonios y Memoria Histórica. 6 vols., Zaragoza, Institución „Fernando el Católico“ (CSIC), 2010. [En línea].
SCHRAMM, Percy Ernst, Juan F. Cabestany y Enric Bagué, Els primers comtes-reis: Ramon Berenguer IV, Alfons el Cast, Pere el Catòlic, Barcelona, Vicens-Vives, 1985 (1ª edición, 1963). ISBN 978-84-316-1807-0
SMITH, Damian J., „Motivo y significado de la coronación de Pedro II de Aragón“, Hispania: Revista Española de Historia, vol. 60, n.º 204, 2000, págs. 163 – 179 Ficha en dialnet. ISSN 0018 – 2141
VENTURA I SUBIRATS, Jordi, Pere el Catòlic i Simó de Montfort: els càtars, Catalunya i les terres occitanes, Barcelona, Selecta-Catalònia, 1996 ISBN 978-84-7667-078-1