Мария дьо Монпелие
|
Мария дьо Монпелие Maria de Montpelhièr |
|
|---|---|
| кралица на Арагон | |
 Първата брачна нощ на Мария дьо Монпелие и Педро II |
|
|
|
|
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана | Св. Петър (базилика), Ватикан |
|
|
|
| Религия | християнство |
 |
|
| Семейство | |
| Род | Вилхелмиди |
| Майка | Евдокия Комнина |
| Съпруг | Педро II Арагонски (15 юни 1204 – 21 април 1213) |
| Деца | Хайме I Арагонски |
| Мария дьо Монпелие в Общомедия | |
Мария дьо Монпелие (ок. 1181/1182[1] – 18 април 1218 г.) е дама на Монпелие и кралица на Арагон – съпруга на арагонския крал Педро II.
Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Мария е единствено дете[2] на Гийом VIII – сеньор на Монпелие, и на византийската принцеса Евдокия Комнина – племенница на император Мануил I.[1] Съгласно предбрачния договор на родителите ѝ, първородното им дете, независимо какъв е полът му, трябвало да наследи Монпелие след смъртта на Гийом VIII.[3] Въпреки това през 1187 г. бащата на Мария се развежда с майка ѝ и се жени за някоя Агнес – родственица на арагонския крал. Тя ражда на Гийом осем деца – шестима синове и две дъщери. Въпреки че Евдокия Комнина била изпратена в Аниенския манастир, където става бенедиктинска монахиня, вторият брак на Гийом VIII e обявен за недействителен, а всичките деца, родени от него, са обявени за незаконни, поради което Мария съхранява статута си на единствена наследница на Монпелие.
През 1192 г. Мария дьо Монпелие е омъжена за виконт Жифроа II Марсилски, известен с прозвището Барал, който умира същата година.[1] През декември 1197 г. Мария дьо Монпелие е омъжена повторно – за графа на Коменж Бернар IV,[1] и по настояване на мащехата ѝ Агнес тя се отказва от правата си върху Монпелие в полза на природения си брат Гийом – син на Агнес.[2]
Мария дьо Монпелие ражда на Бернар IV две дъщери – Матилда и Петронила. Бракът обаче е анулиран през 1201 г., тъй като се оказва очевидно полигамен (по това време двете предишни съпруги на Бернар били още живи). След раздялата ѝ с Бернар Мария отново става наследница на Монпелие, но баща ѝ никога не я признава, обявявайки открито сина си Гийом за единствен свой наследник.
Гийом VIII умира през 1202 г. и властта в Монпелие преминава под контрола на полубрата на Мария – Гийом IX.
Кралица на Арагон[редактиране | редактиране на кода]
На 15 юни 1204 г. Мария дьо Монпелие се омъжва за арагонския крал Педро II[2] и благодарение на едно въстание срещу брат ѝ, тя е призната за дама на Монпелие.
От крал Педро II Арагонски Мария дьо Монпелие ражда две деца:
- Санча Арагонска (1205 – 1206)
- Хайме I Арагонски (р. 1208)
Скоро крал Педро II се опитва да се разведе с нея, надявайки се да се ожени за йерусалимската кралица Мария Монфератска[4] и да присъедини Монпелие към владенията си. Остатъка от живота си Мария дьо Монпелие прекарва в упорита борба срещу тези политически кроежи на съпруга си. В крайна сметка папа Инокентий III заема страната на Мария дьо Монпелие и отказва да утвърди развода на арагонския крал.[5]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Мария дьо Монпелие умира в Рим, на 21 януари 1213 г., на път за Арагон. Съпругът ѝ Педро II Арагонски е убит в битка няколко месеца по-късно – на 13 септември същата година. Единственото им дете – крал Хайме I Арагонски, наследява Арагон и Монпелие.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Jenkins, Ernest. The Mediterranean World of Alfonso II and Peter II of Aragon (1162 – 1213). Springer, 2012. ISBN 9781137078261.
- Guillaume de Puylaurens, Chronique 1145 – 1275 ed. and tr. Jean Duvernoy. Paris: CNRS, 1976. pp. 62 – 3.
- Hecht, Winfried. Zur Geschichte der „Kaiserin“ von Montpellier, Eudoxia Komnena. // Revue des études byzantines 26. 1968. DOI:10.3406/rebyz.1968.1403. S. 161 – 169. (на немски)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- J. M. Lacarra, L. Gonzalez Anton, 'Les testaments de la reine Marie de Montpellier' in Annales du Midi vol. 90 (1978) pp. 105 – 120.
- Nique, Christian. Les deux visages de Marie de Montpellier (1182 – 1213). Montpellier, Académie des Sciences et Lettres de Montpellier, 2013.
- M. Switten, 'Marie de Montpellier: la femme et le pouvoir en Occitanie au douzième siècle' in Actes du Premier Congrès International de l'Association d'Etudes Occitanes ed. P. T. Ricketts (London: Westfield College, 1987) pp. 485 – 491.
- K. Varzos, I genealogia ton Komninon (Thessalonica, 1984) vol. 2 pp. 346 – 359.
- Martin Aurell, Les Noces du comte. Mariage et pouvoir en Catalogne (785 – 1213), Paris, Publications de la Sorbonne, 1995, p. 427 – 466.
- Sobrequés i Callicó, Jaume, Morales i Montoya, Mercè. Contes, reis, comtesses i reines de Catalunya. Barcelona, 2011. ISBN 978-84-15267-24-9. с. 89 – 91. (на каталонски)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Jenkins 2012, с. 113.
- ↑ а б в Jenkins 2012, с. 114.
- ↑ Hecht 1965, с. 168.
- ↑ Jenkins 2012, с. 119 – 1120.
- ↑ Jenkins 2012, с. 123.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria of Montpellier“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |