Исабела Арагонска (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Исабела Арагонска.

Изабела Арагонска
кралица на Франция
Isabela Aragonie.jpg
Лични данни
Управление 1270 – 1271
Родена 1247
Починала 28 януари 1271
Козенца, Неаполитанско кралство
Погребана в Базилика „Сен Дени“
Предшествана от Маргарита Прованска
Наследена от Мария Брабантска
Семейство
Брак Филип III
Потомци

Луи,Филип,

Роберт,Шарл Валоа
Баща Хайме I Завоевателя
Майка Йоланда Унгарска
Изабела Арагонска в Общомедия
Изабела Арагонска

Изабела Арагонска (на френски: Isabelle d'Aragon, араг. Isabel d'Aragón, кат. Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) е инфанта на Арагон и кралица на Франция (1270 – 1271), съпруга на френския крал Филип III.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Исабела е четвърта дъщеря на Хайме I Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и Майорка, и неговата втора съпруга принцеса Йоланда Унгарска, дъщеря на унгарския крал Андрей II. По бащина линия е внучка на Педро II Католик, първия васал на Папата сред арагонските крале и участник в албигойския кръстоносен поход, а също и на Мария дьо Монпелие. По майчина линия произхожда от унгарската династия на Арпадите и се пада внучка на крал Андрей II, предприел Петия кръстоносен поход, и Йоланда дьо Куртене, принцеса на Латинската империя.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 28 май 1262 в Клермон Изабела се омъжва за бъдещия френски крал Филип III (* 3 април 1245; † 5 октомври 1285). Двамата имат четири деца:

Участие в Осмия кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Филип III и рицарите му отдават почит на смъртното ложе на кралица Изабела.

Исабела придружава съпруга си Филип III в Тунис по време на Осмия кръстоносен поход. На връщане Изабела и Филип III спират в Козенца, Калабрия. Когато кралската двойка потегля отново към Франция, на 11 януари 1271 г. Изабела, която е бременна в шестия месец, пада от коня си. Инцидентът предизвиква преждевременни родилни болки и кралицата ражда мъртво момче. Самата тя не успява да се съвземе от травмата и умира седем дни по-късно, на 28 януари. Филип III отнася тялото на съпругата си и мъртвородения им син във Франция, където те са погребани в кралската гробница в Базиликата „Сен Дени“.

Гробът на Изабела, както и много други, е обруган по време на Френската революция.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rodrigo Estevan, María Luz (2009). "Los testamentos de Jaime I: Repartos territoriales y turbulencias políticas". Cuadernos, Centro de Estudios de Monzón y Cinca Media (in Spanish) (35): 61 – 90. ISSN 1133 – 3790.
  • Zurita, Jerónimo. Ángel Canellas López; e-edition by José Javier Iso (Coord.), María Isabel Yagüe, and Pilar Rivero (original work dated 1562 – 1580), ed. Anales de Aragón (in Spanish). Exma. Diputación de Zaragoza, „Institución Fernando el Católico“.
  • Louis Carolus-Barré, Le testament d’Isabelle d'Aragon, reine de France, épouse de Philippe III le Hardi (Cosenza, 19 janvier 1271), Annuaire-Bulletin de la Société de l'histoire de France,‎ 1983-1984, p. 131-137 (ISSN 0399-1350, JSTOR 23406858)
  • Luigi Palmieri, Cosenza e le sue famiglie: attraverso testi, atti e manoscritti, Cosenza : Pellegrini Editore, 1999, p. 19, ISBN 88-8101-067-4, (ISBN 978-88-8101-067-7)
  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Librairie Académique Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Sabine Geldsetzer: Frauen auf Kreuzzügen. 1096–1291. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2003, ISBN 3-534-13736-1.
  • Julius von Schlosser, Thomas Medicus: Tote Blicke. Geschichte der Porträbildnerei in Wachs. Ein Versuch, Akademie Verlag, 1993, ISBN 3-05-002408-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]