Исабела Арагонска (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Исабела Арагонска.

Изабела Арагонска
кралица на Франция
Isabela Aragonie.jpg
Лични данни
Управление 1270 – 1271
Родена 1247
Починала 28 януари 1271
Козенца, Неаполитанско кралство
Погребана в Базилика „Сен Дени“
Предшествана от Маргарита Прованска
Наследена от Мария Брабантска
Семейство
Брак Филип III
Потомци

Луи,Филип,

Роберт,Шарл Валоа
Баща Хайме I Завоевателя
Майка Йоланда Унгарска
Изабела Арагонска в Общомедия
Изабела Арагонска

Изабела Арагонска (на френски: Isabelle d'Aragon, араг. Isabel d'Aragón, кат. Elisabet d'Aragó i d'Hongria; * 1247; † 28 януари 1271) е инфанта на Арагон и кралица на Франция (1270 – 1271), съпруга на френския крал Филип III.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Исабела е четвърта дъщеря на Хайме I Завоевателя, крал на Арагон, Валенсия и Майорка, и неговата втора съпруга принцеса Йоланда Унгарска, дъщеря на унгарския крал Андрей II. По бащина линия е внучка на Педро II Католик, първия васал на Папата сред арагонските крале и участник в албигойския кръстоносен поход, а също и на Мария дьо Монпелие. По майчина линия произхожда от унгарската династия на Арпадите и се пада внучка на крал Андрей II, предприел Петия кръстоносен поход, и Йоланда дьо Куртене, принцеса на Латинската империя.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 28 май 1262 в Клермон Изабела се омъжва за бъдещия френски крал Филип III (* 3 април 1245; † 5 октомври 1285). Двамата имат четири деца:

Участие в Осмия кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Филип III и рицарите му отдават почит на смъртното ложе на кралица Изабела.

Исабела придружава съпруга си Филип III в Тунис по време на Осмия кръстоносен поход. На връщане Изабела и Филип III спират в Козенца, Калабрия. Когато кралската двойка потегля отново към Франция, на 11 януари 1271 г. Изабела, която е бременна в шестия месец, пада от коня си. Инцидентът предизвиква преждевременни родилни болки и кралицата ражда мъртво момче. Самата тя не успява да се съвземе от травмата и умира седем дни по-късно, на 28 януари. Филип III отнася тялото на съпругата си и мъртвородения им син във Франция, където те са погребани в кралската гробница в Базиликата „Сен Дени“.

Гробът на Изабела, както и много други, са обругани по време на Френската революция.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rodrigo Estevan, María Luz (2009). "Los testamentos de Jaime I: Repartos territoriales y turbulencias políticas". Cuadernos, Centro de Estudios de Monzón y Cinca Media (in Spanish) (35): 61 – 90. ISSN 1133 – 3790.
  • Zurita, Jerónimo. Ángel Canellas López; e-edition by José Javier Iso (Coord.), María Isabel Yagüe, and Pilar Rivero (original work dated 1562 – 1580), ed. Anales de Aragón (in Spanish). Exma. Diputación de Zaragoza, „Institución Fernando el Católico“.
  • Louis Carolus-Barré, Le testament d’Isabelle d'Aragon, reine de France, épouse de Philippe III le Hardi (Cosenza, 19 janvier 1271), Annuaire-Bulletin de la Société de l'histoire de France,‎ 1983-1984, p. 131-137 (ISSN 0399-1350, JSTOR 23406858)
  • Luigi Palmieri, Cosenza e le sue famiglie: attraverso testi, atti e manoscritti, Cosenza : Pellegrini Editore, 1999, p. 19, ISBN 88-8101-067-4, (ISBN 978-88-8101-067-7)
  • Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Librairie Académique Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6.
  • Sabine Geldsetzer: Frauen auf Kreuzzügen. 1096–1291. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2003, ISBN 3-534-13736-1.
  • Julius von Schlosser, Thomas Medicus: Tote Blicke. Geschichte der Porträbildnerei in Wachs. Ein Versuch, Akademie Verlag, 1993, ISBN 3-05-002408-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]