Маргарита Прованска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргарита Прованска
кралица на Франция

Родена
1221 година
Форкалькье, Франция
Починала
20 декември 1295 година (74 г.)
ПогребанаСен Дени, Сен Дени, Франция

Религияхристиянство
Управление
Период12341270
Коронация28 май 1234
ПредшественикБланш Кастилска
НаследникИсабела Арагонска
Семейство
РодДом Барселона
БащаРаймон Беренгер IV
МайкаБеатриса Савойска
Братя/сестриБеатрис Прованска
СъпругЛуи IX (3 юни 1234 – 1 септември 1270)
ДецаФилип III
Маргарета Френска
Робер дьо Клермон
Агнеса Френска
Маргарита Прованска в Общомедия

Маргарита Прованска или Маргьорит дьо Прованс (на френски: Marguerite de Provence; * 1221, Бригнолес; † 20 декември 1295, Париж) е съпруга на крал Свети Луи IX и от 1234 до 1270 г. кралица-консорт на Франция.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита е най-възрастната дъщеря на граф Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на Томас I Савойски.

Маргарита израства в двора на своя баща в обкръжение на трубадури, поети и галантни рицари. У девойката съумяват да възпитат любов към родния Прованс, която тя съхранява за цял живот. Маргарита, както и нейната сестра Елеонора, получава отлично католическо образование, знае латински език. Впоследствие, ставайки кралица, Маргарита всячески поощрява културата и изкуствата, а известни учени (например, Тома Аквински) намират място дори на кралската трапеза.

Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Брак с Луи IX[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май 1234 година, след сватосване от Бланш Кастилска, Маргарита на 13 години е омъжена за френския крал Луи IX (1214 – 1270) от династията Капетинги. След един ден тя е коронясана като кралица. Тъй като съпрузите са родственици от 4-та степен, за този брак през януари 1234 година папа Григорий IX дава специално разрешение.

Нейните три по-малки сестри са също омъжени за крале. Елеонора е омъжена за английския крал Хенри III, Санча за Ричард от Корнуъл, който е избран 1256/1257 г. за немски крал, а Беатрис е омъжена за Карл I Анжуйски, по-късният крал на Сицилия и Неапол. Баща ѝ Раймонд определя в завещанието си от 1238 г. нейната най-малка сестра Беатрис за единствена наследница на Графство Прованс.

Конфликти с Бланш Кастилска[редактиране | редактиране на кода]

В първите години на брака между Маргарита и нейната свекърва, Бланш Кастилска, нееднократно възникват конфликти; кралицата-майка има над сина си силно влияние – в това число и по политическите въпроси, освен това ревнува сина си от жена му. Бланш постоянно живее заедно с младото семейство в техния дворец на Сите и винаги ги съпровожда в техните пътувания. Едва през 1247 година Маргарита успява да се справи с влиянието на майката на краля, и на Бланш е даден отделен двор и дворец.

Участие в кръстоносните походи[редактиране | редактиране на кода]

През 1248 г. Маргарита придружава съпруга си Луи IX в кръстоносния поход. През юни 1249 г. те пристигат в Египет. След завладяването на Дамиета Луи IX предава на бременната си съпруга отговорността за града и тръгва през ноември за Кайро.[1] Тя защитава град Дамиета по времето на шестия кръстоносен поход и го използва след това за смяна за живота на пленения френски крал.[2] Със заплащането на 400 000 ливри и предаването на Дамиета на 6 май 1250 г. Маргарита спасява живота на нейния съпруг и неговите войници.


Последни години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Луи ІХ през 1270 г. в Тунис, Маргарита се оттегля в манастир до Париж. Последните си години тя е заедно с нейната дъщеря Бланш, вдовица на кастилския инфант Фернандо де ла Серда, в съоснования от нея манастир Couvent des Cordelières, южно от Париж.

Маргарита умира на 20 декември 1295 г. и е погребана до нейния съпруг в кралската гробница на базиликата Сен Дени.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита и Луи IX имат 11 деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Marguerite de Provence. In: Jean Chrétien Ferdinand Hoefer: Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours. Band 33. Firmin Didot Frères, Paris 1860, Sp. 559 – 563 (online).
  • Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen Verlag, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1, S. 158.
  • Regine Pernoud: Frauen zur Zeit der Kreuzzüge. 1. Aufl. Herder, Freiburg im Breisgau 1995, ISBN 3-451-04375-0, S. 182 – 196.
  • Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 132 – 139.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. * Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002;
  2. Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades, translated by M.R.B. Shaw, pages 262 – 263; Penguin Classics: New York, 1963. Natasha Hodgson, Women, Crusading and the Holy Land in Historical Narrative (Boydell, 2007) 169 – 70
  3. * Gérard Sivéry: Marguerite de Provence. Une reine au temps des cathédrales. Fayard, Paris 1987, ISBN 2-213-02017-5.