Маргарита Прованска
| Маргарита Прованска | |
|---|---|
| кралица на Франция | |
 |
|
| Управление | 1234 – 1270 |
| Коронация | 28 май 1234 |
| Наследила | Бланш Кастилска |
| Наследена от | Изабела Арагонска |
| Лични данни | |
| Родена |
Бриньол |
| Починала |
Париж Франция |
| Погребанаа в | Базилика Сен Дени |
| Семейство | |
| Династия | Барселонски дом, Капетинги |
| Баща | Раймон Беренгер IV |
| Майка | Беатриса Савойска |
| Брак | Луи ІХ (Франция) |
| Потомци |
Филип |
| Герб |
 |
| Маргарита Прованска в Общомедия | |
Маргарета Прованска или Маргьорит дьо Прованс, Маргарита Прованска (на френски: Marguerite de Provence, * 1221 в Бригнолес, † 20 декември 1295 в Париж) е съпруга на крал Свети Луи IX и от 1234 до 1270 г. кралица на Франция.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Маргарита е най-възрастната дъщеря на граф Раймон Беренгер IV и на Беатриса Савойска, дъщеря на Томас I Савойски.
Маргарита израства в двора на своя баща в обкръжение на трубадури, поети и галантни рицари. У девойката съумяли да възпитат любов към родния Прованс, която тя съхранява за цял живот. Маргарита, както и нейната сестра Елеонора, получава отлично католическо образование, знае латински език. Впоследствие, ставайки кралица, Маргарита всячески поощрява културата и изкуствата, а известни учени (например, Тома Аквински) намират място дори на кралската трапеза.
Брак[редактиране | редактиране на кода]
На 27 май 1234 година, след сватосване от Бланш Кастилска, Маргарита на 13 години е омъжена за френския крал Луи IX (1214 – 1270) от династията Капетинги. След един ден тя е коронясана като кралица.
Тъй като съпрузите са родственици от 4-та степен, за този брак през януари 1234 година папа Григорий IX дава специално разрешение. В първите години на брака между Маргарита и нейната свекърва, Бланш Кастилска, нееднократно възникват конфликти; кралицата-майка има над сина си силно влияние – в това число и по политическите въпроси, освен това ревнува сина си от жена му.
Бланш постоянно живее заедно с младото семейство в техния дворец на Сите и винаги ги съпровожда в техните пътувания. Едва през 1247 година Маргарита успява да се справи с влиянието на майката на краля, и на Бланш е даден отделен двор и дворец.
Роднини и завещание[редактиране | редактиране на кода]
Нейните три по-малки сестри са също омъжени за крале. Елеонора е омъжена за английския крал Хенри III, Санча за Ричард от Корнуъл, който е избран 1256/1257 г. за немски крал, а Беатрис е омъжена за Карл I Анжуйски, по-късният крал на Сицилия и Неапол.
Нейният баща определя в завещанието си от 1238 г. нейната най-малка сестра Беатрис за единствена наследница на Графство Прованс.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Маргарета и Луи IX имат 11 деца:
- Бланш (Бланка) (1240 – 1243)
- Изабела (1242 – 1271), ∞ 1255 Теобалд II, крал на Навара
- Луи (1244 – 1260), вер. сгоден на 20 август 1255 за инфанта Беренгуела († 1300), дъщеря наследничка на крал Алфонсо X от Кастилия
- Филип III (1245 – 1285), крал на Франция, ∞ 1. 1262 Изабела Арагонска и 2. 1274 г. Мария Брабантска
- Жан (1248 – 1248)
- Жан Тристан (1250 – 1270), граф на Невер, ∞ 1265 Йоланда Бургундска († 1280)
- Пиер, (1251 – 1284), граф на Алансон и Перш, ∞ 1272 Жана дьо Шатилон (1258 – 1291)
- Бланш (Бланка) (1252 – 1320), ∞ 1268 Фернандо де ла Серда, крон-принц на Кастилия († 1275)
- Маргарета (1254 – 1271), ∞ 1270 за херцог Йохан I от Брабант († 1294)
- Робер дьо Клермон (1256 – 1317), ∞ 1272 за Беатрис Бургундска, господарка на Бурбон († 1310)
- Агнес (1260 – 1327), ∞ 1279 Робер II, херцог на Бургундия († 1306)
Участие в кръстоносните походи[редактиране | редактиране на кода]
През 1248 г. Маргарета придружава съпруга си Луи IX в кръстоносния поход. През юни 1249 г. те пристигат в Египет. След завладяването на Дамиета Луи IX предава на бременната си съпруга отговорността за града и тръгва през ноември за Кайро. [1]
Тя защитава град Дамиета по времето на шестия кръстоносен поход и го използва след това за смяна за живота на пленения френски крал.[2]Със заплащането на 400 000 ливри и предаването на Дамиета на 6 май 1250 г. Маргарета спасява живота на нейния съпруг и неговите войници.
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Луи ІХ през 1270 г. в Тунис, Маргарета се оттегля в манастир до Париж. Последните си години тя е заедно с нейната дъщеря Бланш, вдовица на кастилския инфант Фернандо де ла Серда, в съоснования от нея манастир Couvent des Cordelières, южно от Париж. Маргарета умира на 20 декември 1295 г. и е погребана до нейния съпруг в кралската гробница на базиликата от Сен Дени.[3]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Marguerite de Provence. In: Jean Chrétien Ferdinand Hoefer: Nouvelle biographie générale depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours. Band 33. Firmin Didot Frères, Paris 1860, Sp. 559 – 563 (online).
- Andreas Kiesewetter: Die Anfänge der Regierung König Karls II. von Anjou (1278 – 1295). Das Königreich Neapel, die Grafschaft Provence und der Mittelmeerraum zu Ausgang des 13. Jahrhunderts. Matthiesen Verlag, Husum 1999, ISBN 3-7868-1451-1, S. 158.
- Regine Pernoud: Frauen zur Zeit der Kreuzzüge. 1. Aufl. Herder, Freiburg im Breisgau 1995, ISBN 3-451-04375-0, S. 182 – 196.
- Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1530-5, S. 132 – 139.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ * Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002;
- ↑ Joinville and Villehardouin: Chronicles of the Crusades, translated by M.R.B. Shaw, pages 262 – 263; Penguin Classics: New York, 1963. Natasha Hodgson, Women, Crusading and the Holy Land in Historical Narrative (Boydell, 2007) 169 – 70
- ↑ * Gérard Sivéry: Marguerite de Provence. Une reine au temps des cathédrales. Fayard, Paris 1987, ISBN 2-213-02017-5.