Направо към съдържанието

Хенри III (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хенри III)
Хенри III
Henry III
крал на Англия

Роден
Починал
16 ноември 1272 г. (65 г.)
ПогребанУестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Управление
Период18/19 октомври 1216 – 16 ноември 1272
Коронация28 октомври 1216, Глостър
17 май 1220, Уестминстърско абатство
ПредшественикДжон Безземни
НаследникЕдуард I
Други титлилорд на Ирландия;
херцог на Аквитания
Герб
Семейство
РодПлантагенет
БащаДжон Безземни
ДецаЕдуард I
Маргарет Плантагенет
Хенри III в Общомедия

Хенри III (на английски: Henry III of England; на френски: Henri III d'Angleterre) е крал на Англия, лорд на Ирландия и херцог на Аквитания в периода от 1216 до смъртта си през 1272 г.

Регентство (1216 – 1232)

[редактиране | редактиране на кода]

Той е първият крал на Англия, коронясан малолетен. Хенри се възкачва на трона само на 9 години, веднага след смъртта на баща си Джон Безземни през октомври 1216 г. Между 1202 и 1204 г. баща му води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента. Така Хенри започва царуването си в момент, в който северът на Англия се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник Луи. Под властта на малолетния крал остават само Централна и Югозападна Англия и Поату и Гаскония на континента.[1] Бароните се сплотяват под ръководството на първия от регентите на Хенри – Уилям Маршал, граф Пемброук, и през 1217 г. прогонват Луи от Англия. Маршал управлява до смъртта си през 1219 г. Друг от регентите, Хюбърт де Бърг, управлява до деня, в който Хенри навършва 25-годишна възраст и се заема с кралските дела.

По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават Великата харта на свободите. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искат да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най-вече върху назначаването на чиновници в управлението. Хазната и върховният съд са отделени от останалата част на правителството, за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда в държавното управление доста французи от Поату. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри с папските искания води до протести, като местното духовенство заявява, че няма свободни места за духовници в страната.

Самостоятелно управление (1232 – 1272)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1258 г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на Гаскония. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в Сицилия, бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. Едуард Дългокракият – принц на Уелс и най-голям син на Хенри, ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от Симон дьо Монфор – сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: Камара на лордовете и Камара на общините.

През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най-мощните барони-графа на Глостър, а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при Ившам Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но остатъкът от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард.

След 56-годишно царуване Хенри умира през 1272 г. Въпреки че Хенри се проваля като крал и войник, неговото царуване играе важна роля във формирането на виждането на англичаните кралската власт да бъде ограничена със закон.

  1. Ridgeway, Huw W. Henry III (1207 – 1272) // Oxford Dictionary of National Biography, online edition. Oxford University Press, 2004. Архивиран от оригинала на 3 август 2013. Посетен на 17 август 2013.