Джон Безземни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон
крал на Англия
Jan tomb.jpg
Джон Английски
надгробна статуя от катедралата в Устър
Лични данни
Управление 6 април 1199 – 19 октомври 1216
Коронация 27 май 1199
Други титли херцог на Аквитания и Нормандия, владетел на Ирландия
Роден
Починал
Погребан в катедрала в Устър
Предшественик Ричард Лъвското сърце
Наследник Хенри III
Семейство
Баща Хенри II
Майка Алиенор Аквитанска
Потомци Хенри III
Джон в Общомедия

Джон Безземни (на английски : John of England ; френски : Jean d'Angleterre) известен още под името Джон Безземни (John Lackland, Jean Sans-terre)[1] е крал на Англия (от 1199) и херцог на Аквитания от династията на Плантагенетите. Той е най-малкият син (пети по ред) на Хенри II и Алиенор Аквитанска.[2] Известен е с това, че загубва владението над земи във Франция и подписва Великата харта на свободите.

Роден е на 27 декември 1166 г., деня на Йоан Богослов и поради това е наречен Джон (Йоан). За разлика от по-големите си братя, въпреки че е любимец на баща си, той не получава от него нито едно от обширните владения на Плантагенетите във Франция, поради което и се появява прозвището му „Безземни“.

В края на 12 век Джон съзаклятничи с по-големите си братя Жофроа Бретански и Ричард срещу баща си и и първородния си брат Хенри под натиска на майка им Алиенор. В избухналия бунт надделява кралят на Англия, който опрощава неподчинението на синовете си, но затваря майка им. По-късно, докато новият крал Ричард е на кръстоносен поход, влиза в тайно съглашение с бившия му съюзник - френският крал Филип ІІ Август и дори предлага сума на императора на Свещената Римска империя, за да задържи Ричард в плен.

Провъзгласяване за наследник и управление[редактиране | редактиране на кода]

Джон печели доверието на брат си Ричард отново и е провъзгласен за наследник на короната вместо племенника им Артур Бретански. Става крал на Англия през 1199 г. и в периода от 1202 г. до 1204 г. води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента, което също допринася за прозвището му.

През 1215 г. крал Джон е принуден от бароните си да подпише Великата харта на свободите, а една година по-късно умира от дизентерия и е наследен от малолетния си син Хенри III, под регентството на Уилиям Маршал.

Джон Безземни е един от най-малко обичаните английски крале, познат от литературата като „лошия“ принц Джон (в легендите за Робин Худ, Айвънхоу и др.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  John king of England. // Енциклопедия Британика, 27 декември 2017. Посетен на 15 януари 2018.
  2. Warren, W. Lewis. (1991) King John. London: Methuen. ISBN 0-413-45520-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]