Аквитания (херцогство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Херцогство Аквитания)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.

Герб на Аквитания
Аквитания през 8 век
Аквитания през 11 век

Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine, на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.

Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]

Меровингските крале са в boldface.

Каролингско кралство Аквитания[редактиране | редактиране на кода]

След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]

От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

  • Рамнулф І (ок. 820 – 15.9.866) (852-866) дом дьо Пуатие
  • Бернар Плантвелю (22.2.841 – 20.5.886) (885-886) Овернски дом
  • Рамнулф ІІ (до 850 – 5.8.890) (887-890) дом дьо Пуатие
  • Ебл Манцер (Бастард) (ок. 870 – 934) (890-893, 927-932) дом дьо Пуатие
  • Гийом І Благочестиви (860/865 – 28.6.918) (893-918) Овернски дом
  • Гийом ІІ Младия (918-926) Каркасонски дом
  • Акфред (926-927) Каркасонски дом
  • Раймунд І Понс (932-936) дом дьо Руерг
  • Раймунд ІІ (936-955) дом дьо Руерг
  • Хуго Велики (ок. 897 – 16.6.956) (955-956) династия Капетинги
  • Гийом ІІІ (ок. 910 - 3.4.963) (962-963) дом дьо Пуатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Пуатие
  • Гийом ІV Желязната ръка (935/937 – 995) (963-995), син на Гийом ІІІ
  • Гийом V Велики (995-1030), син на Гийм ІV
  • Гийом VІ Дебелия (1030-1038), 1-ви син на Гийом V
  • Ед (1038-1039), 2-ри син на Гийом V, крал на Гаскония (1036-1039)
  • Гийом VІІ (1039-1058), 3-ти син на Гийом V
  • Гийам VІІІ (1058-1086), 4-ти син на Гийом V
  • Гийам ІХ Трубадур (1071 – 1127) (1086-1127), син на Гийом VІІ
  • Гийам Х Двети (1099 – 9.4.1137) (1127-1137), син на Гийам ІХ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]