Луи II (Франция)

Луи II

Луи II (в средата) получава владетеските инсигнии от мащехата му Рихилда (миниатура от Grandes Chroniques de France)

Луи II (на латински: Ludowicus Balbus; на френски: Louis II de France, Louis le Bègue; * 1 ноември 846; † 10 април 879 в Компиен) е най-големият и единствен останал жив син и наследник на Карл II Плешиви и на Ирментруда Орлеанска. Известен е с прякора „Заекващият“ заради говорния му дефект, който му пречи да се изразява на публични места и уронва авторитета му.

Карл II, бащата на Луи II, избира Аделаида за съпруга на сина си, но 16-годишният Луи II се жени тайно против волята на баща си през 862 г. за 36-годишната Ансгард от Бургундия, с която има пет деца.

Император Карл II анулира този брак чрез папата и го жени през февруари 875 г. за Аделаида. Заради близката им роднинска връзка папата отказва да я коронова на събора в Троа (878). Луи II умира след една година през 879 г. Аделхайд ражда малко след това Шарл III.

Луи II първоначално е коронован за крал на Аквитания през 867 г., после за крал на франките от 877 г.

Луи II е физически слаб и на практика няма никакво политическо влияние, той е изцяло засенчен от аристокрацията.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти и има общо шест деца.

От първия му брак от март 862 г. с Ансгард Бургундска (826–880), дъщеря на граф Ардуин Бургундски. Луи II се развежда с нея след 866 г.

Луи III (863/865–882) крал на Франция от 879 година
Карломан (866–884) крал на Франция от 879 година
Хилдегард
Жизела (869 — до ноември 894); мъж: Роберт I (убит февруари или октомври 886 година), граф Троа от 876 година

От втория му брак от 875 г. с Аделаида от Фриули (Елис) Парижка (ок. 850/853 — 10 ноември 901), дъщеря на пфалцграф Адалард (850–901).

Ерментруда (* 875/878 — ок. 892?);) и
Шарл III Простоватия(879–929), който се появява на бял свят след смъртта на Луи ІІ. Крал на Франция в 893 — 922 години

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Félix Grat, Jacques de Font-Réaulx, Georges Tessier, Robert-Henri Bautier (Hrsg.): Recueil des actes de Louis II le Bègue, Louis III et Carloman II, rois de France (877–884). Paris 1978.
Brigitte Kasten: Königssöhne und Königsherrschaft. Hahn, Hannover 1997, ISBN 3-7752-5444-7.
Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. Pluriel,‎ 1983 (réimpr. 1997), 490 p., ISBN 2-01-278851-3