Луи II (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луи II
Луи II (в средата) получава владетеските инсигнии от мащехата му Рихилда (миниатура от Grandes Chroniques de France)

Луи II (на латински: Ludowicus Balbus, на френски: Louis II de France, Louis le Bègue; * 1 ноември 846; † 10 април 879 в Компиен) е най-големият и единствен останал жив син и наследник на Карл II Плешиви и на Ирментруда Орлеанска. Известен е с прякора "Заекващият" заради говорния му дефект, който му пречи да се изразява на публични места и уронва авторитета му.

Карл II, бащата на Луи II, избира Аделаида за съпруга на сина си, но 16-годишният Луи II се жени тайно против волята на баща си през 862 г. за 36-годишната Ансгард от Бургундия, с която има пет деца.

Император Карл II анулира този брак чрез папата и го жени през февруари 875 г. за Аделаида. Заради близката им роднинска връзка папата отказва да я коронова на събора в Троа (878). Луи II умира след една година през 879 г. Аделхайд ражда малко след това Шарл III.

Луи II първоначално е коронован за крал на Аквитания през 867 г., после за крал на франките от 877 г.

Луи II е физически слаб и на практика няма никакво политическо влияние, той е изцяло засенчен от аристокрацията.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти и има общо шест деца.

От първия му брак от март 862 г. с Ансгард Бургундска (826–880), дъщеря на граф Ардуин Бургундски. Луи II се развежда с нея след 866 г.

  • Луи III (863/865–882) крал на Франция от 879 година
  • Карломан (866–884) крал на Франция от 879 година
  • Хилдегард
  • Жизела (869 — до ноември 894); мъж: Роберт I (убит февруари или октомври 886 година), граф Троа от 876 година

От втория му брак от 875 г. с Аделаида от Фриули (Елис) Парижка (ок. 850/853 — 10 ноември 901), дъщеря на пфалцграф Адалард (850–901).

  • Ерментруда (* 875/878 — ок. 892?);) и
  • Шарл III Простоватия(879–929), който се появява на бял свят след смъртта на Луи ІІ. Крал на Франция в 893 — 922 години

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Félix Grat, Jacques de Font-Réaulx, Georges Tessier, Robert-Henri Bautier (Hrsg.): Recueil des actes de Louis II le Bègue, Louis III et Carloman II, rois de France (877–884). Paris 1978.
  • Brigitte Kasten: Königssöhne und Königsherrschaft. Hahn, Hannover 1997, ISBN 3-7752-5444-7.
  • Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. Pluriel,‎ 1983 (réimpr. 1997), 490 p., ISBN 2-01-278851-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Шарл I крал на Франция (877 – 879) Луи III