Крал на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Това е списък на владетелите на Франция от разпадането на Франкската империя и обособяването на Западното Франкско кралство (843 г.) до падането на Втората империя през 1870 г.:

Меровинги (428-737)[редактиране | edit source]

Името на Франция идва от германското племе наречено франки. Меровинговите крале са започнали като водачи на племена, като най-старият е Хлодио. Хлодвиг I е бил първият, който е превърнал тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е било разделено между синовете му на Соисон (Неустрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Австразия). Няколко Меровингски монарха съюзили Франкското кралство и приели титлата "Крал на Франките". Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството бил разделяно между синовете му.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Portrait Roi de france Clodion.jpg Клодион Дългокосия
(Clodion le Chevelu)
428 448  • Син на Теодомер Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
Portrait Roi de france Mérovée.jpg Меровей
(Mérovée)
448 457  • Син на Хлодио Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
CHILDERICI REGIS.jpg Хилдерих I
(Childéric Ier)
457 481  • Син на Меровей Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
François-Louis Dejuinne (1786-1844) - Clovis roi des Francs (465-511).jpg Хлодвиг I
(Clovis Ier)
481 511  • Син на Хилдерих I Крал на Франките
(Roi des Francs)
Jean-Louis Bézard - Childebert Ier roi de Francs (mort en 558).jpg Хилдеберт I
(Childebert Ier)
511 23 декември 558  • Син на Хлодвиг I Крал на Париж
(Roi de Paris)
ClotaireIer Jean de Tillet-Recueil des rois de France.jpg Хлотар I Стария
(Clotaire Ier le Vieux)
23 декември 558 29 ноември 561  • Син на Хлодвиг I
 • По-малък брат на Хилдеберт I
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Jean-Joseph Dassy (1796-1865) - Caribert, roi franc de Paris et de l'ouest de Gaule (mort en 567).jpg Хариберт I
(Caribert Ier)
29 ноември 561 567  • Син на Хлотар I Крал на Париж
(Roi de Paris)
Portrait Roi de france Chilpéric roy de France.jpg Хилперих I
(Chilpéric Ier)
567 584  • Син на Хлотар I
 • По-малък брат на Хариберт I
Крал на Париж
(Roi de Paris)

Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)
Portrait Clotaire II roy de France.jpg Хлотар II Великия, Младия
(Clotaire II le Grand, le Jeune)
584 18 октомври 629  • Син на Хилперих I Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)

Крал на Париж
(Roi de Paris)
(595 - 629)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(613 - 629)
Emile Signol (1804-1892) - Dagobert Ier roi d'Austrasie de Neustrie et de Bourgogne (mort en 638).jpg Дагоберт I
(Dagobert Ier)
18 октомври 629 19 януари 639  • Син на Хлотар II Крал на Франките
(Roi des Francs)
Portrait Roi de france Clovis II.jpg Хлодвиг II Мързеливия
(Clovis II le Fainéant)
19 януари 639 31 октомври 657  • Син на Дагоберт I Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)
Clothar III.jpg Хлотар III
(Clotaire III)
31 октомври 657 673  • Син на Хлодвиг II Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(657 - 663)
Portrait Roi de france Childéric II.jpg Хилдерих II
(Childéric II)
673 675  • Син на Хлодвиг II
 • По-малък брат на Хлотар III
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Theuderic III.jpg Теодорих III
(Thierry III)
675 691  • Син на Хлодвиг II
 • По-малък брат на Хилерих II
Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(687 - 691)
Georges Rouget (1783-1869) - Clovis III roi d'Austrasie en 691 (682-695).jpg Хлодвиг IV
(Clovis IV)
691 695  • Син на Теодорих III Крал на Франките
(Roi des Francs)
Childebert III 694 711.jpg Хилдеберт III Справедливия
(Childebert III le Juste)
695 23 април 711  • Син на Теодерих III
 • По-малък брат на Хлодвиг IV
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Portrait Roi de france Dagobert II (i.e III).jpg Дагоберт III 23 април 711 715  • Син на Хилдеберт III Крал на Франките
(Roi des Francs)
Portrait Roy de france Chilperic II.jpg Хилперих II
(Chilpéric II)
715 13 февруари 721  • Вероятно син на Хилдерик II Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(719 - 721)
Theuderic IV.jpg Теодорих IV
(Thierry IV)
13 февруари 721 737  • Син на Дагоберт III Крал на Франките
(Roi des Francs)

Каролингско междуцарствие (737-743)[редактиране | edit source]

Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не са притежавали истинска политическа власт, вместо това тя е била притежавана от Майордома. Когато Теодерих IV починал през 737, Майордома Карл Мартел оставил трона свободен и продължил да управлява до собствената си смърт през 741. Неговият син Пипин Късия възстановил малко от меровингската династия като издигнал Хилдерих III на трона през 743, само за да се оттърве от него през 751.

Меровинги, реставрация (743-752)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Jean Dassier (1676-1763) - Childéric III roy de France (754).jpg Хилдерих III
(Childéric III)
743 ноември 751  • Син на Хиплерик II или на Теодерих IV Крал на Франките
(Roi des Francs)

Каролинги (752-987)[редактиране | edit source]

Разделение на Франкското кралство след Вердюнския договор.

Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, Карл Мартел, взема властта във Франкското кралство през 752, когато майордомът Пипин Къси, син на Мартел, принуждава поредния от ленивите крале (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси) Хилдерих III от Меровингската династия да абдикира и се възкачил на негово място.

Империята се разраснала при управлението на сина на Пипин — Карл I, наричан Шарлеман, когато границите ѝ се разпростирали от Дания до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството било наследено от сина му Луи I Благочестиви и неговите алчни синове, най големият-Лотар, Луи и Шарл. За да не оставя синовете си по-назад, Луи I разделил помежду им голяма част от империята си, което породило между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкия,Шарл се съюзил с брат си Луи срещу новия император Лотар и му обявили война. Съюзниците победили брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предал и бил принуден да подпише Вердюнския договор, с който империята на Шарлеман била разделена между тримата, като Луи, наричан оттук на татък Луи Немски, получил най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция; а Лотар останал с една значително по-малка територия между двете нови кралства, но все пак му било разрешено да запази титлата Император. Този списък започва с Шарл II, наричан Плешиви, първи крал на Франция.


Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Pépin the younger.jpg Пипин Късия
(Pépin le Bref)
752 24 септември 768  • Син на Карл Мартел, роднина на Хлодио Крал на Франките
(Roi des Francs)
Carloman I.jpg Карломан I 24 септември 768 4 декември 771  • Син на Пипин Късия Крал на Франките
(Roi des Francs)
Charlemagne Allemagne.jpg Карл Велики Късия
(Pépin le Bref)
24 септември 768 28 януари 814  • Син на Пипин Късия Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(800814)
Ludwik I Pobożny.jpg Лудвиг I Благочестиви
(Louis Ier le Pieux)
28 януари 814 20 юни 840  • Син на Карл Велики Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
CharlesIItheBald.JPG Пипин Плешиви
(Charles II le Chauve)
20 юни 840 6 октомври 877  • Син на Лудвиг I Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(875877)
Louis II of France.JPG Луи II Пелтекът
(Louis II le Bègue)
6 октомври 877 10 април 879  • Син на Карл II Крал на Франките
(Roi des Francs)
King Louis III.gif Луи III 10 април 879 5 август 882  • Син на Луи II Крал на Франките
(Roi des Francs)
Carloman II of France.jpg Карломан II 10 април 879 6 декември 884  • Син на Луи II Крал на Франките
(Roi des Francs)
Die deutschen Kaiser Karl der Dicke.jpg Карл Дебелия
(Charles le Gros)
20 май 885 13 януари 888  • Син на Лудвиг II
 • Внук на Лудвиг Благочестиви
 • Правнук на Карл Велики
Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(881887)
Odo of France.PNG Одо Парижки
(Eudes de Paris)
29 февруари 888 1 януари 898  • Син на Робер Силни (Робертини)
 • Избран за крал пред младия Шарл III
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Georges Rouget (1783-1869) - Charles III, dit le simple, roi de France en 896 (879-929).jpg Шарл III Прости
(Charles III le Simple)
28 януари 893 30 юни 922  • Син на Луи II
 • По-малък полубрат на Луи III и Карломан II
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Robert I de France.jpg Робер I
(Robert Ier)
30 юни 922 15 юни 923  • Син на Робер Силни (Робертини)
 • По-малък брат на Одо
Крал на Франките
(Roi des Francs)
Rudolph of France.PNG Раул
(Raoul de France)
14 юли 923 15 януари 936  • Зет на Робер I Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis IV.png Луи IV от Отвъдморето
(Louis IV d'Outremer)
19 юни 936 10 септември 954  • Син на Шарл III Крал на Франките
(Roi des Francs)
Lothaire.png Лотар
(Lothaire de France)
12 ноември 954 2 март 986  • Син на Луи IV Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis V.jpg Луи V Ленивия
(Louis V le Fainéant)
8 юни 986 22 май 987  • Син на Лотар Крал на Франките
(Roi des Francs)

Капетингска Династия[редактиране | edit source]

Когато Луи V починал, оставил страната без наследник, който да стане крал. Всеобщо било решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на Лотар управлявал необезпокояван. Хуго бил признат от аристокрацията и духовенството и коронован на 3 юли 987. Властта му, въпреки това ме можела да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представил сина си като свой наследник като rex Franconum (крал на Франките).Съответно синът му представил своя син като наследник, и той своя. Властта се предавала така между първите Капетинги до Филип II Огюст, който учредил властта задължително да се предава от баща на син. Директни Капетинги се отнася до поредица от крале в периода 987-1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама), включващ седемнадесет монарха, управлявали в период от близо 340 години.

Директни Капетинги (987 до 1328)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
King Hugh Capet.jpg Хуго Капет
(Hugues Capet)
3 юли 987 24 октомври 996  • Внук на Робер I Крал на Франките
(Roi des Francs)
Robert II of France (coloured).jpg Робер II Благочестиви, Мъдрия
(Robert II le Pieux, le Sage)
24 октомври 996 20 юли 1031  • Син на Хуго Капет Крал на Франките
(Roi des Francs)
Henri I.jpg Анри I
(Henri Ier)
20 юли 1031 4 август 1060  • Син на Робер II Крал на Франките
(Roi des Francs)
Philip I of France · HHWXI28.svg Филип I Влюбчивия
(Philippe Ier l' Amoureux)
4 август 1060 29 юли 1108  • Син на Анри I Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis VI of France.gif Луи VI Дебелия
(Louis VI le Gros)
29 юли 1108 1 август 1137  • Син на Филип I Крал на Франките
(Roi des Francs)
II Geza es VII Lajos KK.jpg Луи VII Младия
(Louis VII le Jeune)
1 август 1137 18 септември 1180  • Син на Луи VI Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis-Félix Amiel-Philippe II dit Philippe-Auguste Roi de France (1165-1223).jpg Филип II Огюст
(Philippe II Auguste)
18 септември 1180 14 юли 1223  • Син на Луи VII Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis8lelion.jpg Луи VIII Лъвът
(Louis VIII le Lion)
14 юли 1223 8 ноември 1226  • Син на Филип II Огюст Крал на Франките
(Roi des Francs)
Louis-ix.jpg Луи IX Свети
(Saint Louis)
8 ноември 1226 25 август 1270  • Син на Луи VIII Крал на Франките
(Roi des Francs)
Philippe3lehardi.jpg Филип III Смелия
(Philippe III le Hardi)
25 август 1270 5 октомври 1285  • Син на Луи IX Крал на Франките
(Roi des Francs)
Филип IV Хубави
(Philippe IV le Bel)
5 октомври 1285 29 ноември 1314  • Син на Филип III Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Louis X Le Hutin.jpg Луи Х Вироглавия
(Louis X le Hutin)
29 ноември 1314 5 юни 1316  • Син на Филип IV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
John I of France.jpg Жан I Посмъртни
(Jean Ier le Posthume)
15 ноември 1316 20 ноември 1316  • Син на Луи X Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Philippe V Le Long.JPG Филип V Дълги
(Philippe V le Long)
20 ноември 1316 3 януари 1322  • Син на Филип IV
По-малък брат на Луи X
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Charles IV Le Bel.jpg Шарл IV Хубави
(Charles IV le Bel)
3 януари 1322 1 февруари 1328  • Син на Филип IV
По-малък брат на Филип V
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

В списъка не са Хуго Магнус, най-голям си на Робер II и Филип Френски, най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но са починали преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са били самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция.

Династия Валоа (1328-1589)[редактиране | edit source]

Връзка между кралете и претендентите за трона

Със смъртта на последния от Директните Капетинги кралството било изправено пред наследствена криза. Възникнал спор между владетелите на Англия, Навара и Франция относно най подходящия наследник, като всяка страна твърдяла, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна бил Едуард III Плантагенет, внук на Филип IV по майчина линия, от друга Карл II Злия, крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и на края родът Валоа, водещ началото си от Шарл дьо Валоа, син на Филип III Смелия. Като по-възрастен от останалите двама претендента с едно поколение, Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа, бил избран от аристокрацията и духовенството за най-подходящ и въпреки възраженията бил коронован през май 1328 г. Като знак на недоволството си към несправедливото според него решение Едуард III,който бил и херцог на Нормандия (област в северна Франция), отказал да положи клетва за вярност пред новия крал. Скоро в Париж бил изпратен Адам Орлитън, епископ на Харифорд, който обявил война на Франция от името на Едуард, с което сложил началото на Стогодишната Война, опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Philippe6devalois.jpg Филип VI дьо Валоа, Късметлията
(Philippe VI de Valois, le Fortuné)
1 февруари 1328 22 август 1350  • Син на Шарл дьо Валоа, който е син на Филип III Крал на Франция
(Roi de France)
JeanIIdFrance.jpg Жан II Добрия
(Jean II le Bon)
22 август 1350 8 април 1364  • Син на Филип VI Крал на Франция
(Roi de France)
Charles5lesage.jpg Шарл V Мъдрия
(Charles V le Sage)
8 април 1364 16 септември 1380  • Син на Жан II Крал на Франция
(Roi de France)
Charles6lefou.jpg Шарл VI Обичния, Лудия
(Charles VI le Bienaimé, le Fol)
16 септември 1380 21 октомври 1422  • Син на Шарл V Крал на Франция
(Roi de France)
KarlVII.jpg Шарл VII Победоносния
(Charles VII le Victorieux)
21 октомври 1422 22 юли 1461  • Син на Шарл VI Крал на Франция
(Roi de France)
Louis XI of France.jpg Луи XI Предпазливия
(Louis XI le Prudent)
22 юли 1461 30 август 1483  • Син на Шарл VII Крал на Франция
(Roi de France)
Charles VIII de france.jpg Шарл VIII Любезния
((Charles VIII l'Affable)
30 август 1483 7 април 1498  • Син на Луи XI Крал на Франция
(Roi de France)

Клон Валоа-Орлеан (1498-1515)[редактиране | edit source]

Кралски род със само един представител, Луи XII, херцог на Орлеан, получил кралството след смъртта на Шарл VIII, който не оставил мъжки наследник, а както гласи Салическото право, жена не може да управлява, нито властта да се предава по женска линия. След като самия той останал без мъжки наследник, короната преминала в братовчед му Франсоа I.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Louis-xii-roi-de-france.jpg Луи XII Бащата на народа
(Louis XII le Père du Peuple)
7 април 1498 1 януари 1515  • Правнук на Шарл V
 • Втори братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XI
 • Съпруг на Анна Бретанска вдовица на Шарл VIII, от втория му брак
Крал на Франция
(Roi de France)

Клон Валоа-Ангулем (1515-1589)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Francis1-1.jpg Франсоа I
(François Ier)
1 януари 1515 31 март 1547  • Пра-правнук на Шарл V
 • Първи братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XII
Крал на Франция
(Roi de France)
Henry II of France..jpg Анри II
(Henri II)
31 март 1547 10 юли 1559  • Син на Франсоа I Крал на Франция
(Roi de France)
FrancoisII.jpg Франсоа II
(François II)
10 юли 1559 5 декември 1560  • Син на Анри II Крал на Франция
(Roi de France)
Charles IX by Francois Clouet.jpg Шарл IX
(Charles IX)
5 декември 1560 30 май 1574  • Син на Анри II
 • По-малък брат на Франсоа II
Крал на Франция
(Roi de France)
Anjou 1570louvre.jpg Анри III
(Henri III)
30 май 1574 2 август 1589  • Син на Анри II
 • По-малък брат на Шарл IX
Крал на Франция
(Roi de France)

Династия Бурбон (1589-1792)[редактиране | edit source]

Кралски род, произхождащ от Робер дьо Клермон, син на Луи IX Свети, чийто син бил титулуван Херцог на Бурбон през 1327. Макар титлата да им била отнета два века по-късно, те запазили името си непроменено. С брака между Жана III Наварска и Антоан дьо Бурбон, родът се настанил отново в кралските дворове. Техният син, Енрике III, крал на Навара от 1572, бил признат за крал на Франция след смъртта на последния от династията Валоа, Анри III през 1589, бил коронован под името Анри IV и така обединил двете кралства под своя власт.

Синът му Луи XIII обединил двете кралства през 1620 г., но въпреки това владетелите продължавали да използват титлата Крал на Навара дълго след Френската Революция.

През 1724 със смъртта на бездетния Карлос II Испански внукът на Луи XIV Френски, Филип бил признат за крал на Испания и така родът Бурбон се настанил и в Мадридския дворец. От испанския клон произлезли и бъдещите крале на Двете Сицилии.

До края на управлението си родът е свалян и възкачван на френския престол многократно по време на Френската Революция, многократните реставрации, Юлската революция, революциите от 1848 и т.н.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Henry IV of france by pourbous younger.jpg Анри IV, Добрия крал Анри, Зеления галант
(Henri IV, le Bon Roi Henri, le Vert-Galant)
2 август 1589 14 май 1610  • Десето поколение наследник на Луи IX по мъжки пол
 • Праплеменник на Франсоа I
 • Втори братовчед, и по първи брак баджанак, на Франсоа II, Шарл IX и Анри III
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
LouisXIII.jpg Луи XIII Целомъдрения, Справедливия
(Louis XIII le Chaste, le Juste)
14 май 1610 14 май 1643  • Син на Анри IV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Louis XIV of France.jpg Луи XIV Велики, Кралят Слънце
(Louis XIV le Grand, le Roi Soleil)
14 май 1643 1 септември 1715  • Син на Луи XIII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
LouisXV-Rigaud1.jpg Луи XV Обичния
(Louis XV le Bien-Aimé)
1 септември 1715 10 май 1774  • Правнук на Луи XIV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Louis XVI en habit de sacre.jpg Луи XVI, Последния
(Louis XVI le Dernier)
10 май 1774 21 септември 1792  • Внук на Луи XV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
(1774 - 1789)

Крал на французите
(Roi des Français)
(1789 - 1792)

От 21 януари, 1793 до 8 юни, 1795, синът на Луи XVI Луи-Шарл е бил крал на Франция като Луи XVII; всъщност, обаче, той е затворен в храма по време на управлението му и властта му е била притежавана от лидерите на Републиката. След смъртта на Луи XVII, неговият чичо (братът на Луи XVI) Луи-Станислас завзема трона под името Луи XVIII, но de facto става крал на Франция през 1814.

Първа република (1792-1804)[редактиране | edit source]

Първата френска република е просъществувала от 1792 до 1804, когао Първият ѝ консул, Наполеон Бонапарт, се обявил за Император на французите.

Бонапарти, Първа Империя (1804-1814)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Ingres, Napoleon on his Imperial throne.jpg Наполеон I, Велики
(Napoléon Ier, le Grand)
18 май 1804 11 април 1814 Император на французите
(Empereur des Français)

Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1814-1815)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Louis XVIII, the Desired.jpg Луи XVIII Желания
(Louis XVIII le Desiré)
11 април 1814 20 март 1815  • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

Бонапарти, Първата Империя, реставрация (Стоте дни, 1815)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Ingres, Napoleon on his Imperial throne.jpg Наполеон I
(Napoléon Ier)
20 март 1815 22 юни 1815 Император на французите
(Empereur des Français)

От 22 юни до 7 юли, 1815, Бонапартите смятали синът на Наполеон I, Наполеон II за легитимиран наследник на трона, след като баща му направил абдикция в негова полза. Обаче царуването на младото дете е изцяло измислена и той е изпратен с майка си в Австрия. Луи XVIII е избран за крал на 7 юли.

Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1815-1830)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Louis XVIII, the Desired.jpg Луи XVIII Желания
(Louis XVIII le Desiré)
7 юли 1815 16 септември 1824  • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
Charles X Roi de France et de Navarre.jpg Шарл X
(Charles X)
16 септември 1824 2 август 1830  • По-малък брат на Луи XVIII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

Най-старият син и наследник на Шарл X, Дофин Луи-Антоан, обикновено е смятан за легален крал на Франция като Луи XIX за 20-те минути, които са минали между подписването за абдикация на Шарл X и подписването на Дофин.
Анри д'Артоа, внук на Шарл X, е бил смятан от монархистите за титулярен крал на Франция, под името Анри V от 2 август, 1830 до 9 август, 1830, но неговото царуване е главно измислено. Той не е кредитиран кат официален френски монарх.

Капетинги, Династия Орлеан (Юлска монархия 1830-1848)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Louis-Philippe de Bourbon.jpg Луи-Филип Гражданинът-крал
(Louis Philippe, le Roi Citoyen)
9 август 1830 24 февруари 1848  • Шесто поколение наследник на Луи XIII по мъжка линия
 • Пети братовчед на Луи XVI, Луи XVIII и Шарл X
Крал на французите
(Roi des Français)

Втора република (1848 - 1852)[редактиране | edit source]

Втората френска република е просъществувала от 1848 до 1852, когато президентът, Луи-Наполеон Бонапарт, е бил деклариран за Император на Французите.

Бонапарти, Втора Империя, реставрация (1848-1870)[редактиране | edit source]

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
Franz Xaver Winterhalter Napoleon III.jpg Наполеон III
(Napoléon III)
2 декември 1852 4 септември 1870  • Племенник на Наполеон I Император на французите
(Empereur des Français)