Стоте дни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възвръщането на Наполеон I Бонапарт от Елба

Стоте дни [1] е времето на повторно управление на френския император Наполеон Бонапарт във Франция (20 март - 22 юни 1815 г.) след бягството му от изгнание на остров Елба.

Белгийска кампания[редактиране | редактиране на кода]

Против Наполеоновата империя воюва Седма антифренска коалиция с участието на много европейски страни. Поредица от сражения в тази последна военна кампания от Наполеоновите войни преминават с променлив успех:

  • Битка при Лини. На 16 юни основните френски сили, командвани от Наполеон, побеждават по-многобройната пруско-саксонска армия под командването на генерал-фелдмаршал Блюхер, който е ранен в боя. Пруските войски са частично разбити и организирано отстъпват към Вавре. Преследването им започва едва на следващата сутрин от войските на маршал Емануел Груши, който получава заповед от Наполеон да ги догони и разгроми.
  • Битка при Катр-Бра. На 16 юни сраженията между френските войски, командвани от маршал Мишел Ней и англо-холандската армия под командването на Артър Уелингтън и Вилхелм II Нидерландски завършват без победител, с частичен успех на французите.
  • Битка при Вавре. Груши придвижва бавно войските си и пристига при Вавре едва на следващия ден - 18 юни. В 16 часа той се приближава към Вавре и получава писмо от Наполеон от 10 ч. сутринта, в което Наполеон одобрява движението към Вавре. Груши се убеждава, че постъпва в съответствие с плановете на Наполеон. В това време започва престрелка край Вавре. Силите на Груши нанасят поражение на два пъти по-малобройна войска, защото срещу тях е останал само ариергардът на противника, командван от саксонския генерал Йохан фон Тилман. Основните сили, командвани от Блюхер, правят обход, заобикалят армията на Груши и се отправят към Ватерло.
  • Битка при Ватерло. Тя се превръща в генералното сражение на поредицата от битки. Започва в 10 ч. (по други данни в 11,30 ч.) на 18 юни 1815 г. между войските на Наполеон и Уелингтън при равни сили с лек превес за французите. Още в 13,30 ч. Наполеон написва заповед до Груши да дойде веднага с войските си във Ватерло, но той получава писмото едва в 17 ч., когато вече воюва при Вавре с всички шансове да спечели и е твърде далеч от генералното сражение. Въпреки това скоро френският генерал Вандам, чувайки далечната канонада и стремейки се да се притече на помощ на другарите си, без заповед вдига една от дивизиите на щурм на добре укрепените пруски позиции. В разгара на битката при Ватерло пристигат основните сили на прусите и се включват в помощ на англичаните. Към 19,30 ч. Наполеон включва и последния си резерв - националната гвардия, но тя се оказва недостатъчна. Трите корпуса на Груши (около 33 000 души) така и не пристигат, ангажирани в безсмислената победа при Вавре. Френската армия е разгромена при Ватерло. Наполеон произнася известната фраза: "Приемай германеца за мъртъв едва когато видиш главата му отрязана на два метра от тялото!". Груши избягва в САЩ.

Парижки мир, край на стоте дни[редактиране | редактиране на кода]

Макар че френската армия удържа редица тактически победи след битката при Ватерло, това не променя стратегическото положение на Франция. Наполеон прекрасно разбира това, така както и факта, че страната е вече изтощена и не може да воюва повече. На 22 юни 1815 г. той събира министрите, които му предлагат различни варианти за развитие на събитията – от обявяване на диктатура до разпускане на националното събрание. Палатата, узнавайки за това, под ръководството на Лафайет се обявява за «неразпускаема». Под натиска на обстоятелствата Бонапарт повторно се отрича от престола – в 21 часа на 22 юни 1815 г. в полза на своя син. Заминава отначало за Малмезон, където е частната резиденция на Наполеон и първата му жена Жозефин дьо Боарне. Плътно до 25 юни много французи не искат да приемат отричането му от власт и връщането на Бурбоните. На 28 юни Наполеон отпътува от Малмезон за Рошфор с намерение да замине в Америка. По целия си път и в самия град той е възторжено посрещан. На 8 юли отплава в морето с две фрегати, но не може да стигне по-далече от остров Екс – английска ескадра е блокирала Франция по море. Френските моряци предлагат да влязат в самоубийствен бой с англичаните, за да може императорът да отплава в морето под шума от боя на другия кораб («Заале»). Но Наполеон вече е решил своята съдба. На 15 юли 1815 година той се предава на англичаните на кораба «Белерофон». Те го изпращат в принудително изгнание на остров Света Елена в английски плен и далече от светската суета на Европа.

По време на Стоте дни Виенският конгрес непритеснително не прекъсва заседанията си по възстановяване на предходното статукво и реставрацията във Франция след френската революция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Написание Сто дней (при Наполеоне I) по словарю Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. — М.: Эксмо, 2009. — 512 с., стр. 424

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]