Мишел Ней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел Ней
Michel Ney
френски офицер
Marshal Ney by Cook.jpg
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция
Мишел Ней в Общомедия

Мишел Ней (на френски: Michel Ney, 10 януари 1769 – 7 декември 1815), наречен Le Rougeaud („Червендалестия“) и le Brave des Braves („най-смелият от смелите“) е маршал на френската армия, който се бие във Френската революция и в Наполеоновите войни. Той е единственият маршал, екзекутиран през 1815 г. от крал Луи XVIII.

Роден в Саарлуи в провинцията Саар в семейството на бъчваря Петер Ней и съпругата му Маргарет (Margarete), по баща Графен (Graffin), той се присъединява към 5-ти хусарски полк през декември 1787.

Импулсивен и смел войник, Ней става въплъщение на войнишкия добродетел „да водиш от фронта“. Когато бил на кон става неустрашим, а и е бил отличен фехтовач. Началниците му нямало как да не забележат неговия талант. Повишенията не закъсняват: назначен е за лейтенант след битката при Валми (20 септември 1792) и е произведен в чин на следващия месец. Той служи под началството на Дюмурие в Северната армия и участва в битката при Жемап (6 ноември 1792). Ней е адютант на генерал Колан (октомври 1792 – юли 1793) и е повишен в капитан на 12 април 1794 г. През юни 1794 г. той се прехвърля в Самбър е Мьоз (Sambre-et-Meuse) и е ранен в рамото при обсадата на Майнц (есента на 1795). Заради своите способности и храброст на бойното поле, Директорията настоява, против желанието на Ней, той да приеме чин бригаден генерал на 15 август 1796 г. Той се бие и печели в битката при Кирхберг на 19 април 1797, но е пленен от австрийците при Гисен на следващия ден. След две седмици е пуснат на свобода след като е разменен с австрийския генерал Хок.

Ней е направен дивизионен генерал през март 1799 г., като той отново се опитва да откаже този чин. Прехвърлен е в армията на Андре Масена на Дунава и Швейцария (4 май 1799), за да ръководи леката кавалерия и да се бие при Винтертур на 27 май. Този път той е ранен на три места: в бедрото от мускет, в ходилото от байонет и в ръката от пистолет. Поради тези наранявания е принуден да се откаже от началството и да се прехвърли на Рейн, където се бие под командването на Жан Виктор Мари Моро и се отличава в битката при Хоенлинден (3 декември 1800). На 1 януари 1802 г. той приема благоразположението на Наполеон като поема службата на инспектор на цялата френска кавалерия. Подтикнат от Наполеон и съпругата му Жозефин, той се жени за Агле Оги (Aglae Augie) (приятелката на дъщерята на Жозефин, Хортензия) в Гринян (Grignan) на 5 август.

По това време той е предан бонапартист. През следващия месец поема длъжността на военачалник и дипломат в Швейцария, където се опитва да потуши опитите за бунт, но се връща във Франция за да ръководи военните части в Кампан (Campagne) и Монтрьой (Montreuil) при подготовката им за нахлуване в Англия. Той става член на маршалата чрез консулски указ от 19 май 1804 г. Поема командването на 6ти корпус и показва уменията си в Улм, където пресича отстъплението на австрийската армия на генерал Карл Мак фон Лайберих в Елхинген, като лично води атаката през моста, след която градът е превзет (средата на октомври 1805). След това завладява Тирол, превземайки Инсбрук през ноември 1805 г. Преди битката при Йена през 1806 г.почти му е отрязан пътя за отстъпление и Наполеон е принуден да дойде да го спаси и да се включи в боя, преди да е готов. При последвалото преследване на победената пруска армия, Ней окупира Ерфурт и принуждава крепостта Магдебург да се предаде. На 8 февруари 1807 г. пристигането на 6ти корпус в Ейлау укрепва духа на отпадналите французи, въпреки че не взема дейно участие в битката.

От март до май той удържа позициите при Гутщад (днешно Добре Място в Полша) срещу австрийците, които са пет пъти повече от 6ти корпус.

Ръководи армията на Рейн за кратко през 1799 г. Неговата подкрепа е решаваща за победата на Наполеон при Фридланд. Може би най-големият подвиг на Ней е защитата в тила след отстъпването от Москва през 1812 г.

Той е един от първите маршали, които Наполеон произвежда, когато идва на власт. Произведен в Херцог Елшинген на 6 юни 1808 г. и в Принц де ла Москова на 25 март 1813 г.

Ней е един от военачалниците, които подтикнали Наполеон към абдикация след Битката при Лайпциг.

Когато Париж пада, а Бурбоните се качват отново на трона, Ней е поощрен и похвален. Когато го изпращат да арестува Наполеон обаче, той е убеден от него да отиде от другата страна на барикадата. Ней командва злополучната за Наполеон битка при Ватерло. Той е разстрелян в Париж, близо до Люксембургските градини, като отказва превръзка на очите и му е дадено правото сам да даде заповедта за огън.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]