Карл XIV Йохан (Швеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл XIV Йохан
Крал на Швеция и Норвегия
Carl XIV John of Sweden & Norway c 1840.jpg
Лични данни
Управление 5 февруари 1818 – 8 март 1844
Коронация 11 май 1818 г. (в Швеция)
7 септември 1818 г. (в Норвегия)
Роден
Починал
Предшественик Карл XIII
Наследник Оскар I
Подпис Autograf, Carl Johan, Nordisk familjebok.png
Семейство
Династия Бернадот
Баща Анри Бернадот
Майка Жан де Сен-Венсан
Брак Дезире Клари
Потомци Оскар I
Карл XIV Йохан в Общомедия

Карл XIV Йохан, съгласно норвежката номерация Карл III, е крал на Швеция и Норвегия от 1818 до смъртта си през 1844. Роден е във Франция с рождено име Жан-Батист Бернадот, към което той самият по-късно прибавил и името Жул в знак на почит към френската империя на Наполеон I. Той е петото дете в семейството на прокурора Жан Анри Бернадот и неговата съпруга Жана дьо Сен-Жан. Баща му му бил предначертал професионален път като юрист, но младият Жан-Батист намирал правото за скучно и предпочел да направи военна кариера.

След смъртта на баща си седемнадесетгодишният Жан-Батист постъпва в армията. Френската революция го заварва сержант, той бързо се отличава в битките и е произведен в лейтенант през 1791 г., а през 1794 е вече генерал на дивизия. Макар да има трудни отношения с Наполеон Бонапарт, той все пак е дълбоко впечатлен от императора на Франция. През 1798 Жан-Батист е назначен за посланик във Виена и там се среща с Бетховен. На следващата година става военен министър, през 1804 е назначен за губернатор на Хановерското курфюрство. С обявяването на Първата френска империя Бернадот става един от 18 маршали на Франция.

През 1810 г., профренски настроената шведска партия му предлага да се кандидатира за принц наследник на Швеция, надявайки се с негова помощ и с подкрепата на Бонапарт Швеция да си върне Финландия, която Русия е анексирала през 1809 г. Жан-Батист Бернадот се съгласява и за всеобща изненада на 21 август 1810 е одобрен и заминава за Швеция, след като получава разрешение от Наполеон (който разчита по този начин да си осигури надежден съюзник в Северна Европа). На 5 ноември 1810 г. Бернадот е осиновен от крал Карл XIII и приема името Карл Йохан. Въпреки че от този момент той ефективно участва в управлението на Швеция, той става официално крал чак през 1818 г. след смъртта на Карл XIII.

Обстоятелствата изискват той да се откаже от Финландия, за да запази мира с Русия, но се надява със съгласието на Бонапарт да си върне Норвегия, която през последните три века е под господството на Дания. След като Наполеон отказва, Бернадот прекратява отношенията с него и се сближава тайно с руския цар Александър I. През 1813 Бернадот участва в коалицията срещу Франция и, заплашвайки Дания, успява чрез договора от Киел (14 януари 1814) да я принуди да му отстъпи Норвегия. Всичко това се случва докато все още официално крал на Швеция е Карл XIII, заради чиято сенилност обаче политиката и дипломацията са в ръцете на Бернадот. След като през 1818 г. Бернадот е коронован за крал на Швеция и Норвегия, той развива успешно икономиката, земеделието, търговията и промишлеността на държавата.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1798 г. Жан-Батист Жул Бернадот се жени за Дезире Клари, на следващата година тя му ражда син Оскар I, бъдещият крал на Швеция и Норвегия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Карл II
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1818 – 1844)
Оскар I
Карл XIII Крал на Швеция (1818 – 1844) Оскар I
  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б Karl XIV Johan.
  3. Hovförsamlingens kyrkoarkiv, Död- och begravningsböcker, SE/SSA/0007/F I/1 (1766-1853), bildid: C0054458_00283. // с. няма. Torsdagen den 8 Mrch? år efter Christi Börd Ett tusende Åttahundra Fyrtio Fyra klockan half till fyra...