Карл XIV Йохан (Швеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл XIV Йохан
Karl XIV. Johan
крал на Швеция и Норвегия
Karl XIV Johan, 1763-1844, kung av Sverige och Norge (Fredric Westin) - Nationalmuseum - 39758.tif
Роден
Починал
8 март 1844 г. (81 г.)
ПогребанШвеция

Религиялутеранство
католицизъм
НаградиОрден Черен орел
Орден на слона
Голям кръст на Железния кръст
Орден на Златното руно
Управление
Период5 февруари 18188 март 1844
Коронация11 май 1818 г. (в Швеция)
7 септември 1818 г. (в Норвегия)
ПредшественикКарл XIII
НаследникОскар I
Karl XIV Johan Roi de Suède et de Norvège.svg
Семейство
РодБернадот
БащаКарл XIII
СъпругаДезире Клари (17 август 1798)[1]
ДецаОскар I
ПодписAutograf, Carl Johan, Nordisk familjebok.svg
Карл XIV Йохан в Общомедия

Карл XIV Йохан, съгласно норвежката номерация Карл III, с рождено име Жан-Батист Бернадот, е крал на Швеция и Норвегия от 1818 до смъртта си през 1844.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 януари 1763 година в По, Франция, като Жан-Батист Бернадот, към което той самият по-късно прибавил и името Жул в знак на почит към Френската империя на Наполеон I. Той е петото дете в семейството на прокурора Жан Анри Бернадот и Жана дьо Сен-Жан. Баща му бил предначертал професионален път като юрист, но младият Жан-Батист намирал правото за скучно и предпочел да направи военна кариера.

Военна и политическа кариера във Франция[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на баща си 17-годишният Жан-Батист постъпва в армията. Френската революция го заварва сержант, той бързо се отличава в битките и е произведен в лейтенант през 1791 г., а през 1794 г. е вече генерал на дивизия. Среща Наполеон Бонапарт в армията през 1797 г, и макар отначало отношенията им да са добри, по-късно се влошават поради неразбирателство и съперничество.

През 1798 г. Жан-Батист е назначен за френски посланик във Виена и там се среща с Бетховен. При завръщането си в Париж през август 1798 г. той се жени за Дезире Клари, бивша годеница на Наполеон и по-малка сестра на Жули Клари, която пък става съпруга на Жозеф Бонапарт. Така Бернадот става част от близкия кръг на Наполеон.

На следващата година става военен министър, през 1804 г. е назначен за губернатор на Хановерското курфюрство. С обявяването на Първата френска империя Бернадот става един от 18 маршали на Франция.

Крал на Швеция[редактиране | редактиране на кода]

Карл XIV Йохан, 1840

През 1810 г., профренски настроената шведска партия му предлага да се кандидатира за принц наследник на Швеция, надявайки се с негова помощ и с подкрепата на Бонапарт Швеция да си върне Финландия, която Русия е анексирала през 1809 г. Жан-Батист Бернадот се съгласява и за всеобща изненада на 21 август 1810 е одобрен и заминава за Швеция, след като получава разрешение от Наполеон (който разчита по този начин да си осигури надежден съюзник в Северна Европа). На 5 ноември 1810 г. Бернадот е осиновен от крал Карл XIII и приема името Карл Йохан. Въпреки че оттогава той ефективно участва в управлението на Швеция, той става официално крал чак през 1818 г. след смъртта на Карл XIII.

Обстоятелствата изискват той да се откаже от Финландия, за да запази мира с Русия, но се надява със съгласието на Бонапарт да си върне Норвегия, която през последните три века е под господството на Дания. След като Наполеон отказва, Бернадот прекратява отношенията с него и се сближава тайно с руския цар Александър I.

През 1813 Бернадот участва в коалицията срещу Франция и, заплашвайки Дания, успява чрез договора от Киел (14 януари 1814) да я принуди да му отстъпи Норвегия. Всичко това се случва докато все още официално крал на Швеция е Карл XIII, заради чиято сенилност обаче политиката и дипломацията са в ръцете на Бернадот.

След като през 1818 г. Бернадот е коронован за крал на Швеция и Норвегия, той развива успешно икономиката, земеделието, търговията и промишлеността на държавата.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 8 март 1844 година в Стокхолм на 81-годишна възраст.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1798 г. Жан-Батист Жул Бернадот се жени за Дезире Клари, на следващата година тя му ражда син Оскар I, бъдещият крал на Швеция и Норвегия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Карл II
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1818 – 1844)
Оскар I
Карл XIII Крал на Швеция (1818 – 1844) Оскар I