Наполеонови войни
| Наполеонови войни |
|---|
  Горе: Битката при Аустерлиц Долу: Битката при Ватерло |
С Наполеоновите войни обикновено се означават поредицата военни конфликти, водени през управлението на Франция от Наполеон Бонапарт (1799–1815 г.) в периода когато той е първи консул и император на Френската империя (1800-1815). В по-широк смисъл, Наполеоновите войни включват италианската (1796/97) и египетската кампания (1798/99), въпреки че те (и особено италианската) обикновено се считат за революционни войни.
На 9 ноември 1799 г. властта във Франция посредством превратът на 18 брюмер (на френски: Coup d'État du 18 brumaire) /18 брюмер VIII година по новото революционно летоброене заменило Григорианския календар в Първата френска република/ довежда на власт Наполеон Бонапарт. Към този момент в т.нар. от френските революционери Стара Европа, цари дезорганизация и липса на консенсусна политика по отношение на провъзгласената френска република, и в частност обща политика към новата власт след преврата във Франция.
Възползвайки се от това, Наполеон решава да наложи първо върху континента, а по-сетне и върху света своята идея за една "световна монархия" начело с Франция, оглавявана от него като "световен император". Още преди преврата Наполеон продемонстрира бъдещите си намерения - в хода на египетската си кампания търси съюз с Русия за да изтласка Англия от Ориента и Индия.
Наполеоновите войни започват с опит за установяване на морско господство на Франция над Англия - притежаваща най-силния флот по това време в света. Опита е осуетен от адмирал Хорацио Нелсън, който печели битката при Трафалгар.
Сред морското си фиаско Наполеон решава да осъществи сухопътно господство над Евразия. За целта стартирал западния си и източния си поход насочени срещу най-силните сухоземни държави в света по това време - Испанската (в полуостровната война) и Руската империя (властващи съответно над западното и източното полукълбо). Армиите на Наполеон стигнали на изток чак до Москва, разбивайки Рейнския съюз при Аустерлиц. Руската кампания на Наполеон също завършила с фиаско, а след битката на народите край Лайпциг нарушителя на световния стар ред бил заточен на остров Елба.
През 1815 г., по време на Виенския конгрес, Наполеон избягал от острова и се върнал във Франция, повеждайки нова френска армия срещу Стара Европа, но на 18 юни 1815 г. при Ватерло, Наполеон с 72 000 французи загубил и последната си битка в живота срещу обедината пруско-британска армия от 118 000 души, след която Наполеон за назидание пред света бил заточен на остров Света Елена, носещ името на Флавия Юлия Елена, майка на Константин Велики и откривателка на животворния кръст. Заточен на отдалечения остров в Атлантическия океан, Наполеон завършил земните си дни далеч от светската суета - Vanitas vanitatum et omnia vanitas.
Финансиране на войните[редактиране | edit source]
Основна част от финансовите средства за предизвикването на европейските войни и размирици от Наполеон дошла от продажбата на Луизиана от Френската империя на САЩ през 1802/03 г.
В хода на военните кампании из Европа и Леванта революционната френска армия си служела с реквизации в името на свободата, равенството и братството.
Важни дати[редактиране | edit source]
- 1796-1797 г. - Наполеон завладява Италия.
- 1798 г. - Войските на Наполеон завладяват част от Египет.
- 1799 г. - Наполеон извършва държавен преврат и поема управлението като пръв консул.
- 1804 г. - Наполеон е коронясан за император на Първата френска империя.
- 1815 г. - Битката на народите при Ватерло. Наполеон е заточен на остров Св. Елена. Парижките мирни договори слагат край на Наполеоновите войни.
Вижте също[редактиране | edit source]
