Египетска кампания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Египетска кампания
Конфликт: Война на Втората коалиция / Наполеонови войни
Francois-Louis-Joseph Watteau 001.jpg
Битката при пирамидите“, худ. Луи-Жозеф Вато
Период 1798-1801
Място Египет
Резултат Загуба за Франция
Воюващи страни
Османска империя Османска империя
1606 Великобритания
Flag of France.svg Франция
Командири
Османска империя Мурад Бей
Османска империя Джезар паша
Османска империя Абдула паша
1606 Ралф Абъркромби
1606 Хорацио Нелсън
1606 Уилям Сидни Смит
Flag of France.svg Наполеон Бонапарт
Flag of France.svg Жан-Батист Клебер
Flag of France.svg Жак-Франсоа Мену
Flag of France.svg Луи Десе
Flag of France.svg Луи-Андре Бон
Flag of France.svg Франсоа д'Егийе

Египетската кампания (на френски: Campagne d'Égypte, 1798-1801) е несполучлив опит на Наполеон Бонапарт за защита на френските търговски интереси в Египет и Сирия и препречване на пътищата на англичаните до Индия. След няколко победи и кампания в Сирия, в края на краищата Наполеон и неговата „Ориенталска армия“ са принудени да отстъпят от враждебността на местните, британския морски флот, новите елитни пехотинци на турците (Низамъ Джедид) и политическите машинации в Париж.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Наполеон Бонапарт в Кайро

През август 1797 г. генерал Наполеон Бонапарт в писмо до Директорията предлага да поведе военна експедиция, чиято цел е превземането на Египет, по това време провинция на Османската империя, с цел защитаването на френските търговски интереси и прекъсването на британските пътища към Индия. Бонапарт се стреми към френско господство в Близкия изток, за да може да се свърже с мюсюлманския враг на британците в Индия - Типу Султан.[1] Наполеон пише на Директорията следното:

Колкото по-бързо превземем Египет, толкова по-бързо ще установим връзки с индийските принцове и ще атакуваме англичаните в техните владения.[2]

Според доклад на Шарл Морис дьо Талейран от февруари 1798 г.:

След като превземем и се укрепим в Египет, Наполеон ще изпрати 15 000 души през Суец до Индия, където те ще се присъединят към армията на Типу Султан и ще победят англичаните.[3]

Директорията се съгласява с плана през март 1798 г. Въпреки че експедицията е изключително скъпа и далечна, Директорията се съгласява, само за да отдалечи известният генерал от централната власт.

В началото на експедицията Наполеон и армията му превземат Малта от рицарите хоспиталиери на 9 юни и на 1 юли достигат успешно Александрия, избягвайки да бъдат открити от Кралския флот. Наполеон прави неуспешен опит да спечели подкрепата на местното население, като се показва в светлината на техен освободител от османско владичество (Египет по това време е османска провинция), цитирайки принципите на исляма. Във едно писмо до шейха от август 1798, той пише:

Аз мечтая... да мога да събера всички мъдри и учени хора от всички страни и да ги управлявам при режим, основан на принципите на Корана, във който има само истина и сам той може да поведе хората към щастието.[4]

Секретарят на Наполеон, Буриен пише, че неговият началник е много заинтересован от исляма и много други религии.[5]

Завладяването на Египет[редактиране | edit source]

„Битката при пирамидите“, Луи-Франсоа Люжен, 1808

След пристигането в Египет (по план, близо до Александрия), наполеоновата армия побеждава повече от 21 000 мамелюци в Битката при пирамидите (около 40 000 мамелюци не участват в битката), която се състояла на около 9 мили (15 км) от пирамидите. Той побеждава мамелюкската кавалерия, използвайки по-голяма версия на обикновения пехотен квадрат, като оръдията и провизиите се оставят на безопасно място извън него. Убити са около 300 французи и над 6 000 египтяни.

Докато битката на сушата е решителна победа за французите, британският флот успява да компенсира в морските сражения. Флотът, които докарва Наполеон и армията му в Египет, отпътува обратно за Франция, освен няколко линейни кораба, които остават с тях и поддържат армията по крайбрежието. На 1 август британският флот открива тези кораби в добре защитена позиция в залива Абукир. Французите смятат, че са изложени за атака само от една страна, тъй като другата е пазена от брега. По време на Нилската битка Хорацио Нелсън успява да вклини половината от корабите си между брега и френските кораби и ги атакува от две страни. Всички френски кораби са пленени или потопени, с изключение на два. Наполеон остава приклещен на сушата. По този начин целта му да засили френските позиции във Средиземно море остава остава неизпълнена, но все пак армията му успява да се затвърди в Египет, въпреки честите националистически въстания.

Бягството на Наполеон[редактиране | edit source]

Превратът от 18 брюмер

Бонапарт прави опит да спечели благоволението на ислямското духовенство, но то не симпатизира на французите и в Кайро избухва бунт. Отчаяният Наполеон организира експедиция в Сирия през февруари 1799 г. Превзема чрез щурм Яфа, но се проваля при Акра. На 20 май същата година започва отстъпление. Наполеон и армията му все още са в състояние да нанесат поражение на турците, разположени в залива Абукир (това става на 25 юли), но не желае и предприема бягство. Във Франция Директорията е на границата на банкрут и загуба срещу коалицията на Австрия, Турция и Русия. Получавайки известие за вътрешните вълнения и външните заплахи в родината, на 23 август Наполеон тайно бяга, оставяйки армията на генерал Клебер в Египет. Успешно се разминава с британския флот, патрулиращ в Средиземно море, и на 9 октомври 1799 г. спокойно пристига във Фрежюс, Южна Франция. Прави преврат и завзема властта, като се провъзгласява за пожизнен консул на Франция. Този преврат остава в историята като „Превратът от 18 брюмер“.

Последици[редактиране | edit source]

Опитът на Наполеон да превземе Египет при пълното превъзходство на английския флот в Средиземно море бил обречен на неуспех. Благодарение на високите бойни качества на френската армия под командването на Наполеон, в продължение на няколко години експедицията се оказва относително успешна.

Отдалечеността от Франция и борбите на местното население, което възприема французите като завоеватели, поставят френския корпус в безизходица. След унищожаването на френския флот в Нилската битка, капитулацията на французите била само въпрос на време. Но Наполеон не се интересува от това и въпреки, че през 1799 г. изоставя войниците си и заминава за Франция, се съгласява да ги изтегли от Египет чак през 1802 г., по условията на Амиенския мирен договор.

Едновременно с това, египетската кампания на Наполеон повишава интереса към древната история на Египет. По време на експедицията са събрани и взети много паметници на историята и образци на древноегипетското изкуство. През 1798 г. е създаден Египетския институт (на френски: L'Institut d'Égypte), който поставя началото на мащабното разграбване на паметниците на древен Египет.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tricolor and crescent William E. Watson p.13-14 [1]
  2. Napoleon and Persia by Iradj Amini, p.12 [2]
  3. Napoleon and Persia by Iradj Amini, p.12 [3]
  4. Cherfils 1914, pp.105 and 125
  5. Bonaparte and Islam.. // George Mason University Center for History and New Media. Посетен на 2008-10-11.

Литература[редактиране | edit source]