Жозеф Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жозеф Бонапарт
Joseph Bonaparte
крал на Испания

Роден
Починал
Погребан Свети Луи на Инвалидите, Париж, Франция

Религия католицизъм
Управление
Период 1808 – 1813
Коронация 6 юни 1808 г.
Предшественик Фернандо VII
Наследник Фернандо VII
Други титли Крал на Неапол и Сицилия (1806 – 1808)
Grand Coat of Arms of Joseph Bonaparte as King of Spain.svg
Семейство
Род Бонапарт
Майка Летиция Рамолино
Братя/сестри Наполеон I
Елиза Бонапарт
Каролина Бонапарт
Паулина Бонапарт
Жером Бонапарт
Луи Бонапарт
Съпруга Жули Клари (1 август 1794)
Деца Зенаида Бонапарт
Подпис Signatur Joseph Bonaparte.PNG
Жозеф Бонапарт в Общомедия

Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte) е крал на Неапол и Сицилия (1806 – 1808), крал на Испания (1808 – 1813)

Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. Той е най-голям син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино. Брат е на Наполеон Бонапарт.[1]

През 1794 г. се жени за Жули Клари, дъщеря на търговец от Марсилия, имат три дъщери: Зенаида (1801 – 1854) и Шарлот (1802 – 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.

Наполеонови войни и управление на Неапол[редактиране | редактиране на кода]

Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (Долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.

Крал на Испания[редактиране | редактиране на кода]

На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания под името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.

След войните[редактиране | редактиране на кода]

Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа – в град Флоренция. Тук умира през 1844 г., а тялото му е погребано в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Карлос IV Крал на Испания (6 юни 1808 – 11 декември 1816) Фернандо VII
Фердинанд IV Крал на Неапол (30 март 1806 – 8 юли 1808) Жоашен Мюра