Жером Бонапарт
| Жером Бонапарт Jérôme Bonaparte | |
|---|---|
| крал на Вестфалия | |
 | |
| Роден | Джироламо Наполеоне де Буонапарте
15 ноември 1784 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Свети Луи на Инвалидите, Париж, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Награди | Орден Черен орел Орден на слона (1811) |
| Управление | |
| Период | 1807 – 1813 |
_2.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Бонапарт |
| Баща | Карло Буонапарте |
| Майка | Летиция Рамолино |
| Братя/сестри | Наполеон I Жозеф Бонапарт Луи Бонапарт Елиза Бонапарт Каролина Бонапарт Паулина Бонапарт |
| Съпруга | Елизабет Патерсън Катарина Вюртембергска Джустина Бартолини-Балдели |
| Деца | Жером-Наполеон Бонапарт Жером Наполеон Шарл Бонапарт Матилд Бонапарт Наполеон-Жером Бонапарт |
| Подпис |  |
| Жером Бонапарт в Общомедия | |
Жером-Наполеон Бонапарт (на френски: Jérôme-Napoléon Bonaparte) е френски благородник, крал на Вестфалия през 1807 – 1813 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 ноември 1784 година в Аячо в семейството на италианския дипломат Карло Буонапарте и е най-малкият брат на бъдещия френски император Наполеон I.
През 1803 година пътува до Съединените щати, където се жени и има син, но Наполеон анулира брака му. През 1807 година се жени за германската принцеса Катарина Вюртембергска и става крал на просъществувалото до 1813 година Кралство Вестфалия, една от сателитните на Франция държави, създадена от Наполеон. След края на Наполеоновия режим живее в Италия до идването на власт на племенника му Луи Наполеон Бонапарт през 1848 година, след което заема няколко почетни длъжности във Франция, а през 1852 – 1856 година е официалният престолонаследник на Втората империя.
Жером Бонапарт умира на 24 юни 1860 година в замъка Вилжени, днес част от Маси, край Париж.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
.svg){kind=small}