Елиза Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елиза Бонапарт, ок. 1800
Елиза Бонапарт, 1806
Герб на Елиза Бонапарт

Елиза Бонапарт (на френски: Élisa Bonaparte, Maria Anna Elisa Buonaparte, на италиански: Elisa Bonaparte Baciocchi, * 3 януари 1777 в Аячо, Корсика, † 7 август 1820 във Вила Вичентина, Удине) в същност Мария Анна Елиза Бонапарте, е най-възрастната сестра на Наполеон I Бонапарт. Тя е княгиня на Лука и Пиомбино и велика херцогиня на Тоскана (1808–1814).

Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник Феличе Бачоки (1762–1841), който е издигнат като сенатор от Наполеон. На 27 юни 1805 г. е обявен за княз на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Елиза всъщност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От мрамора на Карара княгинята прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря скулпторно училище. Помага на Николо Паганини като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.

Елиза се разделя със съпруга си. Тя резидира в палацо Питти, а нейният съпруг – в палацо дела Крочета. Двамата имат различни извънбрачни афери.

След края на Наполеоновото господство Елиза и нейният съпруг живеят наблюдавани от австрийците в Триест. Тя получава титлата Contessa di Compiagano. Купува къща в града и във Вила Вичентина. През 1819 г. австрийците ѝ връщат нейните имоти в Италия. Тя ги продава, с което си осигурява добър живот. По-късно Елиза купува нов имот в Италия. Умира внезапно през 1820 г. от малария. Голяма част собствеността си тя завещава на децата си.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От съпруга си Елиза има пет деца, от които две достигат зряла възраст:

  • Феликс Наполеон Бачоки Левой (1798-1799)
  • ~ (син) Бачиоки (1803-1803)
  • Елиза Наполеоне Бачоки Левой (1806-1869), омъжена за граф Кармрата-Пасионеи ди Мацолини
  • Жером Шарл Бачоки Левой (1810-1811)
  • Фредерик Наполеон Бачоки Левой (1814-1833)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • David Stacton: Die Bonapartes. Zsolnay, Wien und Hamburg 1968, S.78-85, S.194f.
  • M. Bellacci, I Bonaparte, Mondadori, Milano 1973.
  • E. Lazzareschi, Elisa Buonaparte Baciocchi, Lucca 1983.
  • N. Tavera, Elisa Bonaparte Baciocchi principessa di Piombino, Firenze 1982.
  • Florence Vidal, Élisa Bonaparte, éd. Pygmalion, 2005. 310 p. (ISBN 2857049692)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]