Елиза Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елиза Бонапарт
Élisa Bonaparte
княгиня на Лука и Пиомбино,
велика херцогиня на Тоскана
Portrait of Elisa Bonaparte.jpg
Елиза Бонапарт, ок. 1800
Родена
Починала
Погребана Болоня, Италия
Coat of Arms of Élisa Bonaparte as princesse de Lucques et Piombino.svg
Семейство
Род Бонапарт
Майка Летиция Рамолино
Братя/сестри Паулина Бонапарт
Каролина Бонапарт
Наполеон I
Жозеф Бонапарт
Луи Бонапарт
Жером Бонапарт
Елиза Бонапарт в Общомедия

Елиза Бонапарт, родена като Мария Анна Елиза Бонапарте (на френски: Élisa Bonaparte, Maria Anna Elisa Buonaparte; на италиански: Elisa Bonaparte Baciocchi, * 3 януари 1777, Аячо, Корсика, † 7 август 1820, Вила Вичентина, Удине), е най-възрастната сестра на Наполеон I Бонапарт. Тя е княгиня на Лука и Пиомбино и велика херцогиня на Тоскана (1808 – 1814).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Елиза Бонапарт, 1806

Елиза Бонапарт се омъжва на 1 май 1797 г. за корсиканския благородник Феличе Бачоки (1762 – 1841), който е издигнат като сенатор от Наполеон. На 27 юни 1805 г. е обявен за княз на Лука и Пиомбино като Феликс I до 1814/1815 г. Елиза всъщност управлява сама. Построява в Лука един нов палат, театър, баня и игрално казино, което Наполеон нарежда да бъде затворено. Тя строи пътища, отваря мини. От мрамора на Карара княгинята прави бюстове на брат си. В Карара тя отваря скулптурно училище. Помага на Николо Паганини като го назначава в капелата на нейния двор и го номинира на почетен капитан.

Елиза се разделя със съпруга си. Тя резидира в палацо Питти, а нейният съпруг – в палацо дела Крочета. Двамата имат различни извънбрачни афери.

След края на Наполеоновото господство Елиза и нейният съпруг живеят наблюдавани от австрийците в Триест. Тя получава титлата Contessa di Compiagano. Купува къща в града и във Вила Вичентина. През 1819 г. австрийците ѝ връщат нейните имоти в Италия. Тя ги продава, с което си осигурява добър живот. По-късно Елиза купува нов имот в Италия.

Умира внезапно през 1820 г. от малария. Голяма част собствеността си тя завещава на децата си.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От съпруга си Елиза има пет деца, от които две достигат зряла възраст:

  • Феликс Наполеон Бачоки Левой (1798 – 1799)
  • ~ (син) Бачиоки (1803 – 1803)
  • Елиза Наполеоне Бачоки Левой (1806 – 1869), омъжена за граф Кармрата-Пасионеи ди Мацолини
  • Жером Шарл Бачоки Левой (1810 – 1811)
  • Фредерик Наполеон Бачоки Левой (1814 – 1833)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • David Stacton: Die Bonapartes. Zsolnay, Wien und Hamburg 1968, S.78 – 85, S.194f.
  • M. Bellacci, I Bonaparte, Mondadori, Milano 1973.
  • E. Lazzareschi, Elisa Buonaparte Baciocchi, Lucca 1983.
  • N. Tavera, Elisa Bonaparte Baciocchi principessa di Piombino, Firenze 1982.
  • Florence Vidal, Élisa Bonaparte, éd. Pygmalion, 2005. 310 p. (ISBN 2-85704-969-2)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]