Бонапарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фамилен герб на Бонапарт.

Бонапарт (на френски: Bonaparte) е корсиканска аристократична фамилия, потомци на флорантинския граф Вилхелм. Фамилията е клон на лонгобардското семейство на Кадолингите от 11 век, които излъчват редица участници в кръстоносните походи. [1]

Етимология и история[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на фамилията идва от „byona parte“, което ще рече на български „добри дела“. През 13 век фамилията се установява в Сардзана. [2]

Бонапартите служат на република Генуа и някои техни потомци се заселват в Аячо. Повечето членове на фамилията се сдобиват през 17 век с благороднически титли и са ангажирани в магистратурата или упражняват юридически професии.

След като Корсика става владения на кралство Франция през 1768 г. повечето Бонапарти вземат участие във въоръжената съпротива срещу французите, водена от Паскал Паоли. През 70-те години на 18 век са интегрирани във френската администрация и бюрокрация на острова.

Най-известният представител на фамилията води така наречените Наполеонови войни, завършили катастрофално за Френската империя в сблъсъка ѝ с различни антифренски коалиции.

Императори[редактиране | редактиране на кода]

Трима представители на фамилията управляват Франция като императори:

  • Наполеон I (1769 – 1821), император на Франция
  • Наполеон II (1811 – 1832), херцог на Райхщат, син на Наполеон I (управлява Франция от 22 юни до 7 юли 1815)
  • Наполеон III (1808 – 1873), император на Франция, племенник на Наполеон I

Други[редактиране | редактиране на кода]

Сред свързаните с династията са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]