Наполеон II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наполеон II
Napoléon II
Император на Франция
Le duc de Reichstadt.jpg
Роден
Починал
Погребан Дом на инвалидите, Париж, Франция

Религия Католическа църква
Управление
Период 22 юни – 7 юли 1815 г.
Коронация 22 юни 1815 г.
Предшественик Наполеон I Бонапарт
Наследник Луи XVIII (де факто)
Жозеф Бонапарт (де юре)
Други титли Херцог Райхщатски
Grandes Armes Impériales (1804-1815)2.svg
Семейство
Род Бонапарт
Баща Наполеон I
Майка Мария-Луиза Австрийска
Братя/сестри Йожен дьо Боарне
Стефани дьо Боарне
Наполеон II в Общомедия

Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (на френски: Napoléon François Joseph Charles Bonaparte), известен и като Наполеон II, е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.

Роден е на 20 март 1811 от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Влиза в историята под династическото име, дадено му от бонапартистите – Наполеон II. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 парижките законодателни органи го признават за император.

Римски крал и император[редактиране | редактиране на кода]

Наполеон II в детските му години

Веднага след раждането си, дългоочакваният син е провъзгласен от Наполеон I за крал на Рим (Roi de Rome) и наследник на империята. Наполеон се отрича от престола в полза на сина си на два пъти – първият през 1814 и вторият през 1815 (след Стоте дни), но и двата пъти за законен монарх е обявен Луи XVIII.

В Австрия[редактиране | редактиране на кода]

След второто отричане четиригодишният римски крал е изпратен в Австрия при майка си и там му е дадена нова титла „херцог Райхщатски“. Израства в двора на дядо си Франц I Австрийски, във Виена.

Мария-Луиза със сина си Наполеон

За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа. Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.

Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шонбрун във Виена, Австрия.