Наполеон II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наполеон II
Napoléon II
Император на Франция
Michael Moritz Daffinger - Der Herzog von Reichstadt - 2085 - Österreichische Galerie Belvedere.jpg
Роден
Починал
Погребан Дом на инвалидите, Париж, Франция

Религия Католическа църква
Управление
Период 22 юни – 7 юли 1815 г.
Коронация 22 юни 1815 г.
Предшественик Наполеон I Бонапарт
Наследник Луи XVIII (де факто)
Жозеф Бонапарт (де юре)
Други титли Херцог Райхщатски
Grandes Armes Impériales (1804-1815)2.svg
Семейство
Род Бонапарт
Баща Наполеон I
Майка Мария-Луиза Австрийска
Братя/сестри Йожен дьо Боарне
Наполеон II в Общомедия

Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (на френски: Napoléon François Joseph Charles Bonaparte), известен и като Наполеон II, е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.

Роден е на 20 март 1811 от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Влиза в историята под династическото име, дадено му от бонапартистите – Наполеон II. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 парижките законодателни органи го признават за император.

Римски крал и император[редактиране | редактиране на кода]

Наполеон II в детските му години

Веднага след раждането си, дългоочакваният син е провъзгласен от Наполеон I за крал на Рим (Roi de Rome) и наследник на империята. Наполеон се отрича от престола в полза на сина си на два пъти – първият през 1814 и вторият през 1815 (след Стоте дни), но и двата пъти за законен монарх е обявен Луи XVIII.

В Австрия[редактиране | редактиране на кода]

След второто отричане четиригодишният римски крал е изпратен в Австрия при майка си и там му е дадена нова титла „херцог Райхщатски“. Израства в двора на дядо си Франц I Австрийски, във Виена.

Мария-Луиза със сина си Наполеон

За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа. Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.

Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шонбрун във Виена, Австрия.