Наполеон II
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Наполеон II Napoléon II | |
| Император на Франция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Дом на инвалидите, Париж, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 22 юни – 7 юли 1815 г. |
| Коронация | 22 юни 1815 г. |
| Предшественик | Наполеон I Бонапарт |
| Наследник | Луи XVIII (де факто) Жозеф Бонапарт (де юре) |
| Други титли | Херцог Райхщатски |
| Герб | |
2.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Бонапарт |
| Баща | Наполеон I |
| Майка | Мария-Луиза Австрийска |
| Братя/сестри | Йожен дьо Боарне |
| Съпруга | няма |
| Наполеон II в Общомедия | |
Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (на френски: Napoléon François Joseph Charles Bonaparte), известен и като Наполеон II, е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.
Роден е на 20 март 1811 година от втория брак на Наполеон с Мария Луиза Австрийска. Влиза в историята под династическото име, дадено му от бонапартистите – Наполеон II. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 година парижките законодателни органи го признават за император.
Римски крал и император[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след раждането си, дългоочакваният син е провъзгласен от Наполеон I за крал на Рим (Roi de Rome) и наследник на империята. Наполеон се отрича от престола в полза на сина си на два пъти – първият през 1814 и вторият през 1815 г. (след Стоте дни), но и двата пъти за законен монарх е обявен Луи XVIII.
В Австрия[редактиране | редактиране на кода]
След второто отричане четиригодишният римски крал е изпратен в Австрия при майка си и там му е дадена нова титла „херцог Райхщатски“. Израства в двора на дядо си Франц I Австрийски, във Виена.
За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа. Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.
Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шьонбрун във Виена, Австрия.