Мария-Луиза Австрийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мария-Луиза
императрица на Франция,
херцогиня на Парма и Пиаченца
L'impératriceMarie-Louise.jpg
Лични данни
Родена 12 декември 1791 г.
Виена, Австрия
Починала 17 декември 1847 г.
Парма, Италия
Предшествана от Жозефина Боарне
Наследена от Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска (кралица)
Семейство
Брак Наполеон I
Династия Хабсбурги
Баща Франц II Австрийски
Майка Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария-Луиза в Общомедия

Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска (12 декември 1791 – 17 декември 1847) е австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция (от 1810 до 1814), херцогиня на Парма, Пиаченца и Гвастала. Тя е втора съпруга на Наполеон Бонапарт и племенница на Мария-Антоанета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Луиза е родена на 12 декември 1791 г. във Виена като ерцхерцогиня Мария Луиза Леополдина Франциска Терезия Йозефа Лусия фон Хабсбург-Лотарингия (на немски: Maria Luise Leopoldina Franziska Theresia Josepha Luzia von Habsburg Lothringen)[1]. Тя е дъщеря на Франц II, император на Свещената Римска империя, и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска. За да увеличат шансовете ѝ за добър династичен брак с коронована глава, родителите на Мария-Луиза се постарават да ѝ осигурят блестящо образование. Особено залагат на чуждоезиковото ѝ обучение. Освен родния немски ерцхерцогинята владее перфектно френски, английски, испански, италиански и латински.

Императрица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Краят на 18 и началото на 19 век се оказват трудно време за семейството на Мария-Луиза. Свещената Римска империя е изправена пред заплахата на революционна Франция. От 1792 г. след френската анексия на Белгия, Рейнланд и други земи, принадлежащи на австрийските Хабсбурги, започват серия революционни войни на Франция срещу Свещената Римска империя и други монархии. Само до 1808 г. бащата на Мария-Луиза участва в пет антифренски коалиции с Русия, Прусия, Англия, Неаполитанското кралство, Швеция и други държави, които се сражават срещу Франция на различни фронтове и с променлив успех, който започва да клони в полза на френската армия. На 20 октомври 1805 австрийските войски са разгромени от Наполеон Бонапарт в битката при Улм. Семейството на Мария-Луиза преживява унижението да бяга от собствената си столица Виена, в която влизат французите. След битката при Аустерлиц на 2 декември 1805 и договора от Пресбург голяма част от владенията на Австрийската империя са анексирани от Франция.

На 6 юли 1807 Австрийската империя е разбита отново при Ваграм, което принуждава Австрия да поднови договора си с Франция. Този път едно от условията на Наполеон е да получи ръката на австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза, чрез което да получи признание за императорската си титла от австрийските Хабсбурги, да закрепи мира между двете империи и по този начин да неутрализира бъдещите противодействия на Австрийската империя срещу плановете му да завладее Европа.

Мария-Луиза със сина си Наполеон II

На 11 март 1810 г. осемнадесетгодишната Мария-Луиза е омъжена „задочно“ (тя не присъства на церемонията) за френския император Наполеон I. На 1 април 1810 в Лувъра е извършена и официалната церемония по бракосъчетанието между Наполеон и Мария-Луиза, която получава титлата императрица на Франция.

На 20 март 1811 Мария-Луиза ражда първия си син – Наполеон Франсоа Жозеф Карл Бонапарт, крал на Рим, а по-късно и херцог на Райхщат. В чест на събитието Наполеон поръчва за нея диамантена огърлица, която може да се види на портрета на Мария-Луиза от Франсоа Жерар. През периода от април до декември 1812 г. Мария-Луиза управлява Франция като регент, докато Наполеон е зает с кампанията в Русия, и отново от април 1813 до януари 1814, когато Наполеон воюва в Прусия.

След абдикацията на Наполеон през април 1814 и заточението му на Елба Мария-Луиза се завръща със сина си във Виена и все повече се отдалечава от съпруга си, въпреки че той очаква тя да го посети на Елба и дори ѝ пише, че ще я отвлече насила[1]. Тя остава във Виена и по време на краткотрайното му завръщане по време на Стоте дни.

Херцогиня на Парма[редактиране | редактиране на кода]

Договорът от Фонтебльо (11 април 1814) позволява на Мария-Луиза да запази имперския си ранг и да продължи да се титулува Нейно Имперско Величество, императрица Мария-Луиза. Освен това договорът ѝ поверява управлението на херцогство Парма, Пиаченца и Гвастела, с право да бъде наследена от сина си. Виенският конгрес от 1815 г. ревизира постановленията на Фонтебльо и потвърждава правата на Мария-Луиза да управлява пожизнено херцогство Парма и Пиаченца като херцогиня на Парма, но оставя въпроса за наследството на херцогската титла нерешен. През 1817 е подписан договор, според който херцогство Парма и Пиаченца ще бъде предоставено на италианските Бурбони след смъртта на Мария-Луиза. През 1844 г. е решено херцогство Гвастела да бъде управлявано от херцога на Модена.

Портрет на императрицата от Франсоа Жерар, 1812 г.

През 1821 г., четири месеца след смъртта на Наполеон, Мария-Луиза сключва морганатичен брак с любовника си, граф Адам Алберт фон Найперг (1775 – 1829). Двойката има три деца, две от които Мария-Луиза ражда, преди да се омъжи за графа на Найперг:

  • Алберт (1817 – 1867)
  • Вилхелм Алберт (1819 – 1895)
  • Матилда (1822)

През 1834 Мария-Луиза сключва втори морганатичен брак, този път с главния си шамбелан, Шарл-Рене (1785 – 1856).

По всеобщо мнение Мария-Луиза води добра политика при управлението на херцогство Парма, като въвежда някои важни реформи и работи усърдно за тяхното изпълнение.

Мария-Луиза умира на 17 декември 1844 в Парма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  Marie-Louise. // Енциклопедия Британика. 27 юни 2017. Посетен на 20 юни 2018.