Кралство на двете Сицилии
| Кралство на двете Сицилии Regno delle Due Sicilie | |
|---|---|
| 1816 – 1861 | |
.svg) Знаме  Герб | |
 Местоположение на кралството в Европа към 1839 г. | |
| Континент | |
| Столица | Неапол (1808 – 1816; 1817 – 1861) Палермо (1816 – 1817) |
| Официален език | неаполитански, сицилиански, италиански, арберешки диалект, молизко-славянски диалект, грико, |
| Религия | римокатолицизъм |
| Форма на управление | Абсолютна монархия (1808 – 1848; 1849 – 1861) Конституционна монархия (1848 – 1849) |
| Династия | Бурбони |
| Крал | |
| 1808 – 1815 | Жоашен Мюра (първи) |
| 1859 – 1861 | Франциск II (последен) |
| История | |
| Байонски указ | 1808 |
| Битка при Толентино | 2 май 1815 |
| Възстановяване на Бурбоните | 22 май 1815 |
| Поход на хилядата | 1861 |
| Площ | |
| 111 900 km² | |
| Население | |
| Преброяване | 8 703 000 (1860) |
| Гъстота | 78 д./km2 |
| |
| Днес част от |  Италия |
| Кралство на двете Сицилии в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Кралството на двете Сицилии (на неаполитански: Regno dê Doje Sicilie; на сицилиански: Regnu dî Dui Sicili; на италиански: Regno delle Due Sicilie) е историческа държава в Южна Италия в периода 1816 – 1861 г., създадена чрез обединяването на Неаполитанското кралство и Сицилианското кралство. Това е най-голямата италианска държава преди обединението на Италия.[1] По-късно става част от Италия.
Кралството се разпростира в Южна Италия и Сицилия. Икономиката е основно земеделска,[2] като тази на другите италиански държави, а църквата държи около 50 – 65% от земята към 1750 г.[3] Столица на кралството е Неапол, а за кратко и Палермо. Управляваща династия са Бурбоните.
Крале:
- 1816 – 1825: Фердинанд I (с предишна титла Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански)
- 1825 – 1830: Франческо I
- 1830 – 1859: Фердинанд II
- 1859 – 1861: Франческо II
Име[редактиране | редактиране на кода]
Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното Кралство Сицилия. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на Войната на Сицилианската вечерня (1282 – 1302),[4] кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на Арагонската корона, но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича Кралство Неапол, той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ De Sangro, Michele. I Borboni nel Regno delle Due Sicilie. Lecce, Edizioni Caponi, 2003. (на италиански)
- ↑ Nicola Zitara. La legge di Archimede: L'accumulazione selvaggia nell'Italia unificata e la nascita del colonialismo interno. // Eleaml-Fora!. (на италиански)[неработеща препратка]
- ↑ Carlo M. Cipolla. Before the industrial revolution: European society and economy, 1000 – 1700 (1993), с. 36
- ↑ а б Sicilian History. // Dieli.net.
