Кралство на двете Сицилии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство на двете Сицилии
Regno delle Due Sicilie
1816 – 1861
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Местоположение на кралството в Европа към 1839 г.
Местоположение на кралството в Европа към 1839 г.
Континент
СтолицаНеапол (1808 – 1816; 1817 – 1861)
Палермо (1816 – 1817)
Официален езикнеаполитански, сицилиански, италиански, арберешки диалект, молизко-славянски диалект, грико,
Религияримокатолицизъм
Форма на управлениеАбсолютна монархия (1808 – 1848; 1849 – 1861)
Конституционна монархия (1848 – 1849)
ДинастияБурбони
Крал
1808 – 1815Жоашен Мюра (първи)
1859 – 1861Франциск II (последен)
История
Байонски указ1808
Битка при Толентино2 май 1815
Възстановяване на Бурбоните22 май 1815
Поход на хилядата1861
Площ
111 900 km²
Население
Преброяване8 703 000 (1860)
Гъстота78 д./km2
Предшественик
Неаполитанско кралство Неаполитанско кралство
Сицилианско кралство Сицилианско кралство
Наследник
Кралство Италия Кралство Италия
Днес част от Италия
Кралство на двете Сицилии в Общомедия

Кралството на двете Сицилии (на неаполитански: Regno dê Doje Sicilie; на сицилиански: Regnu dî Dui Sicili; на италиански: Regno delle Due Sicilie) е историческа държава в Южна Италия в периода 1816 – 1861 г., създадена чрез обединяването на Неаполитанското кралство и Сицилианското кралство. Това е най-голямата италианска държава преди обединението на Италия.[1] По-късно става част от Италия.

Кралството се разпростира в Южна Италия и Сицилия. Икономиката е основно земеделска,[2] като тази на другите италиански държави, а църквата държи около 50 – 65% от земята към 1750 г.[3] Столица на кралството е Неапол, а за кратко и Палермо. Управляваща династия са Бурбоните.

Крале:

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името „Две Сицилии“ произлиза от разделянето на средновековното Кралство Сицилия. До 1285 г. остров Сицилия и Южна Италия са съставни части на кралството. В резултат на Войната на Сицилианската вечерня (1282 – 1302),[4] кралят на Сицилия губи остров Сицилия в полза на Арагонската корона, но остава владетел на полуостровната част на държавата. Въпреки че територията официално се нарича Кралство Неапол, той и наследниците му никога не се отказват от титлата „Крал на Сицилия“ и все още официално наричат държавата си „Кралство Сицилия“. През същото време арагонските владетели на остров Сицилия също наричат държавата си „Кралство Сицилия“. Оттук идва името и „Две Сицилии“.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. De Sangro, Michele. I Borboni nel Regno delle Due Sicilie. Lecce, Edizioni Caponi, 2003. (на италиански)
  2. Nicola Zitara. La legge di Archimede: L'accumulazione selvaggia nell'Italia unificata e la nascita del colonialismo interno // Eleaml-Fora!. (на италиански)[неработеща препратка]
  3. Carlo M. Cipolla. Before the industrial revolution: European society and economy, 1000 – 1700 (1993), с. 36
  4. а б Sicilian History // Dieli.net.