Национален археологически музей в Неапол

Национален археологически музей
Museo archeologico nazionale di Napoli
	Национален археологически музей Museo archeologico nazionale di Napoli
Музеи в Италия
Местоположение	Неапол
Тематика	археология
Основан	22 февруари 1816
Основател	Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилий
Работно време	09.00 – 19.30; (почивни дни: сряда)
Допълнителна информация
Директор	Паоло Джулиерини
Адрес	Площад Музея 19
Телефон	+39 081 4422 149
Сайт	museoarcheologiconapoli.it
	Местоположение в Неапол Координати: 40°51′12.16″ с. ш. 14°15′01.74″ и. д. / 40.853378° с. ш. 14.250486° и. д.
	Национален археологически музей в Общомедия

Националният археологически музей в Неапол (на италиански: Museo archeologico nazionale di Napoli) е сред най-значимите музеи в Неапол, Италия.

С най-богатото и най-ценното наследство на произведения на изкуството и артефакти от археологически интерес в Италия е нареждан сред най-важните археологически музеи в света, както и за най-важен по историята на Древен Рим. Има обща изложбена площ от 12 650 квадратни метра.

Сградата, в която се помещава музеят е бившата Сграда на Кралския университет за изследвания, построена през 1585 г. за нуждите на кавалерията. Сградата има определено архитектурно значение, тъй като е един от най-впечатляващите монументални палати на Неапол. Той е построен в района на древен некропол на гръцкия Неаполис – некрополът на Санта Тереза.

Музеят се състои от три основни сектора, Колекция „Фарнезе“ съставена от археологически находки, намерени в Рим и околностите, Колекция „Помпей“, съставена от археологически находки, произхождащи от района на градовете, затрупани през 79 г. от Везувий, която е предимно част от колекцията на Бурбоните, Египетската колекция, която по значение се нарежда на трето място в света, след тези на Египетския музей в Кайро и Египетския музей в Торино. Тези три основни сектора, както и други в музея, се състоят от частни колекции, придобити или дарени на града през цялата му история, като например в допълнение към гореспоменатите колекции Фарнезе и Бурбони, трябва да добоавим и колекциите Борджия, Сантаджело, Стивънс, Спинели и други.

Важното възстановяване и обновяване на сградата, започнато през 2012 г., ще позволи реализирането на глобална реорганизация на колекциите в съответствие с новите изложбени критерии, което ще позволи на колекции, които не са били изложени в продължение на десетилетия, да намерят постоянно място в музея. Експонати, с десетилетия изпълващи депозита на музея, като секцията Магна Греция, секцията Куме, съставена от гръцки вази, са три пъти повече от тези, които са изложени, като заемат три нива от в сутерена на сградата и едно на тавана.

През 2005 г. към музея е открита и секция „Стационе Неаполис“. В нейните малки помещения са изложени археологични находки, произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро.

История[редактиране | редактиране на кода]

XVI век: Сграда за нуждите на кавалерията[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на сградата започва през 1586 г. като сграда за нуждите на кавалерията. Изградена е непосредствено до градската стена на Неапол, която е минавала там, където в наши дни се намират арките на Галерия „Принцът на Неапол“. Сградата на кавалерията е била много по-малка от сегашната музейна сграда, а основният ѝ вход е бил от запад, на улица „Санта Тереза дей Скалци“, където и в наши дни се виждат част от стената и двете базалтови колони на входа. Работата по строителството е продължителна и бавна поради липсата на вода в района.

XVII век: Кралски университет за изследвания[редактиране | редактиране на кода]

През 1612 г. вицекралят на Неапол дон Педро Фернандес де Кастрото решава да прехвърли в недовършената сграда Неаполитанския кралски университет за изследвания, намирал се в манастира Сан Доменико Маджоре където от 1269 г. преподава Тома Аквински, а в края на XVI век учат Джордано Бруно и Томазо Кампанела). Реконструкцията е възложена на архитекта Джулио Чезаре Фонтана, като в плана на сградата са включен голям централен атриум, който да се отваря на юг (сегашният основен вход), затворен в дъното от голяма апсидна зала, предназначена за тържествени срещи и осветена от някои големи прозорци, а над атриума да бъде разположена голяма зала за библиотеката, симетрично разположени два четириъгълни двора, заобиколени от аркади, в които да се отворят различните аули.

XVIII век: Кралски музей „Бурбони“[редактиране | редактиране на кода]

През 1759 г. на престола на Кралство Неапол се възкачва Фердинанд IV. След като през 1767 г. изгонва йезуитите от кралството, през 1777 г. той окончателно премества Университета за кралски изследвания в бившия манастир „Ил Салваторе“ и решава да прехвърли в освободената сграда Музей „Ерколан“ от двореца в Портичи, Музея „Фарнезе“ от двореца Каподимонте, както и библиотеката и Школата за изящни изкуства.

Проектът е предвиждал ясно разделение между различните ядра в музея: Музеят „Ерколан“ около западния двор на приземния етаж, и Музеят „Фарнезе“ в източния двор, докато помещенията на приземния етаж са били предназначени от едната страна за библиотекаря и за зала за реставриране, а от другата – за академиите. Големият салон на първия етаж е бил предназначен да побере библиотеката.

Между 1786 и 1788 г. Фердинанд IV успява, въпреки протестите и опозицията на папа Пий VI, да прехвърли от Рим в Неапол богатата и важна Колекция „Фарнезе“ с антики, наследени от баба му Изабела Фарнезе, което прехвърляне изисква проект за разширяване на музея.

През 1816 г. Фердинанд IV се връща в Неапол, вече като Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилии, и на 22 февруари 1816 г. тържествено открива Кралския музей на Бурбоните. По този случай Антонио Канова изработва скулптура, изобразяваща краля, която в наши дни се намира в ниша над вътрешните стълби на музея.

Национален музей от 1861 г. [редактиране | редактиране на кода]

На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия. Същата година музеят става собственост на държавата и приема името Национален музей.

Поради непрекъснатото нарастване на книгите, археологическите находки и произведенията на изкуството, за които пространството в музея на недостатъчно, между 1862 и 1864 г. се стига до решение да бъдат преместени академиите, като за целта са намерени други сгради в града. Така най-старият университет в света – Неаполитански университет „Федерико II“, създаден на 5 юни 1224 г. от Фридрих II, и Академията за изящни изкуства в Неапол, създадена 1752 г. от Карлос III, намират своите настоящи сгради.

През 1888 г. граф Едуардо Лукези Пали дарява на държавата своята богата и скъпа драматична библиотека, както и музикален архив, при условие че не напускат Неапол и че не бъдат разчленявани. През 1892 г. министър Паоло Бозели отделя зали 83, 84 и 85 за дарението на графа. Графът със свои средства реконструира залите, изографисфва тавана и транспортира дарението си в сградата на музея. Въпреки всичко, поради липса на пространство, през 1925 г. библиотеката, дарена от графа, е преместена с министерска заповед в Националната библиотека, намираща се в Кралския дворец в Неапол.

Сградата на музея почти не е засегната от бомбардировките в района между 1940 и 1943 г., със сигурност благодарение на специално боядисания за целта покрив, което прави невъзможно идентифицирането на целта. Въпреки предпазните мерки нацистите опитват да превземат музея, но археологът Амедео Маюри с риск за живота успява да спаси сградата. Във върховата фаза на войната, когато за четирите дни Неапол, единствен в Европа, се освобождава от нацистите само със собствени сили, защитата на музея се дължи единствено на Амедео Маюри, който се барикадира в музея и осуетява достъпа до него.

След края на войната възстановяването на музея е дълго и трудно. Статуите са затрупани под чували пълни с пясък, картините опаковани в каси, ценните малки предмети изпратени във Ватикана, Рим, a някои от картините, откраднати от нацистите и скрити в Залцбург, са върнати през 1947 г. Всичкото това национално богатство трябва да бъде разопаковано, почистено, реставрирано и изложено отново. Чак през 1953 г. всички експонати от музея са готови, за да бъдат изложени. През 1957 г. се взима решение картините да бъдат преместени в Музей ;Каподимонте:. Опразнените зали са попълнени с множество археологически находки, изнесени от депозитите, и музеят става само археологически.

В продължение на няколко години е проведена усилена работа, за да се подобри оформлението на всички колекции с цел музеят да бъде напълно подреден, приличен и използваем за Oлимпиадата през 1960 г. ? събитие, което ще привлече много посетители.

През всичките тези години на подреждане и оформление на музея паралелно е извършвана и друга дейност, невидима за посетителя, но изключително важна, а именно описване на инвентара, както изложения, така и този в депозитите.

Текущ изложбен критерий[редактиране | редактиране на кода]

Цялостната реорганизация на музея през последните години не само предвижда реорганизиране на отделните колекции, но и тяхното продуктивно експониране в сградата. Най-общо казано, от 2013 г. многобройните колекции на музея се събират в седем раздела (осем, ако се включи и външния Раздел „Неаполис“), подредени по следния начин:

Външен	Стационе Неаполис: археолигически находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро
Подземен	Египетска колекция
Подземен	Епиграфска колекция
Приземен етаж	Колекция „Фарнезе“: скулптури, бюстове и камеи (в галериите и залите на Източното крило)
Приземен етаж	Колекция „Помпей“: статуи произхождащи от Помпей, Херкулан и от археологически обекти в Кампи Флегреи (в галериите и залите на Западното крило)
Първи етаж	Колекция „Помпей“: Мозайки
	Колекция „Помпей“: Секретната стая
	Нумизматика
Втори етаж	Залата на слънчевия часовник
	Колекция „Помпей“: фрески, глинени съдове, стъкла, керамика, сребро, слонова кост, находки от Храма на Изида в Помпей и Модел на Помпей (в галериите и залите на източното крило)
	Топографски сектор с хронологична последователност: Праистория, Неолитна епоха, Бронзова епоха, Желязна епоха, Куме, Иския Неаполис, Вила дей папири (в галериите и залите на Западното крило, външна страна)
	Топографски сектор: Етруски, Итали в Кампания, Магна Греция (в галериите и залите на Западното крило, вътрешна страна)

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

Много от отделите на музея са родени от струпвания на археологически находки или дарения от малки колекции. По-долу е даден списък с археологически находки по тяхната принадлежност.

Комична сцена с пътуващи музиканти, мозайка от Вилата на Цицерон, Помпей

1. Колекция „Фарнезе“ – от Зала 1 до зала 29 вкл.
Скулптури от двореца Кампо дей фиори – Зали 1 и 7
Скулптури от двореца Фарнезе – от Зала 2 до Зала 6 вкл.
Скулптури от градините на Фарнезе и от Вила Мадама – Зала 8
Скулптури от Баните на Каракала – от Зала 11 до зала 16 вкл.
Скулптури от Вила Фарнезина – от Зала 25 до Зала 28 вкл.
Галерия на императорите – Зала 29
Камеи – зали 9 и 10
2. Колекция „Помпей“
Статуи от Кампания – Зали 35 и 45
Мозайки – от Зала 57 до зала 61 вкл., и зали 63 и 64
Секретната стая – зали 62 и 65
Фрески – от зала 66 до зала 87 вкл,
Сребърни съдове – зала 89
Слонова кост и керамика – зала 88
Бронзови съдове – зала 87
Стъклени съдове – зали 85 и 86
Храмът на Изида – от зала 79 до зала 84 вкл,
Вила дей папири – от зала 114 до зала 117 вкл.
Модел на Помпей – зала 96
3. Топографска колекция
Праистория – Зала 127
Бронзова и желязна епохи – Зала 127
Куме – Зала 126
Иския – зали 124 и 125
Неаполис – от зала 118 до зала 120 вкл.
Магна Греция – от зала 137 до зала 143 включително
Етруски и итали в Кампания – от зала 130 до зала 136 вкл.
4. Египетска колекция – от зала 18 до зала 23 вкл.
5. Епиграфска колекция – от зала 150 до зала 155 вкл.
6. Нумизматична колекция – от зала 51 до зала 56 вкл.
7. Залата на слънчевия часовник
8. Стационе Неаполис – намира се извън сградата на музея

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Giovanbattista Finati – Il Regal Museo Borbonico – tomi I-III, presso Giovanni De Bonis, Napoli 1819 – 1823
(FR) Domenico Morelli – Musée Royal Bourbon – Naples 1835
Arnold Ruesch (a cura di) – Guida illustrata del Museo Nazionale di Napoli, approvata dal Ministero della Pubblica Istruzione – Napoli 1908
Alfonso De Franciscis – Il Museo Nazionale di Napoli – Di Mauro, Cava dei Tirreni-Napoli 1963
Stefano De Caro (a cura di) – Il Museo archeologico nazionale di Napoli – Electa, Napoli 1994, ISBN 88-435-4790-9 (guida corposa)
Nadia Barrella – I grandi musei di Napoli – Newton Compton Editori, Roma 1996, ISBN 88-8183-462-6
Rosanna Cappelli, Stefano De Caro – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli (Guida rapida) – Electa, Napoli 1999, ISBN 88-510-0112-X (guida tascabile)
Stefano De Caro – Museo Archeologico Nazionale – Electa Napoli 2001, ISBN 978-88-510-0403-3 (volume patinato)
AA.VV. – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli. Guida – Electa Napoli 2009, ISBN 978-88-510-0591-7 (la guida maneggevole più recente)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Museo archeologico nazionale di Napoli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.