Национален археологически музей в Неапол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален археологически музей
Museo archeologico nazionale di Napoli
Музеи в Италия
Archeonap.jpg
Location map Naples.jpg
40.8533° с. ш. 14.2506° и. д.
Местоположение в Неапол
Местоположение Неапол
Тематика археология
Основан 22 февруари 1816
Основател Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилий
Работно време 09.00 – 19.30
(почивни дни: сряда)
Допълнителна информация
Директор Паоло Джулиерини
Адрес Площад Музея 19
Телефон +39 081 4422 149
Сайт museoarcheologiconapoli.it
Национален археологически музей в Общомедия

Националният археологически музей в Неапол (на италиански: Museo archeologico nazionale di Napoli) е сред най-значимите музеи в Неапол.

С най-богатото и най-ценното наследство на произведения на изкуството и артефакти от археологически интерес в Италия е нареждан сред най-важните археологически музеи в света, както и за най-важен по историята на Древен Рим. Има обща изложбена площ от 12 650 квадратни метра.

Сградата, в която се помещава музеят е бившата Сграда на Кралския Университет за изследвания, построена през 1585 г. за нуждите на кавалерията. Сградата има определено архитектурно значение, тъй като е един от най-впечатляващите монументални палати на Неапол. Той е построен в района на древен некропол на гръцкия Неаполис – некрополът на Санта Тереза.

Музеят се състои от три основни сектора, Колекция Фарнезе съставена от археологически находки, намерени в Рим и околностите, Колекция Помпей съставена от археологически находки произхождащи от района на градовете затрупани през 79 г. от Везувий, която е предимно част от колекцията Бурбони, Египетска Колекция, която по значение се нарежда на трето място в света, след тези на египетския музей в Кайро и египетския музей в Торино. Тези три основни сектора, както и други в музея, се състоят от частни колекции, придобити или дарени на града през цялата му история, като например в допълнение към гореспоменатите колекции Фарнезе и Бурбони, трябва да допълним и колекциите Борджия, Сантаджело, Стевънс, Спинели и други колекции.

Важното възстановяване и обновяване на сградата, започнато през 2012 г., ще позволи реализирането на глобална реорганизация на колекциите в съответствие с новите изложбени критерии, което ще позволи на колекции, които не са били изложени в продължение на десетилетия, да намерят постоянно място в музея. Експонати, с десетилетия изпълващи депозита на музея, като секцията Магна Греция, секцията Куме съставена от гръцки вази, са три пъти повече от тези, които са изложени, като заемат в момента три нива от в сутерена на сградата и едно на тавана.

През 2005 г. към музея е открита и секция Стационе Неаполис. В малките помещения на която, са изложени археологични находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Залата на слънчевия часовник
Тавана на Залата на слънчевия часовник

XVI век, Сграда за нуждите на кавалерията[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на сградата започва през 1586 г. като сграда за нуждите на кавалерията. Изградена е непосредствено до градската стена на Неапол, която е минавала там, където в наши дни се намират арките на Галерия Принцът на Неапол. Сградата на кавалерията е била много по-малка от сегашната музейна сграда, а основният ѝ вход е бил от запад, на улица „Санта Тереза дел Скалци“, където и в наши дни се виждат част от стената и двете базалтови колони на входа. Работата по строителството е продължителна и бавна поради липсата на вода в района.

XVII век, Кралски университет за изследвания[редактиране | редактиране на кода]

През 1612 г. вицекралят на Неапол дон Педро Фернандес де Кастрото решава да прехвърли в недовършената сграда Неаполитанския Кралски Университет за изследвания, намирал се в манастира Сан Доменико Маджоре (Където от 1269 Тома Аквински е преподавал, а в края на XVI век са учили Джордано Бруно и Томазо Кампанела). Реконструкцията е възложена на архитекта Джулио Цезаре Фонтана, като в плана на сградата са включени, голям централен атриум, който да се отваря на юг (сегашният основен вход), затворен в дъното от голяма апсидна зала, предназначена за тържествени срещи и осветена от някои големи прозорци, а над атриума да бъде разположена голяма зала за библиотеката, симетрично разположени два четириъгълни двора, заобиколени от аркади, в които да се отворят различните класни стаи.

XVIII век, Кралски музей „Бурбони“[редактиране | редактиране на кода]

През 1759 г. на престола на кралство Неапол се възкачва Фердинанд IV. След като през 1767 г. изгонва йезуитите от кралството, през 1777 г. окончателно премества Университета за кралски изследвания в бившия манастир „Спасителя“ и решава да прехвърли в освободената сграда „Музея Херколан“ от двореца в Портичи, „Музея Фарнезе“ от двореца Каподимонте, както и библиотеката, и Училището за изящни изкуства.

Проектът е предвиждал ясно разделение между различните ядра в музея, „Музея Херколан“ около западния двор на приземния етаж, в източния двор „Музея Фарнезе“, докато помещенията на приземния етаж са били предназначени от едната страна за библиотекаря и за зала за реставриране, а от другата страна академиите. Големият салон на първия етаж е бил предназначен да побере библиотеката.

Между 1786 и 1788 Фердинанд IV успява, въпреки протестите и опозицията на папа Пий VI, да прехвърли от Рим в Неапол богатата и важна Колекция Фарнезе с антики, наследени от баба му Изабела Фарнезе, което прехвърляне изисква проект за разширяване на музея.

През 1816 г. Фердинанд IV се връща в Неапол, вече като Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилий и на 22 февруари 1816 г. тържествено открива Кралския музей Бурбони. По този случай Антонио Канова изработва скулптура изобразяваща краля, която в наши дни се намира в ниша, над вътрешните стълби на музея.

Национален музей от 1861 г. [редактиране | редактиране на кода]

На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия. Същата година музеят става собственост на държавата и приема името Национален музей.

Таванът на зала 84, където се чете договора за дарение
Подробности за фасадата

Поради непрекъснатото нарастване на книгите, археологическите находки и произведенията на изкуството, за които пространството в музея на недостатъчно, между 1862 и 1864 г. се стига до решение да бъдат преместени академиите, като за целта са намерени други сгради в града. Така най-старият университет в света „Неаполитански университет Фридрих II“, създаден на 5 юни 1224 г. от Фридрих II (Свещена Римска империя) и „Академията за изящни изкуства в Неапол“, създадена 1752 г. от Карлос III, намират своите настоящи сгради.

През 1888 г. граф Едуардо Лучези Пали дарява на държавата своята богата и скъпа драматична библиотека, както и музикален архив, при условие, че не напускат Неапол, и че не бъдат разчленявани. През 1892 г. министър Паоло Бозели отделя залите 83, 84 и 85, за дарението на графа. Графът със свои средства реконструира залите, изографисфва тавана и транспортира дарението си в сградата на музея. Въпреки всичко, поради липса на пространство, през 1925 г. библиотеката дарена от графа, бива преместена с министерска заповед в Националната библиотека, намираща се в Кралския дворец в Неапол.

Сградата на музея почти не е засегната от бомбардировките в района между 1940 и 1943 г., със сигурност благодарение на специално боядисания за целта покрив, което прави невъзможно идентифицирането на целта. Въпреки предпазните мерки, нацистите опитват да превземат музея, но археологът Амедео Маюри с риск за живота си, успява да спаси сградата. Във върховата фаза на войната, когато за четирите дни Неапол, единствен в Европа се освобождава от нацистите само със собствени сили, защитата на музея се дължи единствено на Амедео Маюри, който се барикадира в музея и осуетява достъпа до него.

След края на войната, възстановяването на музея е било дълго и трудно. Статуите са били затрупани под чували пълни с пясък, картините опаковани в каси, ценните малки предмети изпратени във Ватикана, Рим, някои от картините откраднати от нацистите и скрити в Залцбург са върнати през 1947 г. Всичкото това национално богатство е трябвало да бъде разопаковано, почистено, реставрирано и изложено отново. Чак през 1953 г. всички експонати от музея са били готови, за да бъдат изложени. През 1957 г. се взима решение картините да бъдат преместени в Музей Каподимонте. Опразнените зали са попълнени с множество археологически находки, изнесени от депозитите и музеят става само археологически.

В продължение на няколко години е проведена усилена работа, за да се подобри оформлението на всички колекции, с цел музеят да бъде напълно подреден, приличен и използваем за олимпиадата през 1960 г., събитие, което ще привлече много посетители.

През всичките тези години на подреждане и оформление на музея, паралелно е извършвана и друга дейност, невидима за посетителя, но изключително важна, а именно описване на инвентара, както изложения, така и този в депозитите.

Текущ изложбен критерий[редактиране | редактиране на кода]

Цялостната реорганизация на музея през последните години не само предвижда реорганизиране на отделните колекции, но и тяхното продуктивно експониране в сградата. Най-общо казано, от 2013 г. многобройните колекции на музея се събират в седем Раздела (осем по отношение на външната Неаполис), подредени по следния начин.

Външно Стационе Неаполис: археолигически находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро
Подземно Египетска колекция
Епиграфска колекция
Приземен етаж Колекция Фарнезе: склуптури, бюстове и камеи (в галериите и залите на източното крило)
Колекция Помпей: статуи произхождащи от Помпей, Херкулан и от археологически обекти в Кампи Флегрей (в галериите и залите на западното крило)
Първи етаж Колекция Помпей: Мозайки
Колекция Помпей: Секретната стая
Нумизматика
Втори етаж Залата на слънчевия часовник
Колекция Помпей: фрески, глинени съдове, стъкла, керамика, сребро, слонова кост, находки от Храма на Изида Помпей и Модел на Помпей (в галериите и залите на източното крило)
Топографски сектор с хронологичена последователност: Праистория, Енеолитна епоха, Бронзова епоха, Желязна епоха, Куме, Иския Неаполис, Вила деи Папири (в галериите и залите на западното крило, външна страна)
Топографски сектор с: Етруски, Итали в Кампания, Магна Греция (в галериите и залите на западното крило, вътрешна страна)

Отдели[редактиране | редактиране на кода]

Много от отделите на музея са родени от струпвания на археологически находки или дарения от малки колекции. По-долу е даден списък с археологически находки по тяхната принадлежност.

Бика Фарнезе, Колекция Фарнезе
Комична сцена с пътуващи музиканти, мозайка от Вилата на Цицерон, Помпей

1. Колекция Фарнезе – от зала 1 до зала 29 включително
Скулптури от двореца Кампо деи фиори – зали 1 и 7
Скулптури от двореца Фарнезе – от зала 2 до зала 6 включително
Скулптури от градините на Фарнезе и от Вила Мадама – зала 8
Скулптури от Баните на Каракала – от зала 11 до зала 16 включително
Скулптури от Вила Фарнезина – от зала 25 до зала 28 включително
Галерия на императорите – зала 29
Камеи – зали 9 и 10
2. Колекция Помпей
Статуи от Кампания – зали 35 и 45
Мозайки – от зала 57 до зала 61 включително и зали 63 и 64
Секретната стая – зали 62 и 65
Фрески – от зала 66 до зала 87 включително
Сребърни съдове – зала 89
Слонова кост и керамика – зала 88
Бронзови съдове – зала 87
Стъклени съдове – зали 85 и 86
Храмът на Изида – от зала 79 до зала 84 включително
Вила деи Папири – от зала 114 до зала 117 включително
Модел на Помпей – зала 96
3. Топографска колекция
Праистория – зала 127
Бронзовата и желязната епохи – зала 127
Куме – зала 126
Иския – зали 124 и 125
Неаполис – от зала 118 до зала 120 включително
Магна Греция – от зала 137 до зала 143 включително
Етруски и Итали в Кампания – от зала 130 до зала 136 включително
4. Египетска колекция – от зала 18 до зала 23 включително
5. Епиграфска колекция – от зала 150 до зала 155 включително
6. Нумизматична колекция – от зала 51 до зала 56 включително
7. Залата на слънчевия часовник
8. Стационе Неаполис – намира се извън сградата на музея

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Giovanbattista Finati – Il Regal Museo Borbonico – tomi I-III, presso Giovanni De Bonis, Napoli 1819 – 1823
  • (FR) Domenico Morelli – Musée Royal Bourbon – Naples 1835
  • Arnold Ruesch (a cura di) – Guida illustrata del Museo Nazionale di Napoli, approvata dal Ministero della Pubblica Istruzione – Napoli 1908
  • Alfonso De Franciscis – Il Museo Nazionale di Napoli – Di Mauro, Cava dei Tirreni-Napoli 1963
  • Stefano De Caro (a cura di) – Il Museo archeologico nazionale di Napoli – Electa, Napoli 1994, ISBN 88-435-4790-9 (guida corposa)
  • Nadia Barrella – I grandi musei di Napoli – Newton Compton Editori, Roma 1996, ISBN 88-8183-462-6
  • Rosanna Cappelli, Stefano De Caro – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli (Guida rapida) – Electa, Napoli 1999, ISBN 88-510-0112-X (guida tascabile)
  • Stefano De Caro – Museo Archeologico Nazionale – Electa Napoli 2001, ISBN 978-88-510-0403-3 (volume patinato)
  • AA.VV. – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli. Guida – Electa Napoli 2009, ISBN 978-88-510-0591-7 (la guida maneggevole più recente)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Museo archeologico nazionale di Napoli“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.